Първи стъпки в… отбиването

Краят на кърменето е един точно толкова важен и точно толкова емоционален момент, колкото е и началото му. Независимо от това кога настъпва този край, кърменето е създало основата на разностранни и богати емоции и чувства, които протичат помежду ви.

Нормално е да подхождате към отбиването със същото вълнение, страхове и съмнения, каквито сте имали и в началото, при първите ви опити за кърмене. Емоциите и притесненията са много подобни – Какво трябва да правя? Как ще се отрази на детето? Дали ще боледува? Как ще заспива? Какво ще правим с храненето, то все още суче много? Как ще се променят отношенията ни?

Отбиването е просто моментът, в който млякото изчезва – но дълбоката емоционална връзка се запазва, все така  жизнена и дълбока, каквато сте я изграждали от първите моменти на общуването между вас. Взаимната ви любов и разбиране не са се променили – и ще ви помогнат заедно да направите крачката към новия етап в отношенията ви.

Какво представлява отбиването?

 

Отбиването е процесът, в който кърменето постепенно се измества от други храни и нови взаимодействия и начини на общуване между майката и детето. Около средата на първата година, с първите хапки храна, различна от млякото, започва постепенно процесът на отбиване, в който детето надраства нуждата си от млякото на мама. В идеалния случай детето ръководи самичко този процес със собственото си темпо и кърменето приключва по естествен път, когато то е готово за това.

В живота обаче нещата рядко протичат по идеален начин и много причини може да наложат отбиването да се ускори преди естествената готовност на детето. Независимо какви са причините да се пристъпи към отбиване и на каква възраст е вашето дете, когато се случва това, идеалният вариант е прекратяването на кърменето да се случи по начин, който съчетава разбиране на нуждите на детето, уважение към него и алтернативи, постепенно заменящи млякото, общуването и емоциите, които дотогава са били удовлетворявани чрез кърменето.

Кога може да отбия детето?

 

Отговорът на този въпрос е прост – можете да отбиете във всеки един момент, когато пожелаете или когато обстоятелствата го налагат. Колко лесно или трудно ще стане това зависи обаче от няколко неща:

• възрастта на бебето
• етапът му на развитие  
• колко бързо се предвижда да се случи отбиването
• как ще подходите към прекратяването на кърменето

Вие кърмите детето си вече много месеци. Имате опит и наблюдения и знаете, че кърменето преминава през различни етапи. Понякога нуждата от сукане е изключително интензивна и е буквално невъзможно детето да се откъсне от вас. В други моменти сякаш кърменето отстъпва на по-заден план, детето лесно се разсейва, понякога забравя да суче за по-продължителни периоди, увлечено в нови открития и емоции.

Действително съществуват моменти в порастването на детето, когато отбиването може да се случи много лесно, тъй като редица фактори подпомагат такова развитие. 

През първите месеци от живота на детето нуждата му от храна е много по-силна от емоционалната връзка с гърдата, която по това време е още съвсем в зародиша си. На този етап обикновено заместването на кърменето с хранене с шише се случва лесно и неусетно. Ако ситуацията позволява постепенно заместване на кърменията в рамките на няколко седмици, това щади гърдите на майката, като им позволява да се нагодят без големи сътресения към отбиването. Така спирането на млякото става по-бавно и по максимално естествен начин.

Краят на първата година е един предпочитан от много майки и обществено приемлив момент за прекратяване на кърменето. Ако това е желанието ви, с малко предварително планиране отбиването до първия рожден ден може да се случи лесно и естествено. Има няколко фактора, които ще ви съдействат за това:

• Пълното заместване на кърмене с твърди храни
• Усвояването на множество нови умения, което съсредоточава вниманието на детето в други посоки
• Лесното разсейване на бебето

Около средата на първата година, когато започне захранването на бебето, е добър момент да се запитате докога имате желание да кърмите. Начинът, по който подхождате към захранването, може да ви улесни много. Пълното заместване на кърмене с твърди храни води до постепенно намаляване на честотата му, а оттам и на количеството мляко. Това довежда и до промяна на взаимодействията между вас. Постепенно преставате да разчитате на кърменето за успокоение и утешаване. Добре е също полека да окуражавате и други начини за приспиване, при които кърменето не е единствено средство и постепенно минава на заден план. Така нуждите на детето започват да се посрещат по различни начини, които не включват кърмене и неусетно и безболезнено се стига до последното сукане. 

Периодът между първата и втората година може да е много труден, ако тогава започвате първите стъпки към отбиване.

На тази възраст детето вече започва да разбира, че е отделно същество – и едновременно с това има толкова силна нужда да усеща връзката си с мама, че гърдата придобива изключително голямо емоционално значение.

Често това е периодът, в който майката започва по-активен социален живот или се налага да се върне на работа. За някои деца това е свързано с тръгването на ясли, което е допълнителен стрес. Отсъствието на мама се приема болезнено от детето, което е все още малко и още известно време ще се бори със страха, че всяко изчезване на майката е „завинаги”.

Затова е нормално дори деца, които през първата година не са използвали гърдата за успокоение, утешение, заспиване и като връзка с мама, внезапно да се вкопчат в сукането като начин да си осигурят близостта и присъствието й. 

Това е и периодът, когато децата започват да отстояват собственото си мнение, да се опитват да се справят сами, да проговарят. Тъй като често не е изцяло по силите им да постигнат това, което желаят, този период е свързан с големи (от детска гледна точка) емоционални сътресения. Те пък водят до познатото на всички родители „тръшкане” и истеричен плач, особено когато на детето се отказва нещо. 

Тъй като гърдата е универсалното успокоително средство и детето активно я търси, отбиването може да е много трудно на този етап. Не е невъзможно обач. С търпение, с обяснения, нежност и разбиране, с осигуряване на алтернативи за общуване с мама, емоционален комфорт и приспиване, както и на достатъчно време детето да свиква с промените, отбиването може да се случи и в този момент. 

Детето между 2 и 3 г възраст (и нагоре) е съвсем различно, много по-стабилно в емоционално отношение и много по-разбиращо. Сътресенията от свикването с ясли и връщане на майката на работа често са отминали и се е установила нова рутина. Детето може да говори сравнително добре и отлично разбира, когато му се обяснява. То вече има множество нови способности. С окуражаване от страна на родителите се научава да се справя самичко с все повече неща.

Често в този период майките ограничават или премахват напълно кърменето навън. Работата на майката или яслата също намаляват броя на кърменията за много деца. Детето свиква с това, че има дълги периоди без сукане. Всички тези неща значително улесняват отбиването.

Какви начини за отбиване съществуват?

 

Традицията и опитът на майките предлагат много разнообразни средства за отбиване на децата. Всички те са ефективни – различно е обаче отражението им върху детската психика и споменът, който може да оставят у детето (и у майката).

Традиционните методи за рязко отбиване с внезапния отказ и разделяне на детето и майката са пример за начини, които могат да нанесат сериозни вреди и за вас, и за бебето.

Недостатъкът на тези методи е в това, че детето бива внезапно лишено от обичайните за него начини да се справя с нещата във всекидневието, както и от една все още значителна част от храненето си, без да му се предлагат начини за справяне със ситуацията. Това лишение се изживява изключително емоционално и често е свързано с много бурни прояви на чувства, плач и изтощение.

За вас рязкото спиране на кърменето може да доведе до сериозен дискомфорт от препълнените гърди и носи риск от запушвания и проблеми. Ако всичко това е в съчетание със силно изнервено и нещастно от внезапния ви отказ да го кърмите дете, такова отбиване може да е изключително неприятно преживяване. Разделянето ви от детето улеснява нещата само дотам, доколкото няма да ви се налага постоянно да отказвате кърмене и няма да виждате как то преживява това сътресение. За детето обаче внезапното спиране на кърменето, ако е съчетано и с рязко разделяне от вас, може да нанесе още по-голяма травма. 

Затова използването на тези средства е оправдано само в много крайни случаи, когато се налага спешно отбиване заради лечение или други критични ситуации. 

Постепенното отбиване, когато това е възможно, предлага на детето алтернативи, с които то има време да свикне. Те заменят кърменето, без да се създава усещането за внезапно лишение. Нужно е да се намерят други начини за:

• Успокоение
• Приспиване
• Утоляване на глад и жажда
• Забавление
• Наваксване на общуване с майката

Важно е да се имат предвид две основни неща: 

1. Постепенното отбиване отнема време и изисква съзнателно прилагано усилие и упоритост от ваша страна. Навици, които са градени в продължение на много месеци (и години), не могат да се променят за ден-два. Подмяната на сукането с други алтернативи изисква време, търпение, положителна настройка – и най-вече постоянство.
2. При по-големите деца промените обикновено се посрещат с плач и съпротива. Знаете, че децата обичат рутината и предвидимостта и познатите неща им дават спокойствие и усещане за сигурност. Когато се налагат промени, детето се чувства несигурно и може активно да се съпротивлява. Това обикновено означава, че няма как да се мине без плач. Фактът, че детето вероятно ще плаче, е огромният страх на повечето родители, който ги спъва и им пречи да започнат процеса, независимо че имат вътрешното желание да стимулират отбиването. Да, така е – детето вероятно ще плаче в определени моменти, както се случва при всяко друго нещо, което му отказвате. Този плач обаче няма да му навреди и няма да остави у него травма, ако вие сте до него, утешавате го, предлагате алтернативи (независимо че то може да ги отблъсква първоначално) и показвате разбиране към дискомфорта му.

Стъпка първа – намаляване честотата на кърмене 

 

Има множество неща, с които майките дори несъзнателно започват да окуражават намаляване на честотата на сукане при децата. От тях можете да се възползвате и съвсем съзнателно като начин да стимулирате отбиването.

• Стратегията „Не предлагам-не отказвам” е изненадващо ефективна. Много често в ежедневието, без да си даваме сметка за това, предлагаме на децата да сучат за наше удобство – за да можем спокойно да говорим по телефона; за да успокоим детето, преди да е изпаднало в истерия; за да му отвлечем вниманието от опасно място. Съзнателното въздържане от предлагане, когато детето не е поискало самичко, често намалява броя на кърменията наполовина!
• Отлагане – по-големите деца обикновено се съгласяват да изчакат няколко минути, ако им обясните, че имате да довършите нещо. В това време можете да предложите друга интересна дейност, която да отвлече вниманието на детето.
• Отвличане на вниманието – нужна ви е известна изобретателност, тъй като децата често искат да сучат, когато дадено нещо им омръзне. Затова предлагането на играчката, която детето току-що е захвърлило, едва ли ще свърши работа. Отвличането на вниманието е много удобно например навън, където лесно можете да насочите детето към друга интересна дейност или предмет (да разгледаме червената кола, да хвърлим храна на гълъбчетата, да отидем на люлките и т.н.).
• Подмяна – понякога е възможно да смекчите отказа да кърмите детето, като му предложите алтернативен вариант, напр. да гушне или да погали гърдите
• Ограничения – много майки на големи кърмачета не се чувстват комфортно да кърмят навън и често това са първите ограничения, които се налагат на детето и то ги разбира и приема. Можете да използвате този начин и в други ситуации, като например:

1. Ограничите кърменето само в „тъмното”  (вечер и нощем)
2. Намалите времетраенето на кърменето – „можеш да сучеш, докато преброя до 20 или докато изпея песничката, а после ще се гушкаме“

• Бъдете „движеща се мишена” – когато сте в движение и заета, детето по-рядко се сеща за сукане. Сядането ви за отмора за него често е покана за сукане. Добре е да избягвате любимите на детето места за кърмене, когато си почивате. 

Стъпка втора – храна и течности

 

Кърменето продължава да осигурява значително част от дневния прием на хранителни вещества и течности дори през втората и третата година на детето. Според изследванията децата между 1 и 2 г възраст покриват около 30% от дневните си нужди с кърмата, като изсукват между 100 и 450 мл мляко в добавка към храненето си. Ограничаването на кърменията означава, че трябва да се покрият тези нужди по алтернативен начин. Децата посягат да сучат по навик, когато са гладни и жадни – гърдата все още държи първенството като предпочитан източник на енергия, така че голям брой от суканията през деня се дължат именно на глад или жажда. 

Ако имате възможност, можете за няколко дни да наблюдавате детето и да проследите кога иска да суче. Често се установява, че децата огладняват преди ориентировъчните часове за хранене и взимат една малка „закуска” на гърдата, за да издържат до времето за ядене. В топло време зачестеното сукане на детето обикновено е поради жажда. Кърмещите майки несъзнателно разчитат на гърдата за всякакви нужди и понякога не се сещат да предлагат течности достатъчно често. 

Трикът е да се предложи напитка или нещо за похапване преди детето да се е сетило за сукане. Ако то поиска да суче, а вие в този момент му предлагате нещо друго, е възможно детето да се разсърди и да отказва. Когато се сети за сукане, детето вече е много гладно или жадно, а това състояние го прави раздразнително и не го настройва добре към алтернативите. Затова е много важно да наблюдавате детето. Когато видите, че започва да хленчи и да губи интерес към заниманията си, е удобен момент да му предложите „презареждане” под формата на вода, сок, плод, парче хляб или бисквита от пълнозърнесто брашно и др. според предпочитанията на детето. Важно е храната да е привлекателна за него и във форма, която да му е удобна да се храни самичко. 

Някои майки имат успех, като ползват форма за мъфини (малки кексчета) и в „чашките“ слагат различни храни – напр. нарязана на ленти филийка, лентички кашкавал, парчета банан, оваляни в пшеничен зародиш, парчета от други плодове, сварени грахчета, ленти сварен морков… 

В красива и удобна за детето чаша със широка сламка могат да се предлагат както вода и (ограничени количества) сок, така и напр. крем супа или различни варианти на плодов, зеленчуков или комбиниран шейк (смути).

Стъпка трета – приспиване

 

Отпадането на кърменето за приспиване често е стъпката, която създава най-големи затруднения, тъй като вие сте изтощени и търпението ви вечер и нощем лесно се изчерпва. От своя страна умореното дете търси любимия си начин за комфорт и се съпротивлява на опитите обичайната рутина да бъде променена. Повечето кърмачета продължават да се будят няколко пъти нощем до двегодишната си възраст, а понякога и по-дълго.

Макар най-честата причина за нощното будене да е зъбоникненето и често след излизането на всички зъбки децата по естествен път да спират да се будят, сукането често продължава да играе роля и за лесен преход между фазите на лек и дълбок сън. Докато за възрастните това преминаване обикновено е неусетно и не се събуждат, децата прекарват повече време във фаза на лек сън и много лесно излизат от нея. Когато кърменето е единственият или предпочитаният начин за приспиване, тогава те може да имат нужда от него по няколко пъти на нощ, за да могат отново да заспят. 

Тези неща могат да бъдат променени, но отново се изисква разбиране, постоянство и търпение, докато се изграждат новите асоциации за приспиване. 

Според мен е хубаво децата да бъдат подготвени с говорене за това, което се очаква от тях. Един удобен за много родители начин е да се обяснява, че нощем гърдите трябва да спят и ще има хубаво мляко на сутринта. Тази подготвителна стъпка може да се повтаря няколко дни, докато видите, че детето започва да разбира и да повтаря с вас (независимо че вероятно няма да приема благосклонно това обяснение, когато започнете да го казвате нощем). Можете да включите в ритуала за заспиване предложението да казва „лека нощ” на гърдите по избран от детето начин, чрез гушкане или галене, и да предлагате същото нещо и нощем вместо сукане.

При по-големите деца включването на други интересни дейности във вечерните ритуали – боричкане, дълго говорене с родителя вечер, четене на книжки – може постепенно да доведат до отпадане на интереса към сукане за приспиване. 

За по-лесно премахване на нощното кърмене е важно да се намалят до минимум нещата, които допълнително стимулират желанието за сукане. Един лесен начин това да стане е да се създаде разстояние между вас и детето. Някои начини да се постигне това са напр. ако детето спи във вашето легло, след заспиването му да го прехвърлите в креватче, долепено до вашето легло (или отдалечено от него, ако досега е било плътно до вашето). Някои семейства слагат таткото да спи от страната на детето, за да не е в непосредствена близост до майката и да може той да реагира на нощните нужди на детето. 

След това може да се работи върху изграждането на допълнителни асоциации за приспиване – т.е. да започнете системно и редовно да включвате и други елементи при приспиването на детето. Такива неща може да са галене или потупване по гръбчето, държане за ръка, тананикане или успокоителни звуци, които детето да започне да свързва със заспиване наред със сукането. По този начин можете да опитвате при първото размърдване на детето нощем да прилагате тях, а не гърдата, за да може детето да се унесе, преди да се е разбудило съвсем и преди да е изразило желание да суче. За някои по-големи деца отлагането може да свърши работа и тук – прошепнете на съненото дете, че ще му дадете гърдата ей сега, само след мъничко – и е възможно то да се унесе и да заспи, докато чака. 

Изграждането и затвърждаването на такива асоциации отнема няколко седмици, преди да станат ефективни и далеч не винаги ще успявате да хванете детето навреме, преди да се е разбудило съвсем, така че вероятно ще ви се налага да кърмите детето, когато нищо друго не помага. 

Следваща стъпка е да се раздалечи сукането от заспиването. Това може да се постигне, като давате на детето да се насуче, но да не го оставяте да заспива на гърдата, а го доприспивате по друг начин. Татковците може да окажат голяма подкрепа, като поемат приспиването вечер, след като детето се е насукало. 

Когато тези неща започнат да стават навик и се види, че детето вече е свикнало, може за известен период таткото да поема първоначално нощните будения, като опитва да приспи детето и едва ако не се получи, да ви го дава за кърмене. Обикновено на този етап е добре майката да спи в друга стая, за да не я вижда детето. 

Дневните приспивания често не създават съществени проблеми, тъй като през деня по-често се случва майката да не е вкъщи и детето свиква да използва други начини за заспиване. Често е възможно дневното приспиване да се прехвърли на баба или гледачка, а някои деца са на ясли или градина през деня и свикват да заспиват сами.

Ако във вашата ситуация сте постоянно с детето и няма кой да ви помогне през деня, един удачен начин е детето да се приспива навън по време на разходките. По-малките деца често заспиват в количката навън и така се избягва кърменето за заспиване. При лошо време често е възможно детето да бъде сложено в количката и приспивано и у дома чрез полюшване напред-назад. 

При по-големите можете да използвате същите начини, които ви помагат и през нощта – същите утешителни звуци и докосвания и същите ритуали за приспиване, затъмнена стая без разсейване и много търпение. Някои големи деца започват напълно да пропускат дневния сън за известно време, ако не успяват да заспят без кърмене. В повечето случаи това не създава проблеми и може да се компенсира например с по-ранен час за лягане вечер. 

Отбиване и боледуване 

 

Нормално е да се притеснявате как отбиването ще се отрази на здравето на детето. Кърменето продължава да подсилва имунната му система за цялото време, през което детето суче, независимо от възрастта му. Рязкото лишаване на детето от кърмене може да увеличи вероятността от разболяване в етапа, непосредствено следващ отбиването.

При постепенното отбиване кърмата претърпява промени, подобни на тези при естествената инволюция. Поради намаляването на количеството й в нея се концентрират по-големи количества предпазни антитела. Затова обикновено протективният ефект на кърменето се запазва по-продължително при постепенното прекратяване на кърменето, като продължава още няколко месеца след окончателното отбиване.

Може да се случи детето да се разболее, докато правите опити за отбиване. Обикновено това води до възобновяване на кърменето според нуждите на детето, докато боледува. Това не бива да ви обезкуражава – след боледуването обикновено е възможно отново да се върнете към предишния план на действие и да възстановите постигнатото сравнително бързо. 

Вашите емоции

 

Решението за отбиване неизбежно се съпровожда от разнообразни, често съвсем противоречиви емоции и може да се изживява много различно от всяка майка.

Може  да сте достигнала вътрешния си предел за продължителност на кърменето и съвсем рационално и спокойно да подхождате към отбиването на детето, като просто търсите най-подходящите средства и начини да отбиете максимално безболезнено.

Кърменето може да е станало бреме и постоянното изискване към вас, съчетано с останалите ви отговорности и недоспиване, да ви изтощава и да пробужда желание да спрете вече.

Възможно е обстоятелства да налагат преждевременно отбиването и това да причинява тъга, усещане за загуба и потиснатост. 

Настояване от страна на околните може да ви кара да пристъпите към отбиване, без да имате вътрешната готовност за това и така да усещате вина и разочарование. 

Може да сте имала желанието да кърмите до естествено отбиване на детето, но да виждате, че нямате сили  за това и промяната на решението да ви кара да се чувствате виновна и с усещане за неуспех и „предателство”. 

Каквито и да са чувствата ви, те са важни и валидни. Няма правилни и неправилни емоции – нито някой може да ви каже как „трябва” да се чувствате в такъв момент, нито пък фактът, че емоциите ви са различни от тези на познатите ви, ги прави ненормални. 

Естествено и разбираемо е чувствата ви постоянно да се сменят и да са много противоречиви. Съвсем нормално е също така да усещате раздразнение, досада и понякога даже да ви е яд на детето (особено в 3ч през нощта, когато нищо друго не е помогнало и ви се налага да се „предадете” и да кърмите независимо от твърдата ви решимост). Не се обвинявайте за това – и не приемайте временните неуспехи като провал или връщане в началната точка. 

Отбиването обикновено върви с променлив успех и ще има дни, когато целта ще изглежда съвсем близка. В други дни сякаш отново ще имате новородено и по никакъв начин няма да успявате дори да отложите, камо ли да избегнете кърменето. Боледуване на детето или внезапна смяна на обстановката (пътуване, смяна на жилище…) също може временно да ви върнат няколко крачки назад. Когато знаете, че тези моменти са нормални и очаквани, ще ви е по-лесно да се придържате към плана си и търпеливо и упорито да правите поредната стъпка напред. 

Отбиването е част от естествения ход на кърменето и една от многото стъпки в порастването на детето и отделянето му от нас. Сладко-горчивата тъга, която го съпровожда, е просто част от нещата, които ни правят майки…