caribiana

Публикувана: 30 ян. 2018, 00:07 ч.
Последно мнение: 13 март 2020, 11:52 ч.

10 921
26

Ентусиаст

# 15 21 ян. 2019, 16:06 ч.

Нещата, които не умея

Разбрал си ме погрешно. Или никак...
Не съм лекарство против самота.
Не съм забавен филм. Не съм и книга,
която ти е просто под ръка...

Не мога да лекувам чужди скуки
и да запълвам разни празноти.
И как да те намеря, щом се губиш
в гора от минали животи. И жени.

Да бъдем заедно, за да не си самотен,
е дяволски неправилен мотив.
Не го приемам някак си... Не мога.
Довиждане от мен. Бъди щастлив.

написа Радосвета Аврамова (caribiana) на 10/27/2018
взето оттук https://caribiana.blogspot.com/2018/10/

https://1.bp.blogspot.com/-LW2NTAJgm1k/WrlPaE_9FOI/AAAAAAAAFdY/6 … B8%25D0%25B55.png

Виж целия пост

vihrogonche

Ентусиаст

# 16 1 окт. 2019, 11:38 ч.

***

Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Есенна съм някак. По душа.
Правя облаците страшно многодъждни.
После сядам на небето и мълча.

Късам жълтите листа с ръце от вятър.
(Просто нямам маргаритки. А пък днес
много ми се иска да узная
Той обича ли ме... Или не.)

Тук – таме закачам малко слънце.
Вместо пръстен или обеци.
Хладно ми е, сякаш, на разсъмване.
И покривам раменете си с мъгли.

Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Влюбена до лудост във Април.
Няма как сезонно да се свържем...
Извинете ме...

Ще завали.

Caribiana

***

Виж целия пост

vihrogonche

Ентусиаст

# 17 7 окт. 2019, 22:31 ч.

"Не спирай никога да ме обичаш, чуваш ли, не смей и за секунда да преставаш..."

07.10.2019

Редактор: Вяра Иванова

Коя може да бъде единствената и най-гореща молитва на една жена? Да, тя ще бъде свързана с нейната Любов. Днешното ни поетично вдъхновение е повече от истинско и трогателно:

***

Не спирай никога да ме обичаш,
чуваш ли,
не смей и за секунда да преставаш,
дори когато другаде си влюбен,
дори когато ти се иска да ме мразиш,
когато нямаш спомен, че ме има
и ме усещаш само с интуиция,

когато избелява името ми,
когато пожелая да съм ничия,
когато те боля до изнемога,
когато ме разплакваш от безсилие,
когато ме вгорчаваш от тревожност,
когато по случайност съм ти мила,
когато си отивам, натрошена
от острите ти думи и от вятъра,

когато ме целуваш уморено
и страшно ти се иска да избягаш,
когато укротяваш страховете ми
и сам се плашиш, че умея да съм твоя,
когато ме издигаш до небето,
когато ме засипваш с безпокойство,
когато се раняваме взаимно
и след това тъжим разнопосочно,

когато се преструвам, че съм зима,
когато слагам (пред)последна точка,
когато ме захвърляш най-небрежно
в кашона с непотребните си вещи,
когато най-внезапно ставаш нежен,
когато липсата ти ме приклещва,

не спирай никога да ме обичаш, чу ли,
защото спреш ли, цялата Вселена
ще спре да съществува, ще се счупи
във вените и стъкленото време,
ще бъде ледниково, мъртво, безутешно,
по-страшно даже от библейска притча.

Не смей дори да си го мислиш!
Не спирай никога да ме обичаш.

Caribiana

***

Виж целия пост

unabella

# 18 29 ноем. 2019, 20:35 ч.

Не мога да ти кажа " остани "...
Не мога. И не бива да го правя.
Ще премълча как много ме боли.
И ще се мъча някак да забравя.
Ще те обичам тайно. Отдалече.
(ще те обичам...няма да те лъжа)
И ще намразвам всичките си вечери,
в които ще ми бъдеш страшно нужен.
Ще се науча да съм себе си. Без теб.
Една ужасно тъжна непозната...
С едно изпразнено от...всичко сърчице,
която чака своето си "някога".
Но няма да ти кажа да останеш.
Не мисля, че се моли за любов.
Днес нямам място и за сол във раните.
Днес нямам сили даже за " защо ".
Ще се преструвам, че съм много силна.
Ще се преструвам, че ще преболиш.
Ще спусна мигли, докато преминеш.
И няма да ти кажа " остани "...!
caribiana

Понякога усещам как болиш...
От грозни думи
и от лоши хора.
Oт сенки на несбъднати мечти.
Oт чувства, преоблечени в умора.
Тогава цялата мълча.
Мълча...
Светът тежи като огромен камък.
Горчив, като прокудена сълза.
И как е празно...как е празно само...
Тогава искам да те скрия в мен.
Да стана дом за теб.
От обич.
Да те погаля с устни и с ръце,
додето взема цялата ти болка.
Да те прегърна, докато заспиш
и много нежно да те прилаская...
Понякога, когато те боли,
болиш във мен...
Не искам да го знаеш.
caribiana

Виж целия пост

vihrogonche

Ентусиаст

# 19 10 дек. 2019, 10:34 ч.

Ние, хората

Светът предколедно си свирка
и неумело се върти.
По светналите му витрини
растат изкуствени елхи.
Снегът отдавна не достига
да го направи чист и бял.
В небето сънено премигва
една забравена звезда.
Днес няма ангели, които плачат.
А Небесата недочуват.
И малките кибритопродавачки
отдавна вече не сънуват...
А пламъчето потреперва.
И гасне бързо от студа.
Светът предколедно е щедър.
Като изкуствена елха.

Caribiana

Виж целия пост

doroti1

Ентусиаст

# 20 19 дек. 2019, 16:45 ч.

Прекрасна тема,момичета.С удоволствие прочетох всичко до тук, толкова много ме докоснаха всички стихове,благодаря ви.

Виж целия пост

Butterfly_🦋

Новак

# 21 20 дек. 2019, 11:47 ч.

Привет, момичета! Прекрасна тема! Ето една част от най-любимите ми стихове на Карибиана😊🌷☀️

И път обратно няма...

Големите момичета не плачат.
Те просто се прощават с любовта
в една безумно дълга вечер
и тихичко си тръгват сутринта.

Не вярват на измислици и думи.
Не вярват в приказки. Не вярват в чудеса.
Не вярват в падащи звезди и пълнолуния.
Не вярват в нищо вече. И така...

Големите момичета си тръгват.
Завинаги си тръгват, щом решат.
Дори да им е до полуда трудно,
големите момичета намират път.

Не вземат нищо. Нищичко не вземат.
Освен един огромен куфар със сълзи
и много, много, много време,
в което болката да отболи.

Не казват сбогом. Не създават драми.
Щом любовта им нищичко не значи,
те тръгват, непоглеждайки през рамо.
Големите момичета не плачат.
написа Радосвета Аврамова (caribiana) на 8/25/2011 09:18:00 сл.об.

Виж целия пост

vihrogonche

Ентусиаст

# 22 1 фев. 2020, 09:51 ч.

Едно глупаво обяснение...

Ако понякога те натъжавам много,
ядосвам те и ти се сърдя безпричинно,
ако понякога ти причинявам болка
и после си играя на невидима,
ако ти казвам "Просто ми се плаче..."
и си отивам със сълзи в очите,
то е защото нищичко не знача
за теб...а искам да съм всичко.
И като казвам 'всичко', е буквално -
чаршафа, чашата, кафето,
парфюма, ключовете, огледалото,
съня и пулса на сърцето ти,
усмивката, тревогата, леглото,
настинката и ментовия чай.
Защо го искам ли? Защото!

Защото те обичам. За това.

caribiana

Виж целия пост

Butterfly_🦋

Новак

# 23 11 фев. 2020, 11:19 ч.

В най-дълбокото...

Не идва зимата. Не идва и не идва.
A пък на мен така ми се замръзва...
Замръзва ми се на очите, да не виждат,
да знам поне защо не те откриват.
Замръзва ми се на ръцете. Да не чакат
до твоите да се докоснат, отмалели.
На устните ми се замръзва. Тишината
да ги покрие с тъничка дантела...
А зимата не идва и не идва...
Почти е лято. Топло и проклето.
Навярно тя ще дойде чак тогава,
когато те забравя със сърцето си...

написа Радосвета Аврамова (caribiana) на 11/29/2010
https://caribiana.blogspot.com/2010/11/

Виж целия пост

Antoaneta453

Новак

# 24 6 март 2020, 16:13 ч.

И аз благодаря за тази колекция... Изпълнихте деня ми с чувство и усмивка. Адски докосваща и силна поезия

Виж целия пост

Anyyyone

Новак

# 25 6 март 2020, 17:44 ч.

Аз съм си събрала в Пинтерест доста нейни стихчета, ако някой иска да си чете давам линк към едно,а от там в профила ми има цял борд.
https://pin.it/6DW6VrJ

Виж целия пост

vihrogonche

Ентусиаст

# 26 13 март 2020, 11:52 ч.

Не ми е тъжно. Просто ми е празно.
И точно за това ми се мълчи.
Отдавна вече всичко съм разказала.
И нямам думи. Само тишини.

Ако не можеш в тях да ме намериш,
не се отчайвай. Ще те разбера.

Не се завръщай в тъжното ми вчера.
Аз имам своето несбъднато сега,
априлска вечер, ментов чай и песен.
Аз имам неначенати мечти.

Сега се уча да ми бъде лесно.
И точно за това ми се мълчи.

- Caribiana

Виж целия пост

Препоръчани теми

Априлски книжен клуб - 2024

1 212
32

Литературен клуб

В момента чета ... 89

6 369
124

Литературен клуб

Търся електронна книга - 47

35 121
335

Литературен клуб