Анатомо-физиологични особености на детския организъм: Органи на дихателната система и тяхната функция
Пренаталното развитие на органите на дишането започва в края на първия ембрионален месец. В края на тримесечието бронхиалното дърво е добре развито, а в края на петия месец притежава гъста мрежа от кръвоносни съдове.
Дихателната система се състои от органите, участващи в обмяната на газове:
1. Нос
2. Фаринкс
3. Ларинкс
4. Трахея
5. Бронхи
6. Бели дробове
Нос - носът на новороденото и кърмачето е малък, къс, с недоразвити околоносни кухини и тесни ходове. Лигавицата е богато кръвоснабдена. Фронталните синуси се развиват постепенно в течение на първите четири месеца. При възпалителен оток, носните ходове се запушват напълно и се затрудняват дишането и сученето.
Сливици - започват да се виждат зад небните дъги най-често след 6-ти месец, като заедно с носната сливица достигат най-големи размери към предучилищната възраст, а през училищната търпят обратно развитие.
Евстахиева тръба - къса и широка, възпалителните процеси от гърлото лесно проникват към средното ухо.
Ларинкс - ларинксът е недоразвит. Първоначално има фуниевидна форма и е по-тесен. Хрущялът му е недоразвит, гласната цепка е тясна, лигавицата е богато кръвоснабдена. Има къси гласни връзки. При възпалителен процес в ларинкса лесно възниква оток.
Трахея и бронхи - те са относително по-тесни, с недоразвити хрущялни пръстени и добре кръвоснабдена лигавица. Бронхите са по-тесни, лигавицата им лесно набъбва.
Бели дробове - нарастват непрекъснато и интензивно до 16-годишна възраст. Белият дроб е беден на еластични влакна, но богат на съединителна тъкан, лимфни и кръвоносни съдове. Еластичните влакна около алвеолите са недоразвити.
Гръден кош - той е с голям предно-заден диаметър, бъчвовидна форма и относително малък обем. Има слабо развитата междуребрена мускулатура и висок стоеж на диафрагмата. Новороденото диша само през носа, двата задни отвора на носната кухина са тесни, с богато кръвоснабдена лигавица. Дишането на новороденото е учестено и физиологично неравномерно вследствие незрялост на дихателния център.
При раждането дихателната система е относително слаба, но след първата глътка въздух белите дробове се развиват бързо.
Важна част от развитието на белите дробове при бебетата е сърфактантът - вещество, което се синтезира в алвеолите. Състои се от фосфолипиди, неутрални липиди и протеини, и започва да се произвежда в алвеолите на плода около 24-28 седмица от бременността. Сърфактант се открива в амниотичната течност между 28-ма и 32-ра г.с. Чрез проследяване на нивата му в околоплодната течност се определя белодробната зрялост на плода.
Преждевременно родените бебета /преди 32 г.с./ нямат достатъчно сърфактант в белите дробове и могат да имат затруднено дишане.