Допреди година имахме прекрасни отношения с дъщеря ми. Бяхме винаги заедно и много разчитахме една на друга. После тя внезапно навлезе в пубертета и корено промени отношението си към мен. Трудно приех промяната, опитах се да бъда търпелива, да се настроя към нея и в общи линии имахме някакви отношения, макар и неудовлетворителни. Сега дъщеря ми е на 14години, има приятел, който е на 18години и всяка вечер я кара да пътува с автобуса до него. В останалото време непрекъснато ежеминутно я следи какво прави и с кого си пише. Дъщеря ми си влоши значително успеха в училище, непрекъснато излиза от дома без да се обади или въпреки, че съм й забранила. Стана мърлява, не си изпълняваше домашните задължения, не помнеше какво съм й казала, или дори какво е правила през деня. Истериите за неработещ телефон или спрян интернет бяха ужасяващи. Опитваше се да се налага за всяко нещо.
Опитах да подобря ситуацията с добро, с разговори, с търпение, но... един ден, след поредица от случки моето търпение свърши. Не издържах, шамаросах я, крещях й...
Сега тя се страхува от мен, но продължава да ми прави всичко на инат. Реве, изпада в истерии, крещи, че ме мрази и не иска повече да ме вижда. Искала да избяга далеч. Няма да изреждам обидите й.
Не зная вече как постъпя и какво да направя. Тежи ми, защото много дълги години се борих да отглеждам и възпитавам две деца сама, без живи родители и с бивш мъж, чиято скромна роля във възпитанието беше да ги учи да не слушат майка си и да правят точно обратното.
Уморена съм и почти съм се отказала да се боря за дъщеря си.
Не зная към кого да се обърна за съвет.