Общественият посредник за Бургаска област Таньо Атанасов съветва всички, които купуват жилище, непременно да търсят съветите на юристи, строителни инженери, архитекти или служители на общинска администрация. Тази негова препоръка е заради зачестилите, в началото на годината, жалби на граждани, които са закупили жилища, а после се оказва, че това са ателиета.
„В нотариалните актове някои продавачи правят всичко възможно да избегнат изричното изписване на „апартамент”, като го заменят със „самостоятелен обект”, „ап. Ателие” и други термини. Този вид помещения са пригодени за жилища и могат да притежават всички елементи на такива, но по предназначение са регистрирани, като ателиета т. е. те са нежилищни имоти”, пише омбудсманът.
По-нататък той изброява предимствата и недостатъците при купуване на тези жилища, както и възможните действия на гражданите, сблъскали се с такива случаи. Поместваме целия текст на писмото на Атанасов без никаква редакторска намеса:
„Какви са предимствата при закупуване на такива имоти. Обективно, този тип имоти трудно се купуват и продавачите ги предлагат на определено по-ниски цени, още повече, че по правило те са маломерни. По този начин привличат купувачи, като се стараят да скрият негативните последици за купувача от една толкова „изгодна“ сделка.
Кои са недостатъците за купувачите на такъв вид „жилищни“ помещения.
Първо. Радостта от изгодната сделка бързо отминава, когато новият собственик се срещне с първите неудобства. От енергийното дружество му заявяват, че имота му е регистриран при тях като нежилищен и те не могат да му продават електроенергия по цени за битови нужди, а само по цени за производствени цели.
Второ. В данъчната служба на общината му начисляват такса смет по значително по-високите промили върху данъчната оценка, като се позовават на регистрирания в службата по кадастър нежилищен имот.
Трето. Като отиде в службата по кадастър и/или в Общинската администрация се позове на своя нотариален акт, те му показват, че съгласно издаденото Удостоверение за ползване /популярно в повечето случаи като Акт 16/ е записано, че неговото жилище се води по утвърдения проект на сградата като ателие, т. е. като нежилищно помещение.
Предназначението на помещенията в една жилищна сграда се определя от разработения проект от инвеститора и утвърден от Общинската администрация, като едно от условията за издаване на разрешение за строителство.
Закона за устройство на територията регламентира всички елементи и етапи от сложния градоустройствен и строителен процес. В раздел VІ от него в чл. 37 – 40 се определят изискванията към жилищните сгради и жилищата.
Какви са възможните действия на изпадналите в подобен казус граждани?
Първо. Да приемат, че радостта от постигнатата еднократна по-ниска цена при покупката ще бъде заменена с по-високата цена на ползваната електроенергия и такса смет, които ще бъдат принудени да заплащат продължително време.
Второ. Да потърсят, чрез съда отговорност от продавача за това, че е прикрил информация за истинското предназначение на т. н. самостоятелен обект в резултат на което му е причинил материални и нематериални щети /ако има достатъчно аргументи за това/.
Трето. Да стартира процедура за промяна на предназначението на закупеното помещение, като се позове на чл. 38, ал. 1 – 9, от Закона за устройство на територията.
В този член от ЗУТ се съдържат условията за промяна предназначението на жилищните и нежилищните имоти.
Особено внимание тук трябва да се обърне на съдържанието на ал. 9, която е в сила от 26.11.2012 г. и която гласи следното „Не се допуска преустройство и промяна на предназначението на обекти по ал. 1 – 5, ако за новите обекти не могат да се осигурят необходимите гаражи или места за паркиране в съответния поземлен имот“.
В този текст, според мен, се крият част от причините за нарастване на броя на проектираните ателиета в жилищни те сгради.
С оглед решаването на проблемите с паркирането на автомобили и осигуряване на паркоместа, законодателя е заложил норми за всяко ново жилищна строителство. За да се избегнат тези изисквания, част от малките жилищни помещения се обявяват за ателиета и после да му мислят тези, които се излъжат да ги купят.
За да се промени предназначението на нежилищно в жилищно помещение се подава искане към главния архитект на Общината или към районните архитекти и след извършените проучвания, те изготвят отговори.
Моята препоръка към всички е предварително да се информират и след това отчитайки предимствата и недостатъците да вземат мотивирани решения.”
