Автор: Десислава Димитрова
Когато моята дъщеря навърши 2 месеца, поисках направление за преглед при ортопед, понеже се интересувах от рутинните и препоръчителни прегледи за бебета на такава възраст.
Личната лекарка на детето заяви, че такъв првглвд не се налага, понеже няма външни индикации за ставни проблеми. Въпреки това не ми отказа направление.
Когато посетихме ортопеда, на бебето му беше поставена диагноза дисплазия на дясна тазобедрена става и ни беше назначено лечение чрез носене на ортопедични гащички.
Питах изрично лекаря дали има външни индикации на проблема. Той потвърди, че няма и само ехографът показвал истинското положение.
Поради това заболяване на дъщеря ми се наложи да се запозная с доста информация по въпроса. Най-важното според мен излагам в следващите редове. Надявам се да е полезно на много нови родители.
Предлагам на вашето внимание следната статия на д-р Драганов, публикувана на сайта на Медицински Център Св.Панталеймон:
Дата: 2003-02-03
ЕХОГРАФИЯТА НА ТАЗОБЕДРЕНИТЕ СТАВИ ПРИ КЪРМАЧЕТА-ОСНОВЕН ДИАГНОСТИЧЕН МЕТОД
Дисплазията на тазобедрените стави продължава да бъде основен медико-социален и икономически проблем за нашата страна.
Световната статистика показва,че истинското вродено изкълчване на тазобедрените стави се среща при около 1,55 на хиляда от новородените. В лечебната практика обаче честотата на заболяването е средно 90 на хиляда. Увеличената практическа заболеваемост се дължи на неправилното отглеждане на новородените, което води до изкълчване на нестабилните стави и развитието на предизвиканата луксация.
Според Barlow средно на 60 деца, едно се ражда с нестабилност на тазобедрените стави (17 на хиляда ).
Нестабилната става в следродовия период може да премине в предизвикана дисплазия, която се проявява в три клинични форми :
- дисплазия ( displasia coxae )
- сублуксация ( subluxatio coxae )
- луксация ( luxatio coxae evolutiva )
Основният предразполагащ фактор за развитието на всички форми на дисплазията е хиперлакситета на съединителната тъкан (ставната халтавост), който е по-изразен при момичетата.
При наличието на ставна халтавост, причините които предизвикват луксацията, представляват механични (лостови) напрежения в областта на ставата, които я луксират. Те могат да се проявят:
Поради многообразието на причините, които могат да доведат до увреда на тазобедрените стави и бледата клинична изява на заболяването, основният проблем пред лекарите се състоеше в късното му откриване. Това от своя страна водеше до продължително лечение с незадоволителни резултати.
Невъзможността за ранно откриване на заболяването се дължеше на използваните диагностични методи (рентген).
С въвеждането в практиката на ултразвуковата диагностика се дава възможност за най-ранно откриване на дисплазията на тазобедрените стави и провеждането на адекватно за възрастта лечение.
Още през 1979г. Becher F. доказа зависимостта между ранното лечение и пълното клинично оздравяване по следния начин:
Процентът на излекуваните деца може да бъде още по-висок при навременно извършен ехграфски преглед на тазобедрените стави(през първия месец след раждането ).
Най-честата причина за късното провеждане на прегледа е липсата на клинични симптоми, които да обезпокоят лекаря.
Mauh и сътр. през 1983г. са установили, че от лекуваните 118 деца с дисплазия на тазобедрените стави, 15 са имали асиметрия на гънките, 17 са били с Ортолани (+) и ограничена абдукция, 6 деца са имали и трите симптома. При 80 от децата (68%) не са установени никакви клинични симптоми.
По своята същност ехографията на тазобедрените стави е неинвазивна, с висока информативна стойност и напълно безвредна. Тя дава възможност по-пълно да се обективизира и документира състоянието на ставата, тъй като се визуализират всички анатомични структури, които я изграждат. Поради своята безвредност за детето, тя може да бъде извършвана многократно в процеса на лечение, а също така да се използва като скринингов метод.
Техниката на изследването е разработена така, че стандартният образ, подходящ за интерпретиране, независи от строго определено положение на таза и долните крайници на изследваните деца. Това води до намаляване на процента на грешките, допускани при асиметричните рентгенографии.
Продължителният оглед на ставите дава възможност за изграждането на по-пълна и точна представа за тяхното състояние и, евентуално, за провеждането на адекватно лечение.
Индикациите за ехография на тазобедрените стави са:
1. фамилна обремененост
2. рискови фактори през антенаталния живот
3. наличие на клинични симптоми
4. скрининг
Системното изследване на тазобедрените стави трябва да се извършва по следния план - първият преглед след раждането трябва да се извърши между 1-я ден и 6-та седмица.
Особено внимание заслужават децата с рискови фактори в анамнезата или с клинични симптоми. Тези деца, дори с нормални тазобедрени стави при първия преглед , е добре да се проконтролират след 6-8 седмици. При гранични случаи, които се нуждаят от лечение, контролните прегледи са през 4-7 седмици.
С въвеждането на ултразвуковата диагностика се постигна чувствително намаляване на възрастта, на която се открива заболяването и се започва лечение (средно 12-15 седмици), подобриха се резултатите от проведеното навременно лечение.
Ранното диагностициране на дисплазията на тазобедрените стави, наложи като основен метод на лечение използването на ортопедични гащички и в малък процент от случаите каишките на Pavlick. До оперативно лечение не се достига.
Като заключение може да се каже, че за съжаление, все още остават неизползвани големите възможности на ултразвуковата диагностика на тазобедрените стави, лекарите се предоверяват на клиничните методи на изследване или използват рентгеновото изследване за профилактика. То остава актуално, но за възрастта над 1 год. или там където е невъзможно извършването на ехография на тазобедрените стави.
Д-р Николай Драганов ортопед-травматолог, консултант към медицински център Свети Пантелеймон
Важно е да се отбележи, че според данните в гореизложената статия, при 68% от засегнатите деца не са установени никакви клинични симптоми (такъв беше и нашият случай).
Това е достатъчен мотив за наложителността на профилактичен ехографски преглед на ВСИЧКИ бебета възможно по-рано (през първите седмици след раждането).
Тъй като се случва да бъдат отказвани направления за преглед при ортопед с обяснението, че детето няма нужда, предлагам на вниманието ви следното Методично указание за профилактика, ранна диагностика и лечение на вродената и предизвикана дисплазия на тазобедрената става при новородени, публикувано от Министерството на здравеопазването. Този документ е доста интересно четиво, понеже освен указания за третиране на болестта, дава и доста популярно представени данни за нея описание, класификация, статистически данни, причини, история, опит в други държави, профилактика, лечение и пр.. Много точно са определени отговорностите на здравните работници акушери, ортопеди, педиатри, лични лекари и пр. по отношение лекуването и профилактиката на болестта.
Според това указание се оказва, че има райони у нас с почти 100% заболеваемост на децата поради неправилно отглеждане през първите седмици. Над 90% от проблемите с тазобедрение стави при възрастните се дължат на дисплазията. Интересно е да се отбележи, че според документа ВСИЧКИ новородени трябва да се обуят в абдукционни (ортопедични) гащи още в родилния дом и да ги носят един месец, ако не попадат в рисковата група. Децата от рисковата група трябва да ги носят поне 3 месеца.
Рисковата група е доста широка, като се има предвид определението й в документа:
ДИАГНОСТИЧЕН ФИШ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА "РИСКОВИТЕ" ДЕЦА
"Рисковите" деца трябва да се изследват сонографски след раждане, на 3-та и 6-та седмица, на 3-ти и 6-ти месец.
Рентгенологично изследване в този период не се препоръчва. Такова може да се извърши на 4-5-месечна възраст.
Преглед и определяне на децата от рисковата група трябва да се прави още в родилния дом. Задълженията на личните лекари по отношение на дисплазията са следните според указанието:
Личните лекари са длъжни:
Аз бих посъветвала и майките, чиито деца не попадат в рисковата група, да не пропускат този преглед, макар и в настоящия момент да се налага да го заплатят (ако не получат направление). Макар и малка, вероятността за заболяване на децата извън рисковата група съществува.
Ранното диагностициране на дисплазията е гаранция за бързо и нетравмиращо децата излекуване чрез носене на абдукционни гащи. Моята дъщеря носи такива два месеца и половина до пълното възстановяване на ставата. Насърчавам новите родители да не отлагат този преглед, а възможно по-скоро след раждането да заведат своето бебе при ортопед.
Пожелавам на всички родители спокойно и щастливо отглеждане на весели и здрави деца!
Десислава Димитрова - Andrea$
Виж целия пост
Когато моята дъщеря навърши 2 месеца, поисках направление за преглед при ортопед, понеже се интересувах от рутинните и препоръчителни прегледи за бебета на такава възраст.
Личната лекарка на детето заяви, че такъв првглвд не се налага, понеже няма външни индикации за ставни проблеми. Въпреки това не ми отказа направление.
Когато посетихме ортопеда, на бебето му беше поставена диагноза дисплазия на дясна тазобедрена става и ни беше назначено лечение чрез носене на ортопедични гащички.
Питах изрично лекаря дали има външни индикации на проблема. Той потвърди, че няма и само ехографът показвал истинското положение.
Поради това заболяване на дъщеря ми се наложи да се запозная с доста информация по въпроса. Най-важното според мен излагам в следващите редове. Надявам се да е полезно на много нови родители.
Предлагам на вашето внимание следната статия на д-р Драганов, публикувана на сайта на Медицински Център Св.Панталеймон:
Дата: 2003-02-03
ЕХОГРАФИЯТА НА ТАЗОБЕДРЕНИТЕ СТАВИ ПРИ КЪРМАЧЕТА-ОСНОВЕН ДИАГНОСТИЧЕН МЕТОД
Дисплазията на тазобедрените стави продължава да бъде основен медико-социален и икономически проблем за нашата страна.
Световната статистика показва,че истинското вродено изкълчване на тазобедрените стави се среща при около 1,55 на хиляда от новородените. В лечебната практика обаче честотата на заболяването е средно 90 на хиляда. Увеличената практическа заболеваемост се дължи на неправилното отглеждане на новородените, което води до изкълчване на нестабилните стави и развитието на предизвиканата луксация.
Според Barlow средно на 60 деца, едно се ражда с нестабилност на тазобедрените стави (17 на хиляда ).
Нестабилната става в следродовия период може да премине в предизвикана дисплазия, която се проявява в три клинични форми :
- дисплазия ( displasia coxae )
- сублуксация ( subluxatio coxae )
- луксация ( luxatio coxae evolutiva )
Основният предразполагащ фактор за развитието на всички форми на дисплазията е хиперлакситета на съединителната тъкан (ставната халтавост), който е по-изразен при момичетата.
При наличието на ставна халтавост, причините които предизвикват луксацията, представляват механични (лостови) напрежения в областта на ставата, които я луксират. Те могат да се проявят:
- по време на вътреутробното развитие - седалищно предлежание с екстензирани долни крайници, здрава маточна мускулатура, олигохидрамнион, многоплодна бременност и др.
- по време на родовия процес- при дистракция на плода за долните крайници, която води до насилствено едномоментно преодоляване на съществуващите нормални мускулни контрактури и създаване на лостови напрежения в тазобедрената става.
- в следродовия период - при неправилно отглеждане на новороденото (повиване с изправени долни крайници, хващане на детето за ходилата с главата надолу, поставяне по корем за по-дълго време до третия месец и др.) може да доведе до еволютивно( предизвикано ) изкълчване на тазобедрените стави.
Поради многообразието на причините, които могат да доведат до увреда на тазобедрените стави и бледата клинична изява на заболяването, основният проблем пред лекарите се състоеше в късното му откриване. Това от своя страна водеше до продължително лечение с незадоволителни резултати.
Невъзможността за ранно откриване на заболяването се дължеше на използваните диагностични методи (рентген).
С въвеждането в практиката на ултразвуковата диагностика се дава възможност за най-ранно откриване на дисплазията на тазобедрените стави и провеждането на адекватно за възрастта лечение.
Още през 1979г. Becher F. доказа зависимостта между ранното лечение и пълното клинично оздравяване по следния начин:
| Начало на лечението | Оздравяли деца |
| до 4-ия месец | 70,5% |
| до 6-ия месец | 60,5% |
| до 8-ия месец | 50,5% |
Процентът на излекуваните деца може да бъде още по-висок при навременно извършен ехграфски преглед на тазобедрените стави(през първия месец след раждането ).
Най-честата причина за късното провеждане на прегледа е липсата на клинични симптоми, които да обезпокоят лекаря.
Mauh и сътр. през 1983г. са установили, че от лекуваните 118 деца с дисплазия на тазобедрените стави, 15 са имали асиметрия на гънките, 17 са били с Ортолани (+) и ограничена абдукция, 6 деца са имали и трите симптома. При 80 от децата (68%) не са установени никакви клинични симптоми.
По своята същност ехографията на тазобедрените стави е неинвазивна, с висока информативна стойност и напълно безвредна. Тя дава възможност по-пълно да се обективизира и документира състоянието на ставата, тъй като се визуализират всички анатомични структури, които я изграждат. Поради своята безвредност за детето, тя може да бъде извършвана многократно в процеса на лечение, а също така да се използва като скринингов метод.
Техниката на изследването е разработена така, че стандартният образ, подходящ за интерпретиране, независи от строго определено положение на таза и долните крайници на изследваните деца. Това води до намаляване на процента на грешките, допускани при асиметричните рентгенографии.
Продължителният оглед на ставите дава възможност за изграждането на по-пълна и точна представа за тяхното състояние и, евентуално, за провеждането на адекватно лечение.
Индикациите за ехография на тазобедрените стави са:
1. фамилна обремененост
2. рискови фактори през антенаталния живот
3. наличие на клинични симптоми
4. скрининг
Системното изследване на тазобедрените стави трябва да се извършва по следния план - първият преглед след раждането трябва да се извърши между 1-я ден и 6-та седмица.
Особено внимание заслужават децата с рискови фактори в анамнезата или с клинични симптоми. Тези деца, дори с нормални тазобедрени стави при първия преглед , е добре да се проконтролират след 6-8 седмици. При гранични случаи, които се нуждаят от лечение, контролните прегледи са през 4-7 седмици.
С въвеждането на ултразвуковата диагностика се постигна чувствително намаляване на възрастта, на която се открива заболяването и се започва лечение (средно 12-15 седмици), подобриха се резултатите от проведеното навременно лечение.
Ранното диагностициране на дисплазията на тазобедрените стави, наложи като основен метод на лечение използването на ортопедични гащички и в малък процент от случаите каишките на Pavlick. До оперативно лечение не се достига.
Като заключение може да се каже, че за съжаление, все още остават неизползвани големите възможности на ултразвуковата диагностика на тазобедрените стави, лекарите се предоверяват на клиничните методи на изследване или използват рентгеновото изследване за профилактика. То остава актуално, но за възрастта над 1 год. или там където е невъзможно извършването на ехография на тазобедрените стави.
Д-р Николай Драганов ортопед-травматолог, консултант към медицински център Свети Пантелеймон
Важно е да се отбележи, че според данните в гореизложената статия, при 68% от засегнатите деца не са установени никакви клинични симптоми (такъв беше и нашият случай).
Това е достатъчен мотив за наложителността на профилактичен ехографски преглед на ВСИЧКИ бебета възможно по-рано (през първите седмици след раждането).
Тъй като се случва да бъдат отказвани направления за преглед при ортопед с обяснението, че детето няма нужда, предлагам на вниманието ви следното Методично указание за профилактика, ранна диагностика и лечение на вродената и предизвикана дисплазия на тазобедрената става при новородени, публикувано от Министерството на здравеопазването. Този документ е доста интересно четиво, понеже освен указания за третиране на болестта, дава и доста популярно представени данни за нея описание, класификация, статистически данни, причини, история, опит в други държави, профилактика, лечение и пр.. Много точно са определени отговорностите на здравните работници акушери, ортопеди, педиатри, лични лекари и пр. по отношение лекуването и профилактиката на болестта.
Според това указание се оказва, че има райони у нас с почти 100% заболеваемост на децата поради неправилно отглеждане през първите седмици. Над 90% от проблемите с тазобедрение стави при възрастните се дължат на дисплазията. Интересно е да се отбележи, че според документа ВСИЧКИ новородени трябва да се обуят в абдукционни (ортопедични) гащи още в родилния дом и да ги носят един месец, ако не попадат в рисковата група. Децата от рисковата група трябва да ги носят поне 3 месеца.
Рисковата група е доста широка, като се има предвид определението й в документа:
ДИАГНОСТИЧЕН ФИШ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА "РИСКОВИТЕ" ДЕЦА
- обременена фамилна анамнеза;
- женски пол;
- първородено;
- седалищно предлежание;
- цезарово сечение поради седалищно предлежание;
- олигохидрамниос, предизвикан от бъбречна малформация на плода или преждевременно изтичане на околоплодните води;
- многоплодна бременност;
- положителни тестове на Маркс-Ortolani, Barlow, Palmen;
- липса на флексионна контрактура на тазобедрената става (отрицателен тест на Thomas);
- кос таз с абдукторна контрактура на едната става и /или аддукторна контрактура на контралатералната става;
- екстензионна контрактура на коляното;
- външна ротация на крайника;
- други вродени аномалии: torticolis; plagiocephalia;
- криви крачета (pes equinovarus, pes planovalgus, pes metatarsovarus, pes calcaneovalgus);
- scoliosis;
- вродени дефекти на крайниците;
- вродено изкълчване на раменните и коленни стави;
- радиоулнарна синостоза.
"Рисковите" деца трябва да се изследват сонографски след раждане, на 3-та и 6-та седмица, на 3-ти и 6-ти месец.
Рентгенологично изследване в този период не се препоръчва. Такова може да се извърши на 4-5-месечна възраст.
Преглед и определяне на децата от рисковата група трябва да се прави още в родилния дом. Задълженията на личните лекари по отношение на дисплазията са следните според указанието:
Личните лекари са длъжни:
- да се запознаят с епикризата на новороденото от родилния дом по отношение на статуса на тазобедрената става.
- новородените от "рисковата група" да се насочат към специализирани кабинети по ортопедия или кабинети по детска ортопедия към извънболнични и болнични заведения за компетентно клинично и сонографско наблюдение на развитието на тазобедрените стави.
- да проведат клиничното изследване, ако новороденото не е изследвано според изискванията на настоящето методично указания в родилния дом, и тези от "рисковата група" да бъдат насочени към специализирани кабинети по ортопедия или кабинети по детска ортопедия.
- да преценят начина на обличане на новороденото със специални абдуциращи гащички. (много важно!). Ако то не е облечено в родилния дом, да се облече с профилактични гащички, съгласно изискванията на настоящето методично указание.
Аз бих посъветвала и майките, чиито деца не попадат в рисковата група, да не пропускат този преглед, макар и в настоящия момент да се налага да го заплатят (ако не получат направление). Макар и малка, вероятността за заболяване на децата извън рисковата група съществува.
Ранното диагностициране на дисплазията е гаранция за бързо и нетравмиращо децата излекуване чрез носене на абдукционни гащи. Моята дъщеря носи такива два месеца и половина до пълното възстановяване на ставата. Насърчавам новите родители да не отлагат този преглед, а възможно по-скоро след раждането да заведат своето бебе при ортопед.
Пожелавам на всички родители спокойно и щастливо отглеждане на весели и здрави деца!
Десислава Димитрова - Andrea$