Флуорозата е заболяване, което се развива при токсикация с флуор. Обикновено заболяването е причинено от прием на вода с повишена концентрация на флуор или хронична инхалация на въздух с повишена концентрация на елемента.
 

Характерен белег на ранната флуороза са появата на бели или кафяви петна по зъбите.   
 

За първи път през 1890 г. в медицинската литература се описват измененията на зъбите при флуороза. Едва през 1931 г. се намира връзката между „черните зъби“ и повишеното съдържание на флуор в питейната вода. Впоследствие се разбира, че оцветяването на зъбния емайл не е единственият признак на заболяването, а че микроелементът поразява и костите. Флуорът, постъпвайки в организма, въздейства на амелобластите, което води до неправилно формиране на емайла.
 

Изследвания показват, че флуорът независимо от начина му на прием, бързо прониква в кръвта и повлиява функциите на щитовидната жлеза. Смята се, че именно променените функции на щитовидната жлеза са най-вероятната причина за действието на флуора върху минерализирането на емайла.


Флуорозата се свързва с повишен прием на флуор в организма на човека с питейната вода и хранителните продукти. Регистрирани са случаи на ендемично разпространение на заболяването в райони в САЩ, Северна и Южна Африка, Индия, Италия, Мексико. Често наличието на флуор се установява в зони на металургични и химични предприятия.
 
 
Концентрация на флуор в питейната вода до 0,5 мг/л не е вредна за зъбите. При концентрация от 0,8-1 мг/л се появяват леки форми на флуороза при 10-12 % от населението, при концентрация 2,5 мг/л – 50 %.

Колкото по-висока е концентрацията на флуор в питейната вода, толкова по-разпространена е флоурозата и интензивно е заболяването.


Доказано е, че наличието на калций във водата има ефекта да подтиска развитието на флуороза.
 



Различават се няколко форми на флоуроза според тежестта на измененията в зъбните тъкани.

При най-леката форма се наблюдават едва различими бели петна на фронталните зъби (щрихова форма).

При петнистата форма на различни участъци на коронката на зъба се забелязват „тебеширени“ петна. Повърхността на емайла е гладка, блестяща, понякога има светло-жълта пигментация.  

Интензивността на цвета на петната и при двете форми отслабва от центъра към периферията.

Следващата форма поразява не само резците, въпреки че най-често засяга повърхността на фронталните, но и всички останали зъби. Клинически е разнообразна: наличие на бели блестящи и матови петна, различна пигментация от светла до тъмно-кафява на зъбите.

Ерозната форма е тежко поражение на зъбите, при което се описва образуване на дефекти – ерозии на местата с изменен емайл.

 

Деструктивната форма води до разрушаване на емайла и „изтриване“ на зъбите. Среща се при 10-12 мг/л съдържание на флуор.


През последните десетилетия са наблюдава нарастване на случаите на флуороза. За щастие на по-леките форми и по изключение на ерозната.

 

Втора част на материала.