Станимира и Нейко Делчеви: Бебето ни е сляпо заради наши лекари!

<em>Младото семейство Станимира и Нейко Делчеви от Стара Загора преживяват истинска трагедия след раждането на първородния си син Даниел, който вече е на 8 месеца. Тревогите, безсънните нощи, начинът, по който той е &bdquo;обгрижван&rdquo; в едно от здравните ни заведения, ужасът впоследствие от поставената му диагноза, водят до потресната драма, белязала (засега) с пълен мрак бъдещето на малкия Даниел. Станимира, която е на 25 години и е в майчинство, е служителка в областната управа на Стара Загора, а 26-годишният Нейко е служител в старозагорския затвор. И двамата подготвят магистратура по социални дейности, но заедно с родителите си и подкрепата на свои приятели не са спрели и за миг водената от тях истинска битка за светлината в оченцата на детенцето си. Решени повече да не мълчат, Станимира и Нейко сами потърсиха репортер на вестника, за да осветлят своята шокиращата семейна трагедия, като разкажат с ръка на сърцето онова, което ги сполетява от мига на раждането на Даниел до ден днешен.<br /> </em><strong><em><br /> </em><br /> - Какво е в момента състоянието на малкия Дани?<br /> </strong>- /Бащата Нейко/: Той е истински боец. Учудил е лекарите. Казват, че е изключително здрав физически и генетично. Турският доктор, който му направи операцията - доц. д-р Хюсеин Йетик, ни каза, че Дани вече различава светлина от тъмнина, но степента, на която е увреждането му, си е слепота.<br /> <strong><br /> - Коя е причината детето да е сляпо?<br /> </strong>- Детето беше кислородозависимо. Роди се преждевременно на седем месеца и беше поставено в кувьоз. И от голямо значение в този случай е постоянният преглед на очите на детето от офталмолог.<br /> <br /> <strong>- Да започнем с раждането на детето и какво последва от това?<br /> </strong>- /<em>Майката</em> <em>Станимира</em>/: Роди се на 6 октомври миналата година, в седмия месец в частната болница &bdquo;Ния Мед&rdquo; - в Стара Загора, която работи по линия на Здравната каса. Тежеше 1.010 кг. Веднага го поставиха в кувьоз и след 13 часа го прехвърлиха в АГ отделението за недоносени деца на УМБАЛ &bdquo;Д-р Ст. Киркович&rdquo; - Стара Загора при доц. д-р Мумджиев, тъй като нямаха кувьоз за дете, родено под килограм и половина. Но веднага трябва да отбележа, хората в това отделение, особено д-р Марияна Чолакова и д-р Антония Добрева, наред с доц. д-р Христо Мумджиев са уникални специалисти. Те буквално спасиха Дани. В АГ отделението стана ясно, че на детето ми, родено в болница &bdquo;Ния Мед&rdquo;, не е поставена някаква специална инжекция, която се бие до два часа след раждането. Не зная защо това е станало, но едва тогава, след 13 часа, специалистите от АГ клиниката на старозагорската болница, констатирайки това, му я поставиха. По клиничната пътека, след като детето се стабилизира, трябваше да го прехвърлят в &bdquo;Дом Майка и дете&rdquo; - Стара Загора в отделението за недоносени деца, до натрупване на килограми - такъв бил редът, казаха ми.<br /> <br /> <strong>- А в АГ клиниката на старозагорската болница детето беше ли в кувьоз и с какъв здравен статус го изписаха, за да го прехвърлят в &bdquo;Дом Майка и дете&rdquo;?<br /> </strong>- Разбира се, че беше около 45 дни в кувьоз и след това го изписаха от АГ клиниката на старозагорската болница <br /> <u><br /> с отличен здравен статус <br /> </u><br /> И кислородът, който му се подаваше в кувьоза при изписването, беше вече със стойност 0,5 л., на които стойности се задържа няколко дни преди изписването. Дори в епикризата му при изписването е отбелязано &bdquo;ниска кислородо зависимост&rdquo;, както и добрия здравен статус. Но в &ldquo;Дом Майка и дете&rdquo;, необяснимо за мен, му вдигнаха много високо кислорода. От 0,5 л на 5.00 л. Попитах завеждащ отделението д-р Кантарджиева, защо го вдигат. Отговори ми: &bdquo;Да се подсигурим&rdquo;.<br /> <br /> - <em>/Бащата</em>, намесва се/: Знаем, че има голяма опасност при това положение от ослепяване. А и самите лекари от АГ-то, като го изписваха, ни предупредиха, че завишените стойности на кислорода крият голяма опасност за зрението на детето, затова бяхме обезпокоени.<br /> <br /> - /<em>Майката</em>/: Докато е в това здравно заведение, аз не съм при него, такъв е редът, а ежедневно само ходех да го виждам в дома. И Дани е гледан от офталмоложката д-р Рускова, по документи, на 1 декември 2011 г. Заключението й е, че няма никакви проблеми с очите му. Детето се заглеждаше, имаше си зрение. Следващият му преглед на очите е бил на 12 декември и отново заключението е, че няма никакви проблеми. Следващата дата, на която трябваше да бъде прегледан от офталмоложката д-р Рускова, бе определена за 27 декември, макар че вече тази дата е доста късна - цели две седмици. Попитах защо? Отговориха ми, че след като няма никакви проблеми с очите, не е нужно да бъде преглеждан по-рано. Аз обаче имах информация, че максималното време от преглед до преглед трябва да е десет дни.<br /> <br /> <strong>- Какво стана на 27 декември, прегледаха ли го?<br /> </strong>- Не, на 27 декември очите на детето не са прегледани, на 28 декември - същото. Започнах да питам къде е очната лекарка, защо не идва, кой ще го прегледа? От дома предположиха, че <br /> <u><br /> заради коледните празници лекарката не идва <br /> </u><br /> И чак на 6 януари ми казаха, че Даниел има някакви проблеми с очите, но не знаели какви?! Говорих с въпросната офталмоложка, а тя ми каза, че Даниел имал наченки на ретинопатия (б.а. отлепване на ретината). Успокоиха ме, че няма страшно. Ще трябва да отидем в болницата &ldquo;Св. Георги&rdquo; в Пловдив и там ще направят някаква &bdquo;рутинна операция&rdquo; и няма да има никакви проблеми. Дори в началото ни предложиха превоз от &bdquo;Дом Майка и дете&rdquo;, после, разбира се, се изметнаха. Веднага на следващия ден заварихме д-р Рускова в &bdquo;Дом Майка и дете&rdquo; - дотогава не бяхме я виждали (б.а. за прегледите разбират от дневника, който се води на детето, и от информацията на зав.отделението). Тя веднага започна да кръжи около нас, да кърши пръсти. Не искаше да ни каже каква е степента на увреждане на зрението. Рече: &bdquo;Като идете в Пловдив, д-р Маринов ще ви каже по-добре, аз не мога да ви кажа?!&rdquo;<br /> <br /> <strong>- Не може да каже какъв е процентът на увреденото зрение, въпреки че е очен лекар, който наблюдава детето?<br /> </strong>- Да! Точно така. Твърди за &bdquo;наченки на увредено зрение&rdquo; на датите 6, 7 и на 8 януари, когато вече ние тръгнахме да водим детето в Пловдив. Казаха ни от дома, че ще изпишат детето на 10 януари и ние сами да си го закараме в Пловдив. Но ден по-рано ни накараха да попълним документите при социалните работници, като изрично декларираха, че там трябва да пише, че го изписват по наше желание.<br /> <br /> <strong>- По ваше желание, защо?<br /> </strong>- Казаха ни, че такава била процедурата. Въпросната докторка - офталмоложка пак беше там, изчакахме я за допълнителна информация. Попитах я защо на 27 декември не е прегледала детето? Тя мълча, мълча и рече: &bdquo;Амииии... бях болна. Вие какво искате, да дойда и да изпозаразя децата ли?&rdquo; Попитах: &bdquo;Само вие ли сте очна лекарка в Стара Загора?&rdquo; Тя се разсърди. Стана. Закопча си палтото и каза: &rdquo;Това е положението&rdquo; Завъртя се и си тръгна. Тя изобщо не се почувства виновна. Така на 11 януари сутринта в 5.30 часа ни накараха да отидем да си вземем Даниел, а в 7.30 часа му беше часът за лекаря в Пловдив. Буквално летяхме до Пловдив. Взеха детето в 8.20 часа и ни го върнаха след десет минути. Казаха ни: <br /> <u><br /> &ldquo;Нищо повече не може да се направи! <br /> <br /> </u>В България няма кой да се заеме с това?!&rdquo; Дани се оказа изписан от &ldquo;Дом Майка и дете&rdquo; в Стара Загора с 4-та, предпоследна степен на ретинопатия, макар че докторката, която е писала епикризата, е знаела степента му на увреждане, а ни заблуждаваше, че е в &bdquo;начална степен&rdquo;?! И обърнете внимание, лекарите в Пловдив констатираха 5-та последна степен на ретинопатия. Това е само за няколко часа, след като е изписан с 4-та степен?! Макар че, когато са го изписвали, те са знаели, че операция при ретинопатия се прави едва до трета степен на увреждане, а не с четвърта, каквато го изписват и пета степен, каквато констатират при прегледа в Пловдив. Това по-късно го разбрахме. На следващия ден вече бяхме при доц. д-р Чернодринска в Александровска болница. И тя също констатира, че има и на двете очи пета степен на ретинопатия и няма какво повече да се направи.<br /> <br /> <strong>- Това означава ли, че детето ви ще остани сляпо?<br /> </strong>- Да. Молих й се през сълзи да ми даде някаква надежда, но не! Спомена името на турския доктор Хюсеин Йетик, спомена и за някакви лекари в Белгия, в Италия. Но успяхме да задействаме нещата и на следващия ден, 14 януари, бяхме в Истанбул при доц. д-р Йетик. Млад мъж, няма и 40 години, но с огромна клиентела. Поне по двеста човека на ден чакат пред кабинета му. Невероятно отношение към пациента. Той потвърди петата степен на ретинопатия и каза, че има само 1% шанс, ако сега направи операция, и то само на лявото оченце, дясното е загубено. Но ако сме дошли седмица по-рано, шансовете са били големи, а месец по-рано - просто нямало е да има проблем. Посъветва ни да чакаме. Каза ни: &bdquo;Най ми е лесно да оперирам и да ви взема парите, но ако това е моето дете, аз ще изчакам.&rdquo; Беше потресен от факта, че това изобщо се е случило с детето, да се закъснее толкова. Каза ни, че подобно нещо в Турция е невъзможно. Върнахме се от там, а този лекар продължи сам да ни търси и да пита, какво става с детето, докато нашите доктори се &bdquo;отърваха&rdquo; от нас набързо. Започнахме да си кореспондираме с него на английски по мейла. През февруари едното оченце на детето се поду. Описахме му състоянието по мейла, а той, без да го е преглеждал дори, <br /> <br /> <u>постави диагноза глаукома <br /> <br /> </u>и ни посъветва да потърсим български лекари, които да му измерят вътреочното налягане. Пак се свързахме с д-р Чернодринска. Прие ни в частната си клиника в София и ни каза да идем след три дни. Тя ни каза, че с пълна упойка щяла да му измери вътреочното налягане. И като казахме това на доктора в Турция, той възкликна, че е пълен абсурд &ndash; пълна упойка за такова нещо? Светкавично тръгнахме пак за Турция на 5 март. Само за няколко секунди д-р Йетик без каквито и да е упойки провери вътреочното налягане на детето и констатира глаукома и на двете очи. Приеха го в турската болница и на 6 март оперираха бебето ни от глаукома. Д-р Йетик отново беше изумен от българските си колеги, знаеше, че в България тази операция се прави безплатно и до последния момент искаше да ни го спести. Изумяваше го и подходът - пълна упойка за преглед на вътреочно налягане на бебе, което е само на четири месеца? А Дани трябваше незабавно да се оперира, тъй като глаукомата уврежда вътрешните органи на детето и операцията е наложителна. Платихме значителна сума, каквато е по таксата за нея в тази турска болница, в която влизат и последващите контролни прегледи на детето. И съвсем не става дума за парите, които не са никак малко, макар че ако ги нямаш, какво правиш? А за отношение и познания. На светлинни години сме от тях и по отношение грижата към пациента, и по реакцията, и по всичко. Този турски лекар направи чудо! И още се надяваме това чудо да продължи, защото Дани вече различава светлина от тъмнина. Изчакваме да дойде времето, когато д-р Йетик ще се реши да направи невъзможното, сиреч да оперира оченцето на Дани, което има по-голям шанс да прогледне и този 1% на успех, който има засега, да стане с времето по-голям, за да стартира такава операция за ретинопатията на Дани и да е успешна. На поредния контролен преглед, на който бяхме, докторът ни каза, че лявото оченце е започнало да се възстановява, за дясното още е много трудно, но д-р Йетик ми казва винаги: &bdquo;Имай търпение!&rdquo;<br /> <br /> <strong>- За проблемите, които са ви се стоварили, кого обвинявате?<br /> </strong>- С чиста съвест &ndash; д-р Рускова! Няма етичност, защото ослепиха детето ни. Казаха ни, че всяка седмица идва офталмолог и преглежда децата, а се оказа, че 1 месец Дани не е преглеждан.