Добре дошли в Моята библиотека!
Нови книги
Нови произведения
12 май 2024
-
-
Н Отдаденост 0
-
-
-
Н Слънчоглед 0
-
-
-
Н Деликатност 0
-
-
-
Н Добрата фея 0
-
От литературните блогове
Anna Hells' Fantasy place : Нагли богати американски близнаци в Лондон
Блайт Бейкър
Това е историята на най-некомпетентните, надути и неприятни като характерчета детективи, за които някога ще прочетете в жанра на аматьорските детективски романи. Ако се чудите – защо ще си направиш главните герои двойка тъпи недоносчета – прадеди на великите Карън и Кевин, то само Блайт Бейкър може да ви каже. Но въпреки очевидната липса на качества – направо си трябва да се въведе безкачественост като личностна характеристика, двамата близнаци Феликс и Лилиан, издънки на стара богаташка американска фамилия, изпратени с бързата поща на бързия кораб заради невинни провинения към добрата стара Англия, всъщност са екип, за който искате да четете без да имате и една добра, логична причина да го правите. Магия!
На Блайт ще ѝ го призная – също като Бет Байърс създава досадни главни персонажи, но след това ги забърква в толкова интересни криминални приключения, че някак преглъщаш особено едрия и горчив залък, и след края на всяка книга просто искаш следващата. Да, иска ти се да им отупаш кожухчетата на всички досадни, вироглавни и вироносни калпави келешчета – богаташчета; да, стискаш силно палци да им светят маслото някои от елитарните престъпни босове, с които се забъркват; да, когато им се случват хубави неща ясно и силно усещаш как тортата винаги е за ония с парите, а не за ония с дарбите, сърцата или интелекта, НО – продължаваш да четеш за тях с тиха и възпитана псувня на уста. Както казах – магия!
За късмет на двамата близнаци – много пишман детективи техните врагове от престъпния свят, ако и да са много умели в извършването на почти непроследими престъпления, винаги някак губят присъствие на духа и пълнят гащите от ужас, че преродените Шерлок Холмс и доктор Уотсън са им по петите. Е, едва ли биха били по-далеч от истината, но като ти се е паднало в живота лошия късмет, дори и двойка празноглави наглеци ще те хвърлят в дранголника. Това е една противоречива поредица, ядосваща те, вълнуваща се, грабваща вниманието и караща те да практикуваш яростно четене. Това си е специфична магия, която напълно и неестествено не разбирам. Но чета, това е важно.
К А М Е Р Т О Н : Справянето с болката е единственият начин да запазим жив спомена за изгубените си близки
Автор: Софи Дол
Издателство: „Персей“
Година: 2024
Характеристики: 146 стр.
Анотация:
В „Камий, моето вдъхновение“ (изд. „Персей“, превод Румен Руменов). Софи Дол разказва за личната си трагедия като майка: в навечерието на Коледа, след четири дни ужасна треска, 16-годишната ѝ дъщеря Камий умира.
Завладяна от болката си, Софи Дол пише, за да запази завинаги спомена за тези последни дни с дъщеря си, за да живее още няколко часа в компанията на мъртвото си дете, за да спре приливната вълна от мрачни и опасни мисли. Тя иска да съхрани образа на дъщеря си – нейния „честен, прям, сияен“ поглед, моментите на интимно съучастие, скандалите, безгрижния ѝ смях. След Камий остават празнотата, организирането на погребението, утешаването на приятелите ѝ тийнейджъри, близките.
Романът не е просто изповед на една скърбяща майка или издигане на мавзолей за починалата, а разказ за съпротивата пред непоносимото, където думите върху белия лист са своеобразен опит за оцеляване.
Софи Дол е френска актриса и писателка, родена през 1965 г. Обучението ѝ по музика в Националната консерватория в Страсбург я подтиква отрано да се занимава с изкуство. Оттогава насам преживяванията ѝ все повече се обгръщат от света на буквите, звуците и движението. Животът ѝ е белязан от две големи трагедии – убийството на майка ѝ, когато Софи е само на 16 години, и смъртта на дъщеря ѝ. Втората е и причината актрисата да започне писателския си път.
„Камий, моето вдъхновение„ е първият ѝ роман и е удостоен с наградата за дебют от Lauriers Verts de La Forêt des Livres. Автор е също на романите La Suture (2016) и „В голямата обществена пералня“ (2018), преведен на български в издание на „Персей“, 2022 г.
Първи впечатления от последно прочетеното : Чудната история на изкуството - Драган Тенев
През лятото на 2023 година се случи така, че бях на екскурзия във Флоренция, организирана от туроператор и съсредоточена основно върху ренесансовото наследство на този забележителен град. На всички, които ме питаха как е минала, отговарям едно и също – това е най-интересното място, на което съм бил някога. И за да спазя измислената от мен традиция да чета четива за местата, които посещавам, по време на престоя ми там, се нахвърлих на „Чудната история на изкуството“ от Драган Тенев. Ако сте внимавали, може да кажете, ама чакай, нали това е било през лятото, а сега кое време е, защо чак сега си я дочел, толкова ли не става. Напротив, много даже си става, но тогава поглъщах само частта за Ренесанса, за да съм в час с флорентинските творци, а с останалите наваксах по-късно.
Малка част от художниците помнех от друга книга на Драган Тенев по същата тема, основно обаче се запознавах на място и на живо с величието на европейското възраждане. Защо точно тогава, защо точно там, как, кои хора, с кои свои произведения. Забележителни и незабравими, тържество на хуманизма – куполът на Санта Мария дел Фиоре на Брунелески, проторенесансът на Джото, „Благовещението“ на Донатело от „Санта Кроче“, „Раждането на Венера“ на Ботичели, портата на Баптистерия на Гиберти, перспективата и линиите на Липи, фреските на Мазачо, Давид на Микеланджело, „Юдит и Олоферн“ на Донатело, „Мадоната с щиглеца“ на Рафаело, лоджията на Вазари, Кръщението на Христос от Верокио и Леонардо, Медузата на Караваджо и толкова много други...
Останалата част от книгата за по-късните периоди от историята на изкуството дочетох по-бавно и с повече усилия, но все пак се запази любопитството ми по темата. Обезателно ще чета още по темата.
Потърсено
- Чеслав
- Мутафчиева
- Горан петрович
- Ахмет Алтан
- панаир на суетата
- Милен русков
- Кристина морато
- вяра
- Асен
- дийн кунц
- пънк
- елоди харпър
- Библия
- Библията
- Агата
- общуването
- Сара маас
- тъмната кула
- Робърт Бовал
- Кръвта
- Венера
- Ния
- berserk
- Загадката от ситафорд
- Родова
- житие
- Катлийн
- любовни романи
- Станка пенчева
- нора робъртс
- аудио
- Audio
- арнет лем
- кристина дод
- Всяко малко нещо
- Тест за интелигентнос
- маркес
- Жул Верн
- Карл май
- Кийра Кас
- Мегън Марч
- Психология
- Хари потър
- анна Макстед
- Недялко йорданов
- the zone
- Хари
- Frida
- Снежанка
- бегшоу
От форума
Авторски текстове • Re: Роман "Тайният завод в село Лозен, Хасковско" – в процес на писане
Понеже горното резюме изглежда не говори много, публикувам в своя пост текста на Глава 1 и Глава 2.
ГЛАВА 1
ЛОЗЕНСКИЯТ ПАНАИР
Панаири, панаири,
мои детски най-красиви светове!
Лили Иванова
Есенното слънце вече огряваше с лъчите си китното село Лозен, Хасковско. Днес беше седми ноември, денят на Великата октомврийска социалистическа революция. Всички лозенци се радваха на дългоочаквания селски панаир.
Трудолюбивата лозенка баба Добра от Караорман махала също беше на панаира. Тя се премени с празничните си дрехи, взе две платнени торби и започна да обикаля своите роднини и познати. Възрастната жена се отби в хоремага, където видя селския поп Христон. Той беше приключил литургията за Архангеловден и пиеше лимонада.
–Кък е, дядо попе? Обрахте ли тиквите, имате ли някои останали? Биуа да напрая един тиквеник и една бан’ца. Наш Миглена си дойди от Конуш за панаира, трябва да я нагостя, че и племенникът ми си идва от София.
Паството на попа се състоеше от няколко баби и дядовци. Младите хора трябваше да се прекланят пред Ленин, Маркс, Енгелс, Георги Димитров и естествено, председателя на Държавния съвет Тодор Живков.
Следващата къща по маршрута на баба Доба беше домът на нейния трети братовчед чичо Йордан. Тя спря за малко, защото трябваше да обиколи още няколко къщи и да приготви обяда. Чичо Йордан си поговори със своята братовчедка, след което й заръча:
–Поп Христон има яйца за продаване, ако можеш, намини през тях довечера. Ако имаш коприва, занеси и на поповите кокошки.
Попът и попадията имаха достатъчно храна за кокошките, но чичо Йордан нарочно даде тази заръка на баба Добра. Тази вечер синът й Георги и неговата компания бяха поканени на гости при Кирилов Ненчо , тракторният механик в Стопанския двор. По стара лозенска традиция всеки носеше нещо за ядене или пиене, когато отива на гости. Родителите на Ненчо Калинов бяха поканени на гости при роднини в Любимец. Така тракторният механик имаше цялата къща на разположение до другата сутрин. Затова Ненчо и компания решиха подобаващо да отпразнуват Седми ноември.
Чичо Йордан очакваше своя син Тончо и внучката си, които довечера си идваха от Хасково. Заедно с жена си подготвяха празничната трапеза за дългоочакваното семейно събиране.
Същата вечер баба Доба отиде при поп Христон, като носеше голям буркан с месо в платнената торба. Попът й подаде писмо, увито в пергаментова хартия, което възрастната жена сложи в буркана
– Отиди до Гърков бунар. Там ще видиш двама мъже, дай им месото. След малко ще се събираме за панаира с попадията, дъщерята и внуците. Ако странниците дойдат, ще ги посрещна в самалъка . – каза свещеникът.
Бабата изпълни нарежданията. Тя премина покрай военните поделения, охраняващи Родината от чужда интервенция, и отиде до извора. Селото се намираше близо до границите с Турция и Гърция. Това беше Втора гранична зона, в която се влизаше само с открит лист от Народната милиция.
Каква беше тази конспирация? В тъмната нощ, жена отиваше сама в гората…
ГЛАВА 2
НАЗДРАВЕ ЗА РЕВОЛЮЦИЯТА
Лозенският панаир продължи до късно вечер. Хоремагът в центъра на селото, както и Младежкият клуб, бяха шумни и изпълнени с хора. Вдигаха се наздравици за революцията, за приключилия стопански сезон, за село Лозен, за председателя на селсъвета и за другаря Тодор Живков. В единия край на кръчмата се бяха събрали Ненчо, столичният журналист Радо и двама работници от Стопанския двор. Те си говореха за тазгодишната реколта, за работата и за семействата си.
Освен в хоремага , лозенци празнуваха и по къщите. Близо до центъра на селото, в по–спокойна обстановка, се бяха събрали синовете, внуците и правнуците на пенсионирания миньор чичо Йордан. Неговият син Тончо беше приятел на Ненчо, но днес остана да празнува със семейството си. Там, естествено, присъстваше и неговата дъщеря Деница, която тази година навърши пълнолетие. Заради хубавото есенно време всички седяха под лозницата, наобиколили голяма маса с лозенски ястия и различни напитки. Дядото разговаряше с двете внучки, а децата на едната играеха в двора. Всички бяха радостни, че са се събрали заедно.
–Наздраве, семейство! Наздраве за Великата октомврийска социалистическа революция! – каза дядото.
–Няма ли да споменем и наш Деница? Вече е пълнолетна и ще е студентка в Учителския институт. Ето, голямата ти внучка вече има две деца, да са живи и здрави. – каза бабата на Астрономката.
–Наздраве за Деница Астрономката! – казаха всички и вдигнаха наздравици, поглеждайки към девойката – Нека да има щастие, любов, успехи и пари…златното ни момиче!
Чичо Йордан изчака наздравиците и се обърна към семейството:
–Златно и сребърно момиче не може да замени истинското момиче, което има душа и дух, качества и принципи. Дори цялото българско злато да вложите, ако човек няма душа, дух, принципи и качества, като благородството, значи цялата работа е напразна.
–Дядо Данчо, човек трябва и сърце да има, и ум, разум, здраве….– отговори Астрономката – Знам, че ти си много мъдър и много добър дядо. Винаги с баба ме посрещате с трапези, вкусни ястия и любов. Благодаря ви за всичко!
Дядо Йордан и жена му бяха трогнати от тези думи на внучката си. Тя беше по–малка от своята братовчедка, но за разлика от нея обичаше да открива нови неща и имаше доста интереси. Любимото й занимание беше да наблюдава звездите в нощното небе, затова я наричаха Астрономката. Тя искаше да бъде научен работник или учител по астрономия. Деница имаше хубав глас и дори участваше в театралния кръжок към Математическата гимназия в Хасково. По закон бъдещите студенти се нуждаеха от трудов стаж, затова Деница успя да си издейства работа в Планетариума в съседния град. Други нейни връстници бяха разпределени в различни предприятия, а дори момичета като нея работеха в производството, в Химмаш или Завода за металорежещи машини…
–Бат’Тончо… Честит празник, семейство! – чу се силен мъжки глас и в двора влезе Ненчо Калинов.
–Ненчо, моето момче, ела у нас, да те черпим за панаира и за нашата Деница! – каза бившият миньор.
Ненчо седна на един свободен стол, точно срещу малката внучка. Тончо му сервира фъстъци домашно производство и лимонада.
–Бат’ Тончо, тоя хоремаг е натъпкан като влак за морето през лятото, не се стои. Знам, че сте се събрали семейно тук, но искам да излезем малко и да поговорим. Имам нещо за теб. – каза Ненчо.
Тончо си изпи чашата с домашно вино и излезе с приятеля си. Те се отправиха към махалата Караорман, където живееше Ненчо. По пътя те взеха Радо Журналиста от къщи и срещнаха поп Христон.
–Добър вечер, отче! Честит празник! – казаха те на свещеника.
–Добър вечер, чада мои! Аз също празнувам днес, синът ми има имен ден. Той ми гостува заедно с внучката. Не мога да ви събера у нас.
–Елате у нас.– каза Ненчо– Родителите ми са на банкет в Любимец, в читалището. Къщата е свободна, елате горе в салона.
Тримата приятели седнаха около масата на чаша безалкохолно, защото се бяха отпуснали с яденето и пиенето. Те започнаха да си говорят различни неща.
Ненчо даде на Йордановия син две касети – записи на „Скорпиънс“ и песен на „Металика“. Тончо обичаше алтернативни музикални стилове, но наскоро научи за метъл музиката и реши да послуша някое парче. Той си беше купил касетофон на черно от димитровградския пазар. Заедно с приятели Антон записваше нелегално касети и ги раздаваше на други почитатели в района.
–Днес си говорихме с Радо за значението на революцията и на социализма. Мина още един стопански сезон, изкарахме добра реколта…– каза Ненчо.
–Вие пък? Кой прави такива дискусии, освен учените философи? Достатъчно е, че всеки ден четем, гледаме и слушаме такива приказки. Радо, ти си журналист, и всичко това минава през твоите ръце. Баща ми и той – седнали сме цялото семейство, дъщеря ми вече е студентка – вдига тостове за бай Тошо и за революцията. Един ден трябва да направим нещо. Тия комунисти не бива да ни управляват повече. Четиридесет и четири години сме с тази власт. Аз вече научих какво правят с „враговете“ на народа. – каза Тончо и извади поема, написана от един негов чичо– „Желязната кошара“. Тя беше написана на пишеща машина, но оригиналът беше съставен от автора още в „Белене“ .
–Тонка, по–добре се прибирай вкъщи. Утре, на свеж ум, ела на гости и можем да обсъдим тези неща. А книгата можеш да ми я оставиш, за да я прочета. – каза Радо.
–Това е единственото копие, което имаме вкъщи. Авторът ми го даде лично с посвещение. Иначе самата книга е в ръкопис, писана е още в затвора. – каза Тончо – Баща ми знае за нея, но дъщеря ми и племенницата не бива да я виждат. Не е безопасно за нашето семейство.
–Сега, тъй като сме яли, пили, , играли хора, предлагам тази вечер да се приберем по домовете си. Имам новини за вас. – каза Радо.
–Новини? Какви новини? Нещо за Политбюро, манифестации, откриване на някой нов завод….– попита Ненчо.
–Имам новини, които няма да прочетете във вестниците. Ще научите какво става в София и големите градове. Тези новини са алтернативни и забранени. Те говорят за значими неща, за които не се говори, неща, по–важни от партийната пропаганда. – каза Радо.
Тончо вече заспиваше на стола си, затова Ненчо и Радо го хванаха за ръцете и тихомълком го заведоха вкъщи. Мъжът беше уморен от работата, пътуването до Лозен, яденето и пиенето на празничната трапеза. Дълго време Тончо чакаше своята десетдневна отпуска в родното село. Неговите родители се справяха със стопанската работа, защото бяха млади пенсионери, но все още разчитаха на помощта му.
Там Деница вече спеше, и изглеждаше по–красива със затворени очи, отколкото с отворени. Тя трябваше да се събуди рано, за да си хване автобуса за Хасково. Есенната ваканция на Астрономката беше кратка, но подхранваше нейното самочувствие и усещане за семейство.
ГЛАВА 1
ЛОЗЕНСКИЯТ ПАНАИР
Панаири, панаири,
мои детски най-красиви светове!
Лили Иванова
Есенното слънце вече огряваше с лъчите си китното село Лозен, Хасковско. Днес беше седми ноември, денят на Великата октомврийска социалистическа революция. Всички лозенци се радваха на дългоочаквания селски панаир.
Трудолюбивата лозенка баба Добра от Караорман махала също беше на панаира. Тя се премени с празничните си дрехи, взе две платнени торби и започна да обикаля своите роднини и познати. Възрастната жена се отби в хоремага, където видя селския поп Христон. Той беше приключил литургията за Архангеловден и пиеше лимонада.
–Кък е, дядо попе? Обрахте ли тиквите, имате ли някои останали? Биуа да напрая един тиквеник и една бан’ца. Наш Миглена си дойди от Конуш за панаира, трябва да я нагостя, че и племенникът ми си идва от София.
Паството на попа се състоеше от няколко баби и дядовци. Младите хора трябваше да се прекланят пред Ленин, Маркс, Енгелс, Георги Димитров и естествено, председателя на Държавния съвет Тодор Живков.
Следващата къща по маршрута на баба Доба беше домът на нейния трети братовчед чичо Йордан. Тя спря за малко, защото трябваше да обиколи още няколко къщи и да приготви обяда. Чичо Йордан си поговори със своята братовчедка, след което й заръча:
–Поп Христон има яйца за продаване, ако можеш, намини през тях довечера. Ако имаш коприва, занеси и на поповите кокошки.
Попът и попадията имаха достатъчно храна за кокошките, но чичо Йордан нарочно даде тази заръка на баба Добра. Тази вечер синът й Георги и неговата компания бяха поканени на гости при Кирилов Ненчо , тракторният механик в Стопанския двор. По стара лозенска традиция всеки носеше нещо за ядене или пиене, когато отива на гости. Родителите на Ненчо Калинов бяха поканени на гости при роднини в Любимец. Така тракторният механик имаше цялата къща на разположение до другата сутрин. Затова Ненчо и компания решиха подобаващо да отпразнуват Седми ноември.
Чичо Йордан очакваше своя син Тончо и внучката си, които довечера си идваха от Хасково. Заедно с жена си подготвяха празничната трапеза за дългоочакваното семейно събиране.
Същата вечер баба Доба отиде при поп Христон, като носеше голям буркан с месо в платнената торба. Попът й подаде писмо, увито в пергаментова хартия, което възрастната жена сложи в буркана
– Отиди до Гърков бунар. Там ще видиш двама мъже, дай им месото. След малко ще се събираме за панаира с попадията, дъщерята и внуците. Ако странниците дойдат, ще ги посрещна в самалъка . – каза свещеникът.
Бабата изпълни нарежданията. Тя премина покрай военните поделения, охраняващи Родината от чужда интервенция, и отиде до извора. Селото се намираше близо до границите с Турция и Гърция. Това беше Втора гранична зона, в която се влизаше само с открит лист от Народната милиция.
Каква беше тази конспирация? В тъмната нощ, жена отиваше сама в гората…
ГЛАВА 2
НАЗДРАВЕ ЗА РЕВОЛЮЦИЯТА
Лозенският панаир продължи до късно вечер. Хоремагът в центъра на селото, както и Младежкият клуб, бяха шумни и изпълнени с хора. Вдигаха се наздравици за революцията, за приключилия стопански сезон, за село Лозен, за председателя на селсъвета и за другаря Тодор Живков. В единия край на кръчмата се бяха събрали Ненчо, столичният журналист Радо и двама работници от Стопанския двор. Те си говореха за тазгодишната реколта, за работата и за семействата си.
Освен в хоремага , лозенци празнуваха и по къщите. Близо до центъра на селото, в по–спокойна обстановка, се бяха събрали синовете, внуците и правнуците на пенсионирания миньор чичо Йордан. Неговият син Тончо беше приятел на Ненчо, но днес остана да празнува със семейството си. Там, естествено, присъстваше и неговата дъщеря Деница, която тази година навърши пълнолетие. Заради хубавото есенно време всички седяха под лозницата, наобиколили голяма маса с лозенски ястия и различни напитки. Дядото разговаряше с двете внучки, а децата на едната играеха в двора. Всички бяха радостни, че са се събрали заедно.
–Наздраве, семейство! Наздраве за Великата октомврийска социалистическа революция! – каза дядото.
–Няма ли да споменем и наш Деница? Вече е пълнолетна и ще е студентка в Учителския институт. Ето, голямата ти внучка вече има две деца, да са живи и здрави. – каза бабата на Астрономката.
–Наздраве за Деница Астрономката! – казаха всички и вдигнаха наздравици, поглеждайки към девойката – Нека да има щастие, любов, успехи и пари…златното ни момиче!
Чичо Йордан изчака наздравиците и се обърна към семейството:
–Златно и сребърно момиче не може да замени истинското момиче, което има душа и дух, качества и принципи. Дори цялото българско злато да вложите, ако човек няма душа, дух, принципи и качества, като благородството, значи цялата работа е напразна.
–Дядо Данчо, човек трябва и сърце да има, и ум, разум, здраве….– отговори Астрономката – Знам, че ти си много мъдър и много добър дядо. Винаги с баба ме посрещате с трапези, вкусни ястия и любов. Благодаря ви за всичко!
Дядо Йордан и жена му бяха трогнати от тези думи на внучката си. Тя беше по–малка от своята братовчедка, но за разлика от нея обичаше да открива нови неща и имаше доста интереси. Любимото й занимание беше да наблюдава звездите в нощното небе, затова я наричаха Астрономката. Тя искаше да бъде научен работник или учител по астрономия. Деница имаше хубав глас и дори участваше в театралния кръжок към Математическата гимназия в Хасково. По закон бъдещите студенти се нуждаеха от трудов стаж, затова Деница успя да си издейства работа в Планетариума в съседния град. Други нейни връстници бяха разпределени в различни предприятия, а дори момичета като нея работеха в производството, в Химмаш или Завода за металорежещи машини…
–Бат’Тончо… Честит празник, семейство! – чу се силен мъжки глас и в двора влезе Ненчо Калинов.
–Ненчо, моето момче, ела у нас, да те черпим за панаира и за нашата Деница! – каза бившият миньор.
Ненчо седна на един свободен стол, точно срещу малката внучка. Тончо му сервира фъстъци домашно производство и лимонада.
–Бат’ Тончо, тоя хоремаг е натъпкан като влак за морето през лятото, не се стои. Знам, че сте се събрали семейно тук, но искам да излезем малко и да поговорим. Имам нещо за теб. – каза Ненчо.
Тончо си изпи чашата с домашно вино и излезе с приятеля си. Те се отправиха към махалата Караорман, където живееше Ненчо. По пътя те взеха Радо Журналиста от къщи и срещнаха поп Христон.
–Добър вечер, отче! Честит празник! – казаха те на свещеника.
–Добър вечер, чада мои! Аз също празнувам днес, синът ми има имен ден. Той ми гостува заедно с внучката. Не мога да ви събера у нас.
–Елате у нас.– каза Ненчо– Родителите ми са на банкет в Любимец, в читалището. Къщата е свободна, елате горе в салона.
Тримата приятели седнаха около масата на чаша безалкохолно, защото се бяха отпуснали с яденето и пиенето. Те започнаха да си говорят различни неща.
Ненчо даде на Йордановия син две касети – записи на „Скорпиънс“ и песен на „Металика“. Тончо обичаше алтернативни музикални стилове, но наскоро научи за метъл музиката и реши да послуша някое парче. Той си беше купил касетофон на черно от димитровградския пазар. Заедно с приятели Антон записваше нелегално касети и ги раздаваше на други почитатели в района.
–Днес си говорихме с Радо за значението на революцията и на социализма. Мина още един стопански сезон, изкарахме добра реколта…– каза Ненчо.
–Вие пък? Кой прави такива дискусии, освен учените философи? Достатъчно е, че всеки ден четем, гледаме и слушаме такива приказки. Радо, ти си журналист, и всичко това минава през твоите ръце. Баща ми и той – седнали сме цялото семейство, дъщеря ми вече е студентка – вдига тостове за бай Тошо и за революцията. Един ден трябва да направим нещо. Тия комунисти не бива да ни управляват повече. Четиридесет и четири години сме с тази власт. Аз вече научих какво правят с „враговете“ на народа. – каза Тончо и извади поема, написана от един негов чичо– „Желязната кошара“. Тя беше написана на пишеща машина, но оригиналът беше съставен от автора още в „Белене“ .
–Тонка, по–добре се прибирай вкъщи. Утре, на свеж ум, ела на гости и можем да обсъдим тези неща. А книгата можеш да ми я оставиш, за да я прочета. – каза Радо.
–Това е единственото копие, което имаме вкъщи. Авторът ми го даде лично с посвещение. Иначе самата книга е в ръкопис, писана е още в затвора. – каза Тончо – Баща ми знае за нея, но дъщеря ми и племенницата не бива да я виждат. Не е безопасно за нашето семейство.
–Сега, тъй като сме яли, пили, , играли хора, предлагам тази вечер да се приберем по домовете си. Имам новини за вас. – каза Радо.
–Новини? Какви новини? Нещо за Политбюро, манифестации, откриване на някой нов завод….– попита Ненчо.
–Имам новини, които няма да прочетете във вестниците. Ще научите какво става в София и големите градове. Тези новини са алтернативни и забранени. Те говорят за значими неща, за които не се говори, неща, по–важни от партийната пропаганда. – каза Радо.
Тончо вече заспиваше на стола си, затова Ненчо и Радо го хванаха за ръцете и тихомълком го заведоха вкъщи. Мъжът беше уморен от работата, пътуването до Лозен, яденето и пиенето на празничната трапеза. Дълго време Тончо чакаше своята десетдневна отпуска в родното село. Неговите родители се справяха със стопанската работа, защото бяха млади пенсионери, но все още разчитаха на помощта му.
Там Деница вече спеше, и изглеждаше по–красива със затворени очи, отколкото с отворени. Тя трябваше да се събуди рано, за да си хване автобуса за Хасково. Есенната ваканция на Астрономката беше кратка, но подхранваше нейното самочувствие и усещане за семейство.
Статистика: Пуснато от Dodim.Books — 12 май 2024, 17:43
Техника за четене • Бтлгарски тълковен речник в stardict формат
Здравейте,
тъй като скоро се заиграх с KOReader, се опитах да му инсталирам българския тълковен речник в някои от форматите от форума - за Kindle или за PocketBook. Нито единият от двата не сработи. За това се разрових из нет-а и успях да конвертирам речника на yanosh-k в .mobi формат (в. 1.4.0 от 27.09.2023 г.), който свалих оттук: https://github.com/yanosh-k/bulgarian_dictionary.
Тъй като конвертирането ми отне немалко време, реших да споделя готовия речник в stardict компресиран формат, така че да е полезен на още някой. Можете да го свалите оттук: https://u.pcloud.link/publink/show?code ... HVA4m23Ap7
...и да използвам случая: Благодарности на yanosh-k за неговата работа и на sl.slavov за конвертирането му в .dic формат за PocketBook.
тъй като скоро се заиграх с KOReader, се опитах да му инсталирам българския тълковен речник в някои от форматите от форума - за Kindle или за PocketBook. Нито единият от двата не сработи. За това се разрових из нет-а и успях да конвертирам речника на yanosh-k в .mobi формат (в. 1.4.0 от 27.09.2023 г.), който свалих оттук: https://github.com/yanosh-k/bulgarian_dictionary.
Тъй като конвертирането ми отне немалко време, реших да споделя готовия речник в stardict компресиран формат, така че да е полезен на още някой. Можете да го свалите оттук: https://u.pcloud.link/publink/show?code ... HVA4m23Ap7
...и да използвам случая: Благодарности на yanosh-k за неговата работа и на sl.slavov за конвертирането му в .dic формат за PocketBook.
Статистика: Пуснато от oleg_yanev — 11 май 2024, 22:53
Потребителски въпроси • търсене на книга
Здравейте,
Обръщам се към вас с зов за помощ за търсенето на една книга.
Главният герой е момче с прякор "Мишока", което има белег на лицето от изгаряне, причинен при падане от велосипед. Действието на книгата се развива в Ню Йорк. Момчето е влюбено в момиче на име Кат, което има зелени бадемови очи. Има сцена, в която героите се срещат под таванска стая, където той и признава чувствата си и тя докосва белега на лицето му. В книгата има и сцена, в която главният герой открива изтезавано и вързано куче, което се опитва да спаси. Корицата на книгата е синя, с виенско колело и звезди на фона, а заглавието е написано в розово, вероятно е от няколко думи и една от тях е звезда или звезди. Романът е с приблизителна обем от 300 до 350 страници. Главния герой също обича да се катери по спирки. Книгата е поне на 5 години.
Това е цялата информация, с която разполагам (не съм сигурна във всички детайли) и много бих се развала някой да ми помогне.
Обръщам се към вас с зов за помощ за търсенето на една книга.
Главният герой е момче с прякор "Мишока", което има белег на лицето от изгаряне, причинен при падане от велосипед. Действието на книгата се развива в Ню Йорк. Момчето е влюбено в момиче на име Кат, което има зелени бадемови очи. Има сцена, в която героите се срещат под таванска стая, където той и признава чувствата си и тя докосва белега на лицето му. В книгата има и сцена, в която главният герой открива изтезавано и вързано куче, което се опитва да спаси. Корицата на книгата е синя, с виенско колело и звезди на фона, а заглавието е написано в розово, вероятно е от няколко думи и една от тях е звезда или звезди. Романът е с приблизителна обем от 300 до 350 страници. Главния герой също обича да се катери по спирки. Книгата е поне на 5 години.
Това е цялата информация, с която разполагам (не съм сигурна във всички детайли) и много бих се развала някой да ми помогне.
Статистика: Пуснато от [email protected] — 04 май 2024, 19:57
Авторски текстове • Роман "Тайният завод в село Лозен, Хасковско" – в процес на писане
Здравейте. Казвам се Добри Димитров и съм на 25 години. Отдавна влизам в сайта "Моята библиотека" и съм чел различни литературни произведения, качени в системата. Занимавам се основно с изобразително изкуство, но имах и различни литературни опити. В 6–7 клас спечелих грамота за есе на тема "Моята среща с Христо Ботев", което обаче нямам запазено.
Вълнувам се от историята на България и на света. От рано обаче проявих интерес към най–новата българска история. Тя проследява динамичното време от 1944 г. до 1989 г. Знам, че тази тема се политизира по един или друг начин. Също така осъзнавам, че това е литературен форум, и нямам намерение да дискутирам политически възгледи. Аз самият се опитвам да разглеждам тези процеси от историческа и от човешка гледна точка. Разбирам, че като млад писател и творец имам нужда от повече опит...
В настоящия роман се разказва за родният ми Хасковски край. Действието се развива в края на 80–те години, когато в България настъпва известно пробуждане. То е вследствие от политиката на т.нар. "Перестройка" или преустройство на социалистическата система. Както знаем, тогава се появяват първите неформални сдружения в България. Според романа
едно от тези сдружения е основано в Хасковски окръг. То представлява "таен клуб" на няколко приятели. Членовете му произлизат от любимчанското село Лозен. Те четат самиздат (неофициално отпечатана литература), слушат рок/хард рок/метъл музика, обсъждат различни теми. С тях си сътрудничат двама тайни куриери, които носят духа на промените - видни дейци на профсъюз в друга страна, емигрирали в България с променени самоличности. Героите са едни от най–будните хора в селото. Сред тях са младият работник в ТКЗС (кооперативно стопанство) Ненчо Калинов, живущият в Хасково лозенец Тончо– фен на западна музика, който записва и разпространява касети, неговата дъщеря Деница Астрономката– всестранно развито момиче с интерес към звездната наука, столичен журналист с лозенски корени - общуващ с видни интелектуалци [, селският свещеник отец Христон... Проследявам техните истории, приключения и родова принадлежност.
Романът акцентира и върху значението на семейната среда върху възгледите, амбициите, качествата и личностите на героите. Например двамата дядовци на Деница са забележителни личности - единият е бивш миньор от Лозен (Йордан), изследовател на златните находища в Челопеч и Крумовград. Другият дядо е строил Димитровград и има звание "Герой на труда", както и апартамент в града. А пък съпругата му от Каснаково е потомка на нимфите и се занимава с езотерични неща като светилища. Вуйчото на Деница е моряк, който познава двете страни на Желязната завеса и може да направи сравнение между тях.
В центъра на сюжета са предсказанията в една апокрифна книга, дадена на възрастна лозенка от Ангел Божий. Тези предсказания говорят за България, за Европа, за света, както и за самите герои. А пък част от тях са включени в Златната книга на дядо Йордан, открита при строежа на къщата му .
Като роман, произведението включва любовна история между Ненчо и Деница. Двамата млади първоначално са приятели. Бащата на Деница е съселянин и по–голям приятел на Ненчо, който го снабдява с касети. При своите отпуски в Лозен (ваканциите или уикендите) той се събира с приятелите си в Тайния клуб (основно в събота вечерта). По време на една от тези срещи, през ноември 1988, Деница тайно проследява баща си и чува какво се говори в клуба. Тя изчаква всички да се разотидат и се отправя към щаб–квартирата (самалък с плевня). Астрономката пада в дълбокия Попов вир и е извадена от Ненчо. След като той я завежда в щаб–квартирата, Деница вече знае прекалено много неща... Ненчо я привлича в Тайния клуб, като споделя нейните интереси. Той я намира в Хасковската библиотека, посещава я в Димитровградската обсерватория, където тя работи, заедно празнуват Джулай морнинг.– рожденият ден на Астрономката.... Следват много приключения, забавления, и различни мисии...
Романът завършва с демократичните промени в България и времето на Прехода. За героите той е белязан с оставането без работа (Ненчо, заради закритото ТКЗС) и с първо българско участие в Международна конференция по астрономия в Глазгоу, Шотландия. Сред участниците е и Деница, златното момиче на Лозен.
Готов съм за мнения, съвети и напътствия относно сюжета, развитието на действието и на героите. Млад съм и не съм живял в този времеви период. Роден съм 10 години след промените в България. Но от разкази на майка ми, баща ми, баба ми и на приятели научих много истории от този период. А самият факт, че майка ми е израсла на село, ми даде представа за живота на млади и стари, за селскостопанската работа и за ученическото ежедневие. Познавам селския живот от дете, защото прекарвах всички ваканции в родното си място...
По-късно мога да кача романа като pdf или docx файл. Засега има нужда от написването на още няколко глави.
Вълнувам се от историята на България и на света. От рано обаче проявих интерес към най–новата българска история. Тя проследява динамичното време от 1944 г. до 1989 г. Знам, че тази тема се политизира по един или друг начин. Също така осъзнавам, че това е литературен форум, и нямам намерение да дискутирам политически възгледи. Аз самият се опитвам да разглеждам тези процеси от историческа и от човешка гледна точка. Разбирам, че като млад писател и творец имам нужда от повече опит...
В настоящия роман се разказва за родният ми Хасковски край. Действието се развива в края на 80–те години, когато в България настъпва известно пробуждане. То е вследствие от политиката на т.нар. "Перестройка" или преустройство на социалистическата система. Както знаем, тогава се появяват първите неформални сдружения в България. Според романа
едно от тези сдружения е основано в Хасковски окръг. То представлява "таен клуб" на няколко приятели. Членовете му произлизат от любимчанското село Лозен. Те четат самиздат (неофициално отпечатана литература), слушат рок/хард рок/метъл музика, обсъждат различни теми. С тях си сътрудничат двама тайни куриери, които носят духа на промените - видни дейци на профсъюз в друга страна, емигрирали в България с променени самоличности. Героите са едни от най–будните хора в селото. Сред тях са младият работник в ТКЗС (кооперативно стопанство) Ненчо Калинов, живущият в Хасково лозенец Тончо– фен на западна музика, който записва и разпространява касети, неговата дъщеря Деница Астрономката– всестранно развито момиче с интерес към звездната наука, столичен журналист с лозенски корени - общуващ с видни интелектуалци [, селският свещеник отец Христон... Проследявам техните истории, приключения и родова принадлежност.Романът акцентира и върху значението на семейната среда върху възгледите, амбициите, качествата и личностите на героите. Например двамата дядовци на Деница са забележителни личности - единият е бивш миньор от Лозен (Йордан), изследовател на златните находища в Челопеч и Крумовград. Другият дядо е строил Димитровград и има звание "Герой на труда", както и апартамент в града. А пък съпругата му от Каснаково е потомка на нимфите и се занимава с езотерични неща като светилища. Вуйчото на Деница е моряк, който познава двете страни на Желязната завеса и може да направи сравнение между тях.
В центъра на сюжета са предсказанията в една апокрифна книга, дадена на възрастна лозенка от Ангел Божий. Тези предсказания говорят за България, за Европа, за света, както и за самите герои. А пък част от тях са включени в Златната книга на дядо Йордан, открита при строежа на къщата му . Като роман, произведението включва любовна история между Ненчо и Деница. Двамата млади първоначално са приятели. Бащата на Деница е съселянин и по–голям приятел на Ненчо, който го снабдява с касети. При своите отпуски в Лозен (ваканциите или уикендите) той се събира с приятелите си в Тайния клуб (основно в събота вечерта). По време на една от тези срещи, през ноември 1988, Деница тайно проследява баща си и чува какво се говори в клуба. Тя изчаква всички да се разотидат и се отправя към щаб–квартирата (самалък с плевня). Астрономката пада в дълбокия Попов вир и е извадена от Ненчо. След като той я завежда в щаб–квартирата, Деница вече знае прекалено много неща... Ненчо я привлича в Тайния клуб, като споделя нейните интереси. Той я намира в Хасковската библиотека, посещава я в Димитровградската обсерватория, където тя работи, заедно
празнуват Джулай морнинг.– рожденият ден на Астрономката.... Следват много приключения, забавления, и различни мисии... Романът завършва с демократичните промени в България и времето на Прехода. За героите той е белязан с оставането без работа (Ненчо, заради закритото ТКЗС) и с първо българско участие в Международна конференция по астрономия в Глазгоу, Шотландия. Сред участниците е и Деница, златното момиче на Лозен.
Готов съм за мнения, съвети и напътствия относно сюжета, развитието на действието и на героите. Млад съм и не съм живял в този времеви период. Роден съм 10 години след промените в България. Но от разкази на майка ми, баща ми, баба ми и на приятели научих много истории от този период. А самият факт, че майка ми е израсла на село, ми даде представа за живота на млади и стари, за селскостопанската работа и за ученическото ежедневие. Познавам селския живот от дете, защото прекарвах всички ваканции в родното си място...
По-късно мога да кача романа като pdf или docx файл. Засега има нужда от написването на още няколко глави.
Статистика: Пуснато от Dodim.Books — 03 май 2024, 15:22
Авторски текстове • Re: Автономия
Интервю с автономно дете
Автор: Здравей, на колко години си?
Дете: На 5 съм.
Автор: Значи си роден в Автономия?
Дете: Да.
Автор: Какво знаеш за предишната система?
Дете: Била е смешна. Хората са слагали цени на всичко и се състезавали помежду си в игра кой ще има повече.
Автор: Къде живееш?
Дете: Където си поискам, навсякъде съм добре дошъл.
Автор: Родителите ти съгласни ли са с това?
Детето: Да, аз не съм тяхна собственост и те искат да съм дете на Земята.
Автор: Какво искаш да правиш като пораснеш?
Дете: Каквото правя сега - играя, изобретявам, мисля и помагам на другите.
Автор: Вече звучиш доста мъдро. В кое училище учиш?
Дете: Ние нямаме училища. Уча се от моите взаимодействия с всички и чрез интернет.
Автор: Как решаваш какво да учиш?
Дете: Вземам това, което ме интересува и го научавам.
Автор: Благодаря ви за интервюто.
Дете: Добре дошли сте!
Автор: Здравей, на колко години си?
Дете: На 5 съм.
Автор: Значи си роден в Автономия?
Дете: Да.
Автор: Какво знаеш за предишната система?
Дете: Била е смешна. Хората са слагали цени на всичко и се състезавали помежду си в игра кой ще има повече.
Автор: Къде живееш?
Дете: Където си поискам, навсякъде съм добре дошъл.
Автор: Родителите ти съгласни ли са с това?
Детето: Да, аз не съм тяхна собственост и те искат да съм дете на Земята.
Автор: Какво искаш да правиш като пораснеш?
Дете: Каквото правя сега - играя, изобретявам, мисля и помагам на другите.
Автор: Вече звучиш доста мъдро. В кое училище учиш?
Дете: Ние нямаме училища. Уча се от моите взаимодействия с всички и чрез интернет.
Автор: Как решаваш какво да учиш?
Дете: Вземам това, което ме интересува и го научавам.
Автор: Благодаря ви за интервюто.
Дете: Добре дошли сте!
Статистика: Пуснато от mar1n3r0 — 03 май 2024, 14:49
Авторски текстове • Re: Автономия
Защо вече не ни трябват закони и документи
Откакто обявихме Земята за споделен ресурс на цялото човечество, започна великата трансформация. 99% от всички закони по това време са били написани, за да доказват самоличността и да защитават собствеността, свързана с тази самоличност. С премахването на частната собственост те изчезнаха напълно. 99% от всички престъпления бяха свързани с частната собственост. Като просто се отказахме от това, престъпността вече не беше фактор и бързо разпуснахме всички звена, свързани с нея, като затвори, армия и полиция. Тъй като преминахме от централизирано управление към взаимодействие между партньори, вече нямахме нужда от никакви институции. Имахме нашите онлайн платформи за разпространение, гласуване и новини и те замениха древните машини, наречени държави и корпорации, освобождавайки милиарди хора от бремето на глупавите работни места. Без пари нямаше концепция за растеж и ние произвеждахме точно това, от което се нуждаехме, с максимална издръжливост. Животът се забави, трудът стана доброволен и средното време, което отделяхме за него, беше около 15 часа на седмица. Автоматизацията процъфтяваше, позволявайки на хората да се подобряват във всяка посока, която желаят.
Откакто обявихме Земята за споделен ресурс на цялото човечество, започна великата трансформация. 99% от всички закони по това време са били написани, за да доказват самоличността и да защитават собствеността, свързана с тази самоличност. С премахването на частната собственост те изчезнаха напълно. 99% от всички престъпления бяха свързани с частната собственост. Като просто се отказахме от това, престъпността вече не беше фактор и бързо разпуснахме всички звена, свързани с нея, като затвори, армия и полиция. Тъй като преминахме от централизирано управление към взаимодействие между партньори, вече нямахме нужда от никакви институции. Имахме нашите онлайн платформи за разпространение, гласуване и новини и те замениха древните машини, наречени държави и корпорации, освобождавайки милиарди хора от бремето на глупавите работни места. Без пари нямаше концепция за растеж и ние произвеждахме точно това, от което се нуждаехме, с максимална издръжливост. Животът се забави, трудът стана доброволен и средното време, което отделяхме за него, беше около 15 часа на седмица. Автоматизацията процъфтяваше, позволявайки на хората да се подобряват във всяка посока, която желаят.
Статистика: Пуснато от mar1n3r0 — 03 май 2024, 13:12
Авторски текстове • Re: Автономия
Как освободихме нашите гардероби, жилищни пространства, умове и време
Преходът от икономика на собственост към икономика на използване имаше дълбоки последици както на колективно, така и на индивидуално ниво. Ето някои примери за тези промени в нашето ежедневие.
Завръщането на обществените телефони бележи края на ерата на персоналните устройства. Вече нямахме нужда от смартфони, които бяха разсейване и пристрастяване в последните времена на предишната ера. Телефон, върнат към първоначалната си функция на устройство за повикване. Имайки обществени телефони на всеки ъгъл, ние нямахме нужда от такъв у дома, където прекарвахме основно само време за сън.
Нямахме нужда и от гардероби, тъй като можехме свободно да вземаме нови дрехи и да връщаме стари всеки ден. Това ни направи много по-забавни и разнообразни, без да ставаме жертва на модата. Всъщност без собственост нямаше мода.
Липсата на коли и използването на обществен и споделен транспорт доведе само до 10% повече свободно пространство в нашите градове. Това споделено пространство беше използвано за отглеждане на собствена местна храна. Създадохме оранжерии и ги свързахме към системи за отопление и напояване за 365 дни прясна храна зад всеки ъгъл.
Персоналните компютри бяха заменени от обществени терминали навсякъде, както и обществените телефони. Това накара хората да прекарват повече време на открито за разлика от правилата за оставане вкъщи от миналото.
Пране, гладене и телевизия бяха обществени услуги. Нашите временни домове станаха много минималистични, като основно съдържаха легло, малко мебели за почивка и няколко книги.
На свой ред тази драматична промяна в начина на живот ни направи много социални. Прекарвахме по-голямата част от деня си заедно, играейки, чатейки и работейки заедно. Хората вече не прекарват безсмислени часове в забавление и пазаруване и вместо това се фокусират върху себеусъвършенстването и колективното благополучие.
Преходът от икономика на собственост към икономика на използване имаше дълбоки последици както на колективно, така и на индивидуално ниво. Ето някои примери за тези промени в нашето ежедневие.
Завръщането на обществените телефони бележи края на ерата на персоналните устройства. Вече нямахме нужда от смартфони, които бяха разсейване и пристрастяване в последните времена на предишната ера. Телефон, върнат към първоначалната си функция на устройство за повикване. Имайки обществени телефони на всеки ъгъл, ние нямахме нужда от такъв у дома, където прекарвахме основно само време за сън.
Нямахме нужда и от гардероби, тъй като можехме свободно да вземаме нови дрехи и да връщаме стари всеки ден. Това ни направи много по-забавни и разнообразни, без да ставаме жертва на модата. Всъщност без собственост нямаше мода.
Липсата на коли и използването на обществен и споделен транспорт доведе само до 10% повече свободно пространство в нашите градове. Това споделено пространство беше използвано за отглеждане на собствена местна храна. Създадохме оранжерии и ги свързахме към системи за отопление и напояване за 365 дни прясна храна зад всеки ъгъл.
Персоналните компютри бяха заменени от обществени терминали навсякъде, както и обществените телефони. Това накара хората да прекарват повече време на открито за разлика от правилата за оставане вкъщи от миналото.
Пране, гладене и телевизия бяха обществени услуги. Нашите временни домове станаха много минималистични, като основно съдържаха легло, малко мебели за почивка и няколко книги.
На свой ред тази драматична промяна в начина на живот ни направи много социални. Прекарвахме по-голямата част от деня си заедно, играейки, чатейки и работейки заедно. Хората вече не прекарват безсмислени часове в забавление и пазаруване и вместо това се фокусират върху себеусъвършенстването и колективното благополучие.
Статистика: Пуснато от mar1n3r0 — 02 май 2024, 23:02
Авторски текстове • Re: Автономия
От статусни стоки до обща употреба - историята как избегнахме класовата война по време на прехода
Много новородени деца след прехода към автономия все още се питат как промяната е станала мирна и устойчива. Тази глава отговаря на техните въпроси.
Имаше много опити в миналото да се постигне това, което Автономията постигна. Например анархизмът имаше подобни ценности, адаптирани към своето време. Ключовите разлики, които направиха Автономията успешна в сравнение с всеки друг опит, произтичат от различните ни подходи. Например не се опитахме да свалим класовото общество или да установим диктатура на работническата класа над другите класи. Вместо това ние колективно и с мнозинство признахме неразрешими проблеми в настоящата система както за богатите, така и за бедните. Например, ако някой караше много луксозна кола и един беден човек със счупена кола му откажеха спирачките, и двамата умираха.
Достигнахме повратна точка, в която богати и бедни бяха толкова разделени, че животът беше непоносимо нещастен и за двете класи. И така повечето богати хора намериха общ език с бедните. Тази обща основа на първо място предотврати класова война. На второ място, след като средствата за производство бяха обявени за обща собственост на цялото човечество, ние търпеливо оставихме най-материалните да се наиграят с техните мании. Например всеки, който искаше да кара луксозни автомобили, можеше да направи по всяко време без да ги притежава.
Просто имахме много добро разбиране за човешката природа след редица исторически неуспешни опити. Следвайки логиката, че забраненият плод е най-сладкият, който познаваме, след като всички статусни стоки станат свободно достъпни за употреба, те ще загубят своята магия за масите с течение на времето. Така и стана. Хората имаха своя справедлив дял от неограничено забавление, докато не им омръзна. И когато дойде скуката, те осъзнаха, че все още имаме същите нерешени проблеми. Колите замърсяваха градовете ни, лошото планиране от миналото правеше ежедневието ни трудно.
В крайна сметка стигнахме до извода да променим производствения цикъл от статусни стоки към функционални. Хората вече не се нуждаеха от множество клонинги на едни и същи продукти, нито от притежанието им. Те се нуждаеха от един продукт възможно най-добър за всеки случай на употреба и временното му използване докато им е нужен без тежестта на поддръжката и съхранението.
Много новородени деца след прехода към автономия все още се питат как промяната е станала мирна и устойчива. Тази глава отговаря на техните въпроси.
Имаше много опити в миналото да се постигне това, което Автономията постигна. Например анархизмът имаше подобни ценности, адаптирани към своето време. Ключовите разлики, които направиха Автономията успешна в сравнение с всеки друг опит, произтичат от различните ни подходи. Например не се опитахме да свалим класовото общество или да установим диктатура на работническата класа над другите класи. Вместо това ние колективно и с мнозинство признахме неразрешими проблеми в настоящата система както за богатите, така и за бедните. Например, ако някой караше много луксозна кола и един беден човек със счупена кола му откажеха спирачките, и двамата умираха.
Достигнахме повратна точка, в която богати и бедни бяха толкова разделени, че животът беше непоносимо нещастен и за двете класи. И така повечето богати хора намериха общ език с бедните. Тази обща основа на първо място предотврати класова война. На второ място, след като средствата за производство бяха обявени за обща собственост на цялото човечество, ние търпеливо оставихме най-материалните да се наиграят с техните мании. Например всеки, който искаше да кара луксозни автомобили, можеше да направи по всяко време без да ги притежава.
Просто имахме много добро разбиране за човешката природа след редица исторически неуспешни опити. Следвайки логиката, че забраненият плод е най-сладкият, който познаваме, след като всички статусни стоки станат свободно достъпни за употреба, те ще загубят своята магия за масите с течение на времето. Така и стана. Хората имаха своя справедлив дял от неограничено забавление, докато не им омръзна. И когато дойде скуката, те осъзнаха, че все още имаме същите нерешени проблеми. Колите замърсяваха градовете ни, лошото планиране от миналото правеше ежедневието ни трудно.
В крайна сметка стигнахме до извода да променим производствения цикъл от статусни стоки към функционални. Хората вече не се нуждаеха от множество клонинги на едни и същи продукти, нито от притежанието им. Те се нуждаеха от един продукт възможно най-добър за всеки случай на употреба и временното му използване докато им е нужен без тежестта на поддръжката и съхранението.
Статистика: Пуснато от mar1n3r0 — 02 май 2024, 00:34
Авторски текстове • Re: Автономия
Как преминахме от мега градове към автономни градове
Един от първите проблеми, с които се сблъскахме по време на прехода към автономия, беше концентрацията ни в големи претъпкани градове. Подложихме темата на глобално гласуване и консенсусното решение беше да развием нови по-малки градове и да ги разпределим равномерно около сегашния метрополис. Ето и гласуваните предложения до момента:
- размер до 50 000 жители
- разположение около съществуващите големи градове, за да привлекат хората от тях
- кръгов дизайн
- без автомобили, заменени с кръгова товарна железница и товарни електрически колички за разпространение
- максимална скорост по дизайн от завода - 30 км/ч
- основен транспорт - пеша, с велосипед, електрически градски транспорт и електрически таксита, без лични превозни средства в града
- хората, които пътуват много междуградски, оставят колите си на определени паркинги в предградията
- пътищата в града вече са наполовина по-малки от предишните пътища и са направени от органични материали, подобни на килими, които могат да се навиват на руло и преместват на друго място
- всички жилища са мобилни къщи
- градът може да бъде опакован и преместен някъде другаде, без да остави никакви следи от съществуването си зад себе си
- местно органично земеделие във всеки квартал благодарение на освободеното място от паркинги и пътища
- слънчеви панели на всички покриви и никъде другаде
- воден транспорт, където е възможно
Един от първите проблеми, с които се сблъскахме по време на прехода към автономия, беше концентрацията ни в големи претъпкани градове. Подложихме темата на глобално гласуване и консенсусното решение беше да развием нови по-малки градове и да ги разпределим равномерно около сегашния метрополис. Ето и гласуваните предложения до момента:
- размер до 50 000 жители
- разположение около съществуващите големи градове, за да привлекат хората от тях
- кръгов дизайн
- без автомобили, заменени с кръгова товарна железница и товарни електрически колички за разпространение
- максимална скорост по дизайн от завода - 30 км/ч
- основен транспорт - пеша, с велосипед, електрически градски транспорт и електрически таксита, без лични превозни средства в града
- хората, които пътуват много междуградски, оставят колите си на определени паркинги в предградията
- пътищата в града вече са наполовина по-малки от предишните пътища и са направени от органични материали, подобни на килими, които могат да се навиват на руло и преместват на друго място
- всички жилища са мобилни къщи
- градът може да бъде опакован и преместен някъде другаде, без да остави никакви следи от съществуването си зад себе си
- местно органично земеделие във всеки квартал благодарение на освободеното място от паркинги и пътища
- слънчеви панели на всички покриви и никъде другаде
- воден транспорт, където е възможно
Статистика: Пуснато от mar1n3r0 — 01 май 2024, 14:38
Авторски текстове • Re: Автономия
Каква е матрицата?
Ежедневието не е нищо друго освен просто повтарящ се модел. Наблюдаването на определен момент във времето и пространството разкрива тези модели. Те са толкова дълбоко вкоренени в нашата рутина, че ги приемаме като единствената реалност. Добър пример за това е автомобилният трафик. Статичен човек, който го наблюдава на прозореца, го вижда като поток от случайни електрони. Но всичко това е дълбоко програмирано. Всяко повтарящо се поведение в обществото извън основните естествени е създадено от набор от правила и технология. Това е, което наричаме матрица.
В последно време тя става все по-невидима за субектите на нейното влияние. Повечето масови технологии не са случайно изобретение, а внимателно изработен метод за социален контрол с отпечатани входове и изходи. Когато човек започне да забелязва тези неща, най-честият въпрос става - това част от матрицата ли е или естествена рутина? Простият отговор изглежда е - можете ли да обясните причините зад това или не, видими ли са те за субектите или не? Ще се изненадате, че основният набор от ценности, управляващи цялото социално поведение, е напълно изкуствен. Отвъд храната, съня, подслона, сигурността и чифтосването почти всичко останало е матрицата. Най-дълбоките му корени са ценностите, които приемаме, без изобщо да поставяме под въпрос.
Вземете например семейство. Човек би казал, че това е естествена конструкция. Но не е. Семейството вероятно е първата социална конструкция на разделяй и владей. Това е прародината на нацията. Ако се замислите, хората като социални животни винаги са живели на групи и са се стремели към единство през цялата човешка история. Един свят, един език, едно човечество. Но тук се намесва елитът. Първата подгрупа, която някога е установила контрол над други подгрупи, сега има мотивация да разделя и владее, за да управлява. Тъй като е малцинство, няма друг начин да се контролира мнозинството. И създаването на семейството се оказа единствената най-устойчива структура, създадена досега от тях. Той установява принципа на частната собственост много преди познатата сега нейна форма. Концепцията за родители и деца е същата концепция, която виждаме във всички по-късни структури - управляващи и управлявани, собственици и притежавани, даващи и вземащи. Някой може да възрази, че семейството е грижа и любов и това със сигурност е валидно. Но правната концепция за семейство основно разделя обществото на единици и поставя това в рамка на управление.
В крайна сметка това се превърна в много твърда структура под формата на брак, издръжка на деца, разделяне на собствеността и т.н. Защо тази първа форма на разделение беше необходима на елита? Първо и преди всичко, за да могат да образуват кръвни линии, които се простират отвъд единствените им жизнени линии. Това е единственият начин те да станат династия, която се простира от настоящето до бъдещето. Чрез прилагането на правила като наследството те се бетонираха във властта завинаги. В същото време те постигнаха разделяне на основната група, което улесни управлението и управлението. След това семействата се развиха в нации, отново за да защитят кръвните линии на владетелите. Парадоксът е, че в крайна сметка, когато те грабнаха глобалната власт, тази конструкция стана остаряла и пречка за техните стремежи. Те се нуждаеха от разделение само за да отслабят основната група и да вземат властта. След като го направиха, техните интереси се съгласуваха частично с тези на основната група. Тъй като те имат контрол над цялото население, сега всяко разделение е нежелателно за тях, тъй като представлява алтернативна форма на власт и автономия. Така че те се нуждаят от обединено човечество под тяхно управление. Това е мястото, където индивидуалната автономия се доближава повече от всякога. За да постигнат целите си за глобален контрол, те се нуждаят от атомизирани индивиди без етническа, семейна, религиозна или друга принадлежност. Обратно към примера с обществото като дете, те трябва да бъдат единствените родители на цялото човечество. В исторически план това е единственият момент, когато интересите на елита и индивида са толкова съгласувани. Разбира се по две напълно различни причини. Елитът иска обединено човечество, което е лесно за управление. Индивидът иска същото, но максимална автономия и лична свобода.
След представянето на алтернативна история на човечеството се надявам, че скъпият читател вече разбира защо имаме историческия шанс да постигнем единствената форма на общество, която никога не е била опитвана - естествения ред на взаимодействие между партньори.
Ежедневието не е нищо друго освен просто повтарящ се модел. Наблюдаването на определен момент във времето и пространството разкрива тези модели. Те са толкова дълбоко вкоренени в нашата рутина, че ги приемаме като единствената реалност. Добър пример за това е автомобилният трафик. Статичен човек, който го наблюдава на прозореца, го вижда като поток от случайни електрони. Но всичко това е дълбоко програмирано. Всяко повтарящо се поведение в обществото извън основните естествени е създадено от набор от правила и технология. Това е, което наричаме матрица.
В последно време тя става все по-невидима за субектите на нейното влияние. Повечето масови технологии не са случайно изобретение, а внимателно изработен метод за социален контрол с отпечатани входове и изходи. Когато човек започне да забелязва тези неща, най-честият въпрос става - това част от матрицата ли е или естествена рутина? Простият отговор изглежда е - можете ли да обясните причините зад това или не, видими ли са те за субектите или не? Ще се изненадате, че основният набор от ценности, управляващи цялото социално поведение, е напълно изкуствен. Отвъд храната, съня, подслона, сигурността и чифтосването почти всичко останало е матрицата. Най-дълбоките му корени са ценностите, които приемаме, без изобщо да поставяме под въпрос.
Вземете например семейство. Човек би казал, че това е естествена конструкция. Но не е. Семейството вероятно е първата социална конструкция на разделяй и владей. Това е прародината на нацията. Ако се замислите, хората като социални животни винаги са живели на групи и са се стремели към единство през цялата човешка история. Един свят, един език, едно човечество. Но тук се намесва елитът. Първата подгрупа, която някога е установила контрол над други подгрупи, сега има мотивация да разделя и владее, за да управлява. Тъй като е малцинство, няма друг начин да се контролира мнозинството. И създаването на семейството се оказа единствената най-устойчива структура, създадена досега от тях. Той установява принципа на частната собственост много преди познатата сега нейна форма. Концепцията за родители и деца е същата концепция, която виждаме във всички по-късни структури - управляващи и управлявани, собственици и притежавани, даващи и вземащи. Някой може да възрази, че семейството е грижа и любов и това със сигурност е валидно. Но правната концепция за семейство основно разделя обществото на единици и поставя това в рамка на управление.
В крайна сметка това се превърна в много твърда структура под формата на брак, издръжка на деца, разделяне на собствеността и т.н. Защо тази първа форма на разделение беше необходима на елита? Първо и преди всичко, за да могат да образуват кръвни линии, които се простират отвъд единствените им жизнени линии. Това е единственият начин те да станат династия, която се простира от настоящето до бъдещето. Чрез прилагането на правила като наследството те се бетонираха във властта завинаги. В същото време те постигнаха разделяне на основната група, което улесни управлението и управлението. След това семействата се развиха в нации, отново за да защитят кръвните линии на владетелите. Парадоксът е, че в крайна сметка, когато те грабнаха глобалната власт, тази конструкция стана остаряла и пречка за техните стремежи. Те се нуждаеха от разделение само за да отслабят основната група и да вземат властта. След като го направиха, техните интереси се съгласуваха частично с тези на основната група. Тъй като те имат контрол над цялото население, сега всяко разделение е нежелателно за тях, тъй като представлява алтернативна форма на власт и автономия. Така че те се нуждаят от обединено човечество под тяхно управление. Това е мястото, където индивидуалната автономия се доближава повече от всякога. За да постигнат целите си за глобален контрол, те се нуждаят от атомизирани индивиди без етническа, семейна, религиозна или друга принадлежност. Обратно към примера с обществото като дете, те трябва да бъдат единствените родители на цялото човечество. В исторически план това е единственият момент, когато интересите на елита и индивида са толкова съгласувани. Разбира се по две напълно различни причини. Елитът иска обединено човечество, което е лесно за управление. Индивидът иска същото, но максимална автономия и лична свобода.
След представянето на алтернативна история на човечеството се надявам, че скъпият читател вече разбира защо имаме историческия шанс да постигнем единствената форма на общество, която никога не е била опитвана - естествения ред на взаимодействие между партньори.
Статистика: Пуснато от mar1n3r0 — 29 април 2024, 20:36
Авторски текстове • Re: Автономия
От битове към кубити – как преходът от бинарен към квантов начин на мислене проправя пътя към автономията
Живеем в бинарен свят. Всяка мисъл и действие се управляват от правилото на бинарността. Сега какво е двоично? Двоичният файл е изкуствен набор от термини, приети като норма. Това е 0 и 1, вярно и невярно, истина и лъжа, тук и там, случило се, не се случило. Може би си мислите, че няма алтернатива и това е просто природата. Но не е. Бинарното мислене е изобретено отново, както се досещате, за по-лесен социален контрол. Сега къде се прилага? На практика навсякъде, но най-доминиращата му форма е - средствата за масово осведомяване.
Основната цел на една медия е да бъде източник на истина, пътеводна светлина, информационен канал, който тече само в една посока – от производителя към потребителя. Това е може би най-мощният метод за контрол на съзнанието досега, по-добър от насилието и мъченията, просто защото влияе върху съзнанието. Никой физически метод не може да постигне това. Как работят медиите? Te действат като междинен слой, който превежда реалността в отделни мехурчета. Ако се замислите, всеки човек живее в един балон от информация. Можете да интерпретирате само факти, които сте наблюдавали и се случват около вас. Така че за всичко останало в света разчитаме на медиите, за да научим за това. От местно към глобално. Те се появиха като канал за синхронизиране на събития от реалния живот, започвайки с вестници. С появата на телевизията и интернет по-късно ролята се промени напълно. От обикновен агрегатор на събития медиите се превърнаха в двигател за интерпретация, създател и контролер на общественото мнение.
Сега как това се отнася към нашата бинарна/квантова тема, може да попитате? Откровено медиите разчитат на бинарната концепция докрай. Те преобразуват всяка част от информацията във вярна и невярна, като по този начин формират мнение у потребителя. Това мнение, когато се налага систематично, се трансформира в модел. В крайна сметка глобалните медии създадоха колективен глобален кошерен ум - маса от хора, които вярват в едни и същи неща и мислят по един и същи начин. Когато се сблъскват с противоречива информация извън своята сфера на контрол, медийните хищници въведоха термина фалшиви новини и проверки на факти, за да поддържат статуквото си над бинарното мислене.
Това е мястото, където qubit влиза в играта. Кубитът представлява състояние на информация, което може да бъде 0 и 1 едновременно. На пръв поглед може да не намерите това за релевантно спрямо примера с медиите, но то буквално променя всичко. Най-важното е, че променя начина, по който мислим за събитията. Докато досега се обръщахме към медиите, за да разберем просто вярно или невярно, сега, когато знаем, че това е изкуствено и че и двете могат да бъдат валидни едновременно, започваме да мислим по различен начин. Новият начин на мислене, който qubit представлява, работи с вероятности. Така че вместо да търсим потвърждение или отказ, ние започваме да търсим процент на вероятност, че дадено събитие се е случило.
Сега съчетайте това с концепцията за репортери и свидетели и ще получите напълно нов тип медии. Такъв, при който хората представят това, което са видели с възможно най-малко тълкуване, а други, които са били свидетели на същото събитие, добавят повече информация за него. Колкото повече свидетели, толкова по-голяма е вероятността събитието наистина да се е случило. Но никога не можем да сме сигурни дали наистина е така. И не е нужно, защото имаме лична толерантност към риска. Някои хора ще интерпретират 10% от вероятността като "истина", други ще се нуждаят от 60% или повече. Това, което се променя в играта, е, че вече не се нуждаем от този централен валидатор, за да ни даде крайното състояние. Нашето мислене се променя от двоично към квантово и приема вероятността като нова норма, като по този начин прави имунизирани срещу централен контрол на информацията.
Може да кажете, че всичко е чудесно, но това е само концепция. Е, сега можете да го изпробвате под формата на peer-to-peer медийна платформа, която е изцяло базирана на квантово мислене (https://github.com/stateless-minds/cyber-witness).
Живеем в бинарен свят. Всяка мисъл и действие се управляват от правилото на бинарността. Сега какво е двоично? Двоичният файл е изкуствен набор от термини, приети като норма. Това е 0 и 1, вярно и невярно, истина и лъжа, тук и там, случило се, не се случило. Може би си мислите, че няма алтернатива и това е просто природата. Но не е. Бинарното мислене е изобретено отново, както се досещате, за по-лесен социален контрол. Сега къде се прилага? На практика навсякъде, но най-доминиращата му форма е - средствата за масово осведомяване.
Основната цел на една медия е да бъде източник на истина, пътеводна светлина, информационен канал, който тече само в една посока – от производителя към потребителя. Това е може би най-мощният метод за контрол на съзнанието досега, по-добър от насилието и мъченията, просто защото влияе върху съзнанието. Никой физически метод не може да постигне това. Как работят медиите? Te действат като междинен слой, който превежда реалността в отделни мехурчета. Ако се замислите, всеки човек живее в един балон от информация. Можете да интерпретирате само факти, които сте наблюдавали и се случват около вас. Така че за всичко останало в света разчитаме на медиите, за да научим за това. От местно към глобално. Те се появиха като канал за синхронизиране на събития от реалния живот, започвайки с вестници. С появата на телевизията и интернет по-късно ролята се промени напълно. От обикновен агрегатор на събития медиите се превърнаха в двигател за интерпретация, създател и контролер на общественото мнение.
Сега как това се отнася към нашата бинарна/квантова тема, може да попитате? Откровено медиите разчитат на бинарната концепция докрай. Те преобразуват всяка част от информацията във вярна и невярна, като по този начин формират мнение у потребителя. Това мнение, когато се налага систематично, се трансформира в модел. В крайна сметка глобалните медии създадоха колективен глобален кошерен ум - маса от хора, които вярват в едни и същи неща и мислят по един и същи начин. Когато се сблъскват с противоречива информация извън своята сфера на контрол, медийните хищници въведоха термина фалшиви новини и проверки на факти, за да поддържат статуквото си над бинарното мислене.
Това е мястото, където qubit влиза в играта. Кубитът представлява състояние на информация, което може да бъде 0 и 1 едновременно. На пръв поглед може да не намерите това за релевантно спрямо примера с медиите, но то буквално променя всичко. Най-важното е, че променя начина, по който мислим за събитията. Докато досега се обръщахме към медиите, за да разберем просто вярно или невярно, сега, когато знаем, че това е изкуствено и че и двете могат да бъдат валидни едновременно, започваме да мислим по различен начин. Новият начин на мислене, който qubit представлява, работи с вероятности. Така че вместо да търсим потвърждение или отказ, ние започваме да търсим процент на вероятност, че дадено събитие се е случило.
Сега съчетайте това с концепцията за репортери и свидетели и ще получите напълно нов тип медии. Такъв, при който хората представят това, което са видели с възможно най-малко тълкуване, а други, които са били свидетели на същото събитие, добавят повече информация за него. Колкото повече свидетели, толкова по-голяма е вероятността събитието наистина да се е случило. Но никога не можем да сме сигурни дали наистина е така. И не е нужно, защото имаме лична толерантност към риска. Някои хора ще интерпретират 10% от вероятността като "истина", други ще се нуждаят от 60% или повече. Това, което се променя в играта, е, че вече не се нуждаем от този централен валидатор, за да ни даде крайното състояние. Нашето мислене се променя от двоично към квантово и приема вероятността като нова норма, като по този начин прави имунизирани срещу централен контрол на информацията.
Може да кажете, че всичко е чудесно, но това е само концепция. Е, сега можете да го изпробвате под формата на peer-to-peer медийна платформа, която е изцяло базирана на квантово мислене (https://github.com/stateless-minds/cyber-witness).
Статистика: Пуснато от mar1n3r0 — 29 април 2024, 20:26
Авторски текстове • Re: Автономия
Обществото като дете
Представете си обществото като дете. През човешката история то винаги е било гледано от някаква форма на елит. Този елит е играл ролята на родителите. Ако продължим с тази метафора, в момента обществото е на възраст между 3 и 18 години. Сега каква е ролята на родителите? Те защитават детето, възпитават го, контролират го, наказват го и го награждават. В крайна сметка детето се оформя от модела на родителите. Тези форми на отношения и поведение в крайна сметка изолират детето от заобикалящата го среда. Изолацията от своя страна прави детето неподготвено за реалния живот. То не може да взема решения самостоятелно, следователно не може да се учи от собствените си грешки. Така че детето е в безкраен цикъл на детството и е изкуствено задържано, така че да не може да влезе в юношеството. Това може да се наблюдава във всички форми на новини, маркетинг, реклама и политика. Всички средства за масова информация играят насочваща роля, когато се отнасят към зрителя като към дете. Това е психологическа тактика, която поддържа ниво на подчинение, желано от елита.
След като разгледахме всичко по-горе, можем да стигнем до извода, че единственият начин да надраснем този етап е да се сблъскаме с реалността като автономни индивиди и да опитаме пътя на преднамерената не-йерархична структура. Разбира се, първите няколко години ще бъдат много предизвикателни, докато възстановим нашите автономни умения. Но точно като дете, това е единственият начин да се учим от грешките и да се развием в това, което сме по природа.
Представете си обществото като дете. През човешката история то винаги е било гледано от някаква форма на елит. Този елит е играл ролята на родителите. Ако продължим с тази метафора, в момента обществото е на възраст между 3 и 18 години. Сега каква е ролята на родителите? Те защитават детето, възпитават го, контролират го, наказват го и го награждават. В крайна сметка детето се оформя от модела на родителите. Тези форми на отношения и поведение в крайна сметка изолират детето от заобикалящата го среда. Изолацията от своя страна прави детето неподготвено за реалния живот. То не може да взема решения самостоятелно, следователно не може да се учи от собствените си грешки. Така че детето е в безкраен цикъл на детството и е изкуствено задържано, така че да не може да влезе в юношеството. Това може да се наблюдава във всички форми на новини, маркетинг, реклама и политика. Всички средства за масова информация играят насочваща роля, когато се отнасят към зрителя като към дете. Това е психологическа тактика, която поддържа ниво на подчинение, желано от елита.
След като разгледахме всичко по-горе, можем да стигнем до извода, че единственият начин да надраснем този етап е да се сблъскаме с реалността като автономни индивиди и да опитаме пътя на преднамерената не-йерархична структура. Разбира се, първите няколко години ще бъдат много предизвикателни, докато възстановим нашите автономни умения. Но точно като дете, това е единственият начин да се учим от грешките и да се развием в това, което сме по природа.
Статистика: Пуснато от mar1n3r0 — 29 април 2024, 20:21
Помощ за конкретни издания • Re: "Влакът" на Жорж Сименон
Пуснах го на машинен преводач, преводът не е особено качествен, но се разбира за какво става дума.
https://mega.nz/file/QndBwLhY#XE1LdOAIn ... cBp_kjG47Q
https://mega.nz/file/QndBwLhY#XE1LdOAIn ... cBp_kjG47Q
Статистика: Пуснато от domino1 — 25 април 2024, 18:48
Помощ за конкретни издания • Re: "Влакът" на Жорж Сименон
Благодаря много, но...уви, не владея руски, ако някой може да преведе и да качи...!
Статистика: Пуснато от mitrov — 25 април 2024, 18:20
Помощ за конкретни издания • Re: "Влакът" на Жорж Сименон
Здравейте, този превод на руски може да Ви свърши работа, въпреки че има леки отклонения от оригинала:
//www.lib.ru/DETEKTIWY/SIMENON/simenon5.txt
Не съм много сигурен, но мисля, че не е издавана на български. На френски може да я намерите като "Le train", Georges Simenon, 1961.
//www.lib.ru/DETEKTIWY/SIMENON/simenon5.txt
Не съм много сигурен, но мисля, че не е издавана на български. На френски може да я намерите като "Le train", Georges Simenon, 1961.
Статистика: Пуснато от domino1 — 25 април 2024, 15:33
Читателите казват
За „Путин: Цялата истина за стопанина на Кремъл “ от Станислав Белковски
От перспективата на 2024г. автора доста сериозно бърка относно предвещания икономически крах на Русия. В чуждестранния читател без съмнение остава усещането, че автора добре познава политическата среда, и бушуващите политически процеси, Станислав Белковски видно е съзнавал, че е важно да устави у читателя чувството на безпристрастна оценка. Автора се е постарал, но видно не е успял да подтисне пристрастията си, и това в известен аспект е изкривило преценката му, въпреки това хронологично книгата е интересен пътеводител през развитието на израстването на Путин, като държавен ръководител.
За „Белязан да убива “ от Бари Ууд
Невероятно, какви хора има по света и до какво може да донесат травмите от миналото? Колко болен може да е човешкият мозък?
Интересна книга, сюжетът се развива бързо и увлекателно. Като цяло идеята не е нова, но за подобен вид престъпления, прочетох за първи път.
За „След погребението “ от Агата Кристи
Хубав роман, но с една дразнеща подробност — SPOILER ALERT — не вярвам някой нормален човек да не може да разпознае някого, когото е виждал отдавна, да приеме двойника за него, но да си спомня в каква посока си е накланял главата. Това е смехотворно и нереалистично. Малко съм разочарована от тази конкретна част от сюжета.
За „Железният светилник “ от Димитър Талев
Жалко,че е забранено четенето на поредицата-един апогей в българската литература.Отново меркантилността(сребролюбието) на българи възпрепятстват родолюбието .Това е позор и определя бездуховна нищета за бъдещите млади поколения.Поздравления за Читанка,че са си направили труда да я публикуват,засрамете се наследници (внук)на великия Димитър Талев.
За „Смъртта на мисис МакГинти “ от Агата Кристи
https://en.wikipedia.org/wiki/Evelyn_Waugh
https://en.wikipedia.org/wiki/Evelyn_Anthony
Голямо смукане на пръстите е паднало.