Смешни случки зад волана

И моят инструктор беше супер спокоен. На втория ми час кормуване гася колата на един светофар. Като се тръшнах, като ревнах, ама с глас. Пуснах волана, започвам да цвиля как никога няма да взема книжка, как нищо не става от мен и т.н. и т.н. Човека как успя да премести колата  от там, мина светофара и отби. Единствената му реакция беше да бръкне в жабката и да ми даде носни кърпички.
Аз ако бях на негово място щях да се самоизхвърля от колата.

Сега се сетих за една случка от кормуването. След училище имам уговорка с инструктора, да дойде да ме вземе и решавам да взема заедно с мен една съученичка, че живеехме една до друга. Докато го чакахме, тя започна да се шегува как е трябвало да си вземе каска, че като ме знае каква съм.. Идва инструктора и по ирония на съдбата на задната седалка имаше каска хаха Оказа се, че преди това е имал курс за мотор. Ама и двете си умряхме от смях

И аз имам много комични случки. тогава карахме с една съученичка, и по пътя едно от гърнетата се разпадна .Тогава той се обърна и й казва: "Видя ли сега, ти си ми на карък. Като карам с тебе винаги нещо става"

из "Обяснение на автопроизшествие"

Аз, долуподписаният (трите имена) на 12.7.2018 г. се движех с мотоциклет Honda 1000 по бул. Дондуков в посока от бул. Левски към Президентството. На пресечката с ул. Раковски черен Мерцедес G class с номер СА 999999 навлезе съвсем неочаквано и с висока скорост на червен светофар в кръстовището.
Забелязах опасността , натиснах рязко спирачките, завих към десния тротоар и спрях. В процеса на изпълнение на тази маневра чух зад гърба си силен удар.
Обърнах се и видях, че Мерцедесът е ударил автомобила зад мен, като буквално го е смачкал до неузнаваемост. На волана на ударения автомобил забелязах млада жена и веднага тръгнах към нея, за да видя има ли нужда от помощ. Наближавайки автомобила, забелязах, че на задната седалка има детско столче, в което плачеше детенце на около 3 години. Успях да отворя багажника на смачкания автомобил, откъдето извадих детето, а жената я издърпах през счупения прозорец. Заведох ги до тротоара, убедих се, че нямат сериозни травми, извадих от багажника на автомобила им триъгълник и с него обозначих катастрофата. Друг свидетел на катастрофата се обади на КАТ и Бърза помощ.
След това със загриженост се приближих до Мерцедеса да видя дали и в него няма пострадали хора. Затъмненият в черно прозорец на колата се отвори и в колата видях две лица, които официалните власти в България наричат „роми”, но съм чувал в неформални разговори да ги наричат „цигани” и „мангали”, което намирам за грубо и неприемливо.
С абсолютно дружелюбен тон попитах водача на Мерцедеса „СБЪРКАНИ ПЕДАЛИ ли са причината да минете на червено?”. В отговор на любезния ми и загрижен въпрос водачът на Мерцедеса ми нанесе силен удар в главата с дясната си ръка. Изпълнявайки разпоредбите на Закона за движение по пътищата бях с каска, която пое силата на удара. Именно с каската си обяснявам счупените 4 пръста на дясната му ръка, както и част от синините по колената. Веднага след първият удар, шофьорът изскочи от колата и бълвайки вулгарни изрази, които ме е срам да цитирам, ме удари и с лявата си ръка. Това според моите наблюдения беше и основната причина за тежкото счупване на лъчевата кост на дясната му ръка, както и огромния хематом на тила му. В това време пътникът до шофьора на Мерцедеса изскочи от колата, мина в гръб и ме удари по дясното рамо с метална щанга. Не желаех да изпадам в конфликт и с този пътник, затова внимателно го положих да легне на асфалта, където да изчака на спокойствие Бърза помощ, чиито звукови сигнали вече дочувах в далечината. Нямам наранявания от удара с металната щанга, защото мотоекипировката ми е оборудвана с предпазни кори, тип костенурка. Счупеният на три места нос на пътника, както и пукнатата му челюст мога да обясня с това, че еърбеците на Мерцедеса не се бяха отворили при удара с колата на жената и той е наранил главата си в таблото на автомобила.
За скъсаното депутатско удостоверение не мога да дам никакви подробности, защото не са ми известни. Също така няма информация как парчета от Удостоверението са попаднали в устата и дебелото черво на шофьора на Мерцедеса.
Подробности за събралите се на мястото на катастрофата 32-ма мотоциклетисти също не мога да дам, тъй като абсолютно не познавам тези хора и не знам нищо за техния мотоклуб, чието лого по неизвестни за мен причини го има и на якето ми, което жена ми купи в интернет от непознат търговец.
За мое голямо съжаление няма как да съдействам на органите на КАТ, тъй като не разполагам и с информация кой счупи всички стъкла на Мерцедеса, разряза с нож гумите и кожения му салон и сплеска покрива му, превръщайки го в т.нар. „тотална щета”. Като човек и член на нашето общество осъждам строго и неизвестния извършител, който отвори предния капак на Мерцедеса и дълго блъска с металната щанга двигателя му.
Вярността на написаното от мен могат да потвърдят свидетелите и участниците в катастрофата, като например младата жена, човекът, който звънна на Бърза помощ и КАТ, както и други.
С уважение:
Подпис

Якоооо!!!

Мен ме блъснаха миналата седмица. Една кифла с огромна скъпарска тойота реши, че стопът е само за украса и няма нужда да спира. Хич не ми е смешно, поне две седмици ще съм без кола!

Вчера тръгвам на работа. Паля и тръгвам бавно. Няма и 100 м и се чува Пук! като от спукан балон. Мисля си: 'Айде пак гума за смяна.
Спрях на аварийки и стоя зашеметена. Усещам как нещо горещо облива лявата ми ръка, поглеждам - оранжеви петна.
Слязох, огледах гумите - здрави са. Стоя и си гледам ръката.
И се сещам как под моята седалка освен шишетата с вода има и Капи Пълпи Праскова, 1 литър пластмасова бутилка, забравена от седмица.
Петна имаше по предното стъкло, таблото, двете врати, моята седалка. Бутилката пукната по средата и всичко изтекло. Събрах течността със салфетки, плодчетата и тях.

 На работа ме питат имам ли винарки. Още нямам. Миризмата е на прокиснало.

Наложително е да ходя на мивка, но се притеснявам от времето. Трябва ми слънце.
За 20 лв ми перат седалките и трябва да е отворено час поне защото от конденза може да се прецака кабел.
Миналото лято не го спазих това правило и стъклата се запотиха.

П. П.
Зимата стъклено шише минерална вода Горна Баня пак се спука, но водата вътре беше на лед.

Прибираме се оня ден с една приятелка по пътя край Владая. В един момент таблото почва да бибка. Поглеждам екранчето - отворена врата. Първата ми мисъл е как, по дяволите, се е отворила тая врата. Е, оказа се че е възможно, когато някой не знае какво да прави с ръцете си. Често се возим заедно с тая моя приятелка, та явно ще трябва да ползвам оная опция за заключване за деца. Дали има такава за предна врата?!

Моята кола е с Child Control. Бутона е на моята врата и заключва всички врати.


Отворена врата ...
Наскоро беше. Прибирам се, главата ми пуши. Заключвам я - светещата лампичка за заключено си мига.
След около час ще ходя до магазина. Минавам покрай нея, оглеждам я мимоходом, нещо не е както трябва. Да, зад огледалото имам лампа - индикатор за отворена врата и тя свети. Отворена задна лява врата, а е заключена уж - с паднали палчета.

От тогава дебна дали лампата за затворени врати свети като я заключа.

Тя пак ме изненадва.
Заключвам я, моето стъкло остава отворено. Пада му палчето и блокира.
Задните стъкла са с ръчка. Обичайно се возя сама и забравям да проверявам тия от зад дали са ги затворили, но и на това се научих.
 

Над огледалото имам лампа индикатор за отворена врата - свети ли значи някоя от вратите или багажника не е затворен. Мога и сама на спряла врата да я включа, не че свети много силно.

Отивам днес с майка ми до един от столичните хипермаркети. Тя влезе, аз я чакам и си пуша в колата. Тая лампа свети. Станах, отворих и затворих всички врати плюс багажника. Не гасне и това е!

Вече се зачудих какво точно се случва и дали да повторя упражнението и се сетих. Светнах на майка ми за да търси стотинки за количка.

Зуки, ти пак добре че през деня ти се е случило. Тръгваме с детето една зимна вечер на гости. Не помня вече по каква причина светнах плафончето на тавана. Тръгваме и бре нищо не виждам навън. Проверявам първо фаровете дали съм включила - да, после почвам да мажа по джама да махна конденза докато парното насмогне да го изсуши, пак нищо не виждам навън. Най-накрая се усетих да си угася лампата.

Хич не ми беше смешно на мен когато една вечер тръгвам да се прибирам от работа миналата зима и установявам, че и двете ми крушки на късите светлини са изгорели. В града, понеже е светло от уличното осветление, не можах да се усетя, ама двама–трима ми присветнаха и започнах да се чудя какво става, да изпитвам съмнения, ама викам си, пък и двете наведнъж... едната я бях сменяла дни преди това. Обаче като излязох от града, настана такава тъмница... Прибрах се на дълги със страх, добре, че почти нямаше коли по пътя.

Имах случай, когато за първи път в живота си смених колело на кола. Сложих колата на крика и започнах да развивам колелото с инструмент. Щом свалих колелото, колата ми се върна назад. На няколко метра от мен беше нечия друга кола. Имах голям късмет, че собственикът на тази кола успя да реагира, бързо излезе от колата си и спря колата ми, преди тя да се удари в колата му. Ако собственикът на колата не беше в този момент, ще трябва да платя голяма сума пари за ремонти.

И аз така преди няколко месеца с фаровете Отивам на гости, става тъмно. Паля колата, тръгвам - абе, на булевард съм и пак нещо не ми е окей светлината. Отбивам, слизам - не свети нищо. Въртя къси/дълги/халогени - нищо. Викам си: няма да звъня още, сигурно не правя нещо като хората. Пак въртя и натискам де-що се сетя - нъцки. Звъня на ММ, той ми обяснява за едно копче над волана - пробвам го и него, пак никой. Тука вече и ММ се вкарва в чуденката, задава въпроси кое въртя и кое натискам...Човекът си знае колата наизуст, дет' се вика - сам си я е настройвал, кара я от години, пък сега едни фарове не може да обясни на жената. Накрая се сети да ме пита аз дали въртя само врътката на лостчето за фаровете и пробвах ли да натисна самото лостче. Ами не бях...а то освен къси-дълги имало и някаква заключваща позиция. Пообикалях колата 10-на минути, отбила встрани, за атракция на преминаващите коли

Друга случка, тъкмо взела книжка и първа кола. Спускам се по бул.България и малко преди кръстовището на Гешов... абе, нещо не намаля както трябва тая кола, а наближавам светофара. Звъня (някак си!) по телефона и обяснявам. ММ вика "ми дръпни леко ръчната и като стигнеш Еко-то, отбий там и пак звънни". Изпълнявам аз, звъня, праща ми майстора от Бояна. Човекът идва, качваме се, пали, подава газ, намаля. Вика: ма спира си колата. Виждам му лицето, което казва "сега ни да ти се сърдя, че сме приятели с мъж ти, ни да ти се смея". И почвам да обяснявам, за кола, която карам от няма и седмица, че "по принцип спира по-добре". Е, смени една накладка човека, в моя чест, и ме прати да си спирам вече спокойно. До ден днешен ми е смешно какъв идиот съм била.

И последно, една по-замисляща случка. Пак прясно взела книжка, първия човек, който качвам да возя освен ММ - сестра ми. Ще я карам до работата на зет ми, щото нали вече съм шофьор и не е нужно да хваща всеки път трамвая, пък и аз ще натрупам стаж Мятаме се двете, по абсолютно непознат за мен маршрут. Оказва се, непознат и за нея - само се е возила и изобщо не е глдала ленти, светофари, релси... Минахме няколко кръстовища на късмет и с нарушения при престрояването (аз докато разбера, че правя нарушение, вече сме завили "натам"). Всичко благополучно, стигаме при зет ми. А той с една 24-каратова усмивка заявява: е, поне няма да се наложи да обяснявам на майка ви как така е загубила и двете си деца едновременно. Леле, така сгънах...повече не качих сестра ми, нито племенника, докато не се научих да карам.

Аз имам книжка от 5 години,но шофирам само когато е наложително.През останалото време си ходя пеша.На Коледа отивам от Плевен до близко село,в което имаме къща.Вкарвам някак си колата в двора,свършвам каквото има и ще тръгвам на гости на баба и дядо в друго село.Изкарвам аз колата назад,въртя пълен ляв и се удрям колата отпред в колоната,на която се държи портата.Счупих десния мигач.Въпреки това не се отказвам.Как ще разочаровам баба и дядо?Тръгваме с ММ със счупен мигач.Жилото за вратата беше повредено и се отваряше само отвън.Влизаме в последното село,виждам патрулката,давам мигач и отбивам(а те не са ме спирали,аз от притеснение си спрях).Идва полицая до колата и иска документи.Аз викам да ми отвори вратата,човека хъмка,че мога да си отворя и сама.Пита дали имам пожарогасител и аптечка.Моя отговор беше:Естествено.Зареден,заверен,изряден,ама няма нужда да го виждате.Той ми вика:Г-жо,ще пишем фиш.А аз: "Моля ви се,госпожица съм "с възможно най-чаровната си усмивка"ММ ми се разсърди,ама като то питах дали ще ми плати акта,си замълча.Размина ми се глобата.Стигаме ние,слизаме и след 4-5часа ще си ходим.Е,да,ама аз съм оставила фаровете включени.Преспахме там,на другия ден дойде братовчед ми да подаде ток и си тръгнахме.Спираме на центъра да си купим цигари и тръгвам с ръчна.След 10км се усетих,че има проблем.Но докато успея да разбера какъв е проблема,усилих музиката да не разбере и ММ че има проблем.