Заслужава ли си преместване в чужбина

Ще следя темата. 

Ние се преместихме преди 3 години. Интересно ми е да прочета различни мнения. 

Една сходна тема:
Хората по целият свят ли се промениха, или само в България?

Зависи от Чужбината.
Зависи и от това дали можете да си намерите добра работа, за да осигурите нормалните условия.
Зависи колко ви се работи, колко време и т.н.
Зависи какво ви е образованието и дали е конвертируемо (примерно право, завършено в България няма как да се практикува в Испания, не и без доучване, признаване на изпити и пр.)
Зависи дали емоционално сте готови на това.

И т.н.

Oще полезни теми:

http://www.bg-mamma.com/?topic=971115
http://www.bg-mamma.com/?topic=886301
http://www.bg-mamma.com/?topic=545235

Споделям мнението н Chrissy. Насочили ли сте се към страна, улеснение ще ви е да знаете език и евентуално дипломи. Успех и дано намерите вашето местенце!

Много труден въпрос задаваш. Наистина. Всички тук сме различни, с различно минало, настояще, професии, сем. състояние, интереси, очаквания и пр ... беъброй показатели . А местата на които можеш да попаднеш също са безброй. Та да намериш сечение така, че да е всичко ок ... е незнам каква вероятност.
Ако сложиш някакви граници на горните две ще можеш да го иъзислиш , но пак ще е много малка.

За мен основен фактор е късмета. Или ще стане добре или няма да стане добре.

Да, знам че факторите не са един или два. Като цяло неизвестните са много. Имаме желание, но само това не стига. Имаме опит и образование, владеем само английски език свободно. Като цяло мисля, че само съпруга ми би могъл да работи по специалността си( ИТ специалист). Може би първо ми се иска да изясня за себе си дали си заслужава, най-вече в името на бъдещето на децата...
Благодаря на всички включили се, ще разгледам темите!

Според мен не си е работа да стоиш без работа където и да сте. Мое мнение. Но за теб си зависи от теб. 

Много широкоспектърна е темата, така зададена, надали ще ти даде особени насоки. Ако имате опции за опроеделени държави, ако вече сте живели или посещавали определени места и това ви е дало идея накъде да тръгнете, може би попитай за конкретна/и страна/и. Има твърде много особености за конкретните места, които си важат само за там.

Мисля, че децата ще получат повече, ако като деца научат като роден още един европейски език, защото такова ниво никоя филология няма да им даде. Не казвам, че всичко е по-добре в чужбина, но считам, че имате повече шанс. Та някои специалности изобщо не може да ги практикуваш в България, или не за заплащане, с което можеш да изхранваш семейство.

Отделно, децата се приспособяват най-лесно, ако са малки, ще си намерят и приятелчета. Да се върнете в България можете винаги. Има много неща, които ще можете да си позволите в страна с по-висок стандарт, защото всяко сирене е с пари... Всяко. Дори и субективни неща като среда, съученици и т.н.

Ще можете и евентуално повече от сега да помагате на родителите си (само евентуално и като точка за размисъл).

А ако пък не ви хареса и се върнете, ще сте с опит в чужбина, децата ви пак ще знаят за 2-3 години повече език, отколкото биха научили в България за това време (или изобщо) и можете да продължите оттам, откъдете сте спрели.

Толкова много неща виждам, които липсват на българските фирми, толкова пазарни пропасти има в България, но това го виждаш след години навън. Мога много да допринеса за развитието на някоя българска техническа фирма, колкото и високопарно да звучи, защото сегашната ми дейност тук, в Бг я вършат мениджъри на високо ниво. Но за тези пари и в тази среда и обстановка, които бих имала в България, е много спорно дали бих се върнала.

Така че дори от едно, от ваша гледна точка може би "неуспешно" излизане зад граница, учите много. Въпросът е искате ли, имате ли енергията за това, отворени ли сте към други хора, култури, искате ли изобщо да ги опознавате или бихте предпочели да живеете в германия, но сред българи (например). Аз предпочитам да комуникирам с източноевропейци извън работата, а не с немци по най-различни причини и съм наясно с това. Въпросът е вие да го изясните за себе си, това си е лично решение.

Дори и някой ден да се върна в България и да имам деца, първо бих им дала тукашната култура, тукашния език, а после българските, защото пък в България ставаш много по-пробивен.
Но това, което ще видите тук и вие, и те, като практики, стил на работа, отношение към работата и професия, отношение към по-слабите хора, ако щеш, е нещо, което в Бг просто го няма в този му вид. дали това е лошо или хубаво, знаете вие най-добре. Дали сте съгласни с едните или другите практики, също е лично мнение, също и къде повече ви харесва. Но ако не опиташ, никога няма да узнаеш какво е - за теб, за твоето семейство и твоите деца.

Извини ме за дългото мнение.

chrissy ти деца имаш ли и имаш ли опит в совалката родител в Германия. А също опитвала ли си се да помагаш на вашите когато ти имаш спешна нужда от помощ с 1 или 2 деца _ ... а в същото време на 2000 км родителите  ти са на 2000 км.

Много теоретично.

Заслужава си. От първия ден тук се чуствам спокойна. Обстановката е такава - няма агресия, хората са любезни, нещата се нареждат малко по малко. Получихме помощ в началото, после и ние помогнахме на други новодошли българи. Детето много бързо се адаптира, с езика нямаше особени проблеми понеже още от България го натисках да учи, така че беше почти на нивото на съучениците си в рамките на първата учебна година.

Мда, зависи дали сте сами в България .Имам впредвид, наистина само двамата с децата. Ние бяхме така, за две минути не е имало на кого да оставя децата. Бяхме на заплати средни и ни беше трудно. С преместването единият от нас вече беше със заплата над средната за Англия, другия работеше половин ден. Това поставя много изпитания за връзката между партньорите , обаче. Напасването в нова среда взима невидима енергия от всеки и това никога не спира.
Ако единият от вас има добра заплата и имате помощ от роднини и приятели , в никакъв случай не ти препоръчвам емиграция. В България нещата не са толкова черни, намерете на децата прилични училища ,не обръщай толкова внимание на обществените проблеми. Добрите неща в обществото искат насочена мисъл, много пари и време. Нито едно от трите не се случва в България в момента, безсмислено е да се дразниш.
И аз да кажа, че не съм съгласна да “помагам на родители”- какво значи това, да им изпращам пари, че са им ниски пенсиите ? Това поколение живее живота си с кеф , не се помръдна като дойдоха промените, висяха по бюрата за безработни, сега си гледат градина и все така не се интересуват от нас, защо пък за да се интересувам от тях.

Колко са големи децата? За емиграцията има разлика деца на 12-16г и деца на 2-3г.
Само заради децата не бих емигрирала, виж за мен/мъжа ми бих.

Според мен има значение дали на 20 или на 30-40 ще емигрира човек. Дали сам или вече със семейство. Има ли желание за интеграция или ще си седи евентуално сами вкъщи след работа, защото не познава никой. Децата малки ли са или вече ходях на училище. Има ли възможност за нормална рабита, или ще се наложи да се хване на някаква неквалифицирана работа само и само да изкарва някакви пари...

Аз ги виждам нещата от съвсем друга гледна точка, за мен няма връщане в България като опция, освен може би на стари години.