имам момиче на 5 години и половина и бебе на 5 месеца. Още от както забременях поради голямата ми отпадналост първите месеци намалих вниманието към каката. Все ми беше лошо все ми беше изморено и от тогава се започна ревността. Първите признаци бяха отказ да изпълнява каквото и да било в къщи да се противи на всичко, което кажем. Започнаха коментари като:"ти само за бебето мислиш". След като се роди обаче стана страшно. Иска да я взимам първа от градина. Иска цялото ми внимание да е към нея. Опитвам се да и говоря да и обяснявам, че бебето не може без грижи или че като е гладно само аз мога да го храня като го кърмя, но няма много ефект. Опитвам се да и отделям цялото си време като сме заедно и когато бебето не реве т.е. когато спи. Проблемът е, че баща и доста работи вечер и аз се занимавам с бебето с нея и с кучето. Има доста нервни изблици и доста често ми казва, че съм лоша майка. Когато се опитам да я накажа за нещо обикновено таткото се пропуква и аз в нейните очи ставам гадната майка. И в крайна сметка какво се получава когато съм сама с децата изисквам някакво послушание от каката за да мога да смогна с всичко, но вместо това получавам война. Нямам вече сили да мисля какво да направя в тази ситуация. Според мъжа ми трябвало да се отпусна и да не ми пука какво ще се случи, но това означава да я оставим да прави каквото си поиска когато си поиска. Дали наистина има деца, при които това би довело до по-добро поведение, защото навсякъде слушам как трябва да има ред и дисциплина за да се чуствали децата по-добре. Въпросът ми е как да избегна войната вкъщи, защото това почна сериозно да оказва влияние и върху отношенията с мъжа ми. Съжалявам ако не съм успяла да се изразя добре.