Какво са сливиците и необходими ли са?Някои големи струпвания на лимфоидна тъкан в областта на главата и гърлото се означават като сливици. Непосредствено зад носа, по задно-горната стена на гълтача има подобно струпване, означавано като назофарингеална сливица (аденоидна вегетация, аденоиди) и популярно като “трета сливица”. Назофарингеалната сливица е първото място където имунната система на организма се среща с патогените (бактерии, вируси, гъбички, паразити) и алергените постъпващи с вдишвания въздух. С израстването на организма имунната система се “научава” да разпознава болестотворните микроорганизми и т.нар. “трета сливица” постепенно губи своята роля, намалява по размери и изчезва. Небните сливици са големи лимфоидни струпвания разположени в своеобразни “джобове” от двете страни на езика, под небцето. Подобно на назофарингеалната сливица и те са свързани с разпознаване на патогени и алергени, но постъпващи с храната и водата. С израстването на организма също обикновено намаляват по размери, но рядко изчезват напълно. Значението на сливиците е най-голямо при израстващия организъм, когато имунната система за първи път се среща с мнозинството патогени. Изглежда, обаче имунната система преодолява липсата им относително лесно и значителни трайни промени в нея не се установяват след оперативното отстраняване на сливиците. Често след отстраняване на сливиците, особено в по-ранна възраст лимфоидната тъкан компенсаторно разраства – на същото или на друго място – същите симптоми се възобновяват или се появяват нови! Кога се “маха” третата сливица и наложително ли е това?Има три основни причини за “махане” на назофарингеалната сливица, като при отделни пациенти те могат да се комбинират:
Проблемът се изразява в това, че:
Носът непрекъснато отделя секрет, който при здраво състояние минава покрай назофарингеалната сливица в гълтача и се преглъща. Когато това е трудно детето периодично или постоянно има задръжка на секрет в носа – лигавицата на носа и синусите не може да изпълнява правилно функциите си и се инфектира – възниква честа или постоянна хрема и/или синузит. Това състояние води до остро възпаление на средното ухо и/или постоянна задръжка на секрет в него – вж. среден отит при децата. Това са най-честите причини (индикации) за операция. Назофарингеалната сливица първа застава на пътя на инфекцията и често първа се “увеличава”. Обикновено след правилно медикаментозно лечение сливицата се “свива” и оперативното и махане не е необходимо. Когато, обаче обемът на сливицата не намалее проблемите постепенно се задълбочават и оперативното отстраняване на назофарингеалната сливица е обсолютно необходимо. Как се “маха” трета сливица?Според правилата на съвременната медицина назофарингеалната сливица се оперира под обща анестезия. Увеличената и/или инфектирана тъкан се маха изцяло, а кървенето старателно се спира. Практикуваната в миналото местна анестезия често е свързана с:
Кога се “махат” небните сливици?Има четири основни причини за “махане” на небните сливици, като при отделни пациенти те могат да се комбинират:
Проблемът се изразява в това, че:
Това е относително рядко и най-често преходно състояние. При деца сливиците по принцип са големи, което е още по забележимо на фона на малкото гърло. Изплезването на езика води до доближаване на сливиците, което ги прави да изглеждат и още по-големи. Накрая, често след инфекция (дори при липса на други симптоми!) сливиците “набъбват” временно. Небните сливици имат мрежа от цепнатини и каналчета, наречени крипти. При инфектиране на сливиците с някои патогени и/или поради слаба индивидуална устойчивост (а най-често поради двете причини) сливичните крипти се превръщат в трайно огнище на инфекция, което трудно се премахва медикаментозно. Постоянната локална инфекция има два ефекта:
Трайното инфектиране на небните сливици е най-честата причина за оперативното им отстраняване. При някои пациенти сливичните крипти са особено големи, което е свързано с постоянна задръжка на храна, секрет, микроорганизми. Отделящите се бяло-жълтеникави материи са с лош мирис, особено за самите пациенти. Често възникват локални инфекции, които се повлияват добре от антибиотици, но само временно. Пациентите почистват механично тези своеобразни “налепи” и често сами предизвикват локални травми. Сливиците могат да бъдат място за доброкачествени и злокачествени тумори. Отстраняването на значително променена сливица е от съществено значение за спокойствието и на пациента – болестта е махната радикално; и на лекаря – след изследване на махнатата тъкан диагнозата е много по-точна. Как се “махат” небни сливици?Според правилата на съвременната медицина небните сливици се оперират под обща анестезия, въпреки че при значително увредени пациенти се практикува и местно обезболяване. Възможно е отстраняване и на едната сливица или на части от нея (т.нар. тонзилотомия), но най-често се отстраняват напълно и двете небни сливици (операцията се означава като тонзилектомия) а кървенето старателно се спира. Конкретните методи и средства за отстраняване на сливиците и кръвоспиране са различни, но при правилно приложение окончателните резултати са еднакви. Какви са усложненията при оперативно отстраняване на сливиците?Като усложнения се означават вероятните, но нежелани последствия на всяка оперативна интервенция. При отстраняването на сливиците могат да се наблюдават четири типа усложнения:
Какво може да се очаква след операцията?Най-често болката след отстраняване на назофарингеалната сливица е минимална. При отстраняване на небните сливици, особено при възрастни е по-изразена и често налага медикаментозно обезболяване. Някои деца съобщават за болки и/или лекостепенно схващане на врата. Това е най-често преходно състояние в резултат от травмиране на шийните мускули, лежащи непосредствено под “третата” сливица. Често има и стрелкащи болки към ушите – преходен резултат от общата инервация на областта. Кога се махат едновременно всички сливици?Често всички сливици “боледуват” едновременно и съответно могат да се махнат в рамките на една обща анестезия. Става дума обаче за различни операции, макар и провеждани от един екип, и индикациите съответно са отделни (вж. Кога се “махат” небните сливици? и Кога се “маха” третата сливица и наложително ли е това?). Напълно необосновано е желанието на някои “наведнъж да се свърши работата” само защото има (а често и няма!) индикации за единия тип операция. Има ли местни особености и световни стандарти при оперативното лечение на сливиците?Причините да се махнат сливиците и свързаните с това изследвания са твърде дискутабилни въпреки, че вече има приети правила: аденотомия и аденотомия, тонзилектомия и адено-тонзилектомия. В крайна сметка окончателното решение се взима от пациента (или неговите родители). При това пациентите са три типа:
издание - юни 2001 |
