Сполетяха ме някакви среднощни размисли и страсти. Би ми била интересна и вашата гледна точка.
Поначало говорим за ВЛЮБВАНЕТО - това, което го отъждествяват с пеперудите в стомаха, подкосяването на краката и тръпката. Не е задължително да са и трите, също така не е задължително и да са само тези.. всеки си има неговото определение, и всеки го е изпитвал по различен начин, но всички имаме някаква идея за какво иде реч. Общо взето не говорим за любов, нито за обичане.
Личните ми мотиви за темата:
Много трудно се влюбвам (цели 4 пъти съм успявала), а за обичане даже не ми се говори, та реших да направя разбор на предишните си отношения, пропита от страх, че никога повече няма да стигна да обич (следете ми мисълта, не бъркам думите
). Не знам аз ли нещо съм бъгната (вие ще кажете), но нещата при мен се случват по следния начин: Когато някой ми е наготово, сиреч знам, че няма да ме отхвърли, дори и насила да се впусна в тези отношения, направо умирам от мъка.. измъчвам се. Въпросните ми влюбвания винаги са се случвали поради именно този страх от отхвърляне. Дълго го бърках с неща от типа на: едните просто не са ми тип, а другите са; в едните инвестирам време, затова се пораждат емоции, а при другите не; и всякакви подобни. Истината обаче е, че при абсолютно всички първите дни има тръпка, обаче при едните после преминава към влюбване, а при другите към отблъскване. Замислих се дали пък не е поради качества някакви? Като теглих чертата то излезна, че тези, към които не съм усетила нищо, всъщност са по-качествени и подходящи за мен - значи отпада това. Дали пък нещо не е във външния вид? Единят човек, в който бях влюбена, си е направо кошмарен.. другите не са нищо особено - не е и това. Май е нещо в действията им или в усещането ми за тях. Бинго! Дори да не ме отхвърлят, то чрез една загатната пълнота на личността им, се усеща, че биха го направили с лека ръка ако се наложи. Или пък са ни отхвърлили по малко по-различен начин.. като например да предпочетат компанията на приятел пред нашата, когато се е очаквало да го ядат пеперуди и да ни припада в краката. Има го и плоският случай да е толкова красив в нашите очи, че дори да е нездрава емоционално-психически личност, която всъщност не е склонна да ни отхвърли, то само да си внушим, че би го направила, заради широкият и избор (нали се очаква да има стабилен охажорски кръг aka конкуренция). Ето тук се случва магията при мен - тук започвам да отделям повече внимание на този човек, време, жертви и кръгът се затваря по-късно именно заради това.. и я докарвам до обич. Нямала съм нито една спокойна любов.. била съм в такива връзки, но откровено, за да не съм сама или просто да опитам и това. Не съм дочаквала да се стигне до любов и привързаност ли?
При вас как стоят нещата? Колко съм чалната по скалата от 1 до 10? Аз гласувам за 110!
Всички знаем максимата, че в любовта няма его.. обаче аз не поставям равен знак между любов и влюбване. Върху значението на трите думички също може да поразсъждаваме. Нали, отбелязваме, че става дума за романтичната любов.
Още една тема за размисъл: Цялото това нещо ме кара да мисля, че обичта не е нищо повече от страх, его, къси сметки, инвестирано време и компромиси, самозалъгване (иначе казано мечти за споделеност и безрезервна любов). Пак говорим само за романтичната любов.
Виж целия пост
Поначало говорим за ВЛЮБВАНЕТО - това, което го отъждествяват с пеперудите в стомаха, подкосяването на краката и тръпката. Не е задължително да са и трите, също така не е задължително и да са само тези.. всеки си има неговото определение, и всеки го е изпитвал по различен начин, но всички имаме някаква идея за какво иде реч. Общо взето не говорим за любов, нито за обичане.
Личните ми мотиви за темата:
Много трудно се влюбвам (цели 4 пъти съм успявала), а за обичане даже не ми се говори, та реших да направя разбор на предишните си отношения, пропита от страх, че никога повече няма да стигна да обич (следете ми мисълта, не бъркам думите
). Не знам аз ли нещо съм бъгната (вие ще кажете), но нещата при мен се случват по следния начин: Когато някой ми е наготово, сиреч знам, че няма да ме отхвърли, дори и насила да се впусна в тези отношения, направо умирам от мъка.. измъчвам се. Въпросните ми влюбвания винаги са се случвали поради именно този страх от отхвърляне. Дълго го бърках с неща от типа на: едните просто не са ми тип, а другите са; в едните инвестирам време, затова се пораждат емоции, а при другите не; и всякакви подобни. Истината обаче е, че при абсолютно всички първите дни има тръпка, обаче при едните после преминава към влюбване, а при другите към отблъскване. Замислих се дали пък не е поради качества някакви? Като теглих чертата то излезна, че тези, към които не съм усетила нищо, всъщност са по-качествени и подходящи за мен - значи отпада това. Дали пък нещо не е във външния вид? Единят човек, в който бях влюбена, си е направо кошмарен.. другите не са нищо особено - не е и това. Май е нещо в действията им или в усещането ми за тях. Бинго! Дори да не ме отхвърлят, то чрез една загатната пълнота на личността им, се усеща, че биха го направили с лека ръка ако се наложи. Или пък са ни отхвърлили по малко по-различен начин.. като например да предпочетат компанията на приятел пред нашата, когато се е очаквало да го ядат пеперуди и да ни припада в краката. Има го и плоският случай да е толкова красив в нашите очи, че дори да е нездрава емоционално-психически личност, която всъщност не е склонна да ни отхвърли, то само да си внушим, че би го направила, заради широкият и избор (нали се очаква да има стабилен охажорски кръг aka конкуренция). Ето тук се случва магията при мен - тук започвам да отделям повече внимание на този човек, време, жертви и кръгът се затваря по-късно именно заради това.. и я докарвам до обич. Нямала съм нито една спокойна любов.. била съм в такива връзки, но откровено, за да не съм сама или просто да опитам и това. Не съм дочаквала да се стигне до любов и привързаност ли? При вас как стоят нещата? Колко съм чалната по скалата от 1 до 10? Аз гласувам за 110!
Всички знаем максимата, че в любовта няма его.. обаче аз не поставям равен знак между любов и влюбване. Върху значението на трите думички също може да поразсъждаваме. Нали, отбелязваме, че става дума за романтичната любов.
Още една тема за размисъл: Цялото това нещо ме кара да мисля, че обичта не е нищо повече от страх, его, къси сметки, инвестирано време и компромиси, самозалъгване (иначе казано мечти за споделеност и безрезервна любов). Пак говорим само за романтичната любов.
