Сухотата във влагалището е често наблюдавана в пери- и постменопаузална възраст, но и не само тогава. Ключов момент в развитието и е намаляването нивото на естрогените, а за последното могат да допринесат множество фактори.
Женските полови хормони са отговорни за структурата на влагалищната лигавица, за гликогеновото съдържание, а от там и киселото рН в присъствието на Дьодерлайновите бактерии, за мукусната покривка, за тонуса на мускулатурата – както на влагалището, така и мускулите на тазовото дъно.
Вагиналният секрет се формира от трансудата през стената на влагалището, от секрецията от маточната шийка, от бартолиновите жлези, разположени в близост до входа. Вагиналната атрофия се наблюдава при естрогенен дефицит – с изтъняване на лигавицата, намаляване на лубрикацията и, повишаване на рН-то, по-чести вагинални инфекции, симптоми на инконтиненция. Тя се наблюдава при настъпването на менопаузата и постменопаузално, както и след отстраняване на яйчници (овариектомия), след облъчване в тазовата област, при анти-естрогенна терапия. Намаляване в овлажняяването се наблюдава и по време на бременността и кърменето.
Употребата на нестероидни противовъзпалителни средства и антиалергични медикаменти също предизвиква вагинален дискомфорт. Сухота се наблюдава и като част от синдрома на Сьогрен наред със сухота в очите, устата, суха кашлица и др. Промивките на влагалището – т.нар. душове, променят средата и могат да причинят сухота. За рискови фактори се считат тютюнопушенето и липсата на паритет (нераждали жени).
Симптомите се изразяват в чувство за парене, сърбеж, най-изразена е болката при полов контакт във връзка с липсата на адекватно овлажняване на лигавицата. При по-сериозна тежест се стига дори до разраняване и кръвотечение. Паралелно с тези прояви на вагиналната атрофия, се наблюдават още и по-чести уро- и вагинали инфекции – бактериални и гъбични, дизурични смущения – парене, често уриниране, вагинален флуор, инконтиненция.
При менопауза обикновено има и други симптоми – топли вълни, нощно изпотяване, емоционална нестабилност, лесна уморяемост, трудно съсредоточаване, смущения в паметта и др.
Лечението на вагиналната сухота при леки до умерени форми може да бъде сведено до употребата на лубриканти или овлажнители. Последните имат по-дъглотрайно действие. Гинеколозите насърчават за редовен полов живот, тъй като увеличеното кръвоснабдяване при сексуална възбуда поддържа гениталния статус, подобрява лубрикацията. По преценка на лекуващия гинеколог се прибягва и до естроген-съдържащи средства. Ако липсват други характерни за менопаузата симптоми – то локалното приложение е предпочитано. Предлагат се препарати по формата на песари, кремове, гелове с апликатори, глобули.
При наличие на съпровождащи оплаквания, особено ако те са водещи, сухотата въ влагалището може успешно да бъде повлияна и в хода на хормонално заместителната терапия. Такава е достъпна в различна доза, с естрогени или съчетана с прогестини, подходяща при различни жени; под формата на таблетки, пластири, имплантанти. Приложението на ХЗТ обаче е свързано с немалко рискове и се започва само след консултация със специалист.
