В днешно време повечето от майките, кърмещи дете над една година, се опитват да се захванат с отбиване не тогава, когато детето е готово, а когато те, под влияние на външни обстоятелства, решават, че вече е време.
Много майки смятат, че дете на година и два-три месеца е вече много голямо. Иска ми се да успокоя такива майки. Детето ви е още съвсем мъниче. И вашето мляко и гърди са му жизнено необходими. Опитайте се да не бързате.
В идеалния случай към отбиване можете да пристъпите тогава, когато детето суче 1 до 3 пъти в денонощието и то основно във връзка със съня. Дете, готово за отбиване, не суче през деня, за да разреши някакъв свой проблем, само в извънредни случаи. През нощта спи без да суче или като суче един или два пъти преди събуждане. Сутрешното кърмене при събуждане лесно може да бъде отказано чрез пренасочване на вниманието на детето.
В такава ситуация майката може да замине за няколко дни без детето от 1 до 5. Тя се връща в ново качество. Обича го както и преди, но то вече не суче. Млякото на мама свърши. Дете, готово за отбиване, приема новината, че млякото на мама е свършило, спокойно. Често майката преживява по-тежко отбиването на детето от самото него. То може в продължение на месеци да се сеща за гърдата, но винаги може да бъде отклонено от желанието да суче.
В днешно време по-често се среща ситуацията, в която майката се опитва да избяга от детето, което още не е готово за отбиване.
Ако тя отпътува за няколко дни, в нейно отсъствие то може да се държи неспокойно, да търси гърдите на хората около себе си, да спи лошо нощем, да стане капризно, да плаче много. При завръщането на майката плаче и иска гърдата. Има случаи, при които детето привидно спокойно преживява отсъствието на майката и не настоява особено да суче, но започва да си смуче пръстите, да върти в ръце някаква майчина вещ по време на заспиване и през нощта. Детето намира замяна на гърдата. И понякога тази замяна е такава, че майката съжалява, че го е отбила
За отбиването трябва да бъдат готови и двамата - и детето, и майката.
При кърмещата жена в продължение на няколко месеца (минимум два) трябва да има инволюция на лактацията. Дали има инволюция или не, се определя преди всичко от това напълват ли се гърдите, когато на детето не се дава да суче. Ако например жена със стабилна лактация отсъства цял ден и детето не суче, вечерта гърдите са много пълни, възможна е даже болезненост. Ако вече има инволюция на лактацията, гърдите остават меки през деня. Когато отбиването се предприема на фона на обилна лактация, майката трябва да изтърпи неприятни усещания, да се изцежда, често възникват лактостази, възможно е развитието на мастит. Особено често се получават неприятности с гърдите, когато жената ги е пристегнала с тясна превръзка при стабилна лактация. Пристягането не допринася за намаляването на количеството мляко, но предизвиква нарушение на кръвообращението в тъканта на млечните жлези, запушване на каналите с млечни съсиреци, развитие на оток и започва мастит без инфекция, който лесно може да премине в инфекциозен. Ако майката отбива детето на фона на инволюция, продължаваща вече няколко месеца, тя няма никакви проблеми с гърдите.
Понякога майки казват, че не са имали трудности с отбиването и прекратяването на лактацията, тъй като бебето на 9-10 месеца се е отказало само от сукането и млякото е свършило по това време. При правилно организирано кърмене това се случва само в най-редки случаи на истинска хипогалактия, а такъв случай опитните консултанти на Московската група за подкрепа на кърменето, които имат над десетгодишен опит, са имали само веднъж.
До отказ от сукане през първата година на лактацията водят само грешките на майката. Най-честите грешки са ползването на биберони, рядко кърмене, премахване на нощните кърмения, захранване, заместващо слагането на гърда. Детето, което от раждането си не е сукало друго, привикнало към гърдата, се успокоява и решава всички свои проблеми с помощта на мама и гърдите й. Към 8-9 месец то започва да суче с удоволствие, започва да изпитва от него почти осъзната радост. Детето на 9-10 суче често и с удоволствие Ако майката едва към 9-10 месец разбере какво представлява кърменето, организирано по естествен начин и иска да продължи храненето съобразно физиологическите и психологическите нужди на детето, тя може да приведе всичко в съответствие с тези потребности, ако разполага с компетентна помощ от организация за подпомагане на кърменето, дори ако детето суче само веднъж-два пъти на денонощие.
Има майки, които се уморяват от кърменето на голямо дете, което по тяхно мнение твърде често иска да суче. При разглеждането на всяка конкретна ситуация поотделно се изяснява, че или детето се държи в съответствие с възрастта си и своите психологически нужди, но майката не е знаела за тях, или в двойката майка-дете взаимоотношенията са нарушени. Във втория случай за детето майката е приятелка с гърди, която то използва както прецени само. Най-често това се получава тогава, когато майката не е придавала значение на своите майчински възпитателни, ограничителни задължения, когато потребностите и нуждите на детето в абсолютно всякакви ситуации са поставяни по-високо от нейните, когато майката е посвещавала по-голямата част от времето си на игра с детето и то е свикнало, че когато не спи, мама го забавлява и то получава гърдата при първо поискване, въпреки че вече е на примерно 2,5 години, и независимо от това, с какво е заета майката в момента и може ли тя да му даде достъп.
Понякога от подобна ситуация можете да се измъкнете само с помощта на детски психолог, познаващ етапите на развитието и формирането на майчинското поведение и кърменето, имащ представа за нормалните взаимоотношения в двойката майка-кърмаче. На майката се налага да преразгледа отношението си към себе си и към детето, да се убеди, че не е играчка, а възрастна жена, отговорна за живота, здравето, развитието и формирането на личността на малкия човек, че детето съвсем не е главният човек в семейството и че в отношенията с майката водещата роля се пада на нея. Майката забелязва, че и тя има свои дела и задължения, че е длъжна да ръководи детето в неговите действия, а не да се подчинява на желанията и решенията му. При това майката трябва да си остане майка, подкрепа, олицетворение на сигурността, увереността, справедливостта, стабилността на заобикалящия го свят. Майката и гърдите й са източник на добро, нежност и спокойствие.
Има случаи, когато е желателно отбиването да стане възможно най-скоро, но сега детето явно не е готово за това. Възможно е в продължение на няколко седмици или месеца да го подготвите.
Налага се постепенно да ограничавате сукането през деня, като отвличате вниманието на детето. Постепенно то започва да суче все по-малко и по-малко, и се съгласява да почака малко, като през това време забравя, че му се е искало да суче. От сутрешното кърмене също трябва да се отклонява по-често. Остават кърменията, свързани със съня на детето. Ако то още спи през деня, на майката ще дотрябва помощта на друг човек, който да слага детето да спи през деня вместо нея. Вечер също трябва да го приспива някой друг. Постепенно, когато майката от известно време не слага детето да спи, то започва да се буди все по- рядко през нощта и от даден момент може да проспи цяла нощ без кърмене. Този момент може да се използва и детето повече да не се слага на гърда. Може и да се почака още известно време, защото отначало например детето може да спи непробудно цяла нощ веднъж в седмицата, а после такива нощи зачестяват и то съвсем престава да суче.
Понякога кърмещите майки получават съвет да си намажат зърната с горчица или нещо друго с неприятен вкус. Такъв съвет могат да дадат хора, неразбиращи психологическото значение на кърменето за детето. Но за да разбереш, че този съвет не може да бъде наречен разумен, не е задължително да си детски психолог. Много майки ми се обаждат, когато се канят да отбиват децата си и молят да им подскажа друг начин за отбиване, защото този някак си не им харесва. За детето майчината гръд е мястото на абсолютна надеждност, спокойствие и безопасност. Детето дотичва да посуче от гърдата, а там има горчица. Това наричам предателство.
Не трябва да се захващате с отбиване по време на болест или в период на оздравяване.
Не отбивайте детето тогава, когато в живота му се случват големи промени преместване, майката тръгва на работа, детето тръгва на ясла или на детска градина. Ако такава ситуация сe планира, то детето трябва да се отбие няколко месеца преди или след нея, когато привикне.
Има моменти, когато изобщо не е необходимо детето да се отбива, въпреки установеното в нашето общество мнение. Например при настъпването на нова бременност. Повод за отбиване е само тежка токсикоза на майката през първите месеци и здравословни проблеми. Матката не е чувствителна към въздействието на окситоцина, който се образува при сукането примерно до 22-24 седмица, при здрава матка и шийка на матката окситоцинът не може да предизвика контракции с достатъчна сила, освен ако бременността не свършва спонтанно.
Разбира се, не трябва да кърмите детето при риск от прекратяване на бременността и някои други ситуации, но това са въпроси, решими само при индивидуална компетентна консултация с лекар Понякога по време на бременността детето само спира да суче, но това се случва относително рядко. Ако между децата се получава много малка разлика, за предпочитане и за майката, и за децата е тя да ги кърми и двете. Ако разликата е година, година и половина, могат да се възприемат като близнаци. В такъв случай, разбира се, за майката е важно пълноценното хранене.
Ако кърмещата майка се нуждае от лечение, трябва да се подбират съвместими с кърменето лекарства. По някаква причина съществува мнение, че при кърменето майката не трябва да приема никакви лекарства, това не е така. И потенциални вреди за организма на детето при преминаването на смес или при ненавременното отбиване може да има повече, отколкото от лекарството, получавано с майчиното мляко. Ако не може да се подбере съвместима с кърменето терапия, лактацията трябва да се поддържа и да се продължи кърменето, когато е възможно. При нужда детето може да се върне към сукането и след триседмично прекъсване.
Лилия Казакова
Консултант по кърмене, лекар педиатър
Материалът е преведен и изпратен от ЕТ