Носителката на „Пулицър“ Елизабет Страут рисува пъстрия релеф на дълбоката ни емоционалност: конфликтите, трагедиите, радостта и близостта.
Олив Китридж, измъчвана от собствените си прегрешения, понякога търпелива и разбираща, понякога осъдителна и непрозорлива, е свързващата нишка в този роман, деликатно изтъкан от тринайсет различни истории. Изящното перо на американската авторка ни повежда из сложната тъкан на човешката природа – фините връзки, които ни изграждат в раздирана от противоречия личност с многопластова душевност.
Взаимоотношенията между поколенията ни показват неизбежното: родителите ни белязват, децата ни разочароват, съпрузите се отчуждават и почти всеки е познал самотата. Но остаряването, загубата на любовта и пропастта в общуването се преплитат неразривно с нежността, споделянето и отдадеността.
Прочитайки това, посегнах без колебание към книгата,още повече,че ми беше препоръчана от приятелка.
Както при всички сборници с разкази, поне за мен, винаги има някои, които резонират по-силно и това със сигурност го имаше и тук. Дори след някои от тях имах нужда от кратка почивка, толкова силно беше въздействието ,което ми оказваха.
Трябваше ми и време за размисъл.
С всяка история любовта ми към всичко, свързано с героите, се подхранваше, тъй като умението на авторката да ги дефинира дълбоко, с простота и елегантност ги издигна от страниците до сърцето ми.
На пръв поглед това е колекция от истории за група обикновени хора, живеещи в малък град в Мейн, техните радости, скърби, трагедии и всички са съсредоточени около главната героиня Олив Китридж. В крайна сметка се оказваш толкова погълнат от живота на тези хора ,че ти става трудно да оставиш книгата.
Героите са много добре разработени, градът е просто,но ярко описан, а емоциите сурови.
В началото не харесах много Олив, но започнах да я уважавам към края на книгата. Връзката и със съпруга и Хенри, често ме разочароваше, но дойде определящ момент, в който изкристализира и аз изпитах нейното израстване.
Възхитих се на тихата и сила, нейната откровеност, нейните реалистични възгледи за живота и факта, че контролира емоциите си. Мразех нейната грубост, егоцентризма и трудността й да приеме промените.
И не един или два пъти се откривах в нея,което ме накара да мразя онези качества в себе си, които са като нейните,но и ме накара да гледам на другите с повече търпение и по-малко осъдително око.
Олив Китридж и останалите герои са така реалистично нарисувани, с такава емоционална дълбочина, че не е трудно да се идентифицираш с тях и дори да видиш прилики с хора, които познаваш.
Това не са истории за големи драми и разкрития,а за малките, но важнни случки в живота , случки, които често се оказват повратна точка, но остават неразпознати като такива.
Самите истории са кратки и измамно тихи. Става дума за хората, които се справят със своята съдба, ежедневието си, решенията си или липсата на такива.
Защото освен Олив Китридж,тук много добре са представени и другите герои и то не само в поддържаща роля.
Всички се подреждат заедно,като в пъзел,който след поставянето на последния елемент, се оформя като картина на класическа семейна драма с моментите на изневяра, потисканите копнежи, трудността на родителството и травмите, които нанасяме на децата си, самотата в двойката, отдадеността, жертвата и още ,и още.
И на процеса на остаряване. Който неизменно предстои на всеки от нас.
Не го осъзнаваме докато:
"когато годините зад теб са повече, отколкото тези пред теб, нещата стоят различно”.
Страхотна книга! Кара те да преживееш толкова много ! Да се посмееш,да си поплачеш,да се вълнуваш и да се помириш със себе си!
Ако решите да я прочетете,непременно си дайте време,в което да останете насаме с нея. Завийте се с меко одеало и я почувствайте.
