За многоезичните деца и трудно ли е да се научи български в чужбина

Две седмици след като пристигнахме в Канада, Тони навърши 5 години. С чудесен български за възраста си и никакъв английски.Година и половина не съм го занимавала с българския, с изключение, че в къщи и въобще между нас дори навън, говорим само на български. Всички знаем с каква невероятна скорост децата учат език в среда, но това, което ме изуми е и с каква скорост забравят. Това лято, Тони беше една седмица на лагер и като се върна, говореше като google преводач- някаква странна смесица от английски и български.Всъщност, може би не че е забравил български, по-скоро речника му вече е по-богат на английски и не знае съответната бълг. дума. Само разговорите в къщи не стигат за обогатяване на речника. Тогава реших, че е време да се заема по-сериозно с българския. Реших да изчакам до септември, когато тръгва  в 1ви клас и ако няма проблеми, тогава да започна с българския. Тони е във френско училище и там се учи всичко на френски. Писала съм за френското училище тук и тук.

Така. Как обаче да съчетая трите езика. Тони познава английските букви и чете някои думи от предучилищната. В училище учат да пишат и четат само на френски. Тъй като на английски започват да имат предмети чак в 4клас, реших, че ще трябва да го науча да чете и пише и на английски. Иначе, не знам какво ще прави в 4клас, не започват от азбуката, а директно по материала. Основната ми е цел обаче е българския. Изчетох де що има информация, прерових най-различни буквари, читанки и каквото мислех, че може да ми свърши работа. И стигнах до извода, че НЯМА подходящи материали. От България си взех книжките „Моливко“. Звуков анализ и ужасни произведения вътре. След това реших да взема един Буквар и Читанка за 1ви клас и да си вървя по българските учебници. Разгледах в нета няколко, изключително грозни, скучни и сложни. Всички започват със звуков анализ, гласни и съгласни, писане на ченгелчета до безсъзнание. Адаптираните буквари за деца в чужбина, не са много по-различни, освен че са три пъти по-скъпи. Задължително присъстват и разни патриотични стихотворения, исторически личности и непонятни празници за едно 6 годишно дете. В описанието под едно от помагалата пишеше“ …да допринесат за издигане на патриотичното чувство и самосъзнание…“. Дам. Аз просто искам учебник по който да го уча на български език, самосъзнанието и патриотизма е моя работа как и кога ще ги „издигам“. Така стигнах до решението, че искам Буквар или нещо си, което не е одобрено от МОН. Научих тони да чете по това букварче с автор Юлия Талева. Жената е направила това букварче преди години за собствените си деца. Много ми се иска това букварче да го преработя в истински Буквар, но не съм филолог и ако някой специалист желае да помогне, моля да ми пише. По това букварче Тони се научи да срича, без да знае гласна и съгласна и какво е сричка. Звуковия анализ се състои в това- казвам да напише някаква дума и да я произнесе и да ми казва какво чува. Има затруднения с някои звукове, но смятам, че ще се изчистят с времето. Може би в някакъв момент ще обясня кои са гласни и съгласни. Аз като тръгнах в 1ви клас вече можех да чета, но ясно си спомням, че ми беше голяма мъка този звуков анализ със сини и червени квадратчета.Ужасно беше. Мисля, че доста по-късно схванах какво е гласна и съгласна. Де да знам, може пък аз да съм тъпа. До тук добре. Тони може да чете /срича и пише двусричкови думи. И ето ти пак проблем. НЯМА книжки с едър шрифт, стандартен печатен фонт, където малкото „т „да не е изписано „т“ , малкото“ д“  –д и „п“-п. Да има не повече от 2-3 изречения на страница, със сюжет и картинки илюстриращи действителното съдържание. Смятам да се опитам, аз да направя такива книжки.

Тони може да пише с печатни букви. Сега го отчитам като грешка. По българската методика се пишат само ръкописни букви, печатните се четат. В началото мислех изобщо да не го занимавам с ръкописни букви, но реших, че се налага да го направя. По английски и френски, доста по-късно учат свързването и ръкописно писане. Методиката за четене и писане на английски е съвсем различна. В началото просто наизустяват как се четат думите. Започват с едносрични. Писането също е на цели думи, няма писане на отделни букви. За писане и четене на английски използвам системата Kumon. Тук е много популярна и много хора си водят децата, два пъти седмично след училище. Учи се и математика. Аз реших да си спестя 200$ на месец  и  просто си купух тетрадките от Amazon  и го обучавам аз. Книжките са чудесни, а се оказа, че е и един вид пак учене и на български, тъй като обяснявам всичко на български и така научава и термините на български като съществително, глагол, удивителен знак, плюс, минус и тн. Препоръчвам тези книжки, за деца в България, които учат английски.

В интернет намерих само няколко филмчета с аудио на български. Тони има конкретни предпочитания за детски и тези, които намерих не са му интересни. За това пуснах българска телевизия. Гледа детски на български, а събота и неделя по цял ден пускам National Geographic на български. Понякога сменям с новини или някакъв сутрешен блок, просто защото езика звучи по друг начин. Естествено, той не седи да гледа, просто пасивно учи, слушайки докато си играе. Разните игри онлайн за учени на български за сега нямат никакъв успех при Тони. Не са му интересни и толкова.

Всеки ден с Тони учим по следния начин

Четене и писане на български

Математика по Kumon

Четене и писане на английски по Kumon

Четене  на думи и фрази на френски с баща си – каквото е дадено за домашно

Всичко това е в рамките на общо 40-50мин. Тони никак не е ученолюбив и трудно му се задържа вниманието. Опитах с една почивка, но стават големи пазарлъци. Половината от времето минава в кикерчене и подканяне да не се разсейва. В училище учат под формата на игра, нямат тетрадки и учебници. Домашното е минимално, само по френски.В общи линии, борбата е да създам малко дисциплина и да знае, че това му е задължението- да си направи домашните.

Наясно съм, че експериментирам с Тони. Нямам наблизо българско училище, но дори и да имаше, нямаше да го запиша, защото работят по програма одобрена от МОН. Големият ми син е учил в България и никак не съм очарована от българската програма. За това ще продължавам да експериментирам и ще описвам как вървят нещата тук. Вероятно ще допусна много грешки, но ще се опитам да го науча да ползва български език на едно добро ниво. И ще имам опит, все пак имам и бебе, което е родено тук и вероятно ще е още по-трудно ученето на български.


Вашият коментар