Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Познай коя е книгата - 16

  • 42 108
  • 806
# 750
Това ми напомня нещо. Чела съм го.
Виж целия пост
# 751
Възможно е, даже е много вероятно. Simple Smile Излезе на български преди петнайсетина години, макар и преводът да не ми се струва блестящ.
Трябва ли да пускаме нова тема?
Виж целия пост
# 752
Клайв Каслър? Не знам защо, но се сещам за неговите истории.
Нещо в този дух.
Виж целия пост
# 753
Не. Трябваше дори да гугълна Клайв Каслър, че нищо не ми говореше Blush - изглежда интересен, ще му хвърля едно око, благодаря.
Виж целия пост
# 754
Понеже минаха вече три дена, направо давам отговора - "Гомора" на Роберто Савиано. Simple Smile
Нека, който иска, да пусне следващата.
Виж целия пост
# 755
На масата не пушеше само Журналиста Прикрит-Гей. Той ненавиждаше миризмата на цигари. Прибереше ли се, веднага си събличаше дрехите, за да се отърве от вонята в кафене „Кундера“. Въпреки това нямаше нищо против другите да пушат. Нито престана да идва в кафенето. Посещаваше го редовно и защото му харесваше да е част от тази пъстра група, и защото тайно си падаше по Карикатуриста Алкохолик.

Не че Журналиста Прикрит-Гей, искаше да има нещо с него физически. Изтръпваше само като си го представеше гол. Внушаваше си, че е привлечен не заради секса, а защото двамата са сродни души. Пък и на пътя му имаше две големи препятствия. Първо, Карикатуриста Алкохолик беше подчертано хетеросексуален и нямаше голяма вероятност това да се промени. Второ, беше хлътнал по онова намусено момиче, Ася — факт, вече забелязан от всички, освен от нея.

Затова Журналиста Прикрит-Гей не хранеше никакви надежди, че ще има връзка с Карикатуриста Алкохолик. Просто искаше да е близо до него. Изтръпваше всеки път, щом карикатуристът го докоснеше случайно по ръката или рамото, докато се пресягаше да вземе чашата или пепелника. Въпреки това в усърдието си да убеди всички, че изобщо не се интересува от него, пък и от който и да било мъж, журналистът понякога се държеше хладно с карикатуриста и най-неочаквано се впускаше да оспорва мнението му. Беше си сложна история.


Жокер:

Залепена за екрана, Армануш отхапа от ябълката, която й беше останала, и я задъвка нервно. Никога дотогава не се беше възхищавала толкова на мъж — ако не броим, разбира се, баща й, но това беше друго. В Барон Багдасарян имаше нещо, което я очароваше и в същото време я плашеше, тя се страхуваше не точно от него и от онова, което той отстояваше толкова смело, плашеше се от себе си. Думите му я докосваха дълбоко и бяха в състояние да извадят наяве онази друга Армануш, която живееше вътре в нея, но още не се беше показала — тайнствено същество, потънало в дълбок сън. Барон Багдасарян някак разръчкваше това същество с копието на думите и явно нямаше да се успокои, докато то не се събудеше, не ревнеше с мощен глас и не излезеше на светло.
Виж целия пост
# 756
Темата малко е позамряла и радос не може да публикува друг жокер, затова я вдигам. Simple Smile
Макар да ми се струва, че този е предостатъчен за отгатване. Wink
(Дали форумът не иска да ни намекне да започнем нова, че вече минахме 50 страници?)
Виж целия пост
# 757
И имената ви оставих, и всичко Simple Smile Лучена супичке, ти май я позна, но си мълчиш?

И моля ви, когато някой даде загадка, дори да не знаете отговора, дайте някакво предположение или нещо, за да може автора след това да публикува жокера. Ако го публикува като редакция, няма да ви излезе известие, и никой няма да го прочете.

Колкото до външния вид, леля Зелиха виждаше съвсем ясно, че Ася почти не прилича на нея. Тя не беше и вероятно никога нямаше да стане красива жена. Не че имаше нещо сбъркано в лицето и тялото й. Гледани поотделно, всички части си бяха точно каквито трябва: точният ръст и тегло, точната гарвановочерна къдрава коса, точната брадичка… но заедно те образуваха съчетание, на което сякаш липсваше нещо. Ася не беше и грозна, никак даже. По-скоро бе средно хубава, с приятен вид, който обаче не остава в съзнанието. Лицето й беше съвсем обикновено и мнозина, които я виждаха за пръв път, имаха чувството, че я познават отнякъде. Тя беше неповторимо обикновена. На този етап най-големият комплимент, който можеше да получи, бе не „красива“, а „миловидна“, което би било прекрасно, но за съжаление тя изживяваше етап от живота си, в който последното, с което иска да я свързват, беше „миловидността“. След двайсет години щеше да възприема тялото си различно. Ася беше от жените, които, макар и не хубави в тийнейджърска възраст или пък привлекателни като млади, стават доста красиви на средна възраст, стига да издържат дотогава.

За беда Ася не бе благословена и с грамче вяра. Беше прекалено саркастична, че да се довери на хода на времето. Беше истински огън отвътре, без ни най-малка вяра в справедливостта на божествения ред. И в това отношение приличаше не на друг, а на своята майка. С такава природа и в такова разположение на духа, бе изключено да прояви търпение и с почит да чака деня, в който животът ще промени тялото й в нейна полза. Леля Зелиха виждаше ясно, че мисълта за посредствения външен вид не дава мира на младото сърце на дъщеря й. Де да можеше да й каже, че красавиците привличат най-големите негодници. Де да можеше да й обясни какъв късмет е извадила, че не се е родила прекалено красива, че всъщност и мъжете, и жените ще се отнасят по-благосклонно към нея и животът й ще бъде по-добър, да, много по-добър, без прелестите, за които сега копнее толкова силно.
Виж целия пост
# 758
Арменци, турци... 🤔
Виж целия пост
# 759
Дам... Авторката е жена... И в другата нейна книга, която съм чела пак се разказваха 2 паралелни истории
Виж целия пост
# 760
Турски автор, вероятно. Не мога да дам отговор.
Виж целия пост
# 761
Елиф Шафак?
Виж целия пост
# 762

Да, ще пробваш ли със заглавие?
Виж целия пост
# 763
Налучках покрай предположението за турски автор.
Не съм чела книгата.
На Шафак съм чела Черно мляко, която е ок и след това Любов, която знам че е много харесвана, но за мен беше ужасно отегчителна и така и не посегнах пак към нейна книга.
Виж целия пост
# 764
Да не би книгата да е "Копелето на Истанбул"?
И аз налучквам. Това е една от малкото книги, които оставям недочетени...  не можа да ме грабне и ми натежаха едни многословни описания на някакъв квартал / блок / бръснарница (?) ... вече не помня Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия