Имам кола. Имам книжка. А сега?

Покарай на магистрала, там не изпреварват в насрещното. И най-добре с по-опитен шофьор до теб, за да не изградиш грешни навици или да не влетиш в някоя отбивка с висока скорост

Имам питане към тези от вас, които след шофьорския курс са карали с мъжете си, напрягат ли Ви? Моя уж ми съдейства ама много напрегната се чувствам с него и колкото и да се старая все някоя грешка допускам. Вчера се престраших за кратко градско в един квартал, ами след 30минутно каране треперех като лист ... Аз ли не ставам, той ли ? Чудя се да търся отново инструктор. Имам кола от 6 месеца, а тя стои пред блока...

маймунка - след като мъжа ти те напряга, взимай приятелка, роднина или случай инструктор.

Въпреки че съм момче това с напрагящия опитен шофьор важи за всички.След като взех книжка няколко пъти пробвах с баща ми да покарам неговата кола.Ами беше ужасно...постоянно треперих и се притеснявах и правих само глупости.От една седмица имам кола и си мислех, че няма да мога да карам сам.Но дойде понеделника, трябваше да отида на работа и мислех да се откажа и да хвана автобуса защото треперих.В крайна сметка се ядосах и си казах, че не съм дал сумати пари за кола която да стои пред блока.Реших се и отидох с нея.Понеделник треперих, потих се, загасих колата, свиркаха ми и беше доста напрягащо.До петък обаче лека полека нещата се успокоиха, спрях да треперя, спрях да гася колата и започнах да паркирам по-лесно.Вчера баща ми трябваше да пътува и му отстъпих колата да я пробва на дълъг път и се наложи да отида с автобуса до работа, ами веднага се усети липсата на кола.За една седмица имам доста добър напредък най-вече психически и се надявам с времето да стане още по-добре.Мисълта ми е, че за начинаещи шофьори така се свиква най-бързо.Нуждата да стигнеш до някъде където задължително трябва да отидеш (работа). Когато излизах ей така само да се упражнявам не успях да се успокоя.Може би защото вътрешно знам, че просто обикалям и подсъзнателно не виждам смисъл.Моят съвет е да пробвате сами да ходите до работа (няма как да не отида) до магазина (торбите тежат няма кой да ги носи).Просто понякога мозъка се задейства когато “опре ножа”.И понеже карам втори смени се прибирам в 9 по тъмно и в квартала няма къде да се спре маневрирал 10 минути, но успявам да де вкарам някъде макар и назад и в тъмното.В крайна сметка не мога да оставя колата по средата на пътя.
Не знам може и да не ми е правилна теорията, но поне за мен проработи.Успех на всички и за нищо на света не се отказвайте !

Да допълня, и като почне какво мога да направя на колата - то съединител, то скоростна кутия, то кво ли не. Имам чувството, че не съм седнала в кола, а кашкавалена купа... Знам, че има неща с които следва да се внимава, ама опит нямам още. Той кара над 25 години и сменил 4 коли

Моят и до ден- днешен ме напряга като е с мен в колата, шофьор съм от 13 години. Просто не му обръщам вече внимание като мрънка и като се прави на голям разбирач. Слушам го и си правя, каквото преценявам аз. Когато той кара, обаче, и аз мрънкам, така че сме квит.

Като взех книжка и моят се возеше с мен. То аз го исках, уж да ми е по-спокойно, защото не е от овикващите, нито мрънка за колата. Така се возехме, докато веднъж не ме стресира излишно и от тогава си почнах сама. Случката беше, че виждам в една широка квартална улица как някакъв спрял до бордюра дава мигач да се включи в движението. Аз съм го видяла, преценила и си карам спокойно. Мъж ми изведнъж вика: "Тоя видя ли го?". Аз се шашнах, защото не знам какво има предвид, а то за същата кола идело реч. Друг път караме Мездра-Ботевград. Завои, тирове, карам със 70, защото нямам никакъв опит по път със завои. А нашичкият само ми дава зор да съм карала по-бързо.

Маймунка, така е, мъжете напрягат допълнително. В началото и аз исках да карам с ММ, но само кусури ми намираше! Накрая казах, че започвам да ходя на работа с колата, колкото и да ме беше страх първия път. Чувах си сърцето как бие! Постепенно се успокоих. Винаги обаче караме заедно междуградско като ходим до вилата. Вече не се обажда. Скоро и в града не сме се возили заедно. Но и той като кара аз му мрънкам и така....И той се дразни....
По принцип като шофьори сме различни - аз съм по-нервна, бързам, натискам понякога педала повече. Той кара спокойно, бавно, прави път, отдалече спира.

7 години по-късно ММ продължава да твърди, че спирам късно  Колата си я познавам прекрасно, никога никакви инциденти не съм имала (да чукам на дърво), внимавам да не създам неудобство на шофьора зад мен, да има време и той/тя да спре плавно и спокойно... Специално съм питала хора-шофьори, които возя, дали ги напряга спирането ми - всички казват "не, защо питаш".
Обаче започнах и аз да връщам на ММ, та малко миряса. Единственият човек, който и до ден днешен не обичам да возя Иначе пък като ме дообучаваше, беше чудесен повечето време - само 2 пъти слизах насред пътя и го карах да ни прибере той

Аз не обичам никого да возя!

Ол, рискувам преодолявам всякакви притеснения и избирам ден, в който отивам с колата на работа. А какво правим с паркирането? Мъчих се с туби, на празен разграфен паркинг ама не успявам да се намърдам в мястото назад, споделете тънкости?

Аз паркирам само напред
Нaзад мога да я извадя, но да я вкарам..никога

Не става с туби и на празен паркинг. За успоредното паркиране отляво на пътя правя следното: спирам до предната кола на не повече от метър от нея; тръгвам назад и като му се изравни задницата горе-долу със средата на моята кола, навивам ляв волан и леко назад; изправям волана и го завъртам надясно, като видя в дясното огледало вътрешния фар (този откъм бордюра) на задната кола. Понякога опирам в бордюра, но с леко напред и ляв волан я отдалечавам от него и донамествам. Ако не се влезе достатъчно близо до бордюра, трябва да се изкара цялата кола и да се почне наново. Трудно е с донаместване, особено ако мястото е малко. Ако паркирам успоредно отдясно на пътя, гледам в лявото огледало задната кола, но сега не мога да кажа точно кога въртя волана. Рядко ми се налага да спирам така.

И аз виждам зор. На курса добре без притеснение си карах малката кола, а сега домашната която е голяма нешо много ме шашка. ММ е много нервен шофьор, за него всички карат като малоумни. С мен засега е спокоен да не ме изплашил казва. Обаче на курса извън града не съм карала, а той там иска, съответно при ограничения 60'70 на места покрай мен не ги спазват и за него също карам много бавно... Незнам притеснявам се, а дори на изпита не съм, бях супер спокойна. Дали сега от ММ, заради това, че минаха две години от книжката и досега нямах автоматик за каране или от голямата кола не мога да преценя.

На мен паркирането назад ми е по-лесно по метода на 45 градуса.Когато паркингът е широк става още по лесно.Номерът е да я дадеш някак си назад да е като колите между които искаш да паркираш.След това даваш напред и вече с огледалата се опитваш да я направиш така, че да е между колите и след това смело назад.
Този начин е много по-лесен от 90 градусовия който учат на курсовете.

Ето клипче на английски.Горе долу това правя аз.
https://youtu.be/FNHlRUrDhgE