депресивно състояние

Публикувана: 6 март 2018, 19:05 ч.

Последно мнение: 7 март 2018, 12:55 ч.

2 765

6 март 2018, 19:05 ч.

Здравейте, преди 2 месеца вторият баща на приятелят ми почина. От тогава той (приятелят ми) се държи "нормално" - от време на време се смее, после отново става тъжен. Никога не е бил от този тип мъже, който споделят личните си проблеми, но никога не е прехвърлял гнева си върху мен. След като това се случи той постоянно ми вика за всичко, не мога да проведа един нормален разговор с него - винаги съм виновна. Започна и да се държи дистанцирано (което до някаква степен предполагам е нормално). В началото си казвах, че е нормално гнева си да го излива върху мен - все някой трябва да е виновен. Но вече това не се търпи. Плача постоянно. Искам да му кажа, че и на мен ми е гадно за него, но аз не съм виновна с нищо, но просто не мога да го кажа и продължавам да мълча и да търпя. Изпаднала съм в ужасна депресия, искам постоянно да спя. Моля ви, дайте ми някакъв съвет какво да правя? Постоянно му казвам,че съм до него,но той просто нищо не ми споделя.
П.П. заедно сме от 3 години

Виж целия пост

# 1 7 март 2018, 12:55 ч.

Здравейте,
Явно приятелят ви се намира във фазата на гнева по отношение на траура от загубата на толкова близък човек. Това е травма, която се преодолява и преосмисля продължително, или както казваше лекарят психотерапевт в "Анализирай онова": "Скърбенето е процес". До тук добре, само че насочването на агресията към вас, както и това, че приятелят ви "цикли" в тая фаза ще доведе до още загуби - на връзката между вас? Явно вие сте по-себерефлексивна - "Мъжете не плача"т, тоест забранено им е да скърбят, съответно на него ще му е много трудно да преодолее този житейски факт и липсите, които произтичат от това. За това единственото, което може да направите е да му обясните как се чувствате и до какво водят агресивните му изблици. Говорете само от единствено число първо лице. "Аз...така и така". Това обикновено не позволява да се слагат етикети и оценки, така че обикновено напрежението спада. Подкрепата не означава да ви ползва като боксова круша, или като кошче за душевни отпадъци. Да, агресията и гнева трябва да се отвеждат по-безопасен начин навън, не върху вас. Да ходи на агресивен, мъжки спорт - бокс, карате, май тай...
Той да се погрижи за себе си и вие за себе си. Така ще отпадне необходимостта вие да го дондуркате, а той да се държи като бебе. Има борби, които човек трябва да проведе сам. Независимостта един от друг ще позволи да имате пълноценна връзка. Другият вариант за независимост е да прекратите връзката, тоест така или иначе ако продължи в същия дух, ще се наложи да се погрижи сам за демоните си.
Даниела Тахирова - психотерапевт

Виж целия пост