За персонажите или поне за представената им версия:
Снежи ми беше по-симпатичната и истинската от двете. Жена,не особено амбициозна и интелигента, жертва на дълго майчинство и диспотичен мъж, с всичките последици от това, но добронамерене и добродушна по начин, по който само общуването с малки деца може да те направи.
Вержи е хиена. Типична жена с образование, кариера и шлифовано поведение, но, дежурно усмихвайки се захапваше толкова недобронамерено Снежа, че чак ми дожаля за нея. Словестният им двубой по-скоро приличаше на мач между Кличко и Пулев, двете просто бяха различни категории. "Бих предпочела да не коментираме децата ми" звучи много по-възпитано от "Забранявам ти да коментираме децата ми". Словесната агресия: "Защо директно не ме попиташ искам ли дете?" няма да я коментирам. Умението да се поставиш на мястото на другия и да изпиташ емпатия и то спада към доброто възпитание, но липсваше у Виржи. Тия деца били нейни. Дрън-дрън! Независимо колко ги обича, което не е невъзможно, нямам как да усети тежестта на майчинството. С две породени деца, колкото и да пренареждаш работните си ангажименти, ако едното ревне заради никнещи зъби, а другото е с Т, и така с месеци наред, съвсем няма как да си добър и в двете социални роли (на майка и кариерист).
Разбирам защо никому незнайно обикновено семейство от порутена панелка в "Надежда" се е съгласило да участва в това предаване, но не разбирам защо семейства с добро социално положение и имидж в работата си позволяват личният им живот да бъде на показ, че и в леко изкривена форма. При други обстоятелства Виржи би ми била наистина приятен събеседник.
П.П. Коментарът за раждането до 30, макар и нетактичен, е интуитивно правилен. Мисля, че д-р Стаменов имаше информативна кампания за това как се изменя качеството на яйцеклетките с напредване на годините.