Привързаност или не?

  • 7 258
  • 21
# 15
Детенцето според мен е много малко, за да прояви някакви трайни черти на характера. Ще се променя с годините, нали ги гледам децата на приятелки и роднини, ту искат мама, ту не искат да я видят. Иначе имам съседка, чийто син до университета спеше при нея, така беше научен. Момчето замина да учи в друг град и от негова страна няма никаква драма, но да видите майка му, кръвно вдигаше, защото как щял сам да се справя милият...вече 3 години си се справя без никакви проблеми.
Виж целия пост
# 16

[/quote]
Не знам дали е търсен "ефект" или просто имаш природен талант да си родител, но можеш да се поздравиш.
Имаш едно спокойно, уравновесено дете, което знае и усеща, че е обичано, обгрижено, затова не изпитва нужда да е залепено до теб и не търси перманентно доказателство за любовта ви.
Такива деца порастват и спокойни и уверени в себе си хора, не изпитват нуждата постоянно да търсят одобрението на другите, нямат проблем обикновено да казват "Не", когато е необходимо....

[/quote]

Глупости. Моят син беше същият на същата възраст, месец и половина - два по-късно се промени коренно. Няма промяна в условията на гледане, просто минават през различни етапи. Елате да го видите сега спокойното дете като изпадне в бебешка пубертетска криза какво тръшкане пада. Момченцата и се осъзнават по-късно и са будали повече време.
На приятелка пък момиченцето ревеше за нея като беше по-малко, преживя го, и сега е по-спокойно от моя син.
Просто всички деца минават през разни периоди, едни по-рано, едни по-късно. Изобщо не можем да пророкуваме как ще пораснат децата и какви ще станат, от държанието им като малки.
Виж целия пост
# 17
Моят беше лепка като малък, сега все гледа да замине нанякъде на купон. Не е тийн, на 8 е, но осемгодишните имат богат социален живот.
Виж целия пост
# 18
Не знам дали е търсен "ефект" или просто имаш природен талант да си родител, но можеш да се поздравиш.
Имаш едно спокойно, уравновесено дете, което знае и усеща, че е обичано, обгрижено, затова не изпитва нужда да е залепено до теб и не търси перманентно доказателство за любовта ви.
Такива деца порастват и спокойни и уверени в себе си хора, не изпитват нуждата постоянно да търсят одобрението на другите, нямат проблем обикновено да казват "Не", когато е необходимо....

[/quote]

Глупости. Моят син беше същият на същата възраст, месец и половина - два по-късно се промени коренно. Няма промяна в условията на гледане, просто минават през различни етапи. Елате да го видите сега спокойното дете като изпадне в бебешка пубертетска криза какво тръшкане пада. Момченцата и се осъзнават по-късно и са будали повече време.
На приятелка пък момиченцето ревеше за нея като беше по-малко, преживя го, и сега е по-спокойно от моя син.
Просто всички деца минават през разни периоди, едни по-рано, едни по-късно. Изобщо не можем да пророкуваме как ще пораснат децата и какви ще станат, от държанието им като малки.

[/quote]
Тръшкането и проявата на инат нямат общо с прилепчивостта.
Изобщо не си разбрала какво съм написала...както и да е.
Виж целия пост
# 19


Цитат
Тръшкането и проявата на инат нямат общо с прилепчивостта.
Изобщо не си разбрала какво съм написала...както и да е.


Напротив, ти не си разбрала какво съм написала. Прилепчивостта е просто период, през който децата /някои деца, всяко дете е индивидуално/ минават по различно време. Родителите нямат никаква заслуга по въпроса. И моят син не беше прилепчив, после стана, после пак му мина. И на приятелката ми момиченцето беше прилепчиво от раждането, после му мина.
Виж целия пост
# 20
Синът ми беше същия (като на авторката). Не ме е озадачавало това му поведение, напротив - насърчавала съм го, да си играе сам и да приема компанията на "чужди" хора.  Порастна самостоятелен, уверен и се адаптира лесно към хора и ситуации.
Това не го прави дистанциран от мен, напротив винаги ме е търсил и търси за съвет, разговор  или споделяне.
Сестра му от бебе е "лепната" за мен и друг не признаваше. Полека лека успях да я дистанцирам от себе си до здравословна степен. Пак си е глезлата на мама, но е и много самостоятелна и адаптивна. Все пак е различна от брат си, всеки с характера си.

Виж целия пост
# 21
Даа, същата фаза премина и при моя.
Сега е на 2 г 1м.
Преди месец можех да влизам/излизам от вкъщи/банята/кунята/терсата балкона и това беше ок, но от един месец насам е о!боже ужас. Само да не ме изпусне от поглед и яко рев, биене по врати.
Нищо по-различно/странно/травмиращо не е се е случило. Просто фаза и то ужасна. Тръшкане на всяко "не" независимо къде се намираме. Сладката част е, че само с мен и баща му е така, с баби, ясла е различен.
Здрави нерви и това ще мине. До 3 годишна възраст за непредсказуеми. То скокове, проговаряне, преживявания. Все едно лелка в критическа.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия