© ИК "Жанет 45"
В рубриката "Четиво" този уикенд ви предлагаме откъс от новата книга с разкази на известния български сатирик Людмил Станев "Рязко", издадена от "Жанет 45".
ПОЧТИ КОЛЕДНА ИСТОРИЯ
В един мрачен декемврийски следобед слънцето вече си отиваше и ако бавно се приближим до пощенски клон No 2 в крайморския град, ще видим началото на тази история. Нека да надникнем през прозорците.
Помещението е малко и слабо осветено. Пет жени над средна възраст в изхабени служебни елечета си говорят и сортират писмата. Те са леко изнервени, защото по това време работата се увеличава многократно. Така е по коледните празници, напук на интернет. Най-възрастната внезапно се спира, в ръката си държи незапечатан плик:
– Елате да видите това!
Всички се събират около нея, тя държи плика, на който няма дори марка, а върху него с неуверен детски почерк е написано:
Писмо до Дядо Коледа
от Николайчо Колев
ул. "Отец Паисий" No 5
Жената вади листа от писмото и чете:
Мили Дядо Коледа. Аз тази година много слушах. Майка и татко са безработни и нямаме достатъчно парички. Пестим и тока, затова в къщи е студено. Много те моля, ако мога да получа подарък за Коледа едно якенце, една шапка и едни ръкавички.
Отдолу имало очертана с химикал детска ръчичка.
Петте жени в малката стаичка се почувствали някак си тъжни и замислени... не, по-скоро угнетени. Най-възрастната избърсала с длан очите си и казала:
– Вижте сега, дайте да отделим по 10 лева от заплатите си и да ги купим тези неща. Ще ги опаковаме празнично, а в нощта срещу Коледа Делчо пощальона ще остави пакета на адреса. От това заплатите ни няма да станат много по-мизерни...
Така и направили. Но... за ръкавички петдесетте лева не достигнали, даже пощаджийките додали малко за якето и шапката. "Е, нищо – казали си жените, – ръкавичките догодина!"
Празниците отминали. Даже някои още дояждали зелевите сарми и годината започвала с обичайния си ритъм. В един такъв ден, в същия клон, се получило отново незапечатано писмо с познатия детски почерк. Жените радостно се скупчили и най-възрастната зачела писмото:
Мили Дядо Коледа, от сърце ти благодаря за хубавото якенце и топлата шапка. Ръкавички не получих, но не ти се сърдя. Аз знам, че си много добър и си ми пратил и ръкавички, но сигурно са ги откраднали ония гадини от пощата. Обичам те и ти благодаря още един път!
Твой Николайчо
