Да-а-а, и при мен има такава тенденция. Сигурно е от преумора и от твърде много ангажименти.
Виж целия пост
Защо при мен се получава така? А при вас как е?
- Публикувана: 31 май 2006, 11:15 ч.
- Последно мнение: 5 септ. 2006, 16:30 ч.
# 16
31 май 2006, 13:27 ч.
Ами ...де да знам.Уплаших се, че пропилявам хубавите моменти, онези-малките неща не ги забелязвам.Бях станала и сприхава, все се отяждах.И от там-проблеми, вкъщи все някой ми беше виновен.Тогава се уплаших и спрях с това бързане.Иначе все бързах-бързах бебето да се роди, бързах зъбче да му поникне, бързах да проходи.Пък то -времето лети и без да бързам.И така-давам го кротичко сега.Вярно е-ходя на работа, търча с детето насам-натам, къща гледам.Но не робувам.Детето поотрасна, по-самостоятелно е/ макар и още мъничко/, научи се-самичко да заспива и тогава е моето време-гледам си филма на воля, чатя си...След работа, когато го взема от работа се разхождаме, в някоя градинка да поиграе, а аз седя и гледам и се радвам на репликите и, на физиономиите, на начина по който расте, защото днес е само днес и сега-този момент няма никога да се върне.И така.Според мен е простичко, но обикновено го разбираме, чак след като сме или мноого преуморени или след някоя нприятна случка, която ни кара да се замислим.
Виж целия пост
# 17
31 май 2006, 13:31 ч.
Виж целия пост
Ами ...де да знам.Уплаших се, че пропилявам хубавите моменти, онези-малките неща не ги забелязвам.Бях станала и сприхава, все се отяждах.И от там-проблеми, вкъщи все някой ми беше виновен.Тогава се уплаших и спрях с това бързане.Иначе все бързах-бързах бебето да се роди, бързах зъбче да му поникне, бързах да проходи. Пък то -времето лети и без да бързам.И така-давам го кротичко сега.Вярно е-ходя на работа, търча с детето насам-натам, къща гледам.Но не робувам.Детето поотрасна, по-самостоятелно е/ макар и още мъничко/, научи се-самичко да заспива и тогава е моето време-гледам си филма на воля, чатя си...След работа, когато го взема от работа се разхождаме, в някоя градинка да поиграе, а аз седя и гледам и се радвам на репликите и, на физиономиите, на начина по който расте, защото днес е само днес и сега-този момент няма никога да се върне.И така.Според мен е простичко, но обикновено го разбираме, чак след като сме или мноого преуморени или след някоя нприятна случка, която ни кара да се замислим.
# 18
29 авг. 2006, 15:59 ч.
Присъединявам се и аз.От както бебока се роди все нямам време за нищо,а как ми се спи 
ако има лесно цял ден ще спя
Виж целия пост
ако има лесно цял ден ще спя 
# 19
2 септ. 2006, 14:06 ч.
Нямам време за нищо. 
Колкото повече растат децата, толкова повече нямам време за себе си. Малки деца- малки дертове, големи деца - големи дертове и харчове! Не вярвах, ама така било 
Виж целия пост
Колкото повече растат децата, толкова повече нямам време за себе си. Малки деца- малки дертове, големи деца - големи дертове и харчове! Не вярвах, ама така било
# 20
2 септ. 2006, 14:13 ч.
За разлика от мъжа ми, аз не обичам да седна пред компа и да гледам филми. Хващат ме бесните 
За един филм, обаче, веднъж седмично, не само, че сядам, ами и даже не ми стига
(За ПБ говоря )
Виж целия пост
За един филм, обаче, веднъж седмично, не само, че сядам, ами и даже не ми стига
(За ПБ говоря )
# 21
2 септ. 2006, 14:16 ч.
Хм, това май са някакви депресивни състояния. И аз изпадам в такива на моменти!
Виж целия пост
# 22
2 септ. 2006, 14:31 ч.
И аз съм така. Много ми е криво - не мога спокойно да си изпия кафето, не мога да се спра на едно място за повече от 10-тина минути, книгите трудно задържат вниманието ми, филмите още по-рядко... не ми се прави нищо, което ще ми отнеме време... Не знам какво става, но положението е плачевно направо - все искам нещо да стане, чакам някакъв следващ етап, искам да дойде и бързо да отмине всяко планувано събитие, а не мога да му се насладя. Вече и не пиша много във форума... Дайте някакво обяснение! Закъде бързаме? 
Виж целия пост
# 23
2 септ. 2006, 18:24 ч.
.
Аз път чета много бързо, нямам търпение да стигна края. Усещам се как нервите ми не
издържат и даже като видя във форума по дълго мнение не го почвам изобщо, знам че няма да
стигна до края. Така съм като чета списания, вестници, каквото и да е четиво.
Виж целия пост
Аз път чета много бързо, нямам търпение да стигна края. Усещам се как нервите ми не
издържат и даже като видя във форума по дълго мнение не го почвам изобщо, знам че няма да
стигна до края. Така съм като чета списания, вестници, каквото и да е четиво.
# 24
2 септ. 2006, 18:36 ч.
И аз съм с вас 
Реално имам що годе някакво време и въпреки че го осъзнавам съм си все същата ....припряна и неспокойна
Виж целия пост
Реално имам що годе някакво време и въпреки че го осъзнавам съм си все същата ....припряна и неспокойна
# 26
2 септ. 2006, 20:05 ч.
Аз бях така с първото си дете. Направо не ми се излизаше на разходка, защото много трябваше да се приготвям и все си мислех, че много време ще ми отнеме излизането и прибирането, а и домашните задължения ме притискаха, исках всичко наведнъж да свърша. сега обаче не е така, успокоила съм се, не си давам много зор, който иска от мен нещо(с изключение на децата) или да почака или да си го свърши сам. С тази нагласа си осигурявам много спокойствие и пестя нервички.
Виж целия пост
# 27
4 септ. 2006, 18:00 ч.
поне знам,че не съм сама
че и да полудея ще ви срещна някъде по здравните заведения
отговарям на вашите симптоми
Виж целия пост
че и да полудея ще ви срещна някъде по здравните заведения
отговарям на вашите симптоми
# 28
4 септ. 2006, 19:17 ч.
Стрес е това, мда.
Ето как се справих аз с проблема - тИфтерче. Пишех от предния ден какво има да се върши - работа - такъв обем, работни обаждания - на кого и за какво.
Домакинство - готвене, пазаруване, чистене, пр.
Детето - разходки и каквото му се правеше там, че съм забравила вече.
Ама подробно и със срокове. Всяко нещо се отмята.
Вечер, като съм си свършила всичко, се отдавам на заслужена почивка. Може и да са пет минути, ама си е почивка.
Много ми се смееха на тИфтерчето, защото аз не само пишех, ами и рисувах - особено домакинските задължения.
После тИфтерчето отпадна от само себе си, освен работните ангажименти не записвам друго.
И вече не се чувствам по гореописания начин.
Виж целия пост
Ето как се справих аз с проблема - тИфтерче. Пишех от предния ден какво има да се върши - работа - такъв обем, работни обаждания - на кого и за какво.
Домакинство - готвене, пазаруване, чистене, пр.
Детето - разходки и каквото му се правеше там, че съм забравила вече.
Ама подробно и със срокове. Всяко нещо се отмята.
Вечер, като съм си свършила всичко, се отдавам на заслужена почивка. Може и да са пет минути, ама си е почивка.
Много ми се смееха на тИфтерчето, защото аз не само пишех, ами и рисувах - особено домакинските задължения. После тИфтерчето отпадна от само себе си, освен работните ангажименти не записвам друго.
И вече не се чувствам по гореописания начин.
# 29
5 септ. 2006, 13:31 ч.
Василиса,благодаря за чудната идея
смятам да пробвам
смятам да пробвам всичко,което ще ме върне към радостта от живота и спокойстието
към моментите,в които просто сядаш ,бягаш или скачаш и се радваш на детето си
любуваш се на това,което имаш,защото има хора,които за съжаление нямат и толкова
Виж целия пост
смятам да пробвам
смятам да пробвам всичко,което ще ме върне към радостта от живота и спокойстието
към моментите,в които просто сядаш ,бягаш или скачаш и се радваш на детето си
любуваш се на това,което имаш,защото има хора,които за съжаление нямат и толкова
Препоръчани теми