Имам следния проблем със сина ми на 4г - реаргира негативно към всеки извън най-близките. Ситуацията е следната - като цяло е кротко дете, вкъщи се държи сравнително добре, с близки и роднини, които познава също, говори, играе си, може да се каже, че е самостоятелен, нищо, което да ме притеснява. В детската градина също, никога не са имали оплаквания или забележки към него, всяка сутрин драматизира, че не иска да ходи, но когато го взимам е усмихнат и казва, че било много хубаво при децата. Проблемът е как реаргира на непознати - някой, който не познава, го пита нещо елементарно - как се казва, на колко години е и т.н. той не само не отговаря, а навежда глава и се крие зад мен, като заведа на детски кът поне 30мин категорично отказва да влезе, залепя се за мен и отказва комуникация с когото и да било, след което понякога влиза да играе, в някои случаи не. Днес имаха тържество в градината, още като влязоха в салона, той наведе глава, намръщи се и стоя дръпнат настрана без изобщо да се включи в нито една игра, след това отказа дори с мен да играе (имаха общи игри с майките). Същото беше и на коледното тържество. Стана ми много криво, всички се забавляваха с децата си, само моето се дърпаше, накрая се разплака и повтаряше не, не, не искам. Осъзнавам, че може би това е някаква болезнена срамежливост, но се тревожа, че това ще му пречи да се адаптира, притеснявам се, че не се вписва и постепенно другите деца ще го изолират и ще се влоши положението.
Виж целия пост
Дете на 4г не желае да комуникира с околните.
- Публикувана: 29 март 2018, 19:37 ч.
- Последно мнение: 10 апр. 2018, 12:52 ч.
# 1
30 март 2018, 16:07 ч.
Здравейте,
Стеснителността обикновено е предизвикана от неадекватно ниско самочувствие, невъзможност да се себеотстоява или минал травматичен опит, довел до недоверие и неразбиране на какво му е това толкова хубаво да играем заедно?
Детето ви има ли приятели в групата си на детската градина или си играе сам? За това може да попитате учителките, защото той може да е с безпроблемно поведение, кротък и тих и много, много самотен. Това би могло да обясни поведението му сутрин преди да тръгне за градина, както и това на тържеството. Ако е така това е по-значителния проблем, с който ще трябва да се заемете.До колкото разбирам, проблем с авторитета на възрастните няма - изпълнява исканията на големите, следва правилата. Най-добре е да поработи с психотерапевт за да разбере кои са силните и слабите му страни и как да "търгува" с тях в играта. След което да изработят стратегии за сигурно себеотстояване и всъщност самочувствие и стратегии за свързване с връстниците.
Дори и да не съм права по отношение свързването с други деца, слабата адаптивност се причинява от слаба гъвкавост на границите, което пак е резултат от изброеното в първото изречение
Тоест лечението е същото, само че синът ви ще е открил стратегии за свързване с другите въпреки проблемациите си.
Даниела Тахирова - психотерапевт
Виж целия пост
Стеснителността обикновено е предизвикана от неадекватно ниско самочувствие, невъзможност да се себеотстоява или минал травматичен опит, довел до недоверие и неразбиране на какво му е това толкова хубаво да играем заедно?
Детето ви има ли приятели в групата си на детската градина или си играе сам? За това може да попитате учителките, защото той може да е с безпроблемно поведение, кротък и тих и много, много самотен. Това би могло да обясни поведението му сутрин преди да тръгне за градина, както и това на тържеството. Ако е така това е по-значителния проблем, с който ще трябва да се заемете.До колкото разбирам, проблем с авторитета на възрастните няма - изпълнява исканията на големите, следва правилата. Най-добре е да поработи с психотерапевт за да разбере кои са силните и слабите му страни и как да "търгува" с тях в играта. След което да изработят стратегии за сигурно себеотстояване и всъщност самочувствие и стратегии за свързване с връстниците.
Дори и да не съм права по отношение свързването с други деца, слабата адаптивност се причинява от слаба гъвкавост на границите, което пак е резултат от изброеното в първото изречение
Тоест лечението е същото, само че синът ви ще е открил стратегии за свързване с другите въпреки проблемациите си.Даниела Тахирова - психотерапевт
# 2
31 март 2018, 00:16 ч.
Здравейте, благодаря за отговора Ви, доста добре разбрахте от какво реално се притеснявам. Нещо само ще доуточня - след като свикне с някого независимо възрастен или дете, той се отпуска и започва да комуникира, сигурна съм, че в градината играе с другите, той ми казва, пък и сама виждам, когато го взимам - винаги е сред групичка деца, не съм забелязала да стои настрани. По-скоро проблема е с непознатото - нетипични ситуации, непознати хора - буквално се стъписва и се свива, не знае как да се държи и реаргира, търси защита в мен или в баща си. Оставянето в градината пак така си го обяснявам - трябва да пусне моята ръка и да отиде там сам, място, което въпреки че му е познато, сякаш го плаши, защото не знае в каква точно ситуация ще попадне. Все по-често употребява думата „страх”, отначало не обръщах внимание, но сега започвам да се замислям дали са само детски брътвежи или изживява наистина нещо. Казва страх ме е да отида сам в другата стая, страх ме е от тъмното, сутрин казва, че го е страх от детската градина, страх го е от лекари и т.н. За последното го разбирам, като мъничък имаше много проблеми, до година и половина бяхме постоянно по лекари и рехабилитации; но това беше отдавна, а е единственото травматично преживяване, което е имал, не мисля, че има особена връзка.
Та такива са моите размисли, къде да търся проблема - в болезнената стеснителност или въобще не е стеснителност, а някакъв необясним страх от всичко и всички
Виж целия пост
Та такива са моите размисли, къде да търся проблема - в болезнената стеснителност или въобще не е стеснителност, а някакъв необясним страх от всичко и всички
# 3
10 апр. 2018, 12:52 ч.
Здравейте,
Много благодаря за обратната връзка.
Обикновено стеснителността и страховете са взаимно обусловени и зад тях седи базовата несигурност, че ще се справя с каквото и да дойде. А това е проблем на непознаване на себе си, липса на стратегии за себеотстояване и неадекватно ниско самочувствие. Всичко това е свързано, колкото и да не ви се вярва с травматизма , преживян в по-ранна възраст, дори да е забравен. До колкото разбирам това се е случило по-времето, когато децата са най-беззащитни имат нужда от постоянство и абсолютно задоволяване на нуждите. Това дава базова сигурност и самочувствие на бебето да започне да изследва света. Към това се е прибавила и невъзможността събитията да бъдат обяснени и осмислени, като такива, които са страдателни, но ще ти помогнат да живееш и да бъдеш самостоятелен като другите деца. Тази базова несигурност сега "излиза" под формата на страхове и болезнена стеснителност.
Мисля, че е добре с детето ви да поработи психолог. При мен това се случва в играта с детето и няма и помен от лекарски престилки и болнична обстановка.
Друга възможност е все пак да му разкажете какво и поради какви причини се е наложило да се случи,когато е бил малък. Дори да не помни или да отрича, за вас ще е възможно да обясните причините и защо е подложен на това, как сте се почувствали вие като негови родители. Поне ще стане ясно, че не е бил сам в преживяванията си, че това не е негова слабост, а сила и способности да се пребори...
Даниела Тахирова - психотерапевт
Виж целия пост
Много благодаря за обратната връзка.
Обикновено стеснителността и страховете са взаимно обусловени и зад тях седи базовата несигурност, че ще се справя с каквото и да дойде. А това е проблем на непознаване на себе си, липса на стратегии за себеотстояване и неадекватно ниско самочувствие. Всичко това е свързано, колкото и да не ви се вярва с травматизма , преживян в по-ранна възраст, дори да е забравен. До колкото разбирам това се е случило по-времето, когато децата са най-беззащитни имат нужда от постоянство и абсолютно задоволяване на нуждите. Това дава базова сигурност и самочувствие на бебето да започне да изследва света. Към това се е прибавила и невъзможността събитията да бъдат обяснени и осмислени, като такива, които са страдателни, но ще ти помогнат да живееш и да бъдеш самостоятелен като другите деца. Тази базова несигурност сега "излиза" под формата на страхове и болезнена стеснителност.
Мисля, че е добре с детето ви да поработи психолог. При мен това се случва в играта с детето и няма и помен от лекарски престилки и болнична обстановка.
Друга възможност е все пак да му разкажете какво и поради какви причини се е наложило да се случи,когато е бил малък. Дори да не помни или да отрича, за вас ще е възможно да обясните причините и защо е подложен на това, как сте се почувствали вие като негови родители. Поне ще стане ясно, че не е бил сам в преживяванията си, че това не е негова слабост, а сила и способности да се пребори...
Даниела Тахирова - психотерапевт
Препоръчани теми