Кандидат снаха : американка от китайски произход

До човек е. Ако спазва традициите, уважава корените си, живее в по-капсулирана китайска имигрантска общност и е с двама родители, и двамата родени в Китай.... е едно.
Ако е просто с азиатски черти и двамата ѝ родители са родени в САЩ (или дори единият не е от китайски произход) вероятността е да си съвсем мейнстрийм американ гърл. Ако е така, всеки холивудски филм ще ти помогне да опознаеш този тип

Извинявам се, че се намесвам, защото не мога да кажа нищо полезно по въпроса, но съм учудена. Защо момчетата избират често  приятелки или съпруги от азиатски произход? Близост в нравите с азиатките? Ако е така, няма причини за тревога по въпроса, най-вероятно ще се държи не много по-различно от българка.

Познавам много китайци, корейци и японци. Един с един нямат общо! Много зависи каква ѝ е историята. Аз имам правило, понеже преди срещах много чужденци. Смятам, че цветът на кожата и чертите на лицето не са от такова значение. Винаги подхождам с уважение, човек като човек. В крайна сметка това момиче е живяло сред хора, знае кои неща са нормални за другите и не мисля, че ще ѝ е странно, ако направиш нещо "грешно". Ако бях на твое място бих питала сина си дали има нещо, което е категорично забранено, защото би я обидило. Всичко друго смятам, че е хубаво. Тя би трябвало да се е поинтересувала, ако ще идва в България, така че не си мисли, че няма да е подготвена за "салатата и ракийката". В конфуцианството, на което вероятно е учена, много уважават по- възрастните и имат принцип да не правят на друг, това, което не искат да правят на него (да не караш друг да прави нещо, което ти не би направил и всичките други вариации на тези двете). Не се притеснявай . Стискам палци и чакам да разкажеш за срещата.

Работя с азиатци и мога да кажа, че един с един не си приличат. Зависи къде е израсла, как и от кого е отгледана.
За да не създаваш излишни предубеждения, виж се с момичето, дръж се нормално, без излишества в емоциите и не забравяй, че това не е твой избор, а на сина ти.

Какво значи как да се държиш? Държиш се така, както би искала да се държат със сина ти. Азиатците могат да бъдат както изключително учтиви и добронамерени, така и нагли и невъзпитани.

Единственото, което знам, че е много обидно за тях е да си издухаш носът в кърпичка в тяхно присъствие, а още по-зле на маса. Прието е да се подсмърча юнашки или да излезеш от стаята и да духаш в кърпичка насаме.

Това- за китайските китайци ли се отнася или за хамериканските, щото нали се сещаш, че разликата е огромна?!

За всички китайци, независимо къде са, или къде са били родени, много са чувствителни на тази тема.

Полу-азиатки от смесени бракове често са много красиви. Не знам защо така се получава, но е доста масово мнение/наблюдение. По принцип май смесиците между различни раси се получават по-привлекателни, генно разнообразие ли е, какво ли е...

Иначе по темата - звучи ми малко все едно "срещнах жена - какво се прави с такова животно?"

Американците са 300 милиона, китайците 1.4 милиарда, възможните комбинации са едното число по другото Забравете произхода и се дръжте като с всяко едно непознато момиче - внимателно, приятелски, любезно, без да прибягвате към стереотипи... Последното (ако съдя от темата) може и да не е толкова лесно, но опитайте. Просто едно момиче, говорете си с него нормално, не стъпвайте на пръсти, със сигурност ще е по-притеснено от Вас, опитайте се да я накарате да се почувства добре дошла, проявете гостоприемство, без да натрапвате каквото и да е. Ако трябва да знаете нещо специфично - синът Ви ще намери начин да го каже.

Сещам се за един герой от King of the hill, който беше от лаоски произход. И горките тексаски хамериканци го посрещнаха с такива стереотипи, че се получи безкрайно конфузна работа - първо повтаряха, че бил китаец или го питаха дали е китаец или японец (и не бяха чували за лаос), второ посрещнаха с някакви обичаи за гостоприемство, пък той се оказа ню-йоркско снобче, изобщо много беше забавно. Ако знаете добре английски - гледайте King of the hill и не допускайте същите смешни грешки В крайна сметка се оказа просто хухавелник като останалите герои, преди всичко човек и индивид Представете си какво ли си мисли някоя американска мама като чете за България.... Сигурно се лашка някъде между чалгата и народните носии и се чуди дали е уместно да наниже долари на пендари...

Китайското общество е патриархално. До идването на Мао на власт дори е било разрешено многоженството. Почитат възрастните, особено родителите на мъжа. Китайската нова година е особено важна защото тогава омъжените жени можели да идат да видят родителите си. В това общество, както и в други източни общества, мъжът е главния. Синът е ценност. Дори да е израсло едно момиче в американска среда, китайската фамилна среда има определящо значение. Много са консервативни, амбициозни и прикрити. С желание да се покажат, да демонстрират благополучие. Обаче чистотата не е сред важните им неща.

И преднамерено нахални, повече от белите американци, което мислех за невъзможно.

Но голямо предимство : Заради точно обратното

Азиатките не са еднакви. Имаголяма разлика между китайки и японки и тя не е само външна. Японките са с по-отворени очи и по-бели, някои са като скандинавки (не ходят на плаж, а лятно време с дълги ръкави и чадър). Основната разлика обаче е в поведението и манталитета. Не са шумни и безцеремонни като китайките. Учтиви, сдържани и приветливи. И са много много чисти. Китайките са прагматични, пресмятат си интереса, японките са романтични.

А някъде там в китайската БГ Мамма вероятно китайски майки коментират тема "Кандидат зет: българин от балкански произход". Интересно какво ли пишат...

Много благодаря на всички. И на тези, които допускат, че поставилата темата мама е "задръстена", и на тези с конкретни съвети. Развеселявате ме и малко се отпускам. Продължавам да очаквам още мнения. Били те и стереотипи.

Точно това си мислех Сигурно коментират какви са, как се държат, а аз какво да правя...

Баба ми казваше: "Ожени се за жена която може да готви вкусно пиле с ориз" не я послушах и сгреших, дано китайката може ...

Това със сигурност е така. Общественото мнение е много важно и "проучването" на бъдещия зет е съвсем сериозно. Нещо като в малките села у нас.
Да добавя и че азиатците като цяло нямат чувство за хумор или поне е доста различно.
Без да определям кое е добро и кое не, азиатската култура е много различна от нашата. В началото на една връзка това изглежда привлекателно, но с годините, в брака може да е причина за напрежение. Повечето от "международните" бракове, които познавам, започнали с много любов, достигат до подобно положение. Защото с годините човек се връща към корените си, а в такова семейство корените са на различни места. Това, което ни е формирало в детството е различно.
В брака и без това е трудно да се напасне към друг човек, а когато е и със съвсем чужд начин на мислене, трудностите се нарастват.

Пътувала съм из Китай доста, преди години, по работа, но обиколихме доста техни провинции и видяхме невероятно неща. Инак в Америка също съм била, ама не съм живяла в тези държави. Имам приятел китаец, близък, беше ми кандидат жених, искаше човека да се ожени в Бг на всяка цена. Беше  от Бейджин, техен дипломат и работеше в Мин на финансите, скромно момче иначе.
Азиатците обаче са много различни от нас. Това е така.

Не мисля, че някой може да даде адекватен съвет за снаха с такъв произход. Не мисля че българка живяла винаги в Бг може да е подготвена особено. Различни са, любезни обаче, семпли като поведение и реакции, често искат неща и целят неща, за които няма да разбереш директно. Трябва да се сетиш. Не се натрапват и не се набиват на очи. Може любезно да хапват ястията ти и после , ако ги питаш,  пак с усмивка ще обяснят че хич не им е харесало ястието, но са яли от любезност.
 Има някаква дисциплина обаче при тях, която е напълно непонятна за нас. Заради начина им на живот и режима там. Но тези живеещи в Америка сигурно са различни. Адаптират се лесно.
Запомнила съм, че на официални срещи не се ходи с голи пръсти ( джапанки или сандали) и че нещата се подават/ подаряват захванати с две ръце. Иначе за култура, смях, хранене и сърбане на супа да речем, кискане, сополи , кашляне, или хигиена са на доста по - примитивно ниво от нас, говоря за тези дето срещнах в Китай,
Падат си по йерархията и уважението към по - старшия по чин,  по - стария по възраст и мъжа като цяло. Боготворят чужденците, особено ако са с руси коси и сини очи.
Сигурно китайка би била семпла снаха , без особени претенции, но ако нещо не й харесва няма да разберете директно. Биха могли да са подмолни и лукави обаче, ( като тяхната императрица Цъси , това в кръга на шегата)

victoria vassileva,
Спрямо Вашата възраст не е ли рано за зет?
Може би се интересувате за бъдещ съпруг китаец, който има статут на постоянно пребиваващ в САЩ?

Това ме уби.

Дори да не харесат яденето или подаръка, няма да го кажат. Не са откровени, каквито и да са причините за това. Тези в Америка само на пръв поглед са по-различни. Просто са усвоили до съвършенство мимикрията. Любезни и семпли, ненатрапчиви...да, до време. Докато се роди синът. Тогава нещата се променят. Тя вече е валиде султан.
Да, за тях европейците са ценни, защото докато за китайските мъже не са загадка, за европейците са и могат да ги манипулират, както си поискат.

Моят мъж е американец с азиатски корени, държи си се като чист американец, макар че го отрича много горещо.
Всяка култура е много различна, и зависи колко е запалена по темата.

Интересна тема.
Имам три познати китайки, едната е родена тук, в САЩ, другите две са дошли чрез брак.  Първата е доста различна от останалите две, не че е изненадващо, но разликата е драстична.
Щом Вашата е американка, нещата, според мен ще бъдат доста по-лесни.

Успех на кандидат свекървата, все пак няма да живеят заедно,  а останалото ще се напасне с времето.

Нали дамата пита за бъдещата снаха?
Имам чувството, че нещо обърках темите

Благодаря на всички за мненията. Момичето е вече тук и е много мило. Не изразява бурно чувства, но очевидно обича сина ми, а и той нея. Харесва люти храни. Има алергия към скариди. Не е религиозна- интересно и беше за храните и обичайте, но ние не ги спазваме много точно, не спазваме пост. Постепенно се замислям как без да искам се задейства майчинският инстинкт.С други думи- и китайските мами да са спокойни. Доколкото зависи от мен и от близките ми момичето ще е уважавано и добре гледано докато е при нас. А и после, защото нашето момче е умно и добро.  Хубави празници и ако се сещате за други неща-  пишете. С интерес ще чета.

Лактозна непоносимост
Коренното американско население и азиатците имат най-висока непоносимост  само малко по-ниска от тяхната е тази на чернокожите, евреите, испанците и южноевропейците. Лактозната непоносимост е най-слаба сред северноевропейците и техните потомци. В Съединените щати около 25% от кавказците, 51% от испанците и 75% от всички афроамериканци имат недостатъчни нива на лактаза, за да усвоят млечните продукти, докато 90% от азиатските американци изпитват непоносимост към лактозата. (Lancet 338 (1987): 663-664; Nutrition Today 31 (1996))
Късмет с момичето. Радвайте й се и бъдете щастливи.

Благодаря! Това за млечните продукти ми беше важно, заради баницата. А и в какво ли не слагаме мляко. Много харесва домашна лютеница и оказа се унгарски мраморен салам. Помагате ми и наместо торта ще е баклава.

А какво общо има лактозната непоносимост? Авторката каза, че момичето е алергично към скариди.

Е, как какво, къде скариди, там и лактозна непоносимост   сигурно вървят ръка за ръка 

Обаче верно си обичат лютичко, и ММ умира за люто.
Обичат и "прозрачни" супи определено.

Много азиатци имат лактозна непоносимост. Връзка с алергия към скариди вие правите. Латозната непоносимост е към прясно мляко. В киселото лактозата е превърната в млечна киселина.

Е, предполагам ако имаше лактозна непоносимост, щеше да спомене, както е направила със скаридите. Все пак това не е нещо, което може да се премълчи лесно.

Не, не правя, точно обртното. Кандидат свекървата, вече каза към какво има алергия момичето, а  Вие се включихте  след нея с въпросното предположение.

Имам доста приятели и мъже и жени от най-различен азиатски произход и ги намирам за доста сходни като манталитет в частта с уважение към родителите и полагани грижи. Родените на запад са си интегрирани и по нищо не се различават от останалите.

Завиждам им за гените, защото масово изглеждат с години по-млади. Аз вече различавам азиатците от различните части.

Много бели мъже в западни държави залитат по азиатки. Даже в някои скандинавски държави си е цяла епидемия. Нещо като белите жени и африканците.

Като цяло азиатките не са толкова еманципирани като европейките и си падат по по-традиционните семейни роли. Друг е въпросът, че някои азиатки 2-3 поколение взимат някои лоши черти както на западния, така и на източния начин на живот.

Белите мъже залитат по азиатки, защото им изглеждат мили и послушни, за разлика от еманципираните западнячки. Азиатките обаче не толкова са покорни, колкото прикрити. Бързо настъпват когато са силни и отстъпват, ако са слаби. Могат да чакат своя миг. Не се конфронтират никога директно.
Имам много преки вътрешни впечатления.

Кротки били азиатките... не сте виждали свекърва ми.

Имам приятелка китайка с която се запознахме ,докато учих в Германия.Тя не понасяше мляко и млечни продукти-особено различните видове сирена.Пиеше само соево мляко.
И като идваше у нас и приготвях някаква риба със зеленчуци или ориз.
Чувала съм от нея,че родителите , свекърите ,по-големите братя и сестри  се уважават много,че не е прието да им се възразява,да се спори с тях,да им се повишава тон....
Беше много чиста и стаята и беше винаги подредена .
Много дисциплинирана.

Моята снаха е азиатка...обича баница,баклава,яде таратор и лютеница,обаче не яде домати в салата.Казва,че били сурови.Така,че едва ли ще я впечатлиш с шопска салата например..Те ги правят печени на фурна,иначе не.Същото и със салата с прясно зеле с настъргани моркови.Една позната филипинка се смее и ми казва,че това било за зайците .Не слагат на всяко ядене някаква салата както ние.Имат си специфични техни храни-нудълси,бамбукови пръчиции и други,а за ориза ползват райскукър.Но тя ми каза,че харесва повече аз как го правя-по-мазничък.Почти не ядат хляб,но ако направя питка и харесва.Не разбират смисъла на празничната погача например,защото при тях не хляба,а ориза е основна храна(макар,че сега различните видове нудълси го изместват,но по традиция е така). Обичат и кисело зеле(и на сърмички),защото и те го имат в кухнята си и са свикнали.
Не смея да правя обобщения като цяло,защото много неща са до човек и възпитание.Но като цяло са уважителни,внимателни,изслушват те.И да, не влизат в директна конфронтация и спор, дори да не са съгласни с нещо.
Аз още като я видях я харесах визуално,то ли кой ме пита де...ама да си кажа .С едно бяло като порцелан миловидно лице и черни дълги коси-като картинка.
Важно е да не живеете заедно и всеки сам да си определя правилата в дома.Както навсякъде важи това,но тук с една идея повече защото и различната култура е фактор.Макар,че тя е учила в Англия от 16годишна(в нашия случай) и е глътнала доста от местната култура,но все пак.

Моля?! Тука се посмях, щото веднага се сетих как китаеца и цялото му семейство от китайско "левче" храчеха със всички сили (не знам в какво, а и не искам да си представям), така че задължително да бъдат чути от всички клиенти в магазина. Тогава си казах "тез' китайци - егати отвратите били". За протокола - всеки път влезна ли в този магазин ги чувам да храчат.

Да не си от Търново??? ))
Имаме си магазин Пинко в Търново.На щанда с кссата си работят китайци.Всеки път като влизам и правят лошо впечатление.Веднъж мъж, жена и детето им китайче.Така силно разговаряха, че се чуваха из целия магазин.Не разбрах дали си говорят или се карат.Никога не поздравяват.Мъжа всеки път играе втренчено и на компютъра или си яде манджите до касата отгоре.Като прасета са.

А, не, не съм от Търново. Ние си имаме магазин Панда, където гледката, която описваш е 1 към 1. По цял ден си гледат сериали на таблета или говорят на висок глас с някой по скайпа и като си на касата не те поглеждат, ами продължават да си гледат таблета и мързеливо да махат пищялките от стоката си.
Това, което аз казах, че плюят и храчат така че да ги чуват всички, е гледката от китайски магазин тип "левче" в Мадрид.

Като прасета са, да, и не можеш да разбереш дали си говорят или се карат когато са повече китайци на едно място.

Голяма част от постовете са за смях. Азиатците са над милиард. Няма как да са еднакви.

Не са еднакви. В Япония няма как да чуеш шумни разговори и да видиш мърсотия. Не съм била в Китай, но повечето китайци, които съм срещала, са шумни и безцеремонни. Е, срещала съм и учтиви и приятни китайци, но те като че ли са изключение. За другите азиатци нямам никакви впечатления.

Имам близък роднина, женен за тайландка. Много хубаво семейство са, а дъщеричката им е красива като картинка. Живеят в Лондон сега.

Добро утро на всички! Отмина едната партида празници, в очакване на другата- нещата при нас са чудесни- никой не плюе и не се секне шумно. Малко се затрудних да обясня защо след като пералнята има сушилня простирам навън. Момичето има много козметика и грим и се пази от всеки лъч слънце, което ми е малко смешно при парите, които даваме за море, но наистина е бяла, бяла...Днес ще ходим на маникюр заедно. Страхувам се от расизма на нашенци, защото ще сме само двете, макар и с кола. Тук също се забелязват предубеждения. Няма да мисля за лошотии. Чака ни и посрещането на Нова година и с това тяхната ваканция приключва. Но ще продължа да чакам вашите съвети.

Изобщо не го мисли този расизъм! Първо- азиатци в България колкото искаш...нищо необичайно не е. Второ- ако ти го приемеш за нормално и другите ще започнат да го приемаш така.

Зяпат си, особено ако си в по- малък град. От време на време пускат "остроумни" шеги за да не им изядат кучето или котката.
Но като цяло повечето зяпат с любопитство, не с лоши очи.
Може би едно от нещата, които ми липсват в София беше, че почти никой не ни зяпаше, освен баби и дядовци.
Просто й кажи, че гледат с любопитство.

Според един японец в България, отношението към него не е добро, защото го мислели за китаец. Когато хоратата разберат че е японец, отношението напълно се променяло и ставали много дружелюбни. Той се чудеше защо. Защо изобщо има предазсъдъци към едни непознати хора, а няма такива към други непознати хора.

В България наричат всички азиатци китайци. И се хилят просташки и казват "всички дръпнати са ми еднакви".

Имаше едно момиче, беше толкова красива. Освен че беше невероятно красива и движенията ѝ бяха много нежни и женствени. Гледах я все едно беше богиня, не можех да отлепя поглед от нея.
Да не кажете сега, че сексуално съм я гледала, защото не е така!

В Китай гледат на нас като на много красиви, мен са ме спирали да ме снимат, или да се снимат с мен, само защото не съм с дръпнати очи, и ме гледат като че съм от друга планета. Беше ми много странно това.
Самите китайки, в Китай, рядко са красиви, искам да кажа, рядко можеш да видиш истински красива китайка, по нашия модел за красота. Те са дребни, с къси крака , миловидни лица и толкова. Много рядко там сме виждали високо момиче, стройно и с хубава фигура. Особено жени на средна възраст, са облечени често като мъже с къси коси и семпли дрехи , обувки тип пантофи и широки панталони, Рядко са модерни и поддържани жени, но говоря за тези,  които виждахме и срещахме в Китай преди години, пътувахме из доста техни провинции и впечатленията са ми не само от Бейджин и Шанхай, ама и провинцията ( Сиян, Гуилин,  Ханджоу, Гуанджоу и т.н. провинция Съчуан също).  Виж в Хонг Конг беше друго. Сега може да има промяна , но преди години беше така, пък и режима там някак не предполага много свободи в поведение, нрави и облекло.
Младолики са обаче, невероятно чак. Говорила съм с жени там, които според мен нямаха и 30 сет години, а едната каза че била на 46 години
Имаше идеална кожа и гарваново черна коса.
Друга пък каза на единия мъж с нас , че бил богат ! Беше бедна жена в провинцията . Той я пита как разбра? И тя отговори: че понеже имал всички зъби  и били хубави зъби. Той се смя: Ми те тези зъби съм ги правил, не са мои !   Ей такива, смешни разговори сме имали.
Виж за шумни , шумни са, и за хигиена и навици, са доста по примитивни от нас.

Поприготвих каквото бях намислила за утре- руска салата, баклава и др. такива и сядам да ви пиша. Предубежденията са ни много силни. Днес имах възможност да поговоря със сина ми, защото се опитвал да обясни на момичето идеологията на мекиците като пържен хляб със сладко. Сетих се, че в романите за съдията Ди, които бях чела навремето, ядяха много мекици с чесън като улична храна и му казах- "Не трябва да са и чужди"! Отговорът беше съвсем логичен: "Мамо, не разбра ли, че тя има душа на бяла жена." Външният вид ни заблуждава. Тя е родена в САЩ, израстла там. Учила в добри училища и елитни университети. Трудно мога да определя, че нещо в поведението и е от Китай. С изключение на грижата за кожата, но кое младо момиче не е суетно и не иска да изглежда добре. За внуци още не става дума, но ако дойдат баба ще си ги гледа по най-български начин. Ще бъдат прекрасни, най-вероятно със сини или зелени очи- нашият род целият е такъв. Весела Нова година!

Тук ще те разочаровам. Внучетата ще бъдат с азиатски черти, защото азиатският ген е най-силният и доминантен. Дръпнати очи, кафяви, черна-тъмно кафява коса, жълтеникава кожа.
Познавам много деца от детската градина на децата ми от смесени бракове- германци-светли с азиатки, няма нито едно което да прилича дори и малко на европейче.
Но да са живи и здрави! Попрочето малко генетика и ще се убедиш.
Тъмният ген- африканци не е доминантен ген, не е силен, при таква комбинация няма проблем да се родят мулатчета или дори руси със сини или зелени ои. Но при азиатски ген е изключено.

И аз така си мислех, че мулатчето ни ще е със светли очи, но цЪ, като черни дупки са, но е невероятно красив, чак се чудя дали е наш.

Доста често пускат статии за знаменитости с азиатски корени под надслов "няма да повярвате, че тези хора имат азиатски корени/са наполовина азиатци" и т.н., така че не е толкова сигурно, май 
http://oneclicksmile.com/20-celebrities-that-you-had-no-idea-are … y-of-asian-origin
https://ritely.com/celebrities-asian-genes/
и т.н.

мисля, че израстването в дадена среда не е определящо за поведението на човек.  Влиянието на средата е в надстройката. То е приучено. Докато е млад човек това е видимото. С годините базисните качества изплуват на преден план. Те не са от средата, а  ахрхетипи, различни от нашите. Идват от семейството, в което е израсла (азиатско) и от гените. Не казвам добри или лоши, просто много различни.
И да, няма внуците да са със сини очи. Аз и синът ми сме със сини очи, светла кожа и къдрава коса, и двете ми внучета момче и момиче са с азиатски черти. Снаха ми е американска китайка.

 Сигурна съм, че ще има много фенове/фенки в БГ.
Не знам от моите близки и познати (+мен), да има някой, който не харесва визуално китайци, корейци, японци, филипинци. За характер - не знам.
Баща ми имаше наематели китайци- бяха коректни и чисти.
Но при 1 394 075 771 Настоящо население и 56 етнически групи, едва ли може да се обобщава  .

Азиатския ген е много силен, и аз исках сина ми да има зелени очи като моите, ама тцъ!
Абсолютно копие е на баща си, черната остра коса, азиатските очи, тен абе всичко. Да ми е жив и здрав пък, името му е българско поне.
Аз съм носителка на мъжко генетично заболяване, и мисля че азиатския ген изигра много голяма роля в това да не се предаде на сина ми. Големи късметлии сме, и благодаря на Бог!

Съпругът ми от 12 години рaботи с китaйци и повечето му колеги сa му казвали, че нaмирaт нaс за еднакви. А когaто ходи тaм всички го гледaли и искaли да го пипнaт .В редките случаи ,когaто съм с него много се чудят на сините ми очи.Зaбелязaлa съм, че сa много вежливи, винaги когaто сме с детето му подaрявaт по нещо, не сa шумни, но от ММ знам, че поне в Китaй всички се държели достa освободено и нямaли много зaдръжки.
А кaк се рaдвaхa на свaтбaтa ни, бяхa точно кaто всички туристи- всеки с фотоaпaрaт или камера, на снимките все искaхa да сa отпред,нaучихa от рaз прaвото хоро и много се зaбaвлявaхa.

Нашият потенциален кандидат-зет пък е смес между германка и осетин, роден в Русия и израснал в Германия. Засега само на снимка съм го виждала, но нали и в Осетия са повечето с дръпнати очи... Но не, рус и бял, със светли очи е. Дъщеря ми казва, че е взел най-доброто от двете култури - немска и руска. Той се смята за германец, подозирам, че аз говоря руски по-добре от него. Февруари - живот и здраве, се надявам да го видим за пръв път.

В Осетия няма хора с дръпнати очи. Осетинците са са кавказки народ от ирански произход. Останалите са руснаци, грузинци и арменци.

Моят син не си доведе от Щатите момиче, но буквално до ден днешен чувства като свой брат едно момче от Непал. Не са китайци, но са азиатци. Сред представителите на толкова националности в САЩ, той живееше в една къща с тези момчета от Непал, ирландци и гърци. Непалците за него са най-невероятните хора на света - спокойни, щедри, кротки, добронамерени, честни, верни приятели и всичко прекрасно, което би трябвало да е един добър човек. Изключително впечатлен беше и вече толкова години са си скъпи един на друг с неговия приятел Нишал, както и с другите момчета и момичета азиатци. Понеже се споменават и други националности, в такава среда явно се откроява манталитета на всяка от тях, та да спомена, че за гърци сина ми не иска и да чува. Но румънци и италианци според него са много приятни за общуване, особено румънците. Ирландците са шумни пияници, а чеченците са притворени и хитри. Имало е и други националности, но от тези беше особено впечатлен като манталитет. Моят син са го смятали за американец - и на вид, и като език, а вероятно и защото той е космополитен тип човек и се чувства добре навсякъде по света, където е бил.
Нашата кандидат снаха (на другия ми син момичето), е словачка. Много фино и възпитано създание! Имат различия с нас в манталитета, но нашето семейство е малко като италианска фамилия и въпреки нейната първоначална сдържаност, тя обича да е у дома и се чувства удобно и щастлива. Хареса ни и се отпусна бързо. Сега истински се обичаме и то взаимно. Тя ми е дъщеря, наред с моите деца и приятелката на другия ми син.
На сина ми не му е особено комфортно в Словакия като цяло, обаче, а уж нали европейци, славяни... Чувства се добре с роднините на приятелката си, но не и в страната. Според мен, с какъвто и произход да е новият човек, който ще влезе в един дом, трабва да сте наистина наясно с някои специфични особености на националността, но човешката топлина и мило отношение, се разбират и приемат от всеки, независимо с какъв произход е.

Била съм в Непал преди години. Изумителна страна и хубави хора наистина. Хора от планините.
Те са били част от Индия през Средните векове, доколкото помня. После заедно с Индия са били колония на Британия. След като се освобождават се оформят като отделни държави. Но непалците нямат общо с индийците. Много добри, много отзивчиви, няма да ти искат пари, няма да просят, гледат те с едни добри очи. Там улици, сгради , всичко е като "музей под открито небе". Ако сина Ви има приятел и иска да иде, да отиде до Непал поне веднъж   Изумителна държава. Все едно се връщаш векове назад. Но технологиите са навлезли доста, защото е силно туристическа страна и има Интернет клубове и т.н. доста повече от други държави в Азия ( поне преди години това правеше впечатление) Индийците са съвсем други, нахални и доста неприятни. Все просят, все искат, иначе отгоре те гледат. Жената не я уважават особено много. Тогава ходихме и в Индия и нямаше как да не направя сравнение с непалците.

Благодаря! Приятелството им е от онова, което аз усещам като "мога да не те виждам с години, да те чувам ми стига, като се видим ще е все едно сме се разделили вчера, стига ми да знам, че те има". Те се обичат като братя. Синът ми продължава да говори с топлина и уважение за приятеля си. Пишат си. У дома има непалско знаме. Имам чувството, че съжителството с тези хора, го промени и го направи по-мъдър, по-спокоен и по-добър човек. Изобщо, пребиваването му в Америка му се отрази адски положително!
За Непал... Знае ли човек, със сигурност, ако му се предложи тази възможност да отиде след време, ще го направи. Нишал завърши и за сега живее в Минесота. Рядко се връща в Непал. Помня, че покрай земетресението някои от групата май се прибраха. Бащата на друго момче от приятелите му, беше някакъв министър от непалското правителство.

Здравей, ето моето мнение по върпоса.

Аз самата съм българка, израснала съм си в България, майка ми е българка и баща ми Иранец, който е дошъл тук 87 година да учи в Техническия (МЕИ тогава). Имам леко по-маслинена кожа и фамилията ми е различна от българските понеже майка ми е решила, че е по-интересно да използваме тази на баща ми. Това, което ми беше изключително неприятно в държанието на майката на бившият ми приятел (с когото бях 6 години) беше че постоянно ме караше да се чувствам различна, а аз реално съм си българка, нищо че баща ми е иранец. Например:

- Седим в ресторант и поръчваме. Аз си взимам свинска вратна пържола. Майката: ама във вашата култура нали не ядете свинско? -- ??? как да реагирам на това ми кажете Ям каквото си искам, баща ми също.

-Дават филм за това как най-голямото летище било не знам си къде и как иранците се опитали и те да построят също толкова модерно и голямо летище. Коментара на майка му: пха, тия па араби, как ще строят такова нещо, та те живеят в колиби. -- не знам какви колиби, но къщата на моите баба и дядо в Техеран е като тези тук в Бояна.

-На шопинг сме. Аз смея да твърдя, че много се интересувам от мода и доста разбирам от стил и се обличам по световна мода. В съшия ден си купувах дрехи, които се водят по-скъпи за бг пазара. Майка му: ама ти как можеш да си позволиш такива дрехи, не сте ли бедни? ---- баща ми е син на директор на болница а баба ми има собствен бизнес, майка ми и тя има собствен бизнес, баща ми е инженер, а аз самата имам работа, която се плаща около четири пъти над средната работна заплата, но не, трябва да сме бедни защото видиш ли, баща ми е "арабин".

-Гледам почивки, на които да заведа сина и като изненада за рожден ден. Тъй като беше зима, а и двамата харесвахме топли климати и не един път сме си говорили да отидем в по-екзотична страна, гледах нещо за Йордания, Дубай и тн. Съответно знаете, че цените в тези страни са също по-височки ако си турист. Майка му: а? как така са толкова скъпи, за какви се мислят? Айде разбирам да ходите в Норвегия или Швеция, красиви и нормални страни...

Много ми беше смешно като жената беше донесла дюнер да ям защото било арабско ядене

Само да поясня, че Иран е персийска държава и се говори на персийски, който е различен от арабски. Не говоря нито един (за жалост), но пак навсякъде ме питат : говориш ли арабски...толкова ми беше писнало, че един ден в работата подадох жалба при HR за един дето беше казал, че видиш ли, аз задължително говоря арабски. Няма нужда да казвам, че този човек беше лишен за година от коледни и годишни бонуси, от правото да го повишават и от месечни бонуси. Плюс предупреждение за уволнение и нов изпитателен срок.

Интересното беше, че майката на бившия не беше лоша жена, казваше тези неща с истинско любопитство, нямаше нотки на расизъм. Или е била добра актриса, знам ли.

Сегашната ми свекърва е наистина страхотна жена и абсолютно никога не ме е накарала да се чувствам зле или не на място, тя самата е изцяло руса, зелени очи, цялото и семейство са така, включително приятеля ми (не че е толкова от значение, но по принцип от "светли" хора съм срещала най-много неприязън към мен). Никога не ме е питала въпроси като откъде съм, откъде са нашите, а от тези въпроси просто ми се повдига вече като ги чуя.

Затова моят съвет е само да попитате дали например не е веганка да кажем, защото ако е, е редно да се приготви и такова ястие, или ако има нещо друго, което може да и е обидно лично като човек. Иначе тя си е човек като всеки, най-много ще се зарадва ако просто я приемете и покажете, че я харесвате и смятате, че сина Ви е направил правилен избор.

flowerbi, доста се посмях с разказа за " бившата свекърва ".

Yangdze,хареса ми как си описала Непал и народа, телепортирах се там

До Авторката - намирам, за много мило, че се интересуваш и вълнуваш от срещата с момичето. Доброто начало вече е поставено върху него ще градите бъдещите отношения.

Lily, чудесно е,че синът ти е имал шанса да опознае различни хора и култури.
Да намериш добър приятел, никак не е лесно.

Относно гените - азиатците имат силни гени, но не е нужно да го мислите толкова. Дано е истинска любовта им и да си живеят добре.

Аз пък не виждам какво разочароващо има в това. Аз живея в САЩ и тук има вече много деца от смесени двойки. Трябва да кажа че са изключително красиви и запомнящи се. А с жълтеникава кожа изобщо не съм виждала. Когато бях студентка, пък бях нещастно влюбена в едно момче - наполовина руснак, наполовина кореец. Такъв красив мъж и в Холивуд не съм виждала. Киану Рийвс пасти да яде. Имаше обаче дългогодишна приятелка и й беше верен, най-важното.

Определено децата на европейка с азиатец (малайзиец), са с азиатски черти и нямат нищо общо с майка си на външен вид. Тя е красива жена, тип българските моделки (без тунинг), той си е монголоиден. Децата са си като него и трите. Малко по-бели, не с маслинена кожа като бащата, но ако не видиш майката, няма да предположиш, че европейка ги е родила. Силен им е генът на азиатците, да.
А на познат българин и то як балканец, и филипинка, дечицата имат малко по-размити азиатски черти. Личи си, че има нещо, но не е така изразено както при майка българка и баща малайзиец, където са си неоспоримо азиатчета.

Празниците отдавна отминаха. Децата си заминаха. Расовият проблем не ме интересува. В смисъла на външност и характерни черти. Ако има дечица един ден се надявам да са щастливи и обичани. По-скоро ме вълнуват проблеми като това, че общуваме през език, който за момичето е матерен, а за мен чужд. Аз съм доста пряма, предпочитам истината и късите пътища. Нашето момиче е по скромно или прикрито. Не казва пряко какво иска. Може би си е женска суета- т.е. предизвикателството "познай какво искам, ако ме обичаш". Защо да го отдавам на азиатското в нея? Това, че аз съм задминала този вид флирт не значи, че и при нея е така. Като си пишем месиджи също понякога не съм сигурна в нюанса на казаното- дали ме е разбрала или е "диктатор"? Явно една гадна свекърва дреме някъде в мен. Но нямам друг начин да насочвам като една истинска българска майка "правилно" сина ми, ако не използвам нейното съдействие и сътрудничество. На него му предстои важен изпит, за който нещо се "ослушва" и момичето така пряко пое ангажимента, за който двете се разбрахме, че ми се струва жена на място. Съобщението завършваше простичко "Разбрах. Ще вземе изпита"! Благодаря, че продължавате темата. Отношенията ни са дистанционни заради огромното разстояние, но всеки съвет ме утешава.

Моят син, който е в Словакия, имаше здравословен проблем. Като всеки мъж, не му се занимава и нещата не стават добре така. Неговото момиче също пое ангажимента да се грижи всичко да е правилно в тази насока и резултатите не закъсняха. Всичко е наред, слава Богу! Помолих я, тя също така простичко обеща и изпълни обещанието си. Когато виждам, че го обича и се е отдала изцяло на връзката им, съм спокойна. Тя е сериозна и отговорна млада жена, и аз съм ѝ благодарна за всичкото внимание, с което обгражда сина ми.
Понякога се получават смешни неща. Тя говори сравнително добре български и пише също. Писането е с грешчици, но тя сама научи езика! По повод на една наша годишнина с мъжа ми, тя публикува наша снимка с много мил текст във ФБ, посланието беше на словашки и там, в едно изречение пише: Sú úžasní ľudia a milujem ich! Което предизвика такъв смях, защото на словашки "úžasní ľudia" означава "удивителни хора", а знаете какво е на български! И до днес се шегуваме с това и много се смеем когато тя е тук и като кажа на мъжа ми "ама ти си ужасен!" и почва кикот, защото знаем за какво става дума.

Аз общувам със снаха ми (американска китайка) на чужд и за мен и донякъде за нея език - английски. Вероятно е до човек, но наистина ми е трудно да комуникирам с хора, които не изразяват открито мнението си. Не искам да се съгласяват винаги с мен и да изразяват възхищение от подаръците ми, само от пресилена учтивост.
В началото на връзката им, бях изненадана да я чуя да казва, когато я питам за нещо, че той е "босът", той решава. Чудех се дали, това е някакво грешно разбиране на езика от моя страна, но аз не си представям отношенията в едно семейство като "бос-подчинен".
Отношението на роднините й към мен беше като към "валиде султан". Бях там за сватбата и станах много рано сутринта (заради часовата разлика) и отидох в кухнята да приготвя закуска и да свърша някоя работа. Това вся смут в родата. Накараха ме да седна и те да ме обслужват. Сигурно си мислеха, че това е израз на уважение и на мен ще ми хареса.
Е нещата, слава богу, не останаха такива. Снаха ми е добър и предан човек, чудесна майка, но ми е трудно да я накарам да бъде директна.
Аз избягвам да насочвам синовете си в "правилната" посока. Те си имат съпруги, с които да се съветват. Казвам, какво мисля и дотам. Моето време, да се намесвам в живота им, е минало. Бих се намесила по-настойчиво само ако става въпрос за здраве. Синовете ми обаче знаят, че докато съм жива, винаги ще съм на тяхна страна.

И аз малко не го разбирам това с насочването на синовете.

Насочване за какво и на къде?

Това ми напомня на моята свекърва, която ме караше едва ли не за ръка да водя сина й в университета да си бил завършил ученето. Представете си. Така и направих ( любезно) , завърши, аз лично му писах едни забатачени курсови работи ( щото сме в една сфера с него) и да му заверят някакви последни изпити. Това е адски ненужно разберете хора. Даже при нас смешката беше, че самата свекърва се беше обаждала във факултета ( защото тя е от същата сфера ) и да пита кога ще изпитат сина й. Толкова смешно нещо не мога да си представя хора.
Моите родители никога, ама никога не биха направили това. От малка съм самостоятелна да си гоня нещата, решавам нещата и т.н. Баща ми не знае къде е факултета и къде точно съм била на квартира. Отгледали са ме в стил: подкрепяме те на 100 %, помагаме доколкото можем финансово, но живота си е твой, избора си е твой, научи си да си гониш нещата....  да си носиш последствията.... и добри и лоши...

Та резултата, за мъжа ми, от "майчината" грижа на свеки, е че сина й е умен човек и би се оправил добре и сам, би завършил и сам... нооо понеже от дете е гледан в стил...."айде мама те бута за това, мама урежда това, мама иска това, мама пита за онова, 100 въпроса и команди в минута"............ той е като с извадени нерви и НЕНАВИЖДА някой да му дудне и да го пита, да го бута и да иска нещо от него ( дори за дребни неща може да избухне ако се искат от него) ... до степен че е неспособен сам да организира дори ежедневни неща.... увреден, как да кажа, лишен от желание от дете, точно поради опяване. Уважава майка си, но мисля че в основата на това , някъде дълбоко стои СТРАХ от нея. Гледа до днес да живее според нейните очаквания, и отговаря на 100 въпроса по телефона всеки път. Тя е водена от най- добри намерения, да не решите че нещо искам да я обидя, но  последствията  са ужасяващи.  !!!!

Да не залитнете сега по моите недостатъци. Няма да споделям лична информация, но безпокойството на родител за детето му, независимо от възрастта и разстоянията, са налице винаги. Аз вече себе си трудно напътствам, та какво остава за човек, който преди повече от 7 години изпратих без мушкато в саксия и с един куфар, без родители за гидове и носачи, но с много кураж и знания в един от най-добрите университети на света. Университет, в който пристига целият род за да се зарадва къде е постъпило чадото им, моят син "завладя" сам, завърши с отличие и валедиктория и сега продължава докторат в друг още по прочут университет. Понеже много обича да преподава не му остава време за собствения му изпит. Това е. Синът ми е "самостоятелна бойна единица". Отдавна сам си взема решенията. Както за любимото момиче. Ние я приехме, надявам се да е разбрала, като една от нас. Въпреки това майка му и приятелката му имат право да се безпокоят за него. Да търсят път да го подкрепят. За това става дума. А иначе и да искам- няма как да контролирам, когото и да било. Мога само да ги обичам. Хубав ден ви желая от сърце!

Понеже съм била в ролята на сина ти, само дето заминах преди цели 18 години вече, а сега имам дете, откакто я има нея реално си давам сметка какво съм причинила на родителите си и защо им побеляха рано-рано косите. Само се моля дъщеря ми да не е толкова самостоятелна (това в кръга на майтапа).

И аз заминах преди доста години, без дори да се замислям какво им е на мойте родители. Трябваше да ми се родят деца, за да "прогледна" и разбера как се чувстват. Би ми било по-странно, ако жената не се притесняваше за сина си. Особено на такова далечно разстояние.
А конкретно за китайците съм забелязала, че при тях има огромно уважение към старшите поколения. Това е голям плюс.

Василева,синът ти е завършил най-престижни университети ,преподава,предполагам,му плащат за това ,живее на 10000 километра и ти от тук го "напътстваш" чрез жена му да си вземел изпита.Абе,малко странно ми се вижда.На снахата ,със сигурност.Най-малкото ,ти й показваш,че този мъж не е достатъчно зрял, да си движи задачите,нямаш му доверие.Изпита можеш да го коментираш с него и то без да се преекспонираш.Остави хората да си живеят ,а ти си намери занимания.Примири се, живеят далеч и трудно можеш да общуваш реално отдавна с детето си.

Да излагаш аргументи в публичен анонимен форум е като да спориш с радиото. Не мога и да ви се обидя. Само да препоръчам малко повече чувство за ирония и без менторски тон. Занимания си имам толкова, че не е изключено и с вас да се занимавам- в по-обобщен, но достатъчно сериозен и отговорен контекст. Според вас коя обща тема има между две жени, които обичат един мъж, но едната му е майка. За времето? За природните забележителности? Най-нормалното в моментите, в които оставахме двете, е да си говорим за него. Момичето също си има мечти и надежди. Планове- при нейната професия се налага да са много дългосрочни. Нещо грешно в тези планове да участват родителите. Какво значи "остави ги да си живеят"? Не знам дали съм права, но моето усещане е, че момичето имаше повече нужда от мен от тези наши разговори. Защото е много млада и много влюбена. Чувствата им не мога да коментирам, внучета още няма, за да се суетим около тях. Остава да коментираме мъжа, който и двете обичаме и се грижим за него, както можем. Тя най-вече. Добро и почтено момиче, доколкото я опознах. Да даде господ да се сближим.  И нещо смешно- не може да намига. Дали заради структурата на клепачите, но много се смяхме.

Виктория, нормално е да се притеснявате за сина си, което включва и неща като изпити. Предполагам, че става дума за comprehensive exam/quals или за proposal defense, а често се случва хората да ги отлагат, особено ако са перфекционисти. Изпитите са доста сериозни и докарват доста предварителна тревожност. Може би защото знам за какво става дума, съм по-склонна да оправдая вашата намеса и интерес, тъй като точно този изпит често се оказва препъни-камъка в докторските програми и то не заради самата си сложност, а по-скоро заради притесненията вътрешни на кандидатите и отлагането му до безкрайност, докато не стане прекалено късно. Това се случи на 3-ма души ог групата от 9, с които започнах. Нека бъде по-смел и по-решителен, от отлагането няма смисъл. Ще се справи прекрасно. В моя случай, тъй като бях по-възрастна когато се занимавах с това си образование, работех на пълен работен ден и бях вече омъжена. Много ми помогна подкрепата на съпруга ми, който беше поел цялото домакинство и въобще ми беше освободил напълно времето извън работа за подготовка. Затова всъщност подкрепата на приятелката, особено ако живеят заедно, е доста важна.

Сама си пуснала тема в обществен форум да обсъждаме снаха ти от американско китайски произход ,не сме ти се заврели ние в семейството да ви клюкарим. Не знам какви мнения си очаквала за човек ,който не познаваме и евентуално ,се очакват някакви обобщения за всички китайци и американци  взети  заедно.Прочети  си собствените  постове,може би от страни ще се видиш по друг начин.В случая ,не си важна ти и колко ти си пряма и даваш по краткия път.Първо ,заради езиковата бариера,второ заради културните различия,трето заради характера на момичето,което едва ли си схванала вече напълно.Давай го по-кротко , ако искаш.
П.П На мен би ми станало тъпо,ако разбера че свекърва ми ме обсъжда в обществен форум.А и светът стана доста тесен.Снахата може и да не те прочете,но някоя близка като нищо може да те идентифицира.

Благодаря на проявилите доброжелателен тон. Интересни са ми вашите истории. Ако желаете можем да продължим да ги споделяме, защото много български родители са в нашето положение. Това, от което имах нужда е малко кураж за ситуация, за която не бях много подготвена, а не от клюки. Получих подкрепата, на която се надявах и благодаря. В препирни, обиди и спорове няма да влизам. Нямам проблем с идентификацията си. Нищо от написаното от мен не смятам, че обижда някого. Както някой писа преди време- може би в китайската "мамма" споделят мисли за това гостуване у дома. Забравих да ви разкажа как в един ден преди нова година спряха за 4-5 часа парното и топлата вода и беше паника да не погинем. Изкарах топли пуловери, пуснаха се климатици и духалки. На котлона постоянно топла вода...Мила родна картинка. Усмихвайте се, мили дами! Драми няма. Сега ще си сипя едно за ваше здраве! Хубава вечер!

По-точно: Много се смях.

Важното е, че всичко е минало добре.

Виктория, ако мога да си позволя един непоискан съвет, той е е все пак да не се притеснявате чак толкова много от впечатлението, което оставяте или пък предварително да се настройвате с каквито и да било очаквания. Ако отношенията на синът ви се задълбочат и стигнат до брак, трябва да се окажете от представите си, че нещата ще са както биха били ако синът ви живееше наблизо и нямаше физическа и културна дистанция. Нещата са такива, каквито са, а не такива, каквито сте си ги представяла.

Все пак ясни и откровенни отношения, никога не вредят.

Аз нямам съвет, нито имам наблюдения, просто ми се искаше да кажа, че историите ви са много мили и се записвам, за да чета и други евентуално

Ох, да - този бисер е мой, хаха. Исках да напиша "китайския вариант на БГ Мамма", обаче в бързината ето какво се получи. И аз си се смях доста после, даже реших да не го редактирам.

Радвам се, че гостуването е минало добре. Спирането на парното и топлата вода си е точно комедия по нашенски сюжет. Добре че тока не са спряли също.

Моето мнение по въпроса...Още от времето на соца България имаше и поддържаше много добри контакти с Япония в различни направления.Тя се славеше като страна с високи технологични успехи, пред която тогавашните наши управляващи благоговееха.Нашата инженерно-техническа общност се стремеше да се доближи до тях,взаимства и приложи техните постижения в електрониката,технологиите и в други области с някои общи проекти  в наши условия.Имаше голям ентусиазъм тогава на държавно ниво да станем техническа нация по подобие на Япония и Германия-ейй,големи мечти.(Доколко са били успешни-друг въпрос,защото в последствие се намесиха руснаците и отрязаха мераците на Т.Живков по въпроса.)
Японците бяха известни като силно дисциплинирани,с висок морал,трудолюбиви, успешни в много области,ценители на красивото и доброто,на природата и какво ли не.Обществото ни беше силно впечатлено от тях.Историите за самураите предизвикваха възторг.Книгата на Марко Семов "Япония като за Япония" за живота в тази страна беше бестселър .Сериала "Шогун" се гледаше с голям интерес. Марките Хитачи,Тошиба,Мацубиши и други са познати у нас още отдавна.Японската техника беше синоним за качество...а японеца се славеше като умен ,интелегентен, човек на дълга и честта, свръхчовек дори, пример за подражание и възхищение....

Така,че промяната в отношението разбирайки,че човека е японец...и в контекста на горе казаното не ме учудва.

Новините при нас са, че моето момиче е започнало да учи руски език. В техния университет няма български, но поне ще може да чете. Само уважения за усилията!

Много е мило, че я наричате "моето момиче". Адмирации към Вас. Не знам на каква възраст сте, не знам дали има и някакво значение, но съм чувала доста лоши неща за хора, които просто не са имали "късмета" да са българи или да си "объркали" цвета.
Много се радвам за Вас, момчето Ви и Вашето момиче. Надявам се, че и моята свекърва говори така за мен.

Не знам доколко ще ѝ е от полза, въпреки че за нас, които сме учили в училище, ни се струват почти еднакви.
Синът ми и неговите набори нищо не разбират, когато се говори на руски.
Предполагам, че синът ти ще се изяви като добър учител......

Адмирации. Един език + е още един отворен прозорец. Чудесно!

Това заради личен избор ли го е започнала или заради взаимни чувства? Руския е труден за западняците, а за азиатците, предполагам колкото на нас китайския.

Това лято бяхме във Виетнам и доста от местните търговци говориха на руските туристи на руски...със силен техен си акцент.Предполагам,че не им е лесно да го учат имайки в предвид как звучи местния език....И за това усилията им са похвални....
Аз понеже говоря свободно руски доста се забавлявах да ги слушам.

След около месец и половина ще имам възможност да се убедя дали има напредък в руския и четенето. Ще са тук за Коледа и Нова година. Приготвям подаръци и се вълнувам, защото момичето има и рожден ден. Големи празници ще бъдат. Ще се учим да готвим. Хубав ден!

Моята снаха (американска китайка), като видяла учебника по български език за англоговорящи и прочела първото изречение "Българският език е труден за повечето чужденци" и се отказала. Каза ми, че ще разчита на децата да научат български от баща си и да й превеждат. Не я упреквам. Не й е необходим, за да полага толкава усилия.
С баба й обаче срещата беше пълна изненада. Възрастна китайка (дай боже всички да изглеждаме така на 90 години!) ме поздрави на много добър руски. Оказа се, че е била професор по руска филология в университета. С майка й и баща й обаче не можахме да разговаряме на никакъв език. Те бяха от поколението на културната революция, когато образованието не  е било "на мода".

Здравей Мая, тъй като съм чувал, че китайците много държат на семейните ценности, какви са взаимоотношенията ви със майка й и баща й след като има културни и езикови трудности?

От много време не съм писала, а имам хубави новини- за Коледа ще имаме годеж. Разменяме инфо за пръстени и рокли. Още не си представям всичко, а и двойката е много заета с работа. Като напреднат процесите ще информирам.

И аз съм чувала такива неща, но почти не познавам китайските си сватове. За първи и последен път ги видях на сватбата. После те се върнаха в Китай. Година по-късно майка й почина, а баща й е болен и алкохолик. Бабата вече е твърде възрастна.
С културните особености се сблъсквам при общуването със снаха ми. От сина ми знам, че когато е бил в Китай за да се запознае с родителите й, са се опитвали да разберат пие ли, пуши ли...абе като тука на село. Много държат на социалния статус.

Честито! Като организирала презокеански сватби 2 броя с един и същи младоженец мога да помагам с идеи и опит, ако има нещо. Хубави емоции!

Как така с един и същи младоженец? То това не е реклама, да знаете....

Предполагам една тук, и една там 👍.
Доста познати правиха по 2 сватби...една в Бг и втора в държавата, в която живеят.

И една и съща булка, де!
Да, имахме две сватби, едната беше по-скоро подписване (САЩ), а другата церемония и купон (БГ). Имаше бая работа и по двете.

Виктория дано момичето да е добър човек, това е най-важното.

Пасват си със сина ми. Той е спокоен с нея и я обича. Това според мен е най- важно. Моите впечатления са много повърхностни. Колкото сме контактували всичко е било наред. Има разминавания в реакции, но то къде ги няма. Само да са здрави и да се обичат, това се моля!

Времето ще покаже

Времето ще покаже

Че то винаги има разминавания, даже и между поколенията. Кандидат-снахата е българка, а кандидат-зетят е германец от руско-немски произход, като че ли с него даже ми е по-лесно да общувам, по-открит е някак, докато момичето никога не мога да разбера какво мисли и дали не съм сгафила някъде. До голяма степен е и до характер.

Мами, мина време, дайте ъпдейт за азиатските ви снахи

При мен всичко си върви по реда- направихме годеж и ще следва сватба. Готвим и се забавляваме заедно, когато дойдат на гости. Живеем отделно и на огромно разстояние. Тяхната действителност очевидно е съвсем друга. Като родител съм доволна, че синът ми си е намерил добър другар в живота и си допадат.

Искрено се радвам! Прекрасен избор е
направил синът ви, азиатките са мили, обичливи и грижовни, не заслужава да се трови с българка.

Ох, bratan, господ да ни пази. Няма какво да си кривя душата- стреснах се като разбрах расата. Аз харесвам за снахи все бели и синеоки момичета. Добре, че господ си знае работата. Реших да помогна с нещо на едно от момичетата, с които синът ми беше излизал няколко пъти и визуално я харесвах. След недълго общуване за съжаление се убедих, че момичето е пълна откачалка и то не от хитрите- просто е неадекватна. Оттогава всеки ден благодаря на бога, че ме опази от това аз да давам съвети за личния живот на най- близките си. А предрасъдъците са си там, дремят и изплуват в неочаквани моменти...

Бог закриля и обича сина ви, щом го е опазил от българките и го е дарил с прекрасна жена от най-чудните земи.

Бог обича и закриля българките, че ги пази от такива като теб.

Да, ама никой не те пита. Темата е за азиатките, тъй че тихичко.

Може да шъткаш на азиатките, те слушкат.

Братане, на противоположното мнение съм. Даже сред българките трудно ще намериш толкова меркантилни и нахални същества. Извадката ми е главно от китайки, но пък те са май 3/4 от азиатките.
Уточнявам, от китайки, неживеещи в Китай.
Ужас са просто. И то без да отварям дума за естетически предпочитания.
Някъде пишеше, че мъжете-китайци са със 120 000 000 повече от жените, що така са ръгнали китайките за нашего брата, не знам.

Защото за тях е  престижно да се омъжат за "бял", и защото ще бъдат уважавани от мъжа си. А с китаеца, модерна слугиня.

Ще бъда два пъти бъдеща свекърва, дай Боже на българки.Интересна ми е темата, за това съм тук.
Имам позната, която е живяла 3 години в Китай.Нейн братовчед е женен за китайка.Та тя е била там, за да гледа децата, защото китайката е искала помощница за тях.От нея знам,че като цяло китайците са много нахални и невъзпитани, много гръмогласни и  с много лоши навици, които не се притесняват да си ги покажат на обществени места.

Ако, все пак, преди да пишете си давахте труда да попрочете темата, нямаше непрекъснато да давате примери с китайки от Китай. Случая просто не е такъв и мненията ви са напълно не в час.

Темата съм я чела от самото начало.
Китайците си остават китайци, няма значение къде са родени.

Не мога да правя обобщения за една четвърт от човечеството, но доколкото се ориентирам - няма универсално явление китаец. В самата огромна страна са множество народи, дори с отделни езици. В моя случай става дума за човек, чийто предци са от ок.100 години американски граждани. Културата, манталитетът, образованието и самочуствието са на американски граждани. Т.е. потвърждавам, че битието определя съзнанието. Също както съм убедена, че има хиляди достойни български момичета и жени. Прилагането на всякакви шаблони и предубеждения в личните отношения само обърква нещата. Хубав ден на всички!

Ахахахаха, направо падам.

^ И аз

И все пак очаквах повече да ги очернят, в реала голям хейт им удрят.
Аз излизах за кратко едно такова азиатско девойче - мило, дребничко, скромно и добро същество, но навсякъде усещах да българките я гледат с някакво прикрито презрение, неприятна случка със сервитьорка в заведение, моите приятелки и те се изпускаха с някакви проститии и подигравки. Едва ли не - ние сме някаква по-висша раса.

Само при българките това, мъжете я приемаха отлично и тя се вписваше добре. Не знам дали става дума за завист или расизъм.

Това с “висшата раса” се прояви от една продавачка в магазин за козметика в мол Парадайс- снаха ми искаше да тества цвят на основа върху ръката си. Продавачката се разкрещя какво си позволявала, само тя можела да работи с тестерите. Разбира се се намесих, извикаха управителката, следваха извинения, че не са разбрали правилно и т.н. Много неприятна сцена беше, но пък аз писах до франчайзингодателя за случилото се и за нарушението на правилата на обслужване, съответстващи на стандарта на компанията. Очаквам отговор след проверка, която обещаха да направят и съм сигурна, че ще получа отговор, защото аз самата съм клиент от години и имам тяхна клиентска карта от Виена, на която се позовах. Видимо е какви покупки са правени в годините. Та така.

Братан какво се казва ние сме си прост народ и това ще е и след още 50-100 години.Ще сме си същото племе.Имаше една тема за един свалки и аз писах в темата как действам с рускини.И в темата 6-7 жени ми скочиха в темата за какво съм се бил занимавал рускини.Имало толкова много хубави жени в българия да съм бил занимавал с тях.Ако направим внос с минимум 20 000-30 000 рускини всички проблеми се решават на тая държава.

  Ох, т'ва ли било? Казвайте ги тия работи навреме!

Как пък да не е от расата. И аз не пипам тестери на козметика в моловете, но мога да се тествам, за да те успокоя, а ти - твойта китайка. И все пак - там те обслужват, не бъркаш и мажеш сам.
Мой колега преподавател е вечно влюбен в азиатки, изоставен, нещастен и депресиран. Не му смогвахме на депресивните епизоди.
Не съм наблюдавала българка да гледа с презрение азиатка, виж българин да се дуе кат пуяк, че е забил нещо екзотично - да.

Дренка, не разбрах написаното...Към нас беше проявена агресия. Има начини и начини да се обслужи клиент. А дали снаха ми се засегна? (Не приемам да я наричате “ моята китайка”- тя е от такъв произход, но е американски гражданин и вече мой роднина) По- скоро беше шокирана. Друг случай, при който не знаех какво да и обясня беше при посещение при лекар, чийто хумор се състоеше предимно в това да ми обясни, че съм дебела и това е причина за всичките ми страдания. Имам си съвсем нормално телосложение, но знаете циничните приказки на лекарското съсловие и фамилиарното им отношение. Е, за този случай с пишман доктора вече репликата беше: “Защо не го съдиш, мамо?”

Това се опитах да обясня - аз, с подобно поведение бих провокирала същите ответни реакции.
Не разбирам с какво американската гражданка от китайски произход има общо с вашето посещение при бг доктора.
Тук все още не ги съдят за такива прояви, обяснете ѝ, с българин се е взела, има да се шокира.

Пълно е с простаци, ако вземе човек да им се връзва, ще си скъса нервите.
Наистина, момичето е от друга държава - имам предвид САЩ, но има хора от други култури, които са толкова свестни и сърдечни, че не можеш да им се нарадваш. Аз имам зет чужденец, много се разбираме и си е зет като мед. Предполагам, че така ще излезе и с твоята снаха.

Те американците се съдят за щяло и нещяло.Тука вече наистина е проявила американски манталитет твоята снаха, victoria vassileva. Пиша го с добро това.
Българките няма с какво да завиждат на азиатските момичета, не мисля че с нещо превъзхождат българките.
Ние българите като цяло сме особен народ, чак пък прост, има наистина прости хора, но всяка раса си го има това, всяка нация.Дари и при известните японци, които се славят със своята дисциплина.

Да, сестра ми е същата досада със съденето, чистокръвна ( доколкото знаем) българка, преди време паднах в офиса, на равно, сама съм си виновна, че ходя и спя, и тя съответно "Ама трябва да ги съдиш за обезщетение, сигурна ли си, че пода не е бил мокър!?!"... За 10 години там е прихванала доста от техния манталитет

От наблюденията си на китайски двойки ( дори и смесени ) в САЩ, жената е тази, която командва парада.
Не бих искала снаха китайка- имат различен манталитет, разбирания , нрави.

От наблюденията си на китайски двойки ( дори и смесени ) в САЩ, жената е тази, която командва парада.
Не бих искала снаха китайка- имат различен манталитет, разбирания , нрави.
[/quote]
точно така е. Преди брака са милички, усмихнати, крехки създания. Това много импонира на европейците. След брака нещата се променят, а след раждането на сина, не можеш да ги познаеш! Стават властни, контролиращи, глъмогласно командващи. Това обаче се отнася за китайките. Японките си остават тихи и мили, но и те постигат своето, като водата - бавно и неусетно, с усмивка. За други азиатки нямам впечатление.

Някой е лайкнал стар пост и ме върна в темата. Младите си живеят щастливо и в разбирателство, макар и в пандемията. Никой на никого не крещи. Всичко си е до човека. Бъдете здрави!

Не се взимайте толкова насериозно! Да, безспорно идва от различна на нашата култура,  но не е болка за умиране!
Само искам да кажа, че ако е родена и израстнала в Щатите е в пъти по-добра партия, от която и да е бяла девойка.
Защото, китайките са:
1. Ученолюбиви, често доста интелигентни.
2. Работливи. При азиатците няма: Не искам, не мога, не знам!
3. Стиснати и много икономични, т.е. пазят семейния бюджет без сътресения.
4.Лоялни до смърт. Можеш да я оставиш за неизвестен период от време сама да се справя с живота (говоря от мъжка гледна точка, разбира се) и тя след това пак ще те чака, и обича сякаш те среща за първи път.
Недостатък:
При някои лошата хигиена. Затова и казах, че е важно да е родена в Америка.
Те се лесно приспособяват и претопяват. Приемат местните обичаи, религия, хранителни и хигиенни навици.
Освен това на повечето възрастта не им личи. Младолики са.

Моят син излиза отвреме-навреме с китайско момиче, но не дава ход на връзката си, не знам защо.
Предполагам, че е заради мен. Смята, че няма да одобря, а аз всъщност нямам нищо против.

Та в заключение искам да кажа, че азиатска снаха е в пъти по-добре от разглезена бяла принцеса.
Проблемите за детето ви ще са в пъти по-малко при евентуален неуспех. Успех ви желая!
И го давайте по-ведро и без предрасъдъци, моля!

Ravenna, благодаря за всичко казано. Моите впечатления са сходни. Трудно е да си надраснем предубежденията, но конкретно това момиче ми спечели сърцето. За съжаления сега карантината ни разделя. Но си пишем непрекъснато, чуваме се често. Най-важното, че двамата се ожениха и си живеят щастливо, поне погледнато оттук. А това е най-важното.

Чудесно, че е така. Надявам се така да остане и след раждането на момче.
Един филм за китайското семейство и за мястото на жената в него, е "Raise the Red Lantern". За съжаление съм го гледала само със субтитри на английски. Вярно, че е от миналия век, но мисленето не се променя бързо.

Виктория, Виктория. Ще чакам продължението на темата. Много ги харесвам китайките в умението им да са мили, невинни и прикрити.

Ненадминати са. Роднините й къде са? Ако не са в САЩ при раждането на внука ще ги премести у тях, със или без желанието на сина ти.

Благодаря за пожеланията за внук. Няма да се впускам в детайли, но ако някой някой ден трябва да помага за внук съм аз. И да- момичето е внимателно и мило. А за съгласието или несъгласието им- това си е тяхна работа. Какво ли си мислят там за прословутия балкански манталитет. Хора всякакви!

За балканския манталитет се плашиш ненужно. По-старото поколение я помнят братскаа комунистическа България с добро. Или поне така казват.. Но, след като ти се радват и вадят от домашнярката да се почерпите, може и да е вярно.

По-младите се целят в запада - САЩ. Не ги вълнуват Балканите, но знаят за българската роза. Това мен ме впечатли.

Много точно казано. Колкото пъти съм работила с азиатци (най-дълго, период от 1г 3м.), така и не им свикнах на кимането и благия вид, след което нищо от казаното не е чуто и съобразено. И все така нямам опит и не мога да ги "прочета" и съм объркана. И да са съгласни, и да не са, и да те мразят и да те обичат - все реакцията е това благо кимане. Човек не знае, че го похвалят или ще му отрежат главата после

 Мои колеги, които контактуват пряко с китайците, от които поръчваме това разправят, адски любезни, съгласни със всичко, ама после, като поръчаме, какво идва, не е истина...Но пък не били "вироглави, и със собствено мнение за всичко"

Мили дами, говорите за една пета от човечеството. Моята снаха е трето поколение родени и отгледани в САЩ деца. Колко от манталитета на прародината си пазят? За мен американската страна на личността е по-интересна. Например как не се разбрахме защо е обидно бял политик в училище да е играл в пиеса чернокож? Все още не разбирам, но за нея е недопустимо.