Завист

  • 3 287
  • 1
Бих искала да запазя анонимност по отношение на точните си години, жена съм, в 20-те.
Не знам дали това е най-подходящото заглавие, но де факто това е чувството, което изпитвам. Мисля, че става въпрос за патологично състояние при мен. Завиждам дори за неща, за които никой друг не би завиждал. Да започна от по-нормалните неща. Като дете, ученичка и студентка завиждах на връстниците си за по-доброто материално положение. Просто съм била все в такава среда, от голям град съм. Когато обаче родителите ми са ми казвали като малка, че има деца, които имат много по-малко от мен, аз започвах да завиждам на тях - точно така, започвах да се чувствам виновна и за това, което имам и исках да съм като тях, за да не изпитвам чувство за вина или и аз не знам защо. За да ме съжаляват и мен може би. Сега ще дам и друг пример за завист. Когато станах на 11 години, баба ми започна да се държи лошо с мен, донякъде и леля ми (карах летата с тях, на село). Е, не беше без причина. Едно от нещата, които ми казваха, беше, че съм "поболяла" или съм щяла да поболея всички - тях, родителите си, дори и братовчед ми (с когото се карахме често). Беше ме яд, че не мога аз да се разболея, на мен да ми стане нещо. Аз обаче имам много силен организъм, в живота си съм боледувала единствено от настинки/грипове, но и те ми минават лесно, дори от години не съм пила лекарства, оправям се от самосебе си.
Преди години разбрах, че напълно отговарям на описанието на така наречените деца-индиго. Когато аз бях дете и ученичка обаче, изобщо не се говореше и не се знаеха такива неща и аз мислех, че всичко е до воля и характер. Това имаше пагубни последствия за самочувствието ми и оттам върху целия ми живот. Сега изпитвам завист когато чета / слушам нещо на тази тема, когато виждам, че неща, за които някога съм изпитвала ужасно чувство за вина, пиляла съм огромно количество енергия да променям в себе си, сега са хвалени, смята се, че имат физическа природа, на такива деца се осигуряват и безплатни частни уроци и какво ли още не. Не ме разбирайте погрешно, радвам се, че е така, тук не е точно завист, а натрапчива мисъл как ли щеше да се развие животът ми, ако нещата бяха такива и когато аз бях дете/ученичка. Затова и разказвам неща, които са били толкова отдавна - защото имат силни и преки последствия върху животът ми и това, което съм днес. И защото не съм се отървала от това чувство, тази така наречена завист или там каквото е.
Виж целия пост
# 1
Здравейте,
Изчетох написаното от вас два пъти внимателно и не можах да открия въпрос към мен или ваша потребност, на която да отговоря.
Завистта обикновено се поражда от неадекватно ниско самочувствие и неумения да се справяме с конкуренцията на околните - първо сиблингите и след това в обществото. По отношение на страданието, което предизвиква винаги е важно до колко е в реалността, тоест колко е реалното основание за нея и по какъв начин това пречи на ефективното функциониране на личността. За това от написаното не можах да се ориентирам.
Даниела Тахирова - психотерапевт
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия