Влюбвали ли сте с в неподходящ за вас човек?

  • 6 498
  • 125
Айде и от мен една тема за любов, малко за разведряване на обстановката.
Влюбвали ли сте някога в човек, за който впоследствие, рано или късно, осъзнавате, че не сте подохдящи един за друг, разбира се нямам предвид нещо, което може тотално, категорично и завинаги да ви е отблъснало от този човек...а просто примерно не одобрявате някои негови навици, или пък ако щете ви дели голямо разстояние и практически няма как да осъществите връзката си, или имате различни приоритети на етапа, в който сте се срещнали....има много възможнсти....и когато осъзнзвате всички причини, които показват, че нищо не би излезло, лесно ли превъзмогнахте любовта си или напротив....защото по мои наблюдения, сърцето не приема толкова лесно доводите на разума....
А може би сте се оставили да ви води любовта въпреки всичко, рискували сте и сте се спечелили....
Разкажете, ще ми е много интересно да споделите опита си   bouquet
Виж целия пост
# 1
О да, то всички бяха такива.
Всички особи, към който съм имала чувства са били супер неадекватни и неразбрани.

И сега се влюбвам, и пак в неподходящи, или то май аз всече съм неподходящата?  Grinning
Виж целия пост
# 2
Да
И съм го знаела и съм стискала зъби
Сега съм доволна от избора си по случая
Виж целия пост
# 3
Да
И съм го знаела и съм стискала зъби
Сега съм доволна от избора си по случая

Да разбирам ли, че си имала връзка с този човек и така в течение на времето си разбрала, че не е за теб и все пак си стискала зъби докато не си казала "край" и това е бил изборът, от който си доволна... просто ми стана интересно затова питам...
Виж целия пост
# 4
Била съм влюбена в неподходящ човек, той беше ( и все още е де) 11 години по голям, аз бях на 16 де, той е от София, аз от Варна, ии... Най добрата ми приятелка също беше влюбена в него, доста повече от мен, честно казано, тя беше вманиачена направо... След известно време, когато с него си говорехме за това, понеже сме приятели от доста време и сме разисквали това надълго и нашироко, той каза че не е бил съвсем безразличен към мен, но това е нещо отдавна минало. не съжалявам нито че съм била влюбена в него, нито че не съм имала нещо с него.
Виж целия пост
# 5
Всъщност, мъжа ми дори е такъв човек, с когото в началото изобщо не личеше, че ще стане нещо сериозно.
Бяхме много различни. Нямахме нито общи интереси, нито общо ежедневие ... да се чуди човек какво сме си харесали.

Ама пусто, стана - аз обичам различни от мен мъже. То иначе - все едно сама със себе си. Не ме кефи тая идея.

По темата ли пиша?
Виж целия пост
# 6
Да, в доста, но един беше тоталното разочарование - БОЛЕЗНЕНО РЕВНИВ ГРАНИЧЕЩО НАПРАВО СЪС ШИЗОФРЕНИЯ  #Cussing out
Надявам се този човек да остане завинаги сам, защото не пожелавам на никое момиче да преживее това, което аз преживях !
Виж целия пост
# 7
Да
И съм го знаела и съм стискала зъби

И аз отговарям по същия начин. Влачих се доста време с човек, който беше неподходящ за мен. Изгубих си времето. Доволна съм, че намерих сили да скъсам с него.
Виж целия пост
# 8
Никога не съм попадала на ревнивец, и доколкото съм чела - СЛАВА БОГУ!  Praynig

На наркомани, алкохолици ... да, но никога на ревнив.
Виж целия пост
# 9
Всеки има поне едно такова влюбване в живота си! В моя даже са 2 такива, а и обектите по ирония бяха с едно и също име-Кирил! Много силни чувства ме тресяха и с двамата, макар че си давах сметка как не са за мен, ноооо докато не е изживяна тръпката по такава любов няма как да се отървеш от нея:)
Виж целия пост
# 10
Да, съвсем, не се притеснявай Simple Smile Всяко мнение по темата ми е интересно, а то и без това темата не е строго конкретна... но общо взето ето това, което си казала
Никога не съм попадала на ревнивец, и доколкото съм чела - СЛАВА БОГУ!  Praynig

На наркомани, алкохолици ... да, но никога на ревнив.
имам предвид, попадаш на човек, влюбваш се преди може би да знаеш повече за него, после го опознаваш, виждаш, че не е подходящия човек за теб, разума ти казва "Не"...но сърцето не приема тези доводи и както казва Шекспир мисля беше "Всеки грях наричам обаяние..." Заслепеността на сърцето влиза в конфликт с разума....но кой побеждава и стурва ли си риска ако разума е категоричен....
Виж целия пост
# 11
Може да се каже... С бившето ми гадже тръгнахме когато бях (пресмятам, пресмятам...) на 15 години. Бяхме заедно половин година и за това време мисля, че наистина се влюбих, във всеки случай чувствата ми бяха много силни. След това той ме заряза по малко гаден начин. Мина време и около година по-късно отново се събрахме. Докато бяхме разделени аз си правех излюзии, че вече не изпитвам нищо към него, но определено се лъжех. Та отново бяхме заедно, отново бях много щастлива...и след 4 месеца той отново ме заряза. Пак ме болеше адски много, направо се чудя как успях да преживея всичко. Най-кошмарните спомени от живота ми са когато той ме зарязваше. Минаха 2 месеца и аз тръгнах с друго момче. Той(бившият) не знаеше, че сме заедно, но подозираше, че има нещо. И отново започна да проявява интерес. А аз глупачката пак му се вързах, даже скъсах с момчето, за да сме пак заедно. Тогава той се разколеба и като видях, че май няма да стане се върнах при другото момче. Е вече повече от 2 години сме заедно Mr. Green И сега ми е трудно да не мисля за този бившия, търся понякога някакъв контакт с него. Даже се ядосвам, че ми е трудно да му отказвам, а той се опитва да ме използва. Но вече няма значение.
Виж целия пост
# 12
А какво ще кажете за обратния процес?
Влюбване, перфектно съвпадение на интереси, характер и прочее бля-бля. И след години разбираш, че сте тръгнали от едно място, но по различни пътища и в един момент сте се оказали доста далеч един от друг. И връзката се крепи на някаква илюзия за разбирателство, схващай съквартирантстване и нон-стоп компромиси и от двете страни.... Всичко изби в яки внезапни скандали, продължи още кратко и свърши. Ама и до днес не мога да разбера как се получи така ooooh!
Виж целия пост
# 13
Да, но в началото той беше много по-зрял от мен, после осъзнах, че е стигнал границата си, а аз исках повече. Беше дълга, латино-любов, със събирания, раздели, емоции, общо съзряване и порастване и винаги ще пазя нещо добро в себе си за него, считам, че и той-където и да бере домати из Англия. Не съжалявам.

Имаше и една друга такава любов, но остана неосъществена, защото реших, че така ше имаме много повече уважение между нас. Така си е и досега-считам, че съм една от малкото жени, които не нарича "К*рво" вместо Добър ден (то пък голям келепир като си помисли човек  Mr. Green)
Виж целия пост
# 14
...ноооо докато не е изживяна тръпката по такава любов няма как да се отървеш от нея:)

Петинка, и аз все така съм мислела винаги....но това дори малко ме плаши, защото понякога това изживяване на тръпката може да има по-трайни не особено приятни последствия....
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия