Кое е това, което ви отвежда в театралния салон?

  • 11 335
  • 37

Анкета

Това, което ме отвежда в театралния салон е:

Опции:

* Гласуването приключено: ср, 07 мар 2018, 01:30

# 30
Аз нямам конкретен отговор, може би по-малко и от трите. Чета описанието на постановката и ме грабне, ако съм чула отзиви ги взимам под внимание, ако участват харесвани актьори също.
Гледам основно да залагам на постановки с познати образи, защото съм имала и злополучен опит с непознати за мен лица.
Също така, не смятам, че театралните ни актьори са слаби.
На сцената е имало и такива, които ме дразнят, но заради цялостно впечатление, не само заради по-слаба игра. Не е окей да слагаме всички под общ знаменател.
Виж целия пост
# 31
Имаме много добри и кадърни актьори. Но киното и телевизията  им лепват кофти етикет без да го заслужават. Слабите филми почти никога не са такива заради актьорите. Те имат най-малка вина.
Виж целия пост
# 32
Друг въпрос ми хрумва. Битува консенсус според който родните актьори декламират и играят фалшиво. По този повод - как разбираме, че един актьор декламира и играе фалшиво? С какво го сравняваме за да кажем "Актьорът Х се справя ужасно". Говорим за театър.

С Холивуд и с английската театрална школа. Това е примерът в България.
Аз пък не бих обобщавала, че българската театрална школа не става. Има добри и не толкова добри актьори, постановки, филми. Като навсякъде. Не приемам за обосновано задължителното и по дифолт оплюване на родното и чуждопоклонничеството, което в БГ продължава да е популярно и да се ползва с одобрение.
Загледайте някоя суперпродукция да видите как преиграват някои прехвалени актриси. А що се отнася до англичаните и там има примери на недобра игра. Един Колин Фърт, ако и да е секссимвол, играе винаги едно и също навсякъде - сериозна физиономия на човек с киселини. Ето ви пример за недобър английски актьор, а има още много.

На въпроса - ходя на български театър заради жанра, заради препоръки, а понякога и сама си набелязвам нещо и така.
Сега станах фен на семейните постановки в ЦКТ. Имаме прекрасни актьори от куклената сцена, а кукленият театър не винаги е само за деца. Препоръчвам "Продаденият смях" например, вчера го гледахме.
Българско съвременно кино и сериали гледам рядко, предпочитам театъра. Дразни ме и веднага ме отказва участието на псевдозвезди, които не са актьори като обучение и призвание. Яна Маринова например трябваше да си остане каскадьорка, кикбоксьорка или каквато там беше преди да реши да се прави на актриса.
Виж, старите български филми ги обожавам.


Виж целия пост
# 33
Друг въпрос ми хрумва. Битува консенсус според който родните актьори декламират и играят фалшиво. По този повод - как разбираме, че един актьор декламира и играе фалшиво? С какво го сравняваме за да кажем "Актьорът Х се справя ужасно". Говорим за театър.

Различно и е въпрос на усещане - ако се изгубя в постановката и светът около мен изчезне, значи постановката е добра. Ако през цялото време умът ми блуждае и се чудя Рени Врангова защо толкова вика и как още не е прегракнала, защо Владо Карамазов държи винаги да ходи разгърден и дали пък не забравих да купя мляко от супера, значи нещо в постановката куца.

Аз бих била ужасен актьор и далеч нямам самочувствието на изкуствовед. Просто съм... консуматор, някои от постановките са ми приятни, други - далеч не. Фалшивата игра за мен е неубедителната игра, тогава, когато актьорът прекалено буквално изразява някаква емоция - например скръбта обезателно ще е придружена от гръмогласен рев, гневът - от тряскане, викове и псувни, радостта - насилен и изкуствен смях.

Впрочем, не мисля, че проблемът е в актьорите, за мен режисурата е много определяща, както и публиката. Наблюденията ми са, че масово се посещават и харесват леко недодялани комедии тип скечове от Комиците, с дървен, семпъл хумор и актьорска игра. Случвало се е да гледам една постановка повече от веднъж и със съжаление съм забелязвала, че обикновено еволюира в посока повече кръчмарски хумор и псувни, добавят се разни... скатологични елементи, които не са били част от оригиналния сценарий и които очевидно са добавени, за да задоволят вкуса на публиката.

Различният подход личи най-добре при гледане на една и съща постановка от различни режисьори и трупи. Примерно Хамлет в Театър Барбикан и Хамлет в Народния театър са много, много различни и за мен сравнението далеч не е в полза на българския прочит на пиесата.

ПС - била съм и на добри бългрски постановки. Не ми е за цел да оплюя целия роден театър, много близки до мен хора си изкарват хляба като актьори и режисьори впрочем. Факт е обаче, че театърът ми допадаше много повече, преди да попътувам и да гледам театър и извън България.
Виж целия пост
# 34
Има нещо много характерно и често срещано в нашите театри, а именно - актьорите да крещят като обезумели и да играят почти постоянно на ръба на истерията. Кому е нужно аз не зная, но се наблюдава често и при стари, и при млади актьори, колкото по-силно вика, толкоз по-актьор... Simple Smile

Но аз не мога да сравня с театър (гледан на живо) в САЩ или Великобритания. Гледала съм Хамлет с Къмбърбач - зашеметяващо просто, но все пак на екран, не на живо.

Гледала съм хърватски и словенски театър на живо.
Хърватската постановка беше глупава комедия направена по много успешен техен ситком, актьорите се правеха на идиоти, общо взето, почувствах се като у дома си.
Словенската (Илиада) беше много хубава, удивиха ме всички актьори, които играеха, пееха и свиреха на музикални инструменти. Имаше и провокативни моменти, но съвсем премерено.
Виж целия пост
# 35
Обичам театъра от малка, като дете живеехме близо до Музикалния театър в София, редовно ходехме на постановките, може би съм изгледала почти всички.....на опера също, в Театъра "Българска армия" и в Народния.....удоволствие ми достави операта на открито в София, пред бившия мавзолей - Аида......специално си отидох за нея......! В момента живея в Бургас, ходя доста по рядко на театър и основно на гостуващи столични постановки......при нас някак си не се получават нещата! Sad
Виж целия пост
# 36
Ходила съм на театър единствено в България с български актьори. Досега не съм била разочарована. Подбирам си пиесата главно според постановката, независимо от жанра и актьорите, които участват, макар че и те са фактори, които понякога накланят везните в една или друга посока.  Ако заглавието не ми е познато от художествената литература, се ръководя от анотацията. Хареса ли ми анотацията, отивам. В театралния салон усещам особена енергия. Харесва ми. Зареждам се с доза култура. За жалост все по-рядко успявам да отделя финанси и време за това преживяване.
Виж целия пост
# 37
В театралния салон усещам особена енергия. Харесва ми. Зареждам се с доза култура. За жалост все по-рядко успявам да отделя финанси и време за това преживяване.
И аз се чувствам особено там, някак празнично ми е и се разтоварвам страхотно! Много постановки изгледах покрай щерката, те ходят масово от Литературния клуб, в който членува и аз намазвам с билети на по ниски цени!Другото предимство на тези ходения е, че обикновено след постановката имат среща с актьорите.....чудесно е! Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия