Кърменето – начало на здравословното хранене

Всички знаем, че кърмата е естествената храна за новороденото дете, максимално приспособена да покрие всичките му нужди през първите 6 месеца от живота и да подпомага имунната и храносмилателната му система за цялата продължителност на кърменето нататък. Кърмените бебета са моделът за здраво и добре развиващо се дете – в сравнение с него децата, хранени с адаптирани млека, по-често имат наднормено тегло, по-често боледуват и имат повече проблеми с храносмилателната, дихателната, сърдечно-съдовата система.

Кърменето поставя началото на здравословното хранене по различни начини.
Кърмата е пълноценна храна, напълно задоволяваща всички нужди на бебето през първите 6 месеца от живота му. Тя е лесно усвоима, защото съдържа специфични за човешкия организъм протеини, въглехидрати и мазнини в точните съотношения спрямо нуждите и способностите на бебешката храносмилателна система. Уникалното е, че кърмата непрекъснато променя и напасва състава си към променящите се нужди на детето.

Както е известно, правилното хранене не само осигурява добър растеж, но и поддържа доброто здраве – тези две неща важат в пълна сила за кърменето.

Погледната като храна, кърмата съдържа протеини, мазнини, лесно усвояеми въглехидрати, както и необходимите за бебето витамини и минерали. Всяка от тези основни съставки обаче има редица други интересни функции, различни от чисто хранителните, които подпомагат храносмилателната и имунната система на бебето за дейността и съзряването им.

Към протеините например спадат всички антитела, които защитават бебето от болестотворни бактерии. Протеинът лактоферин лесно се свързва с желязото в червата и го прави недостъпно за патогенните микроорганизми (голяма част от тях имат нужда от желязо, за да осъществяват жизнените си функции).

Някои въглехидрати – по-специално олигозахаридите – имат способността да се свързват с бактериите и да формират с тях безопасни за организма комплекси, които бебето отделя.

Към мазнините спадат различни свободни мастни киселини, които имат способността да увреждат редица вируси (например този на варицелата).
В майчиното мляко се съдържат множество ензими, които помагат за бързото разграждане и по-високата усвояемост не само на кърмата, а и на допълнителните храни, когато те се включат в менюто на бебето.

В кърмата се откриват също така вещества, наречени бифидус-фактор. Те осигуряват развитието на благоприятна чревна флора, изобилстваща от полезните бифидобактерии и потискаща развитието на болестотворни микроорганизми.

Когато бебето се роди, храносмилателната му система е много незряла. Между клетките, които изграждат лигавицата на червата, все още има разстояние, позволяващо бактерии или чужди за организма протеини лесно да проникват в кръвта и така да предизвикват заболяване или алергична реакция. Хормоните и растежните фактори в кърмата подпомагат постепенното съзряване на храносмилателната система и затварянето на пролуките в чревния епител.

Освен идеална храна и защита, кърменето подпомага развитието на здравословни навици за хранене и дори – на предпочитанията към храните.

Препоръчва се бебетата да бъдат кърмени на поискване, т.е. винаги, когато бебето покаже признаци на глад. Не се страхувайте от прехранване. Кърменето е процес, който изисква активност от бебето. Когато има желание да суче за комфорт, бебето суче по различен начин в сравнение с моментите, когато е гладно. По този начин то не поема излишни количества храна и още от първите дни се учи да контролира само според апетита си количеството, което поема. Така бебето поема по-често, но по-малко количество кърма в рамките на едно хранене – което е препоръчваният начин за здравословно хранене.

Установено е също, че поради факта, че кърмата се усвоява значително по-лесно и по-пълноценно от адаптираните млека, кърмените бебета поемат около една трета по-малко количество мляко на ден, а развитието и наддаването им са нормални. Счита се, че тези неща са една от причините кърмените бебета по-рядко да страдат от наднормено тегло нататък в живота.

Вкусът е това, което прави една храна предпочитана и определя желанието ни да се храним. Също както амниотичната течност в утробата, кърмата има различен вкус в зависимост от това, с което се храни майката. Така бебето и след раждането продължава да се сблъсква с различни вкусове и започва да ги разпознава и обича. Затова храненето на майката по време на кърмене е важно както за осигуряване на необходимата енергия за нейния организъм и за производството на мляко, така и за формиране здравословни предпочитания към храните у бебето.

Според някои изследвания също така кърмещите майки са по-внимателни в избора си на храни и по-запознати с принципите на здравословното хранене, като по този начин изграждат подобни навици и у децата си.

Връзката с майката често има и друго непосредствено отражение върху храненето на детето. Прекомерни притеснения около храненето на детето и количествата, които то поема, могат да станат причина детето да расте като злоядо и капризно по отношение на храните. Кърменето може да помогне да се избегнат тези проблеми. Когато наред с останалите храни след захранването бебето продължава да получава кърма според желанието му, майката е спокойна, че то е нахранено и по-рядко е склонна да се притеснява за това колко яде детето.

По този начин бебето има възможност да увеличава приема на други храни според нуждите и собствения си индивидуален ритъм, което помага то да свързва храненето основно с приятни изживявания и изгражда положително отношение към него.