Здравейте!
Дъщеричката ми,която е на 7г. от няколко месеца е силно разтревожена. Всичко започна,когато една вечер бяхме се събрали у дома всички-моите родители, чичо и леля и, братовчедите и очаквахме да дойдат и другата и баба и дядо-моите леля и свако,за да празнуваме. Живеем в една къща,но различни етажи и тя е привързана силно към всички,израстнала е с тях. Всичко беше наред, докато не връхлетя изведнъж през вратата, моята леля и ридаейки и пищейки се свлече и крещеше, че свако ми е починал, докато се е прибирал към вкъщи. Гледката и ситуацията е ясно каква е била-шок за всички,всички скочиха, суетня, викове,ревове и така. Детенцето ми стана свидетел на всичко... Избяга в другата стая и започна да плаче и да дърпа косата си, не даваше дори да я гушна да я успокоя. Колкото и да ми беше трудно да я успокоявам в момента,не спирах да и повтарям спокойно,спокойно,всичко е наред. Беше кошмар за всички и дълго време тя чуваше писъците и риданията от другата стая. Успях да я успокоя и приспя най-накрая. На другия ден беше видимо спокойна, изведохме я от къщата, за да не вижда и чува всичко около погребението. Следващите дни също беше спокойна. Но след месец положението стана притеснително. Когато с баща и отсъстваме от вкъщи и се налага да остане с баба си и дядо си, тя ми звъни през 15-20мин, за да пита дали сме добре и кога ще си дойдем( преди не го е правила). Буди се плез ноща и започва да плаче, връщала ни е от път с баща и,защото неможе да се успокои, докато не се върнем и не види, че сме добре. Не желае да остане с баба си за през ноща. Когато пък баба и и дядо и тръгнат за някъде на тях звъни през 15мин и пита кога ще си дойдат. Баба и ако отиде до магазина и се забави започва да звъни и да пита "бабо добре ли си,идваш ли". От училище ми звъни всяко междучасие и ако не си вдигна телефона,плаче и казва на госпожата какво се е случило с мама,дали е добре. Страда от главоболие,което се засили след тази случка. Сама ми сподели, че изпитва ужасен страх след като се е случило така със свако ми и сега се тревожи да не стане нещо и с нас.
Ужасно съм притеснена, защото самата аз съм с паник атаки и лабилна психика, не искам детето ми да изпитва такива ужасни мъчителни симптоми като мен и да страда цял живот.
Посъветвайте ме, моля Ви!
Виж целия пост
Дъщеричката ми,която е на 7г. от няколко месеца е силно разтревожена. Всичко започна,когато една вечер бяхме се събрали у дома всички-моите родители, чичо и леля и, братовчедите и очаквахме да дойдат и другата и баба и дядо-моите леля и свако,за да празнуваме. Живеем в една къща,но различни етажи и тя е привързана силно към всички,израстнала е с тях. Всичко беше наред, докато не връхлетя изведнъж през вратата, моята леля и ридаейки и пищейки се свлече и крещеше, че свако ми е починал, докато се е прибирал към вкъщи. Гледката и ситуацията е ясно каква е била-шок за всички,всички скочиха, суетня, викове,ревове и така. Детенцето ми стана свидетел на всичко... Избяга в другата стая и започна да плаче и да дърпа косата си, не даваше дори да я гушна да я успокоя. Колкото и да ми беше трудно да я успокоявам в момента,не спирах да и повтарям спокойно,спокойно,всичко е наред. Беше кошмар за всички и дълго време тя чуваше писъците и риданията от другата стая. Успях да я успокоя и приспя най-накрая. На другия ден беше видимо спокойна, изведохме я от къщата, за да не вижда и чува всичко около погребението. Следващите дни също беше спокойна. Но след месец положението стана притеснително. Когато с баща и отсъстваме от вкъщи и се налага да остане с баба си и дядо си, тя ми звъни през 15-20мин, за да пита дали сме добре и кога ще си дойдем( преди не го е правила). Буди се плез ноща и започва да плаче, връщала ни е от път с баща и,защото неможе да се успокои, докато не се върнем и не види, че сме добре. Не желае да остане с баба си за през ноща. Когато пък баба и и дядо и тръгнат за някъде на тях звъни през 15мин и пита кога ще си дойдат. Баба и ако отиде до магазина и се забави започва да звъни и да пита "бабо добре ли си,идваш ли". От училище ми звъни всяко междучасие и ако не си вдигна телефона,плаче и казва на госпожата какво се е случило с мама,дали е добре. Страда от главоболие,което се засили след тази случка. Сама ми сподели, че изпитва ужасен страх след като се е случило така със свако ми и сега се тревожи да не стане нещо и с нас.
Ужасно съм притеснена, защото самата аз съм с паник атаки и лабилна психика, не искам детето ми да изпитва такива ужасни мъчителни симптоми като мен и да страда цял живот.
Посъветвайте ме, моля Ви!
