Как се решихте на трето дете? Нека претеглим плюсовете и минусите

Аз след третото дете минах през развод, разделяне на бизнеса и още един куп ужасии, и през всичко това бях буквално съвсем сама. Родителите ми са далеч, а и с нищо не помагат по принцип. Сестра ми и най-добрата ми приятелка също бяха в друг град. По едно време не можех да се храня, не можех да живея нормално, бях станала като сянка. Един ден просто си казах - хайде стига, почвай да си живееш живота. Ще си бъдеш супер, само да се стегнеш. И го направих. Сигурна съм, че ако се бях оставила на кофти мисли, щях да се разболея, просто усещах, че съм на косъм да не съм здрава повече.

И така тръгнах на спорт, почнах да си купувам нови дрехи, да си угаждам за каквото се сетиш. Почнах сама да се глезя, както се казва, защото нямаше кой друг Съответно и съдбата ми се усмихна - веднага ми се появиха кандидати за излизания, срещнах най-случайно мъжа си и така нещата тръгнаха в съвсем друга посока. Мисълта ми е, че винаги трябва да намираме начин да се грижим и сами за себе си, дори и в трудни моменти, иначе - кофти стават нещата.

Прочетох от край до край темата. И се реших да пиша. Преди 3 дни видях двете чертички за четвърти път 🙂. Непалнувано. Имам две деца. На 6,5 години момче и на 2,5 години момиче. Миналата година отново забременях непланувано, но падна в 5 г.с.  Стресът ми е голям. На 39 съм. Ще стана на 40 тази година. Предните две бременности и раждания (секцио) бяха супер. Ама годините вече на са ми малко. Майка ми помага ужасно много - с храна и пари. Не е за подценяване. Имам много въпроси, някои отговори намерих тук, но все пак остават притесненията ми. След второто раждане организмът ми доста се изтущи и бях една година по болниците с ешерихия коли, стресници, постоянно бях болна да ме духне вятъра. Малко се закрепих и сега - пак....  също така ме притеснява как се прибира коремчето след трето секцио? Аз съм спортист човек - бягам, правя упражнения. След второто раждане една идея по-трудно се прибра корема, но успях и сега съм с плоско и стегнато коремче. Ще стане ли и след това раждане, предвид новото разтягане и възрастта ми?

Блазе ти , аз още след първото бях с много провиснал корем. А съм спортувала през годините доста, с малко паузи. Според мен всичко е в главата и годините и това дали ще ти се стегне корема. И това дали ще се справите, много хора се амбицират и се развиват и постигат много повече с повече деца .
Аз имам три деца и съм на почти същата възраст. Дълго време се чудехме за четвърто, вече се отказахме. Но знам, че забременея ли случайно, ще съм много щастлива.

Абе едва ли толкова годините и корема са проблем, отколкото здравето. Цяла година по болници, а кой е гледал бебето? Майка ти помага, а тя едва ли е млада баба, че и сега да има сили? А къде е бащата, за него нищо не писа, а той е важната фигура? Определено много въпросителни при теб, по-скоро бих се притеснила за здравето си и че повече деца ще трябва да гледам, отколкото за фигурата.

На 39-40г не е късно за дете!!!
Радвай се на бременноста, вече знаеш колко е хубаво и както го разказваш сигурно ще е за последно.
Аз помня бременностите си с толкова любов и носталгия, едни от най-проекрасните ми моменти в живота... И усещането, че си жива, млада и прекрасна, също не е за подценяване.

Тялото после се възтановява, знаеш добре

Аз оцелях след много трудно 4-то секцио, по време на което ми отстраниха и голяма миома. Нямам никаква помощ от роднини.  Един месец бях доста зле и после все едно не съм раждала. При мен даже беше за добро, защото родих на 43 години и хормоните ми се повлияха в положителна насока. Мъжът ми се занимава много с детето, като бебе само той я приспиваше, че и досега е така.

Не се притеснявам от никакви промени във фигурата си. Просто искам да съм здрава и да си гледам децата. Желая ти успех!!

С мъжът ми сме от 8 години заедно. Страхотен е, помага ми в домакинството и децата, но като цяло съм аз с тях. И двамата сме на държавна работа, не толкова лоша заплата, но и два кредита. Майка ще стане на 65 тази година. Много младее и е доста енергична. Помага по-скоро с храна и финансово. И не на последно място - мъжът ми не е “за” трето дете. Той и сега се изнервя като крещят двете. Разбирам го - иска спокойствие и всеки е малко егоист. Моята мечта от малка е да имам 3 деца. Сега определено ме е страх. Страх ме е да го оставя, страх ме е и да го махна. Някой явно изпълнява желанията ми (винаги е било така) и сега ако махна детето си мисля, че Вселената ще ми се разсърди.

Мъжът ти все пак ще приеме появата на детето, предполагам? Имай си едно наум и поговори с него.

На мен ми се наложи да се разведа с три деца, когато най-малкото беше бебе, и то при положение, че бащата много искаше трето дете. Пък ако не беше го искал, не знам

Ако твоят категорично не е навит, поговорете.

Още не сме говорили сериозно. На 8-ми юни съм на лекар, за да порвърди бременност и после трябва да поговорим. Той е страхотен, няма да ме накара на сила да го махна, но знам, че не е ок с идеята и не искам да развалям отношенията ни. Много е лошо да се слага на кантар - бебе и мъжът до теб, но понякога се случва. По-скоро се притеснявам от трето износване, трето секцио и възстановяване.....😏

Дано вземете решение да го задържите! Но това си е вашето семейство, за вас е важно да прецените какво искате. Поздрави

Благодаря ти, Bianka. Ще пиша какво е станало. Имам поне месец да го мисля.....

EEva Dimitrova честита радост! Ще се справите, не се притеснявай!

И аз съм на 39 и неотдавна се включих в темата с моя разказ за огромно желание за трето дете, но не можех да забременея. В крайна сметка и аз видях двете чертички спонтанно и естествено и радостта беше голяма и двойна - близнаци, но за съжаление не продължи дълго. И трето и четвърто да бяха, щях да съм безкрайно щастлива.

Надявам се мъжът ти да те подкрепи и да задържите бебето, защото щом ти го искаш, това със сигурност ще развали отношенията ви, въпреки компромиса, който би направила със себе си. Ще дойдат обвинения към него и към теб самата, мъка и съжаление. Така си мисля аз от моята перспектива, може и да греша.

И аз така мисля. С времето, при всяко едно спречкване ще се сещам, че съм го махнала заради нещо. И ще го обвинявам, както и себе си. Стискайте ми палци 😃

За справяне - ще се справите, ако го искате. Въпросът е, че явно не го искате.
Ние сме на 45 и 47 и планираме 5-то дете. Четвъртото го родих на 40. Физически последната бременност ми беше най-лека и бързо се възстанових. Коремът ми е леко поувиснал, но с по-стегнато бельо не личи. И то само кожата е леко отпусната. Хем ежедневно тренирам и мажа разни мазила. Първите 2 раждания са ми естествени, вторите 2 със секцио. След последното раждане се оказа, че имам доста сериозно вътрешно срастване по шева, но с хистероскопия ми го изчистиха буквално за 2 ч. престой в болница.
Финансово нямаме нужда от помощ, но физически след третото сете имахме. Нашите са с голяма разлика и големите също помагат за по-малките. Бабите ни са малко по-възрастни от вашата баба, но активно помагат, извеждайки малкия, дядовците водят двете малки деца по разни мероприятия (тя и третата вече е сравнително самостоятелна), водят децата по почивки или ги канят на гости с преспиване, за да си починем и ние.
Но пък от раждането на третото дете имаме семейна кантора на метри от дома ни и съвсем спокойно си обгрижваме децата по всяко време, а аз работя на 4 ч., което май го писах в темата.
Имай предвид и този плюс, за който писа Бианка. Обикновено едно късно раждане възобновява притока на хормони, забавя менопаузата и се отразява много добре на жената.
Виждам, че пишеш, че са ти излизали стресници. Пусни си едно изследване за херпеси. Възможно е и заради това да си пометнала миналата година. Да можеш да вземеш мерки ако решите да задържите детето.

Стискам палци!
P.S. Бих намразила необратимо мъж, който не иска трето дете. Хич няма да има друг момент, който да ми напомня каквото и да е/било!