Живот без семейство и деца

  • 70 138
  • 1 226
# 15
Това е някакво клише за тази жена: защо трябва да е реализирана професионално, с бижута и да си седи пред телевизора в къщи всяка вечер ? Може просто да се весели, да излиза да танцува, на концерти, изложби, с приятели, да ходи на кино ? Що да идиотщина да си говори с телевизора ? Може да  гледа животни, да разхожда куче, да се събира с приятели - все пак не всички са семейни и с деца, все повече живеят сами, нали ?

Клишето го зададе ти- да се реализираш по- добре, ако нямаш семейство.
Частният случай, за която аз говоря- така се е стекъл животът на жената. Така както има хора, разхождащи кучета, така има и отглеждащи котки, например. Прекалено се хващаш за думата- много ясно, че излиза и се весели, ходи по изложби и на театър, но това не може да се прави всяка вечер, нали? Или?
Изобщо- защо не споделиш какво те тормози на мъжа си, на приятелка или психотерапевт? Явно си прекалено неудовлетворена от живота, който водиш.
Виж целия пост
# 16
Още нямам деца, но имам огромно семейство и в труден за мен момент се оказа, че всички са на някъде. Беше ужасно, не искам да си го представям. Вече съм сгодена, но пак не желая да се откажа от когото и да е. Задълженията не са само мои, не само аз живея вкъщи, нося дрехи, ям и мърся. Годеникът ми не само, че не ми "позволява"  ами и ме кара още повече да се развивам и усъвършенствам както в личен, така и в професионален план.
Ако се чувстваш така сподели с мъжа си и с децата ти, ако са достатъчно големи. Аз от втори клас някъде върша домакинска работа, майка ми не е прислужница, но вкъщи не е било мръсно.
Виж целия пост
# 17
Това е някакво клише за тази жена: защо трябва да е реализирана професионално, с бижута и да си седи пред телевизора в къщи всяка вечер ? Може просто да се весели, да излиза да танцува, на концерти, изложби, с приятели, да ходи на кино ? Що да идиотщина да си говори с телевизора ? Може да  гледа животни, да разхожда куче, да се събира с приятели - все пак не всички са семейни и с деца, все повече живеят сами, нали ?
.  Съгласна съм, че човек има нужда от всички тези неща, за да се чувства пълноценно, но защо трябва да се лишаваш изцяло? В едни балансирани и добре поделени семейни отношения, всичко това е възможно. Вярно, че моето дете е едно и е още малко, но аз ходя два пъти седмично на танци, мъжът ми - на спорт. Водим детето с нас на изложби. Утре отивам на Миш Маш фестивал, докато той гледа малкия. После пък аз ще го гледам, за да се занимава той с нещо свое. Вечер, след като го сложим да спи, всеки се отдава на хобито си. Може да е за кратко, но е безценно и важно, за да се чувстваме добре. Не бих предпочела да съм бездетна за нищо на света. Планираме и второ.
Виж целия пост
# 18
Това е някакво клише за тази жена: защо трябва да е реализирана професионално, с бижута и да си седи пред телевизора в къщи всяка вечер ? Може просто да се весели, да излиза да танцува, на концерти, изложби, с приятели, да ходи на кино ? Що да идиотщина да си говори с телевизора ? Може да  гледа животни, да разхожда куче, да се събира с приятели - все пак не всички са семейни и с деца, все повече живеят сами, нали ?

Може, но след един момент, вече не ѝ се иска.
Писва ѝ от танцуване, писва ѝ от концерти и изложби, от кино............и от приятели, с които се размотава всеки ден и говорят едни и същи неща.
А, ако ти имаш деца, но си готова да ги замениш за грижа към куче и разхождане на куче, значи имаш проблем.
Изпушила си и трябва да си направиш ревизия- намери си проблема и почни да го решаваш. Hug
Виж целия пост
# 19
Не искам да си представям изобщо живота си без деца.Толкова много мечтаех да ги имам и съм благодарна за тях.Вярно,трудно е и е много отговорно,личното ти време става силно ограничено,но нищо друго не може така да ми изпълни сърцето,както те.
Виж целия пост
# 20
Авторке, ако наистина беше без семейство и деца, друга песен щеше да запееш. Не си наясно какво богатство притежаваш. Никога не си помисляй какъв би бил живота ти без тях, защото ако ги загубиш, ще разбереш цената им.
Виж целия пост
# 21
По-добре без семейство и деца, отколкото братче по никое време и то от леличката...
Това не го разбрах. Какво трябва да значи?

Може просто да се весели, да излиза да танцува, на концерти, изложби, с приятели, да ходи на кино ? Що да идиотщина да си говори с телевизора ? Може да  гледа животни, да разхожда куче, да се събира с приятели...
И защо мислиш, че щом човек има семейство приключва с кино, танци, гледане на животни и т.н.? Това е най-хубавото, да имаш всичко, и приятели, и човек до себе си, и деца, и кино и всичко др. Всяко едно нещо носи различно удовлетворение. И не могат да се заместят едно друго.
Но със или без семейство лично за мен би било убийствено всеки ден след работа вместо да си почивам да тичам по концерти, срещи с приятели или др. излизания.

Виж целия пост
# 22

По стечение на обстоятелствата имам доста приятели, които останаха само. Не по свое желание. Просто... ами, така им се е случило.
И знаеш ли какво?
Не са щастливи.
Нито по-реализирани от останалите.
Просто по-самотни и по-тъжни (когато си позволят откровение).
Виж целия пост
# 23
"Има ли живот на Марс?"
"- И там няма..."
Виж целия пост
# 24
Нямаше ли да се чувствате по-цялостни личности, да реализирате себе си и това, което е заложено във вас ? Сега, за да имате семейство правите хиляди компромиси, в името на това да имате наследници ? Това ли прави хората щастливи ?
Отговарям отзад напред. Не зная кое прави хората щастливи, зная кое прави щастлива мен, а аз съм щастлива с изборите си. Не съм направила нито един компромис в името на това да имам наследници и всъщност не гледам на децата си като на наследници- те са много повече от това. Чувствам се цялостна личност със себе си, мъжа си, децата си. Реализирана съм и продължавам да се реализирам. Харесвам живота си. Последното изречение прозвуча като дъщеря ми, която когато е щастлива, вика с цяло гърло:"Обичам живота си!"  Laughing
Виж целия пост
# 25
Аз пък не намирам чак такава драма в това да си сам. Била съм и съм всеотдайна майка, но детето порасна. Като го има вече, не мога да си представя живота си без него, но ако го нямаше, не мисля, че щеше да ми е някаква драма.

След няколко години той ще се отдели и ще остана сама. Ами каквото такова. Не мисля, че ще е много зле. Ще се радвам на посещения и на гледане на внуци, а през другото време ще се забавлявам или мързелувам.

Няма нужда да се фиксираме над модели и очаквания.
Виж целия пост
# 26
Нямаше ли да се чувствате по-цялостни личности, да реализирате себе си и това, което е заложено във вас ? Сега, за да имате семейство правите хиляди компромиси, в името на това да имате наследници ? Това ли прави хората щастливи ?
Избираш един вариант и тръгваш да го живееш. Чувстваш се цял и завършен. Да предположим, че някъде назад във времето, си избрал/а друг вариант, заживял/а си го. Към днешна дата пак си цял и завършен.
"Играчките" на другите не ме блазнят. Не усещам пилеене на мечти, а по-скоро очистване на илюзии, за онова, което не съм достигнала по свое решение или съм се отказала от него, пак според себе си.
Не правя компромиси. Вземам решения.
Виж целия пост
# 27
Щях да съм си родила едно или две деца от донор или поне да съм направила всичко възможно. Колкото до заниманията, професионални и други - не виждам защо да не бъдат същите като сега.

Изрази като "да реализираш себе си", "да бъдеш себе си", "да постигнеш" и пр. май никога не са имали особено конкретно значение, така че не знам как да направя сравнение и изобщо - в каква посока да мисля за отговора.
Виж целия пост
# 28
О, щях да си имам идеален живот. Децата са ми по-скоро за "нормалност" за пред хората. Но иначе:
Да, ежедневен спорт, музициране и концерти. Щях да рисувам повече, да пиша повече, да съм правила Камино и Ком-Емине, абе всичките тия работи. Фитнес, черен колан, докторска степен...сега са отложени, а някои няма да се случат.
Виж целия пост
# 29
О, Боже, на кого му пука за нормалността за пред хората!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия