Li77le Devil - това е правилният отговор - ти си наред със загадка
Познай коя е книгата - 16
- Публикувана: 17 май 2018, 08:24 ч.
- Последно мнение: 28 ян. 2022, 17:09 ч.
# 30
17 май 2018, 16:56 ч.
Li77le Devil - това е правилният отговор - ти си наред със загадка
Виж целия пост
Li77le Devil - това е правилният отговор - ти си наред със загадка
# 31
17 май 2018, 17:06 ч.
Не толкова известна книга. Чудих се дали да не ви пусна нещо по-лесно, но все пак се надявам някой бързо да го познае. 
"– Когато е бил на около двадесет, работил в строителството, паднал и сърцето му спряло, така че навярно,
технически е бил мъртъв за около минута. Разказвал ми е историята хиляди пъти.
– Тогава защо мислиш, че лекарствата са виновни, след като си я чувал и преди?
– Защото винаги казваше, че не си спомня. Всички го питали дали е имало светлина и подобни глупости, но той винаги е твърдял, че не си спомня нищо, след като се е събудил. Тогава, в
нощта преди да си отиде, той ме накара да седна и призна, че има две неща, които иска да мидаде – един последен съвет и последната му тайна. И тогава ми сподели, че винаги си е спомнял
къде е отишъл, след като е умрял, и че си спомня много точно какво е било.
– Какво ти каза?
– Че наистина нямало някакъв смисъл в това. Сякаш било да чувстваш, без да знаеш. Като трескав сън. Като мечта за втория шанс. Каза, че единствената ясна част, била люлка на веранда
пред червена тухлена къща, но тогава не знаел какво означава, затова не разкрил нищо на никой.След това ми показа стара снимка на него и баба ми, седнали на люлка на веранда пред червенатухлена къща, където тя живеела, когато се запознали.
– Това е сладко – казва Настя, но в гласа ѝ има нещо почти като разочарование и ми се иска да
ми е позволено да се протегна и да докосна лицето ѝ или ръката ѝ, или нещо друго.
– Да, сладко е – отвръщам, без да го мисля. – Само че той я срещнал три години след инцидента. Точно заради това не го е разбрал тогава. Но веднага след като видял люлката и онази къща, вече знаел. Знаел, че не е трябвало да умре. Трябвало е да се върне, за да може да я срещне, защото неговият рай бил там, където е тя, дори тогава да не го е знаел. И точно заради това не бил изплашен."
Виж целия пост
"– Когато е бил на около двадесет, работил в строителството, паднал и сърцето му спряло, така че навярно,
технически е бил мъртъв за около минута. Разказвал ми е историята хиляди пъти.
– Тогава защо мислиш, че лекарствата са виновни, след като си я чувал и преди?
– Защото винаги казваше, че не си спомня. Всички го питали дали е имало светлина и подобни глупости, но той винаги е твърдял, че не си спомня нищо, след като се е събудил. Тогава, в
нощта преди да си отиде, той ме накара да седна и призна, че има две неща, които иска да мидаде – един последен съвет и последната му тайна. И тогава ми сподели, че винаги си е спомнял
къде е отишъл, след като е умрял, и че си спомня много точно какво е било.
– Какво ти каза?
– Че наистина нямало някакъв смисъл в това. Сякаш било да чувстваш, без да знаеш. Като трескав сън. Като мечта за втория шанс. Каза, че единствената ясна част, била люлка на веранда
пред червена тухлена къща, но тогава не знаел какво означава, затова не разкрил нищо на никой.След това ми показа стара снимка на него и баба ми, седнали на люлка на веранда пред червенатухлена къща, където тя живеела, когато се запознали.
– Това е сладко – казва Настя, но в гласа ѝ има нещо почти като разочарование и ми се иска да
ми е позволено да се протегна и да докосна лицето ѝ или ръката ѝ, или нещо друго.
– Да, сладко е – отвръщам, без да го мисля. – Само че той я срещнал три години след инцидента. Точно заради това не го е разбрал тогава. Но веднага след като видял люлката и онази къща, вече знаел. Знаел, че не е трябвало да умре. Трябвало е да се върне, за да може да я срещне, защото неговият рай бил там, където е тя, дори тогава да не го е знаел. И точно заради това не бил изплашен."
# 32
17 май 2018, 17:53 ч.
Не съм я чела, но ми прилича на нещо от Александра Маринина
Виж целия пост
Не толкова известна книга. Чудих се дали да не ви пусна нещо по-лесно, но все пак се надявам някой бързо да го познае.
"– Когато е бил на около двадесет, работил в строителството, паднал и сърцето му спряло, така че навярно,
технически е бил мъртъв за около минута. Разказвал ми е историята хиляди пъти.
"– Когато е бил на около двадесет, работил в строителството, паднал и сърцето му спряло, така че навярно,
технически е бил мъртъв за около минута. Разказвал ми е историята хиляди пъти.
Скрит текст:
– Тогава защо мислиш, че лекарствата са виновни, след като си я чувал и преди?
– Защото винаги казваше, че не си спомня. Всички го питали дали е имало светлина и подобни глупости, но той винаги е твърдял, че не си спомня нищо, след като се е събудил. Тогава, в
нощта преди да си отиде, той ме накара да седна и призна, че има две неща, които иска да мидаде – един последен съвет и последната му тайна. И тогава ми сподели, че винаги си е спомнял
къде е отишъл, след като е умрял, и че си спомня много точно какво е било.
– Какво ти каза?
– Че наистина нямало някакъв смисъл в това. Сякаш било да чувстваш, без да знаеш. Като трескав сън. Като мечта за втория шанс. Каза, че единствената ясна част, била люлка на веранда
пред червена тухлена къща, но тогава не знаел какво означава, затова не разкрил нищо на никой.След това ми показа стара снимка на него и баба ми, седнали на люлка на веранда пред червенатухлена къща, където тя живеела, когато се запознали.
– Това е сладко – казва Настя, но в гласа ѝ има нещо почти като разочарование и ми се иска да
ми е позволено да се протегна и да докосна лицето ѝ или ръката ѝ, или нещо друго.
– Да, сладко е – отвръщам, без да го мисля. – Само че той я срещнал три години след инцидента. Точно заради това не го е разбрал тогава. Но веднага след като видял люлката и онази къща, вече знаел. Знаел, че не е трябвало да умре. Трябвало е да се върне, за да може да я срещне, защото неговият рай бил там, където е тя, дори тогава да не го е знаел. И точно заради това не бил изплашен."[/i]
– Защото винаги казваше, че не си спомня. Всички го питали дали е имало светлина и подобни глупости, но той винаги е твърдял, че не си спомня нищо, след като се е събудил. Тогава, в
нощта преди да си отиде, той ме накара да седна и призна, че има две неща, които иска да мидаде – един последен съвет и последната му тайна. И тогава ми сподели, че винаги си е спомнял
къде е отишъл, след като е умрял, и че си спомня много точно какво е било.
– Какво ти каза?
– Че наистина нямало някакъв смисъл в това. Сякаш било да чувстваш, без да знаеш. Като трескав сън. Като мечта за втория шанс. Каза, че единствената ясна част, била люлка на веранда
пред червена тухлена къща, но тогава не знаел какво означава, затова не разкрил нищо на никой.След това ми показа стара снимка на него и баба ми, седнали на люлка на веранда пред червенатухлена къща, където тя живеела, когато се запознали.
– Това е сладко – казва Настя, но в гласа ѝ има нещо почти като разочарование и ми се иска да
ми е позволено да се протегна и да докосна лицето ѝ или ръката ѝ, или нещо друго.
– Да, сладко е – отвръщам, без да го мисля. – Само че той я срещнал три години след инцидента. Точно заради това не го е разбрал тогава. Но веднага след като видял люлката и онази къща, вече знаел. Знаел, че не е трябвало да умре. Трябвало е да се върне, за да може да я срещне, защото неговият рай бил там, където е тя, дори тогава да не го е знаел. И точно заради това не бил изплашен."[/i]
Не съм я чела, но ми прилича на нещо от Александра Маринина
# 34
17 май 2018, 18:01 ч.
Да, "Морето на спокойствието" е
Виж целия пост
Да не е Морето на спокойствието?
Да, "Морето на спокойствието" е
# 35
17 май 2018, 18:08 ч.
Хах, за съжаление нямам готовност със загадка, може ли да помоля друг да се включи
Дано не е против правилата, защото и аз съм нова в темата
Много хубава книга иначе
Виж целия пост
Дано не е против правилата, защото и аз съм нова в темата
Много хубава книга иначе
# 36
17 май 2018, 18:20 ч.
Аз ще дам цитат : )
Но с течение на времето се издигна в управлението на вестника. Сега вече всеки ден ходеше с костюм, беше поставил на бюрото си една от онези малки статуетки на футболиста Бронко с устремена напред глава и отделяше на телефона повече време в живота си, отколкото на всичко останало, като винаги внимаваше какви ветрове духат в главния офис на корпорацията в Синсинати. Беше четиридесетгодишен мъж с шкембенце, съпруга, две деца и полица, която искаше да рефинансира, но която никоя банка не искаше и да погледне поради западането на бизнеса с недвижими имоти. Каза ми всичко това една вечер на чаша бира в Уинкооп, единствената вечер, когато се бяхме виждали с него извън сградата на вестника.
Една от стените на стаята му беше покрита с първите страници на вестника от последните седем дни. Всеки ден първата му работа беше да смъкне страниците от броя преди седем дни и да закачи първите страници на новия брой. Предполагам, че го правеше, за да следи потока от новините и как ги отразява вестникът. Или може би защото вестникът повече не поместваше негови материали и по този начин си напомняше, че причината за това е, че е шеф.
Виж целия пост
Но с течение на времето се издигна в управлението на вестника. Сега вече всеки ден ходеше с костюм, беше поставил на бюрото си една от онези малки статуетки на футболиста Бронко с устремена напред глава и отделяше на телефона повече време в живота си, отколкото на всичко останало, като винаги внимаваше какви ветрове духат в главния офис на корпорацията в Синсинати. Беше четиридесетгодишен мъж с шкембенце, съпруга, две деца и полица, която искаше да рефинансира, но която никоя банка не искаше и да погледне поради западането на бизнеса с недвижими имоти. Каза ми всичко това една вечер на чаша бира в Уинкооп, единствената вечер, когато се бяхме виждали с него извън сградата на вестника.
Една от стените на стаята му беше покрита с първите страници на вестника от последните седем дни. Всеки ден първата му работа беше да смъкне страниците от броя преди седем дни и да закачи първите страници на новия брой. Предполагам, че го правеше, за да следи потока от новините и как ги отразява вестникът. Или може би защото вестникът повече не поместваше негови материали и по този начин си напомняше, че причината за това е, че е шеф.
# 40
17 май 2018, 22:31 ч.
Нещо лесно и разпознаваемо, за по-трудно идея нямам:
Старите двуетажни къщи на кръстовището на Мадисън и Купър в центъра на града бяха ремонтирани и превърнати в малки кафенета, хотели, магазини за подаръци и скъпи ресторанти. Районът бе известен като площад Овъртън, тук кипеше нощният живот на Мемфис. Театърът и книжарницата донякъде облагородяваха площада. В средата на Мадисън имаше тясна ивица, засадена с дървета. В края на седмицата тук се тълпяха студенти и моряци от военноморската база, инак ресторантите, макар й посещавани, не бяха претъпкани и шумни. „Полет“, приятно заведение с френска кухия, което се помещаваше във варосана сграда, бе прочуто с вината и десертите си, както и с приятния глас на певеца. След внезапното си забогатяване семейство Макдиър се сдоби и с колекция от кредитни карти, които използваше в най-добрите ресторанти на града. Предпочитаха „Полет“.
Виж целия пост
Старите двуетажни къщи на кръстовището на Мадисън и Купър в центъра на града бяха ремонтирани и превърнати в малки кафенета, хотели, магазини за подаръци и скъпи ресторанти. Районът бе известен като площад Овъртън, тук кипеше нощният живот на Мемфис. Театърът и книжарницата донякъде облагородяваха площада. В средата на Мадисън имаше тясна ивица, засадена с дървета. В края на седмицата тук се тълпяха студенти и моряци от военноморската база, инак ресторантите, макар й посещавани, не бяха претъпкани и шумни. „Полет“, приятно заведение с френска кухия, което се помещаваше във варосана сграда, бе прочуто с вината и десертите си, както и с приятния глас на певеца. След внезапното си забогатяване семейство Макдиър се сдоби и с колекция от кредитни карти, които използваше в най-добрите ресторанти на града. Предпочитаха „Полет“.
# 41
17 май 2018, 22:48 ч.
Фирмата на Гришам 
Много ми е любима.
Но гледам (изчетох предната тема), че тук се дават по- нетрадиционни книги, някои от които не съм чувала, тъй като са по- нови, а аз не си падам много по стила на новите автори.
Затова преотстъпвам правото си на някой друг, ще ми е интересно да прочета цитати от други типове вкус
Виж целия пост
Много ми е любима.
Но гледам (изчетох предната тема), че тук се дават по- нетрадиционни книги, някои от които не съм чувала, тъй като са по- нови, а аз не си падам много по стила на новите автори.
Затова преотстъпвам правото си на някой друг, ще ми е интересно да прочета цитати от други типове вкус
# 42
17 май 2018, 22:59 ч.
Ако само миг преди да убия тоя глупак ми кажеха, че съм способен да погубя човек, нямаше да повярвам. Така или иначе стореното се отдалечаваше от мен като галеон, чезнещ към хоризонта. Понякога дори ми се струваше, че не съм извършил никакво престъпление. Бяха изминали четири дни, откак, макар и с неохота, убих нещастния си събрат Финягата и лека-полека започнах да привиквам.
Виж целия пост
# 43
17 май 2018, 23:28 ч.
[/size]
Орхан Памук "Името ми е Червен "
Виж целия пост
Ако само миг преди да убия тоя глупак ми кажеха, че съм способен да погубя човек, нямаше да повярвам. Така или иначе стореното се отдалечаваше от мен като галеон, чезнещ към хоризонта. Понякога дори ми се струваше, че не съм извършил никакво престъпление. Бяха изминали четири дни, откак, макар и с неохота, убих нещастния си събрат Финягата и лека-полека започнах да привиквам.
Орхан Памук "Името ми е Червен "
Препоръчани теми