Още през миналия век Сендовската система създава първите стъпки към модерното напоследък STEM обучение. Това научиха учениците от 119-то училище "Акад. М. Арнаудов", което отбеляза 50 години от реализирането на експерименталния начин на обучение, въведен от изтъкнатия български математик акад. Благовест Сендов. Да запознае младежите с прогресивния метод на обучение на гости в училището бе доц. Жени Сендова, съпруга на брата на акад. Сендов, която понастоящем е асоцииран член на Института по математика и информатика към БАН.

119-то е било едно от двадесетината училища у нас, по които се е провеждало експерименталното обучение на акад. Благовест Сендов (у нас то се е реализирало между 1974 г. и 1996 г.) "Това е уникален образователен модел, на който днес казваме STEM, иновация, експеримент. В основата му са всички принципи на STEM обучението - учене чрез правене, проекти, задаване на въпроси и т.н.", коментира директорът Диян Стаматов, който е създал "Кът на акад. Сендов", в който се пазят някои от учебниците, по които са учили навремето децата.

В основата на Сендовската система е философията, че двигател на образователният процес трябва да са любопитството и познавателната потребност на детето, а не принудата и заплахата от санкция, както и че детето трябва да е активен участник и откривател, а не пасивен слушател. "Правехме различни неща от другите училища. Имахме една дъска, на която децата можеха да драскат, те танцуваха и пееха в класните стаи, не стояха мирно. Задаваха въпроси в непринудена обстановка и се учеха да мислят", разказа доц. Жени Сендова. По думите й на учениците не са се давали домашни, нито са се пишели оценки, за да не се стимулира бележкарството, а творческият дух. Ученето чрез правене и интердисциплинарният подход, при който се заличават границите между отделните предмети (вместо биология, физика и химия например се е преподавало природа), са други отличителни характеристики на въпросния модел.

Тя разказа за "изпит" на ученици в първо отделение през далечната 1974 г., когато родители са изпитвали публично децата си, досущ като в главата "Радини вълнения" на "Под игото". "Една майка попита: "Коя е първата жена космонавт?" и макар да знаеха отговора, децата мълчаха. Накрая едно момиче стана и каза: "Баба Яга", спомня си тя. Друг въпрос бил: "Ако имате 5 балона, а червените са повече от сините, колко са червените и колко са сините балони". "Егати глупавия въпрос. Кой е казал, че няма други цветове за балоните", отговорило едно дете. "Децата търсеха грешките и недостатъците в учебниците, поощряваха се да мислят, тогава ние учителите бяхме най-щастливи", посочи Жени Сендова. В друг случай пък на децата се оказало, че е дадена задача, в която нямало как да се намерят равни отсечки, каквото било условието - те обаче измислили 63 нови задачи с условия, при които да се получават равни отсечки. "Не се притеснявайте да правите хипотези. Любопитствайте" посъветва тя учениците.

"Сестра ми, която учеше в обикновено училище, умираше от скука. Майка ми, която е учителка, много се притесняваше дали ще се науча да чета, пиша и смятам. Но на мен ми беше толкова интересно у забавно и ходих с удоволствие на училище. Така се чувстваха всичките ми съученици", спомни си и Стоян Велев, учил няколко години по Сендовската система в 119-то. "Не само че се научих, но станах първенец на випуска в Първа английска гимназия и на Факултета по математика и информатика на СУ", разказа той.

Популярното напоследък STEM обучение също набляга на проектите, експериментите, ученето чрез игра и т.нар. "междупредметни връзки", които показват на учениците, че изучаваното по един учебен предмет може да има приложение навсякъде в живота и е свързано и с другите учебни предмети. Всички близо 2000 училища у нас ще получат в следващите години средства по Плана за възстановяване, с които да изградят STEM кабинети. Проектите на някои от тях вече са минали одобрение от МОН, други чакат такова.