Имунната система е сложен комплекс от клетки, протеини и биологично активни субстанции, посредством които организмът се бори с попадналите в него чужди и болестотворни бактерии, вируси, паразити, гъбички, чужди тела и други.
При раждането имунната система на бебето е все още незряла. До този момент то не се е срещало с болестотворни микроорганизми и съответно не е подготвено да се справи с тях. За щастие, природата е съвършена и в хода на еволюцията този „проблем” е решен. В последните три месеца от бременността бебето получава готови антитела от майката посредством плацентата. Видът и количеството им зависят от здравословно състояние на майката и от собствената й имунна система.
Така бебето изгражда пасивен имунитет, защото то получава наготово антитела от майката, чрез които да се бори с чуждите, болестотворни микроорганизми. Например, ако майката е преболедувала варицела, тя предава готови антитела срещу заболяването и по този начин бебето е предпазено от заразяване. Така създаденият имунитет обаче е нетраен и се изчерпва в рамките на няколко седмици до месеци.
Тук идва ролята на кърменето. Посредством майчиното мляко бебето получава нова „порция” готови антитела. Коластрата (първото мляко, което образува млечната жлеза) е изключително богата на белтъчини и антитела. Световната здравна организация препоръчва изключително кърмене на бебето в първите 6 месеца. Счита се, че по този начин то получава всички необходими хранителни вещества, микронутриенти и защитни антитела.
При недоносените новородени пасивно преминалите антитела от майката са по-малко и съответно имунната защита на тези бебета е по-слаба. Това допълнително се усложнява от факта, че те по-рядко могат да бъдат кърмени и често се налага да получават хуманизирано мляко още от раждането.
Майчината кърма обаче не успява да предпази бебето от всички заболявания, например полиомиелит, дифтерия, тетанус, коклюш. Тук идва ролята на задължителните имунизации, които бебето получава още от родилния дом. Те позволяват създаването на напрегнат имунитет и подготвят организма за справяне с тези опасни и потенциално смъртоносни заболявания. Така при евентуален контакт с патогенните микроорганизми имунната система се справя много бързо с тях и детето се предпазва от боледуване.
Все повече внимание се обръща на т.нар. полезни бактерии, които се развиват в стомашно-чревния тракт. Бебето се ражда с храносмилателна система, която е стерилна, т.е. в нея няма никакви бактерии. По време на преминаването му през родовия канал в стомашно-чревния тракт навлизат редица бактерии, които формират чревната микрофлора. Тези „полезни” бактерии пречат на поселването на болестотворни такива и по този начин защитават малкия организъм от заболяване. Това е и една от причините да се препоръчва раждане по естествен път, когато няма противопоказания за това.
Според съвременните схващания, когато се налага лечение с перорален антибиотик, винаги се препоръчва и успореден прием на пробиотик. Той трябва да се приема и поне 1 седмица след спиране на антибиотичното лечение. Така се съхранява чревната микрофлора и съответно се подпомага възстановяването на нарушените имунни сили на организма в резултат от боледуването.
Счита се, че пълноценното хранене е достатъчно за осигуряване на добра имунна защита на детето. Не се препоръчва допълнителен прием на витамини, освен ако няма ясни показания или съмнение за дефицит. Имуностимулаторите също трябва да се използват с повишено внимание, като при кърмачета употребата им не се препоръчва изобщо.
Имунната система на човек е устроена по изключително сложен и уникален начин, който до ден днешен не е напълно добре проучен. Факторите, които оказват влияние върху защитните сили на организма са многобройни, със сложни взаимоотношения помежду си. Приемът на имуностимулатори действа по неясен за нас механизъм и би могъл да окаже неблагоприятен ефект върху една незряла имунна система, каквато има малкото дете.
