Тъй като вече ни беше пети ден тук започнахме да ставаме мързеливи и доста да се подмотаваме сутрин.Сигурно благодарение и на този детайл това беше и първият ден, който ни посрещна със слънце, което пък не можа да смекчи неприятната изненада от гигантския херпес, който ми беше излязъл през нощта ( виня само студа и вятъра ). Както вече съм казвала, нямахме стройна програма за деня, а само определен район в който да обикаляме.

Първата ни спирка беше Националният музей на Унгария . Намира се в сграда построена между 1837 г. и 1847 г, като представлява един от големите проекти от епохата на промени за Унгария през ХVIII в. Твърди се, че от стълбите на музея Шандьор Петьофи и други млади радикали са увещавали жителите на Пеща да възстанат срещу Хабсбургите.

Основната атракция на музея е копието на короната на свети Стефан . Оригиналът се намира в сградата на Парламента, където е била преместена като част от тържествата при посрещането на новото хилядолетие през 2000 г.

Двете основни експозиции са „Историята на населението от палеолита до маджарското нашествие“ , където са представени различни документи и предмети , които представят миграцията на унгарците от Сибир до днешните им земи. Втората изложба е „Историята на населението от маджарското нашествие до 1898 г“.

До музея се стига много лесно с метрото, входа е 1600 форинта ( 10 лв ), като ние го посетихме във вторник рано сутринта и нямаше почти никакви опашки. Ето това е сайта, където можете да се информирате и за гостуващи изложби.

Сградата е много внушителна и красива, а изложбите са много интересни. Нямам идея дали са достатъчно исторически коректни, но на мен ми беше полезно и приятно да се докосна до неща, не особено познати ми.

За съжаление детето нямаше никакво търпение и голяма част от разглеждането преминаваше в опити да го озаптим да не счупи някой хилядолетен артефакт. Въпреки това прекарахме около час и малко в музея, а при спокойно разглеждане би могло да се прекара и двойно повече време.

След изморителните борби с детето , а и по часовник си беше дошло време за обяд. Задължително място за помещение, а и наблизо са Централните хали.

Те са най-големият закрит пазар в Будапеща, намират се на края на ул.“Ваци“ и до Моста на свободата. Входа е в неоготически стил , като особено характерен е островърхия покрив. В тях се продават всякакви хранителни продукти, а на вторият етаж има няколко заведения за хранене и магазини за сувенири. Работното време е от 06.00 до 18.00 ч , като е много важно да знаете, че в събота работят до 15 ч, а в неделя почиват, защото можете да се окажете изненадани като нас първият път, когато идвахме тук.

При предишното ни посещение в Будапеща тук ядохме един местен специалитет – лангос, който нямах търпение да опитам пак. Продават го и на много други места из града, но аз държах да дойдем в халите.

Лангоса е голяма мекица, върху която можете да си изберете няколко вида добавки -сладки, солени, меса, сосове. На мен любим ми е с кашкавал и заквасена сметана, направо си облизвам пръстите.

Освен него можете да опитате и всички познати ни вече манджи тук -гулаши, яхнии и всякакви техни разновидности.Тъй като се халите се посещават от много местни атмосферата е автентична и приятна. Не се сетих да снимам на място затова показвам снимка от чужд блог –

След като похапнахме обилно решихме, че това прекрасно слънце не може да замине нахалос и се поразходихме по брега на Дунав, като бяхме свидетели на прекрасни гледки :

Края на разходката ни доведе до Парламента и успяхме да го разгледаме  вече на дневна светлина, като изглеждаше още по-внушителен от преди няколко вечери.

Почти до апартаменти ни открихме едно невероятно бижу, което се беше свило между съседните сгради и шанса да го видите случайно е минимален – Държавната хазна.

Сградата е в любимият ми ар нуво, като наистина е невероятно красива и впечатляваща.

Точно срещу нея има закрит пазар „Belvárosi Piac“, подобен на Халите, но много по-малък и почти празне. Не знам дали причината беше времето, в което го посетихме или просто си е такъв. Отвън сградата е красива, както и самият пазар изглежда добре , но не препоръчвам да губите време за посещение.

Последва кратка почивка вкъщи и задължителна ни вечерна разходка – този път до Рибарските кули и църквата „Свети Матиаш“. За съжаление детето не беше на кеф и хич нямаше желание да го мъкнем по някакви си забележителности , та разходката ни беше кратка, но запомняща се …

Приключвам описанието и на този с невероятните гледки, които Будапеща предлага и започвам да подготвям следващия – изключително приятен и релаксиращ, въпреки изненадващото време, което ни споходи …