Имам почти 6 месечно бебе и изживявам голям стрес от гледането му. Бебето е нервно и не мога да го оставя за минута. По цял ден сме на ръце. По цяла нощ-също. Мия си зъбите с него в ръцете. Понякога ми се случва да не ям, докато не се прибере мъжът ми да го поеме за малко. Дори като заспи, седя до него, защото се буди и ако не го успокоя на секундата, започва да реве и пак го разнасям с часове, докато се успокои. Не приличам вече на човек- мръсна, неугледна, недоспала. Нямам една секунда за себе си. Не ми останаха никакви контакти, защото нямам никакво време от грижи за бебето. Вкъщи е безпорядък. Мъжът ми започна да си намира всякакви оправдания, за да закъснява да не се прибира. Майка ми идва понякога да ми помага, но никой друг освен мен не може да успокоява бебето, съответно не ме облекчава особено. А като се събуди през нощта за ядене, аз съм спала 2-3 часа с 3-4 будения в тях, чувствам се толкова изморена и отчаяна, че се разплаквам. Като ме види да плача, мъжът ми започва да ми вика, че съм ненормална и че се държа неадекватно. Може и да е прав, но като ми се развика и става още по-зле. Отникъде нямам подкрепа и разбиране. Не издържам. Въртят ми се много лоши мисли и ми е много тежко. Четох в правилата, че трябва да имам въпрос. Реално, въпрос нямам. Просто ми иде да крещя за помощ. Майка ми казва, че това е само период и всички са минали през него. Но аз не намирам сили да повярвам, че ще се справя.