Живот без семейство и деца

Надеждата, казват, умирала последна и крепяла човека. Та, надявай се!

Много пъти съм казвала, че липсата на чувство за хумор говори за ограничен интелект.
Освен това е видна липсата ти на внимание, щом завиждаш от забавата ни с Мамасита, която от години се вихри. Имаш много да се учиш от нея.

Интересно ми е твоите деца на какво от твоите занимания са ходили, защото моето, освен на куклен театър и кино е ходило на опера, гледало е балет, ходи на концерти, посетил е повечето големи музеи. Водила съм го и на катерене. 

Всъщност, наличието на дете не ме е спирало от много значими неща, но това съм аз. Теб и Мамасита ви ограбват, но Мамасита, незнайно защо, продължава да се плоди, защото татковците искали.

Иначе съм съгласна, че се променя динамиката на живота с деца и че зависи и от децата, но се предполага, че това е обмислено преди те да се появят и е взето информирано решение, което не предполага мрънкане в последствие.

Мхм, ок

Драмата не е с неосъществените деца, а с неосъществените лични фантазии, които са възникнали в някаква житейска дупка.
Всичко може да се случи, но не можем да започваме нещо с някого с мисълта, че този някой може в един момент да се окаже лайно.

Зачетох се за живота на Силвия Плат, мъжа й и жената, заради която са се разделили и ми стана супер гадно. Силвия поне е предпазила децата си, когато се е самоубила с газ съвсем млада, а другата не само се самоубила, но си убила и детето. Толкова ужасно тъжно. Направо над всички край този мъж има проклятие. Накрая и техния син със Силвия се самоубива...

Предпочитам да нямам никакъв талант, но да сме живи и здрави и аз, и децата ми. Ужас.

Моите като пораснаха и к`во? Сега помагам за внуци, че си жаля детето, гледам възрастна майка и пътуванията се отложиха в необозримото бъдеще. Сега съм по-вързана отколкото когато ми бяха малки децата. Истински свободно време съм имала около 10-12 години- големи деца, здрав родител.

Не е това въпросът, а допускането, че на някой писател може да му пречи натовареното ежедневие да твори. Марк Твен е казал, че хуморът се ражда не от радостта, а от болката и изглежда същото важи за доста творчески неща. Ако погледнем съдбите на много велики поети и писатели, ще видим много повече драматични и тъжни истории отколкото хепи енд. Смирненски ли е имал щастлив и спокоен живот, Петя Дубарова ли, Ботев може би? Или пък Яворов е им … 88;но? Дори и реализирани поети, които добре са си живели като Дамян Дамянов, прописват наистина добрите си неща едва като идва прехода и от поет любимец "на народа" (и на партията) почва да тъне в мизерия, забравен от вчерашните приятели. И издава "още съм жив", която поне за мен е на светлинни години от всичко останало от него, "към себе си" е доста популярно по фейсбук и форуми, сигурен съм, че е било пускано десетки пъти и тук.


Не знаех, че това била целта - да се пише. За учене, четене на специализирана литература напълно бих могъл да разбера как е трудно, когато те дърпа бебето/детето, все пак и на мен ми се е случвало нерядко да трябва да прочета нещо специализирано, а бебето болно вкъщи и сме решили аз да остана да го гледам. Факт е, че не може човек 2 странички да прочете. Е, в моя случай не мога и във форум много да чета/пиша. Пък като мине болестта или пък вечер, или докато спи следобеден сън, уикендите и т.н. - тогава успявам. Но да, нямам три деца (и не искам и да имам толкова), не знам какво е с три.

Ама че писател се става като имаш стая и четеш "сложни книги" и си водиш записки - съжалявам, пълни фантазии са това. И го казвам като човек, който сам се е опитвал да пише преди 15тина години. Първо в тая работа хляб няма, второ ако до 30 не си направил нещо по-съществено, значи почти сигурно не ставаш, трето в България не е мястото за подобна кариера, дори да ставаш (а 99.9999% от хората, които си мислят, че пишат, просто наистина не стават, съжалявам). Съжалявам много, но човек не може да си позволи да седи извън пазара на труда и неактивност десетилетия, защото бил искал да стане поет/писател. Е, и аз искам някой ден да напиша нещо хубаво, но междувременно си работя, изкарвам си прехраната, изхранвам и децата си. Никой голям поет или писател, включително жените такива, не си е кукнал на едно място в перманентна творческа криза да се оплаква, че много трудно се пише с няколко деца. Това е абсолютно оправдание за мен.

Това, че ти не го виждаш живота между битовизмите, не значи че го няма.

Но, щом го разглеждаш като плюскане в сладкарница според кесията, нямаш и шанс да го видиш.

Не мога да разбера защо майчинството се обвързва с професионалната реализация.
Пишещата жена била по-различна майка, от кого от финансиста, от художника, от продавачката, от професорката или учителката.
Цитирането на житието и битието на някой писател, какво показва, че пътя на всички да достигнат трябва да е еднакъв ли.

Разбирам, че на всеки му се иска да е нещо специален в обикновени неща правени от почти всички, че може да има неудовлетвореност и разни други емоции плюс търсенето на оправдания, но това какво ви помага,за оправдание пред себе ли

Не се обиждайте, не  се заклеймявайте, не си предричайте крахове една на друга и не си раздавайте шансове. Говорете си по темата, без да правите "допуЩания" за хора, с които и 20 минути не сте общували. Ясно е, че когато ви липсват аргументи, е по удобно да започнете изречението с "Явно ти си много злобен и завистлив, щом не можеш да... (мислиш и правиш точно като мен)", но все пак се съобразявайте и с форумните правила.

Това го кажи първо на авторката, защото тя мине-немине, и цъфне да се заяде с някого. Нейната работа е сърби-боли-драгомие

Авторката се отказа, не знам какво дращите още?