Общата физическа подготовка оказа важно влияние за развитието на детето. Елементи от тези занимания са познати като Обща или груба моторика, Проприоцептивна система, Спорт за малки деца, Физическа култура.
Често детето е много подвижно, но няма физическите умения за неговата възраст. Вярно е, че децата са различни, но трябва да следим развитието им и да ги подпомагаме навреме. Закъснение от 6-12 месеца е приемливо. Проблем е, ако се окаже, че 6 годишното ни дете не може прави основни движения, които е трябвало да овладее година две по-рано. Често и съоръженията за 3-4 годишни деца не са достъпни за по-големи. Като се замисля, около 30% от развитието на дъщеря ни се дължи на овладяването на физическата култура. Струва ми се, че ни помогна да се справим с диспраксията. Процеса продължи около 3 години. Няколко неща, които ме подтикнаха да се замисля по-сериозно за влиянието й:

В периода 2,5 -3 години

Тунел
Олга Георгиева от център Логос АБВ на едно от първите ни занимания показа на детето тунел и двете го подтикнахме да мине през него. Добре си спомням как дъщеря ми се повъртя, зачуди се, Оля я примамваше от едната страна с играчка, аз от другата я насочвах. И тя пропълзя и изглежда й хареса. Спомням си, че терапевтката беше доволна, а аз се зарадвах. И си казах „Ами да, всички деца минават под масата, което е подобно на тунел”. Когато се върнахме у нас взех 7-8 животни, проврях ги под детската маса и накарах дъщеря ми да мине след тях. Тя се съгласи. Замислих за физическите упражнения.

Парка – куб
Пак в този период в парка, две приятелчета на детето ми казваха „Чао лельо”, заели маймунска стойка на куба. Моето дете не само, че не казваше подобни неща, но и на куб не се качваше. Реших да овладее поне физическото действие. Първо в страничният улеи, после в най-крайните на първо ниво. За около месец-два овладявахме куба.
И до края на този сезон я понаучих още някои неща – подобри пързалката, стана по-уверена на люлката, там първоначално сядаше за 5 сек. и скачаше. Сезона завърши без медали, но все пак бяхме тренирали.

В периода 3,5 – 4 години

Бях решила да свикне със стоенето в пясък и люлеенето на люлка. Все още беше много сензорна и често се нервираше. В това пролет-лято свали памперса, проведохме Музикални занимания, Адаптация, включихме психолог и от есента започна детска градина. От музикалните занимания бях набелязала така наречените подвижни игри за деца. Пак не беше спортния ни сезон, но се подготвяхме.

В периода 4,5-5 години

Занимания с клуб „Лъвчетата”
През пролетта на 2009 година Плейцентър „Приятели” организира спортни занимания за деца от 3 до 5 години, за обща физическа подготовка.
Дъщеря ми се нервираше и си тръгвахме предсрочно, обикновенно пред 30 мин. Но дори за това кратко време аз бях впечатлена от ползата. При играта ”джуджета – великани” групата се движи и като кажете „джуджета“ клякате, а като кажете „великани“ вдигате ръце. С това упражнение се тренира слуха, трябва да внимава какво чува и да се сети какво да прави. Децата вече се разделяха на отбори и разбираха кога да изчакат ред, кога е техният отбор.

Е, вече бях решила този пролет –лято-есен да е спортното съзряване на детето. В тогавашната детска градина физкултурният салон беше затворен поради теч, питах учителките къде провеждат подготовката, те ми казаха в стаите… Замислих се, че в тяхната стая, по предписание на ХЕИ трябва да са 12 деца, а те са 22. В тази стая, за да спят им изваждат походни легла, а игрите в двора на градината бяха свободен стил под наблюдение на учителка. Наблизо до нас има спортен клуб за работа с деца, отидох да питам има ли нещо предвидено за деца на 4-5 години. А те ми отговориха „О, госпожо с памперси (т.е малки деца) не работим. Първи клас най-рано, това е клуб за спортно майсторство” … Брей, нямах избор, и за тези умения трябваше да се консултирам с Книгата на учителя и да започвам.

При моето дете беше важно всички игри да се правят в спокойна обстановка. През пролетта и есента, тя ходеше до обяд на градина, прибирахме се за кратка почивка и към 15,30 се отправяхме на занимания. Тогава имаше по-малко деца на площадките.

Понякога детето се страхуваше от нещо, но това не беше повод да се отказвам. Дори в тези посоки акцентирах повече, с повече придържане, окуражаване, с включване на още един помощник. Включването на друг роднина много помагаше, може би като застанат двама човека около детето, то придобива повече увереност.

Ето по-конкретни занимания:

Игри у дома

– Баскетбол– Първоначално в цветна кофа и вътре хвърляхме 5-6 топки. За да покажа, аз хвърлях всички топки и си виках „Браво”. После започнахме на обикновен детски кош, който закачах на стол, за да е по-лесно;
– Ежедневно качване на стълби от първият до осмият етаж в нашият блок и обяснения на високо и ниско, като гледахме през прозорците. Около 2 месеца се качвахме почти всеки ден, после само до нашият среден етаж , и до сега асансьор не ползваме. Ако има наблизо монумент със стълби, ефекта ще е подобен ;
– Имитация в ходенето на като мечки, като пате, куче;

– Ходене, а по-късно и скачане по зелени стъпки, идея от музикалните ни занимания;

– Паркиране и провиране между оранжеви указания;

– Боулинг;
– Играене на хоро (не че се е научила да играе, но все пак от време навреме повдигаше крак);
– Музикалните ни занимания ме подсетиха за месене на детето като питка, има такава песен „Омесила баба питка”;
– Маршируване, въвеждане на движението;
За тези занимания използвах музикалните дискове от системата „Ръка за ръка“. Там има подбрани изпълнения – мечка, марш, валс, бавно, бързо и т.н.
– Търкаляне по пода, подобно на това в полето;
– Лазене по корем;
– Лягане по корем, стоене неподвижно, за да се следи нещо, дори и 10 минутен филм.

Ако детето ви е било обследвано по-подробно са ви питали дали е лазило или направо е проходило. Моето дете протича, много за кратко лазеше. В книгата „Седемте степени на увереност, от които се нуждаят децата”, се казва, че лазенето и пълзенето са важна фаза от развитието. Тогава като направих опит да играем на войници, детето ме последва на земята. Сигурна съм, че и предишната година съм опитвала, но изглежда не е била готова и е протестирала до степен да се откажа. Ако детето не е готово за нещо, след 2-5 месеца може да се получи. Важно е да се опита пак.

От тази книга научих и за Нивото на рибата. То се овладява още в корема на майката и е първа ниво на увереност. В книгата казват, че „Усещането да се носиш по вълните е решаващо за този етап“. А дали това не е увереността и спокойствието в заобикалящата ни среда. По-научното обяснение според мен е, че децата в последният триместър извършват различни движения, свързани с равновесието и вестибуларният апарат. Това го правят в 7-8 месец от бременността, когато има място в корема на майката. Много по-рано родените бебета не са имали тази възможност и трябва да наваксват. Предполагам, че и други бебета с различни вътреутробни страдания са били лишени от възможността да се полюшват и въртят в майчината утроба. В книгата имаше интересни идеи, как да играем на риби и ги правехме. Допълнително й правех вана, имаше период около месец, в който си затваряше очите и лежеше неподвижно, като полюшване по 3-4 минути. Мисля, че е важна тази компенсация за недоносените. Чудя се дали може да се направи и в люлка-цедилка, бебешко кошче, може би и в слинг. Вана или корито с вода изглежда са най-близки до майчината среда.

Игри навън

– Скачане от стъпало, после от 2-3 стъпала. В началото винаги скачахме заедно. А често виках и още 1-2 деца за компания;
– Хвърляне на топка към голям кош. Дълго време само аз хвърлях топка, нея се опитвах да я накарам да я донесе;

– Ходене по мост, Ето това старо съоръжение, дава добри възможности. Моментът, в който започнат да се люлеят по гредите е тест, че детето се чувства добре с височината;
– Катерене по дърветата, на ниско дърво. Достатъчно е детето да направи няколко крачки нагоре, за да си планира действията;
––
И една смешно-тъжна случка: Дъщеря ми се качва по една отвесна пързалка, настилката отдолу е цимент и аз съм зад нея, ако залитне да я хвана. Минава един мъж и ми казва: „Госпожо тя е голяма, седнете на пейката, за да се оправя сама” .
След около месец се катери на дървото пред блока, отдолу е трева, има различни клони, евентуална опора при падане. Аз съм на 5-6 крачки от детето. Минава един мъж и ми казва: „Госпожо, идете до детето ще падне”. Дали не сме загубили преценка за истинските опасности.
––

– Катерене по въже, провиране. По това време направиха двете площадки в парка Света Троица, в Западният парк и кораба от въжета в парка Заимов. Те имат и предимства и недостатъци. Съоръженията са много на гъсто и за овладяване на първоначални умения може да се работи само в ненатоварени часове, т.е през работно време;

– Ходене бюрдюр, по греда (с придържане). Първо странично, а после и направо. Интересно, че до 6 годишна възрст още не го е овладяла и ще трябва да купим дървена пейка у нас, за да върви по нея;
– Скачане на батут. В парковете има големи затворени батути, подходящи са и надуваемите замъци;
– Балона се надува и клякане;
– Тротинетка, за да е като всички деца;
– Най-важната игра, според мен е подхвърлянето на топка с партньор. Там има безсловесна комуникация (евентуално говорите окуражителни думи) – гледаш човека, ориентираш си ръцете, чакаш и се сещаш какво да правиш когато топката лети. Това лято (4.5-5 години) ни беше изкючително трудно, играехме двамата с татко й, а към края на лятото схвана. Сега играем както с всяко дете.

В периода 5,5 -6 години

Интересно, че дъщеря ми не тичаше вече така хаотично, заговаряше децата на площадките, беше по-организирана. Много повече обичаше да наблюдава, в луди игри и катерене се спускаше само в компания.
Вече бях преместила детето в Детска градина с качествено обучение и от там постоянно овладяваше нови умения. Научи се да играе на „Дама” с подскачане, играта „Царю честити, колко ти е часа”, през ден ми показваше различни животни – днес били червейчета, на другият ден лъвове.

Кофичките до кораба
– Много съм доволна, че овладя кофичките към кораба (на снимката съоръжение в парка „Света Троица“ има ги и на други места). Те са чудесни за развиване на равновесие. Миналата година беше много предпазлива, тази година ги обикаляше, слагаше вътре играчка и един ден успя с наша подкрепа да издържи едно завъртане. И с всяко ходене увеличаваше завъртанията.

За ползата за всички деца

Все се чудех дали има смисъл от тази статия, а ползата за моето дете е несъмнена. Когато я обмислях и правех последни снимки, около пързалка със средна трудност се събраха 4 деца:
– две момчета на 5 години
– едно дете с разтройство от аутистичният спектър на 7 години
– дъщеря ми на 6 години
Двете момчета бяха като фурии, надъхва се, правиха различни лупинги. А детето с аутизъм беше най-голямо, но с най-бавни рефлекси, беше му трудно да се изкачи на пързалката, правеше го много бавно. Чувстваше се спокойно, защото децата бяха малко и го увлякоха с присъствието си, за да се качи 4-5 пъти по пързалката. Но я нямаше лекотата и радостта от движението като при другите деца. Според мен това идва с опита и с подкрепата от страна на близките. Планирането на действията, изпълняването на упражнения подпомага мисленето. Надявам се да подобрява и състоянието аутизъм, защото то често е съпроводено с диспраксия. За това не е важно само да могат да се качват, а до го правят много пъти, докато започнат да го правят уверено.

Един линк от сайта Medical News Today за връзката между физическата активност и развитието на мозъка.

И един добър блог от майка окюпейшън терапевт Gross motor skills с още информация за ползите от физическата подготовка.