Здравейте. Извинявам се предварително за това, което ще ви споделя. Много ми тежи. Не знам какво да правя.
С приятеля ми сме заедно от 1 година. Впуснахме се във връзката ни прекалено бързо. Още на 2-рия месец заживяхме заедно. Нямахме никакви проблеми в самото начало. След 3-4 месец от връзката ни разбрах, че взима. Бях много против това. Буквално се сривах всеки път, когато го гледах как се самоунищожава. Бях съсипана. Мина време и майка му предложи да живеем с нея. Аз бях с двете ръце ЗА. Знаех, че това е начина да се спре, понеже си мислих, че не иска да разочарова майка си. За жалост бях в заблуда. Понеже е по-голям от мен в мислите му се настаниха представите за семейство.
Влюбих се в него толкова бързо, че му позволих да ми замаже очите. Обеща ми, че ще спре да прави глупости. Уви...започна да ги прави зад гърба ми. Следваха крясъци, биенки, чупенки на разни неща...както от моя, така и от негова страна.
Мина време и си простихме всичко. Личеше си от далече, че и двамата се обичаме и не искаме да се разделяме. Създадохме една душичка, която расте в корема ми вече 3 месеца и половина. За жалост чак сега разбрах, че бебчето ни е заченато с мисълта да ни задържи заедно, а той да си продължи по старо му. Започнахме отново да се караме. Майка му не издържа на напрежението. Аз бях станала непоносима и караниците всяка вечер бяха неизбежни. Споделих на майка му, какво прави сина й. Остана много разочарована, но сметнах, че само тя може да ми помогне. Така след поредния скандал на жената й писна да има безсънни нощи и решихме да се изнесем от там за да не й пречим. Ще питате защо тогава съм продължила да бъда с него след всичко това. Ами заради бебчо. Нямаше да преживея да направя аборт. Реших да му давам шанс след шанс с наивна мисъл, че ще се промени.
Сега живеем под наем. Аз не работя, само той. Имах много труден старт в бременността си. Напрежението влияеше много и се наложи да изляза в болничен (съвет от пряк шеф, който не можеше да мисли кой да ме замества постоянно). Приятеля ми беше съгласен. Сега се ядосва, че аз си седя във вкъщи, а само той работи. Иска да започна работа. Не мога да се върна на старото си работно място, а за да почна на друго трябва да си плащам болничния или да ме съмратят. Търся всеки ден почасова работа: флаери, гледане на дете и т.н. За него аз нищо не правя по цял ден и определено си мисля, че не търся работа. Никога не се е прибрал в мизерия, винаги е чисто. Никога не съм го оставила гладен... Причината да не започна работа е, че просто няма как да намеря място на което да работя и да не ми пуснат ТД. Почасовите работи са толкова малко. Пуснеш CV те я ти звъннат, я не.
Днес отново беше поредния ни скандал. Позволи си да ме удари няколко пъти. Бременна съм, а той ми сяда върху корема и ме хваща за ръцете за да не мърдам. Имам ужасни болки в кръста, а той ме рита точно там. Аз също не се давам. На удар с удар отвръщам. На блъскане с блъскане. На обида с обида. Аз съм на 20 години, живота не ме е отракал още ПРИЗНАВАМ, но той е на 30 и ми се води по акъла. Вместо да е човека, който трябва да постъпи правилно. Как да постъпи правилно след като отново е неадекватен.
Сега в 3 вечерта привита от болки в корема, без една стотнка в джоба да отида до спешното, а и какво спешно след като няма лекари по това време. Болката е ниско в корема. Възможно ли е да е контракция? На него не му пука какво е направил за него съм виновна аз. Събрал си е багажа. Иска утре да си ходи.
Ситуациите са 2 ...
Първата: Оставам с него и търпя неадекватните му действия заради НАШИЯ бебо, който явно вече не иска. За аборт в почти 4тия месец не искам и да чувам, защото имам познати, които заради такъв аборт не могат да имат деца. Искам да изживея мечтата си да стана майка живот и здраве.
Втората: Оставям го да си тръгне. Изнасям се от квартирата. Започвам да събирам пари за бебо и ще го гледам сама.
Това са пълни глупости....тук ситуацията е, че първо нямам къде да отида и второ с болничен 350-400 лева максимум какви пари ще събирам.. майчинството ми ще е социално... как ще го гледам това бебче. Само ще го мъча. Не мога да потърся помощ от семейството ми. Отдавна ми обърнаха гръб заради него.
Съсипана съм... не мога да спра да плача, а и болката в корема е ужасна... Какво да правя? Моля за съвет!
П.С. Извинявам се за дългата тема. Извинявам се, ако има правописни грешки, пиша от телефон с насълзени очи в 3 часа сутринта.
Благодаря за вниманието и се извинявам за споделеното по-горе.
Виж целия пост
С приятеля ми сме заедно от 1 година. Впуснахме се във връзката ни прекалено бързо. Още на 2-рия месец заживяхме заедно. Нямахме никакви проблеми в самото начало. След 3-4 месец от връзката ни разбрах, че взима. Бях много против това. Буквално се сривах всеки път, когато го гледах как се самоунищожава. Бях съсипана. Мина време и майка му предложи да живеем с нея. Аз бях с двете ръце ЗА. Знаех, че това е начина да се спре, понеже си мислих, че не иска да разочарова майка си. За жалост бях в заблуда. Понеже е по-голям от мен в мислите му се настаниха представите за семейство.
Влюбих се в него толкова бързо, че му позволих да ми замаже очите. Обеща ми, че ще спре да прави глупости. Уви...започна да ги прави зад гърба ми. Следваха крясъци, биенки, чупенки на разни неща...както от моя, така и от негова страна.
Мина време и си простихме всичко. Личеше си от далече, че и двамата се обичаме и не искаме да се разделяме. Създадохме една душичка, която расте в корема ми вече 3 месеца и половина. За жалост чак сега разбрах, че бебчето ни е заченато с мисълта да ни задържи заедно, а той да си продължи по старо му. Започнахме отново да се караме. Майка му не издържа на напрежението. Аз бях станала непоносима и караниците всяка вечер бяха неизбежни. Споделих на майка му, какво прави сина й. Остана много разочарована, но сметнах, че само тя може да ми помогне. Така след поредния скандал на жената й писна да има безсънни нощи и решихме да се изнесем от там за да не й пречим. Ще питате защо тогава съм продължила да бъда с него след всичко това. Ами заради бебчо. Нямаше да преживея да направя аборт. Реших да му давам шанс след шанс с наивна мисъл, че ще се промени.
Сега живеем под наем. Аз не работя, само той. Имах много труден старт в бременността си. Напрежението влияеше много и се наложи да изляза в болничен (съвет от пряк шеф, който не можеше да мисли кой да ме замества постоянно). Приятеля ми беше съгласен. Сега се ядосва, че аз си седя във вкъщи, а само той работи. Иска да започна работа. Не мога да се върна на старото си работно място, а за да почна на друго трябва да си плащам болничния или да ме съмратят. Търся всеки ден почасова работа: флаери, гледане на дете и т.н. За него аз нищо не правя по цял ден и определено си мисля, че не търся работа. Никога не се е прибрал в мизерия, винаги е чисто. Никога не съм го оставила гладен... Причината да не започна работа е, че просто няма как да намеря място на което да работя и да не ми пуснат ТД. Почасовите работи са толкова малко. Пуснеш CV те я ти звъннат, я не.
Днес отново беше поредния ни скандал. Позволи си да ме удари няколко пъти. Бременна съм, а той ми сяда върху корема и ме хваща за ръцете за да не мърдам. Имам ужасни болки в кръста, а той ме рита точно там. Аз също не се давам. На удар с удар отвръщам. На блъскане с блъскане. На обида с обида. Аз съм на 20 години, живота не ме е отракал още ПРИЗНАВАМ, но той е на 30 и ми се води по акъла. Вместо да е човека, който трябва да постъпи правилно. Как да постъпи правилно след като отново е неадекватен.
Сега в 3 вечерта привита от болки в корема, без една стотнка в джоба да отида до спешното, а и какво спешно след като няма лекари по това време. Болката е ниско в корема. Възможно ли е да е контракция? На него не му пука какво е направил за него съм виновна аз. Събрал си е багажа. Иска утре да си ходи.
Ситуациите са 2 ...
Първата: Оставам с него и търпя неадекватните му действия заради НАШИЯ бебо, който явно вече не иска. За аборт в почти 4тия месец не искам и да чувам, защото имам познати, които заради такъв аборт не могат да имат деца. Искам да изживея мечтата си да стана майка живот и здраве.
Втората: Оставям го да си тръгне. Изнасям се от квартирата. Започвам да събирам пари за бебо и ще го гледам сама.
Това са пълни глупости....тук ситуацията е, че първо нямам къде да отида и второ с болничен 350-400 лева максимум какви пари ще събирам.. майчинството ми ще е социално... как ще го гледам това бебче. Само ще го мъча. Не мога да потърся помощ от семейството ми. Отдавна ми обърнаха гръб заради него.
Съсипана съм... не мога да спра да плача, а и болката в корема е ужасна... Какво да правя? Моля за съвет!
П.С. Извинявам се за дългата тема. Извинявам се, ако има правописни грешки, пиша от телефон с насълзени очи в 3 часа сутринта.
Благодаря за вниманието и се извинявам за споделеното по-горе.
Ти себе си не можеш да опазиш, ама бебчето, та бебчето. Искането на бебчета не трябва да е на всяка цена, нито всеки мъж е годен за баща. Моментът да проявиш здрав разум е бил, когато майка ти те е взела и ти е казала решението. Сега ще ти е доста по-трудно, да не кажа невъзможно да оправиш бъркотията, в която си се насадила от бързане за бебче без грам мисъл за живота и на двама ви след това. 
