Лилит ~ най-загадъчната личност в човешката история

Лилит е вероятно най-загадъчната личност в човешката история. Малцина знаят, че преди Ева Адам е имал друга жена - Лилит, която Господ създава едновременно и от същия материал като него. Тя настоявала да бъде равноправна на Адам, не можела да понесе мъжът да доминира над нея и затова избягала от него. Впоследствие Бог създава Ева от плътта му, за да може той да има жена, която да му се покорява. В един от важните текстове на Кабала, се казва: "По времето, когато Йехова създаде Адам, той създаде и жена, наречена Лилит, която също като Адам бе взета от земята. Тя бе дадена на Адам като съпруга. Но възникна спор между тях и тя изрече забраненото име на Йехова и бе прокудена." Впоследствие образът й бива силно демонизиран. Легендите разказват, че змията, съблазнила Ева е била именно Лилит (тя е изобразявана с обвита около тялото си змия) - това е било част от отмъщението на Лилит, за да докаже, че и Ева не е съвършена. В митологията на всички народи се твърди, че Лилит е била и първият вампир - след като е била прокудена от Рая, тя се озлобява и започва да яде новородени деца, пие кръвта на убитите от нея мъже и се храни с плътта им. Появява се като невероятно красива жена с дълга коса и изкусителен вид. Въпреки, че повечето от легендите за Лилит идват от еврейския фолклор, описание на демона Лилит се явява и при персите, вавилонците, мексиканците, гърците, арабите, англичаните, германците, ориенталците и индианците. В средновековна Европа тя била обявена за жената на Сатаната. Вярвало се, че Лилит била подпомагана в своите кръвожадни среднощни приключения от сукубуси, които се събирали с нея близо до "планините на мрака" и празнували с демона-любовник на Лилит - Самаел (Самаел е бил паднал ангел,всъщност библейският Луцифер), чието име означава "отровата на Бога".
Създадени по време на патриархата, почти всички древни религиозни книги узаконяват властта на мъжа и изразяват неговия страх пред независимата жена. Лилит и Ева са символ на раздвоената женственост, съставена от две невъзможни да се слеят нейни части: несломената от мъжкото властолюбие жена, и другата, която се е примирила с него в името на семейството и продължението на живота. Още началото на Библията “Битие” ни отвежда до една отдавна известна на света загадка: „Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде: мъж и жена ги създаде.“ (Битие 1:27) И по-нататък: „И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.“ (Битие 2:7) От тези цитати става ясно, че човекът е създаден от две равностойни половини: мъж и жена; от пръст, на която е вдъхнат живот. После следва заселването му в Еден и забраната да яде от Дървото на познаване на доброто и злото. И именно тук се появява загадката: Адам изведнъж се оказва сам в райската градина: „И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.“ (Битие 2:18) „И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека.“ (Битие 2:22) „А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета.“ (Битие 2:23).Защо, след като жената вече е създадена, Адам се оказва сам в Райската градина и се налага да му се направи нова спътница в живота? Какво е станало с първата жена? Петокнижието упорито мълчи по този въпрос. Нещо повече, християнските преводачи на Стария завет всячески се опитват да изличат едно име от текстовете му. Това опасно и плашещо ги име е Лилит. В канонизираните от Светата християнска църква книги паметта за нея е завинаги изтрита. В книгата на пророк Исая например то е заменено с „бухал“. Но коя е Лилит и защо е трябвало да изчезне от преводите на свещените еврейски книги?
Създадена е заедно с мъжа и е равна на него по сила, интелект и произход. Безсмъртна като него. И е първата божия творба, опълчила се срещу неравенството, наложено от човека. Тя отказва да се подчини на Адам, напускайки в знак на протест райската градина и отнасяйки със себе си знанието, което Яхве й е дал - формулата, съдържаща тайното свещено име на Бога. Оттогава датира и нейното демонизиране - израз на мъжкия страх пред изплъзналата се от контрола му жена. Светът на патриархата я описва като съблазнителка на мъжете, убийца на децата, демонка, заповедница на нощния свят и сама част от тъмнината на нощта. Във Вавилонския Талмуд, чиито текстове са доста по-късно записани от тези на Тората, Лилит е описана като демонично същество с дълга коса и криле . Трактатът Шаббат, 151б пък предупреждава самотно спящия у дома си мъж, че може да бъде обхванат от демоните на Лилит против неговата воля. В древната месопотамска култура праобразът на Лилит, изобразена като царица на нощта, е хубава жена с криле, държаща в ръцете си жезъл и пръстен, съответно знаци на мъжкото и женското начало, и с крака, завършващи с птичи пръсти - още един намек за небесния й произход. Тя е стъпила на два лъва и има изобразени бухали от двете си страни.
С нейното демонизиране обаче не се съгласяват много поети и художници, описвайки я като изключително привлекателна млада жена със змия в ръце - символ на вечната съблазън и връзката й с творящото природно начало.
Викторианският поет Робърт Браунинг пише за Лилит в поемата си „Адам, Лилит и Ева“. Авторът обрисува Лилит и Ева като приятелки, седнали от двете страни на Адам.
Пред лицето на Смъртта, от една страна Ева споделя, че никога не е обичала Адам, а Лилит ѝ признава, че таи в душата си безгранична любов към него:

Докато най-силната отрова напусна устните ми,
Аз си помислих: "Ако въпреки лъжата,
Той махне маската от душата ми с целувка —
Аз пълзя, негова робиня — духом, тялом и въобще!

(Cornelis van Haarlem, Rijks museum, 1592)

Данте Габриел Росети изразява искреното си възхищение от нея в поемата си „Черната луна“ за способността и да омагьосва мъжете и да ги кара да губят разсъдъка си.
Ръдиард Киплинг също разказва за Лилит и Адам в поемата си „Най-старата песен“. В нея Лилит обвинява Адам, че той винаги се е преструвал, че обича Ева и изплаква болката си от това, че е избрал да сподели живота си с нея, вместо с истинската си любима.
В текстовете на автори като Гьоте, Гумильов, Набоков и Цветаева нейният образ е противопоставен на заетата единствено с кухнята и домакинството Ева. В картината “Лилит” на английския писател и художник Джон Колиер е изобразена прекрасна гола жена с дълги руси коси и съвършено, сякаш порцеланово тяло, която е обгърната от огромна змия и нежно е опряла на нея лицето си. Според Мариане Валах-Фалер нейната съпротива е срещу жаждата на Адам да властва над света, не срещу Бог. И тъй като не е престъпила заповедите на Яхве да не яде от Дървото на познанието, тя е свободна и от отговорността за човешкия грях. По-късно създадената Ева е олицетворение на подчинеността и неравностойното положение на жената, обусловено от патриархата. Колкото Лилит е жив и пълнокръвен образ, Ева е неразвита и зависима физически и духовно от своя господар и повелител. Но тъй като също е Божие създание, в което е заложена мярката за първоначалното съвършенство на човека, втората жена на Адам усеща своята непълноценност и се стреми да я преодолее.
Това поставя мъжа в много раздвоено положение. От една страна, неговото огромно его и жаждата му да властва в света на Формата, подобно на Бог в нематериалния свят, още са много силни. От друга, той помни, че е имало една красива, независима и горда жена, равна на него и родствена му като сиамски близнак, с която нещата са можели да изглеждат съвсем различно, ако не е била онази пагубна жажда да владееш и употребяваш другия не според божественото му предназначение. Ева е скучна, Лилит – вече недостижима. Тя отдавна е надраснала миналото, запазвайки своята независимост от Адам. Времето, през което мъжът и неговата втора жена е трябвало да се борят за своето физическо оцеляване, за нея са спечелени за развитието на духа години.
Един ден Ева също среща Лилит, бродеща зад стените на Еден, и вижда, че тя не е никакъв демон, а подобна на нея жена, само че много по-умна, красива, образована, целеустремена и свободна. Отровена от грехопадението, Ева отговаря на приятелското и изпълнено с радост втурване на Лилит към нея с неприязън и жажда да й прехвърли тъмните си страсти. Ева обвинява Лилит, че е себична, задето не е готова да се подчини на Адам и да се жертва за него. И съвършената жена огорчено й обръща гръб, продължавайки по своя път, посветен на знанието. Но всеки път при настъпването на Рош-Хашана – рожденият ден на Творението, и на Йом Кипур - денят на опрощаване на греховете, тя отново се завръща при стената на Еден и очаква Адам и Ева да отидат при нея, за да се сдобри с тях и заедно да работят за израстването на човека – за да може чрез тях да се изпълни първоначалният божествен план. Ала чакането й е напразно, защото гордостта и глупостта държат здраво в прегръдките си прогонените от Рая Адам и Ева. Оттогава продължава да расте и онази пропаст между дъщерите на Ева и тези на Лилит, първите незаслужено толерирани, вторите – незаслужено отхвърляни в човешкия свят. Невъзможността на дъщерите на Лилит да имат едновременно и знанието, и мъжа, им причинява същото голямо страдание, както евините дъщери страдат от липсата на свобода и мъжко уважение.
Решението на конфликта е в Адам, в неговата готовност да се откаже от своята себичност и да се завърне при първоначалния замисъл на Бога. Пътят към духовно андрогинния човек, съставен от две различни тела, но обединен от равенството по интелект, душа и права, явно е труден и много дълъг.