Притеснителни знаци при дете на 1г8м

Това е нормално в общи линии на тази възраст - все още не ходят добре, но искат да ходят, да качват стълби и т.н. И да, трябва да го държите за ръка и да го пазите, защото няма изградени добри навици "как да пада" на тази възраст. Разхождате ли го навън? Колко често? Край него ли сте, когато е навън? Вкъщи ли падна в случая, в който са го шили или навън?

За говоренето - нормално е за върастта това, което казва, поне на база това, което съм чел. От личен опит - нашата на тази възраст казваше същото, след като навърши 2г. почна много активно да си разширява пасивния речник (да разбира думи), а няколко месеца по-късно вече плямпа нон стоп и доста неща ѝ се разбират, прави изречения и т.н.

Ако се притеснявате за аутизъм - вижте дали комуникира невербално добре, но след като търси активно компанията Ви, вероятно не е. На въпросната възраст трябва да може да казва как правят животните, да отговаря на прости въпроси, да изпълнява прости команди (донеси ми едикакво си - за някоя любима играчка примерно).

За мен описаните неща не са за доктор и не бих се притеснявал. Бих обръщал повече внимание на детето и бих седял по-близко до него, за да не се нарани и да трябва да го шият/лепят.

Иначе детски невролог не мога да препоръчам, като цяло съм много доволен от всички специалисти да момента от Първа детска консултативна клиника (тази до Зоопарка). Не сме ходили често, но когато сме ходили, сме били доволни от професионализъм. За детски психиатър (който може да каже дали има проблеми в развитието, аутизъм и подобни) съм чувал много добри неща за детската психиатрия в Александровска. Но пак казвам - от описаното не мисля, че е за такъв доктор. По-скоро трябва да му отделяте повече време и внимание, колкото и да е натоварващо това.

Извеждам го в количка на по-дълги разстояния и за ръка, когато ходим на пазар. Почти не се спъва, но се уморява и почва да лази.
Иначе паданията са предимно вкъщи, както и споменатото. След него няколко пъти забелязах, че като падне или се наведе му е трудно да се изправи.
Относно заниманията е много трудно - искам да му покажа дадена игра как се играе или книжка и той взима предмета и го хвърля или бяга от мен.

Аз също бих поизчакала.
Разбира ли реч?

Бени, за мене ти с поведението и отношението към бебето си притеснителна.
Чела съм ти старите теми - от там си правя изводите.
Детето сега расте, учи се на много работи. А все още е полубебе.
Едно ще научи, друго ще забрави - така растат.
Няма как да искаш да се държи като по-голямо.
Да, не е лесно да си по цял ден с него.
Но никой не ни е обещавал да сме като от картинка в списание.

Кое те притеснява: че се спъва или че не говори много неща. Моят малкият син проходи на 1,5 година и също много се притеснявах. водих го невролог на 8 месеца, защото още не можеше да седи в пространството сам, като цяло във физическото развитие много изоставаше, след като проходи също се спъваше и падаше много. За да е по-стабилен аз лично предпочитам децата да ходят боси винаги когато могат.
За говора и двете ми деца говореха доста думи на тази възраст, но е индивидуално. Според мен преди две, две и половина години е нормално да не им се разбира съвсем какво говорят децата. Аз по принцип говоря много, досадна съм си и децата ми са такива. Имах колежка, която е доста мълчалива и също се притесняваше, че на 1,8 детето и казваше само мама и тате, но сега вече е 4,5 години и всичко е наред.
Като цяло невролог не мога да препоръчам, на мен ми препоръчаха проф. Божинова, мисля, чее в св. Наум, но слава богу при нас всичко е нормално и не съм се консултирала с нея, ходих в детско здраве, но забравих името на докторката.

Заведи го, но за мен му няма нищо. Имам 4 деца и 2 от тях на тази възраст са били като пиян морков - със залитания, чести падания, не се пазят и т.н. После всичко минава

Моята проходи нпърво на 10месеца, на годинка стъпваше уверено. Но тогава някъде, около годинката майка ми заяви: "Това дете не се развива нормално. То само танцува и нищо друго не прави". Добре, че с въпроса си "Какво очаква да прави дете на една година, да лети ли?" я игнорирах, иначе сигурно по лекари щеше да помъкне горкото дете. Иначе дори бързаше с някои неща, но не, защото съм я насилвала, а съм детска учителка и  зная някакви рабоити, които в играта като се учат е най-лесно. Детето ти си е съвсем добре, престани да го натоварваш с негативни емоции, то всичко усеща. Радвай ме се, обичай го и му показвай колко е прекрасно - така то ще бъде такова.

Здравей!
Прочетох притесненията ти и бих искала да те попитам детето как е със съня? Как заспива? Нервно ли е докато спи? Докато го приспиваш?
Като поведение дали изпитва нервност в някакъв момент? Пищи ли? Тича ли без посока? Погледа? На къде е насочен? Гледа ли те в очите? Изпитва ли страх от чужди хора? Контактува ли с деца?
Думичките, които казва, дали са насочени към определено нещо или си ги знае просто наизуст?

И според мен в поведението на детето няма нищо странно, което да навежда за проблем.

Ти си доста тревожна обаче и е добре да си попомогнеш, че като порастне съвсем ще се побъркаш да го мислиш 

Нищо му няма на детето. Моят е с 1 г по- голям и чак сега започна да се заиграва и да проявява някакви интереси към определени игри или да се заслушва в приказки.
На 1г 8м са си още бебета, ако детето е по- емоционално се разстройва лесно, особено ако му е трудно да се изрази вербално.
На тази възраст нямат трайни интереси, които да им приковат вниманието за дълго, особено пък, когато живеем в шарен и динамичен, изпълнен с всякакви сензорни дразнители свят.
Какво по- нормално от това, едно дете да тича?
Аз бих се притеснила от обратния вариант.
Детето е живо и любознателно. Радвай му се.

Явно, щом повечето мнения са положителни, малко се успокоих. Иначе доколкото ми позволява времето се опитвам да го заигравам и да показвам неща, но усвояването е на 0. Спанете е добре, освен че спи много леко. Когато му задам някаква проста команда или му говоря за даден предмет без да го соча и гледам ме разбира. Ще изчакам още, пък дано по-скоро започнем да се разбираме.

Не си написала на колко месеца е детенцето, но описваш едно напълно нормално темпо на развитие за до към годинката и половина. А, щом казва вече двусрични думи, не би трябвало да се притесняваш за говора. Тичането и падането е също съвсем нормално явление. Дай му време да се усъвършенства и не се филмирай.
Не разбрах какво значи "нечленоразделни звуци".

Бени, случайно попаднах на темата ти.
Спокойно, щом усещаш, че има комуникация между вас, няма какво
да избързваш с очакванията какво трябва и какво не на тази възраст.
За справка - моите две деца проговориха след две и повече годишна възраст!!,
но за сметка на това със цели изречения - което пак не е критерий.

Синът ми е на 1г 8м и не виждам нищо притеснително в това, което описвате. Детето ми ходи на ясла и съм разговаряла със сетрите относно развитието му, а според тях се справя повече от добре за възрастта си. Казва основно "мама", "тати", "ам-ам", "иш" = "виж", "дъш"="дръж". Имитира как ръмжи лъвчето и как лае кучето, котката нещо явно го затруднява Посочва предметите които иска, изпълнява задачи от типа "донеси ми ..." или "къде е...", храни се сам с лъжица и вилица за което много ми го хвалят от яслата (естествено се цапа, но става все по-сръчен), подрежда правилно фигурки в сортер и най-вече тича и постоянно ни води нанякъде, както вкъщи, така и навън. Целите му коленца са в синини, но и на всички деца около него са така - тичат, падат, стават.
Какво според трябва да прави дете на тази възраст? Да играе по половин час с пъзел? Или да оцветява по контур?