Минималистичен начин на живот

  • 438 426
  • 10 041
# 2 925

Възможно е да имат баня на работното място.

Ехееее.... Обедната почивка колко часа продължава?
Виж целия пост
# 2 926
За себе си тази есен като предизвикателство съм поставила това:
Да купувам само това което ми е нужно и ми хареса много (вече все по-малко неща ми харесват...)
Да минимизирам на децата новите есенно-зимни покупки.
Щом успявам да вляза в магазин , да рагзледам и да кажа ще помисля още малко- значи съм на прав път.
Забелязах че много добре ми се отразява, когато дебитната карта не е в мен. Малко кеш и това е Simple Smile
Виж целия пост
# 2 927
Забелязах че много добре ми се отразява, когато дебитната карта не е в мен. Малко кеш и това е Simple Smile
И на мен ми е по-добре като изтегля и плащам кеш. Парите ми минават през ръцете и се замислям дали имам нужда и дали си заслужава това или онова. Simple Smile
Виж целия пост
# 2 928
При мен е обратното. Аз предпочитам да плащам с карта. Оставя следи. Винаги знам къде какво съм дала и как ми се движат и променят разходите по групи във времето. С кеш се губят детайлите. Аз винаги обмислям дали нещо ми е нужно. Без значение колко е скъпо. И без значение дали с карта или в брой плащам.
Виж целия пост
# 2 929
Аз предпочитам да не плащам. Това винаги ми е добър аргумент да не купувам.
Виж целия пост
# 2 930
Това ми звучи като мотив на сериен крадец. Simple Smile Иначе ако можехме да живеем без да плащаме за нищо, ехе...
Виж целия пост
# 2 931
Това е мотив на стипца. Т.е. не обичам да хвърлям, да разпилявам, да давам ненужно, да повреждам.
Когато отида и гледам нещо , което ми лъска симпатично, но не ми трябва си мисля искам ли го  за да го платя или просто ми харесва.
Защото ако искам нещо си го купувам, но ако е просто нещо, което ми харесва по някаква причина си мисля
– я да запомня какво ми е харесало и може когато ми потрябва или да си го потърся или да си го направя сама.

Та така. Не обичам да плащам и това ме спира да напазарувам всякакви интересни шарении.

Родата на дядо ми е от района Ловеч-Дряново-Габрово-Търново …  голяма и богата рода , но на децата Април  са им събували обувките , за да не ги търкат излишно и до Октомври боси.
Не от немотия. За принципа.

И не и ние да сме нямали, да сме се лишавали от нещо, …  но някак си на мен отвътре ми идва . Не мога да изхвърлям безразборно.
Виж целия пост
# 2 932
Да ходиш без обувки, за да не се изтъркат не е немотия. Има си друга дума Joy
Виж целия пост
# 2 933
То и да приказваш без да разбираш за какво говориш е доста показателно. Също и да си осмисляш живота в безсмислени коментари. 
Говорим за дядо ми роден 1912 г. в град Велико Търново. Аз ходя с обувки в днешно време. Въпреки че не са нови. Тази година просто не са ми трябвали нови и не съм си купила. Когато ми потрябват ще си взема.
Виж целия пост
# 2 934
Да, де, да. Предположих, че нещо подобно имаше предвид, Bella. А именно, че не да даваш излишни пари за неща, от които нямаш нужда и че си пазиш това, което имаш. Както, предполагам, доста от пишещите в темата правят или поне се стремят да правят. Просто буквално както си го написала на мен ми звучеше забавно. “Предпочитам да не плащам”.  Човек винаги плаща, защото трябвя да си плати, без значение дали ще си купи 5 блузи или една, без значение дали има нужда от всички или не. Другият вариант е да му ги подарят или да ги открадне. Simple Smile
Виж целия пост
# 2 935
Уважавам всеки който си пази вещите, но до един момент. Моето мнение е, че в крайна сметка вещите трябва да ми служат, не аз на тях. Разбира се, чистя си колата, обувките и нещата които цапам, но не стигам до крайности да съхраняваме нещо и да го обгрижвам повече отколкото заслужава.
Виж целия пост
# 2 936
То и тук, както с много други неща, границите са размити. За едни грижите, които аз полагам за нещо, примерно, може да изглеждат като робуване, за други - мърлявщина. Добро правило за мен е: ако в един момента грижата за нещо започне да ми тежи, почвам да мисля за някаква алтернатива - я няма да се грижа толкова много за него, я ще го сменя, я нещо друго.
Виж целия пост
# 2 937
… “Предпочитам да не плащам”.  Човек винаги плаща, защото трябвя да си плати, без значение дали ще си купи 5 блузи или една, без значение дали има нужда от всички или не. Другият вариант е да му ги подарят или да ги открадне. Simple Smile

Имах в предвид, че това че не обичам да плащам ме спира да пазарувам боклуци.
Все едно това, че не обичам да пия ме спира да бъда пияница. Или това , че не обичам височините ме спира да се катеря по скали и да си счупя главата.
Виж целия пост
# 2 938
Е, не е все едно. Simple Smile

Все едно би било ако кажеш, че не си купуваш редовно алкохол (“боклук”) защото не “обичаш да плащаш”. Или пък не си купуваш въжета за катерене, защото “не обичаш да плащаш”.

Всъщност примерите добре демострират, че обикновено съвсем други са мотивите човек да дава или не дава пари за разни неща, а не защото “не обича” или “обича да плаща”.

Както и да е.... много време отделихме на нещо незначително....
Виж целия пост
# 2 939
Е, не е все едно. Simple Smile

Все едно би било ако кажеш, че не си купуваш редовно алкохол (“боклук”) защото не “обичаш да плащаш”. Или пък не си купуваш въжета за катерене, защото “не обичаш да плащаш”.
 

Ами не съм съгласна . Темата за минимализма в случая е за даване на пари за неща. Т.е. плащане за неща , които са ни в повече . Дали разтоварваш като консимираш пари за алкохол, въжета, дрехи, обувки, парфюми или прочие е все тая. Темата се върти около консумация на пари за нещо.

Ако темата беше за алкохолизъм, задушаващо напарфюмирана колежка, безразсъдно рискуващ катеач или пр. ... щеше да е друго.

Следователно важат моите асоциации.

...
Както и да е.... много време отделихме на нещо незначително....
Не е незначително. Напротив. Едно от нещата, които хората много и доста погрешно минимизират е да отделят време да се изслушат един друг и да се разберат един друг .
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия