Алкохолът като химическо вещество е открит от арабите. По времето на Хипократ /460-377г. пр.н.е./ пиянството се разглежда като доброволно предизвикана лудост. Още в древността се правят опити да се разграничат пияните от пияниците.
Алкохолните напитки съдържат етилов алкохол - вещество, което потиска нервната система, забавя реакциите и спада към групата на веществата с успокояващо и хипнотично (сънотворно) действие.
Според някои изследвания умереното пиене на определени вина снижава риска от коронарни инциденти - стенокардия и инфаркт. Умерената употреба е количеството алкохол, което е безопасно за здравето на възрастен индивид.
Прекомерната консумация на алкохол се свързва с възникването на редица заболявания със социално значение: диабет, някои ракови заболявания.
Лицата, консумиращи системно и прекомерно алкохол често страдат от недохранване, поради лошо усвояване на редица вещества от организма.
Алкохолът може да предизвика чернодробна цироза, възпаление на панкреаса, може да увреди мозъка и сърцето. Съществува връзка между приема на алкохол, високото кръвно налягане и хеморагичния инсулт.
Причини за алкохолизма
Алкохолът е добре познат със своите еуфоризиращи и транквилизиращи качества. Той повишава настроението и подобрява умението на хората да общуват помежду си. Тези качества на алкохола имат значение в утвърждаването на желанието да се пие.
Важна роля за развитието на алкохолизма имат и качествата на личността. Прекомерната употреба на алкохол се свързва с чувство за малоценност, повишена тревожност и емоционална неустойчивост.
Неоспорима е и генетичната определеност към алкохола. Проблемното пиене се среща четири пъти по-често у лица, чиито родители са алкохолици. Предразполагащ фактор е повишената активност на алкохолдехидрогеназата.
Значението на средата в етиологията на алкохолизма също е доказана. Особено важни са семейството, приятелската и професионалната среда.
Форми на алкохолизма
Обикновеното алкохолно опиване се проявява чрез повишено самочувствие, немотивирана раздразнителност, неясен говор, несигурна походка, зачервяване на лицето и др. То продължава от 6 до 12 часа, но общото неразположение-махмурлук е значително по-дълго.
Вредна употреба на алкохол
Тук се отнася този начин на употреба, който уврежда здравето:телесното или психичното, или и двете едновременно. За вредна употреба на алкохол се говори тогава, когато се установи действителна увреда като например увреждане на черен дроб, панкреас, периферна нервна система, психоорганичен синдром. Тежестта на уврежданията в голяма степен зависят от давността на употребата на алкохол, от количеството и качеството на употребяваните спиртни напитки, от начина на хранене и др.
За алкохолна болест /синдром на зависимост към алкохола/ може да се говори само при наличие на изразени абстинентни явления /физически и психически дискомфорт/, които болният съзнателно се стреми да отстрани с приемането на нови количества спиртни напитки.
Тези, които нямат създадена зависимост не търсят и не могат да преодолеят махмурлука със спиртни напитки. Поради това те предпочитат чай, зелева чорба и др.
Съотношението между алкохолно болните мъже:жени е 6:1.
Ако можете "да носите" много на алкохол, ако често вдигате тостове, ако пиете, за да премахнете махмурлука, обърнете внимание на себе си. Това са първите признаци на алкохолна зависимост.
През първия етап от развитието на синдрома на зависимост пиещият приема алкохол, за да премахне махмурлука от предната вечер, често може да изпие голямо количество без да се появят симптоми на опиване. През тази фаза човек започва да изпитва желание да пие скришом, сам.
През втората фаза пиенето не може да бъде контролирано, пиещият изпитва угризения на съвестта, пренебрегва семейството си и създава конфликти. В сексуалния му живот настъпват смущения. Често отсъства от работа, занемарява външния си вид, храни се нередовно и дава обещания за въздържание, които не изпълнява. Главна отличителна черта в този етап е пониженият толеранс-болните се опиват от по-малки количества спиртни напитки.
Лечението на алкохолната зависимост трябва да съчетава медикаментозна терапия с психотерапия и социотерапия.
При медикаментозно лечение се използван транквилизатори, невролептици, тимостабилизатори и др. препарати в зависимост от състоянието на пациента.
Съществено място заемат витамините, ноотропите, някои тонизиращи средства.
Приложението на психотерапията започва от първите контакти с пациента и продължава през целия курс на лечение.
Прилага се индивидуална, фамилна и групова терапия.
Много важно е пациентът с алкохолна болест да разбере, че неговото състояние не позволява да консумира и незначителни количества алкохол.
Алкохолните напитки съдържат етилов алкохол - вещество, което потиска нервната система, забавя реакциите и спада към групата на веществата с успокояващо и хипнотично (сънотворно) действие.
Според някои изследвания умереното пиене на определени вина снижава риска от коронарни инциденти - стенокардия и инфаркт. Умерената употреба е количеството алкохол, което е безопасно за здравето на възрастен индивид.
Прекомерната консумация на алкохол се свързва с възникването на редица заболявания със социално значение: диабет, някои ракови заболявания.
Лицата, консумиращи системно и прекомерно алкохол често страдат от недохранване, поради лошо усвояване на редица вещества от организма.
Алкохолът може да предизвика чернодробна цироза, възпаление на панкреаса, може да увреди мозъка и сърцето. Съществува връзка между приема на алкохол, високото кръвно налягане и хеморагичния инсулт.
Причини за алкохолизма
Алкохолът е добре познат със своите еуфоризиращи и транквилизиращи качества. Той повишава настроението и подобрява умението на хората да общуват помежду си. Тези качества на алкохола имат значение в утвърждаването на желанието да се пие.
Важна роля за развитието на алкохолизма имат и качествата на личността. Прекомерната употреба на алкохол се свързва с чувство за малоценност, повишена тревожност и емоционална неустойчивост.
Неоспорима е и генетичната определеност към алкохола. Проблемното пиене се среща четири пъти по-често у лица, чиито родители са алкохолици. Предразполагащ фактор е повишената активност на алкохолдехидрогеназата.
Значението на средата в етиологията на алкохолизма също е доказана. Особено важни са семейството, приятелската и професионалната среда.
Форми на алкохолизма
Обикновеното алкохолно опиване се проявява чрез повишено самочувствие, немотивирана раздразнителност, неясен говор, несигурна походка, зачервяване на лицето и др. То продължава от 6 до 12 часа, но общото неразположение-махмурлук е значително по-дълго.
Вредна употреба на алкохол
Тук се отнася този начин на употреба, който уврежда здравето:телесното или психичното, или и двете едновременно. За вредна употреба на алкохол се говори тогава, когато се установи действителна увреда като например увреждане на черен дроб, панкреас, периферна нервна система, психоорганичен синдром. Тежестта на уврежданията в голяма степен зависят от давността на употребата на алкохол, от количеството и качеството на употребяваните спиртни напитки, от начина на хранене и др.
За алкохолна болест /синдром на зависимост към алкохола/ може да се говори само при наличие на изразени абстинентни явления /физически и психически дискомфорт/, които болният съзнателно се стреми да отстрани с приемането на нови количества спиртни напитки.
Тези, които нямат създадена зависимост не търсят и не могат да преодолеят махмурлука със спиртни напитки. Поради това те предпочитат чай, зелева чорба и др.
Съотношението между алкохолно болните мъже:жени е 6:1.
Ако можете "да носите" много на алкохол, ако често вдигате тостове, ако пиете, за да премахнете махмурлука, обърнете внимание на себе си. Това са първите признаци на алкохолна зависимост.
През първия етап от развитието на синдрома на зависимост пиещият приема алкохол, за да премахне махмурлука от предната вечер, често може да изпие голямо количество без да се появят симптоми на опиване. През тази фаза човек започва да изпитва желание да пие скришом, сам.
През втората фаза пиенето не може да бъде контролирано, пиещият изпитва угризения на съвестта, пренебрегва семейството си и създава конфликти. В сексуалния му живот настъпват смущения. Често отсъства от работа, занемарява външния си вид, храни се нередовно и дава обещания за въздържание, които не изпълнява. Главна отличителна черта в този етап е пониженият толеранс-болните се опиват от по-малки количества спиртни напитки.
Лечението на алкохолната зависимост трябва да съчетава медикаментозна терапия с психотерапия и социотерапия.
При медикаментозно лечение се използван транквилизатори, невролептици, тимостабилизатори и др. препарати в зависимост от състоянието на пациента.
Съществено място заемат витамините, ноотропите, някои тонизиращи средства.
Приложението на психотерапията започва от първите контакти с пациента и продължава през целия курс на лечение.
Прилага се индивидуална, фамилна и групова терапия.
Много важно е пациентът с алкохолна болест да разбере, че неговото състояние не позволява да консумира и незначителни количества алкохол.
