Ревност при по-голямо дете!

  • 2 575
  • 1
Здравейте,
имам момиче на 5 години и половина  и бебе на 5 месеца. Още от както забременях поради голямата ми отпадналост първите месеци намалих вниманието към каката. Все ми беше лошо все ми беше изморено и от тогава се започна ревността. Първите признаци бяха отказ да изпълнява каквото и да било в къщи да се противи на всичко, което кажем. Започнаха коментари като:"ти само за бебето мислиш". След като се роди обаче стана страшно. Иска да я взимам първа от градина. Иска цялото ми внимание да е към нея. Опитвам се да и говоря да и обяснявам, че бебето не може без грижи или че като е гладно само аз мога да го храня като го кърмя, но няма много ефект. Опитвам се да и отделям цялото си време като сме заедно и когато бебето не реве т.е. когато спи. Проблемът е, че  баща и доста работи вечер и аз се занимавам с бебето с нея и с кучето. Има доста нервни изблици и доста често ми казва, че съм лоша майка. Когато се опитам да я накажа за нещо обикновено таткото се пропуква и аз в нейните очи ставам гадната майка.  И в крайна сметка какво се получава когато съм сама с децата изисквам някакво послушание от каката за да мога да смогна с всичко, но вместо това получавам война. Нямам вече сили да мисля какво да направя в тази ситуация. Според мъжа ми трябвало да се отпусна и да не ми пука какво ще се случи, но това означава да я оставим да прави каквото си поиска когато си поиска. Дали наистина има деца, при които това би довело до по-добро поведение, защото навсякъде слушам как трябва да има ред и дисциплина за да се чуствали децата по-добре. Въпросът ми е как да избегна войната вкъщи, защото това почна сериозно да оказва влияние и върху отношенията с мъжа ми.  Съжалявам ако не съм успяла да се изразя добре.
Виж целия пост
# 1
Здравейте,
Единственият начин "войната в къщи" да престане е, като отрежете "горивото" на конкурирането между двете деца. Кое е нещото във вашето или нейното поведение, което провокира това?
 Двете деца са на много различна възраст и имат различни нужди, така че еднаквостта в нуждите и желанията не е "гориво". За да се състезаваш с едно бебе, най-вероятно ти самият се чувстваш бебе - слаб, безпомощен, нуждаеш се от цялото внимание на мама. Следователно  по-голямото дете има неадекватно ниско самочувствие. Опитайте да насочите усилията и в тази посока: Кои са силните и слабите и страни? Как и какви са начините да покаже силните си страни? След това тръгнете в посока да прави сама неща и да получава похвали за това, да изпита радостта от това, да се справиш сам със собствени сили. Под самостоятелност, нямам предвид да я молите да ви помага в грижата за бебето, защото това вместо да изгради самочувствие, ще подхрани конкуренцията. Със изграждането на самостоятелност ще и се повиши самочувствието, няма да я има нуждата да се конкурира, пък и вие ще отдъхнете и ще насочите ресурс към по-малкото дете.
Не съм съгласна с идеята да оставите нещата на самотек, защото по-този начин по-голямото ви дете ще построи самочувствие върху" подвижни пясъци". Наистина трябва да си отчаян, за да извличаш удоволствие и самочувствие от победата над толкова неравностоен противник, каквото е пет месечното бебе за пет годишното дете. Така оставен процесът ще доведе до временно облекчение, като, най-вероятно със започване на училище ще доведе до срив. Защото там дъщеря ви ще трябва да се конкурира с равнопоставени по възраст и развитие деца.
Пожелавам топли, уютни празници и успех.
Даниела Тахирова - психотерапевт
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия