Как да насоча близки да заведат детето си на преглед?

  • 3 408
  • 3
Имам дете с увреждане. На 99% съм сигурна, че детето на мои близки има същия проблем. Нямам представа защо личен лекар изобщо не ги е насочил досега. Проблемът е видим и е забелязан от родителите, но те засега очакват да премине от самосебе си. Хората са интелигентни, но много млади и с първо дете. Посъветвах ги да отидат при лекар от конкретната специалност, но сякаш се страхуват да получат лоши новини. Аз също минах през фаза на отричане и ги разбирам. Не искам да раздавам диагнози и да създавам страхове. Не искам да назовавам конкретно съмненията си, защото все пак съществува вероятност да греша. От друга страна, те в момента губят ценно време да започнат терапия, която е най-ефективна в тази възраст. Ако започнат след 1-2 години ще е много по-трудно да постигнат положителен резултат. Не знам как да постъпя. Ако им кажа за какво се съмнявам и защо, най-вероятно веднага ще изхвърчат на лекар.
Виж целия пост
# 1
Здравейте,
Да права сте за това, че "вестоносецът" на лошите новини обикновено бива убиван...Ситуацията е малко патова, защото от друга страна могат  да завалят обвинения "След като си се съмнявала и знаела, защо не каза?". Обикновено в такива ситуации специалистите, примерно госпожите в детската градина, от позицията на авторитета си, казват такива неща - ако детето твърде много се отличава от останалите и не е във възможност да спазва груповата норма..
Вас самата, кой ви насочи и убеди да се заемете с проблема?
Помислете дали не може да получите "помощ от приятел", ако не ще се наложи вие да опитате по възможно най-деликатния начин да насочите към специалист. Когато самата аз  водя такива "трудни разговори", относно аутизъм и други неблагоприятни тенденции, на които съм се натъкнала, обикновено се опитвам да насоча клиентите си към това, че надежда и възможност да се направи по проблема винаги има и поне до сега никога не съм си позволила да плаша хората или да обрисувам бъдещето в мрачни краски, ако не посещават специалист. Освен това решението и отговорността винаги е на клиентите, те решават как ще постъпят в ситуацията.
Даниела Тахирова - психотерапевт
...
Виж целия пост
# 2
Благодаря! Ще помисля как да подходя. В моя случай, аз самата си бях "вестоносецът" още преди лекари и специалисти, но пък отнесох всички негативи от другите членове на семейството, според които доста време "само си въобразявах". Детето е малко, не ходи на ДГ или ясла, така че няма външен авторитетен източник на подобни съмнения, освен педиатъра. Странното е, че е имало съвет за реакция на определени симптоми, но не и насочване за проверка на евентуалните причини за тях. Проблемът е доста по-видим от аутизъм. Умишлено не го споделям, защото държа да запазя анонимността си. Сравнението, което мога да направя е, ако има всички известни симптоми за скарлатина, GP-то да изпише кремче за мазане на обрива.
Виж целия пост
# 3
Здравейте,
Много често лекарите не дават съвети, ако изрично не бъдат попитани по конкретния въпрос. Мисля, че това се дължи на взаимното недоверие, което се насажда между лекарите и пациентити, но това е дълбока и широка тема..
Ако ситуацията е такава, каквато я описвате, остава единствено вие да действате - деликатно и внимателно, за да я има надеждата в перспективата за развитие на малкото човече
Даниела Тахирова
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия