Видях по Канал1 заря, обаче въобще не съм настроена патриотично! Язък за родолюбците, живота си дали, пък то... 
Интересно ми стана, че зарята подбужда сълзи у Вас.
Виж целия пост
Интересно ми стана, че зарята подбужда сълзи у Вас.
Гледате ли зарята, плачете ли, вълнувате ли се въобще?
- Публикувана: 1 юни 2006, 21:50 ч.
- Последно мнение: 2 юни 2006, 16:51 ч.
# 15
1 юни 2006, 22:54 ч.
# 16
1 юни 2006, 22:56 ч.
Е, атмосферата е такава, а и като си от тези, дето от вълнение им идва да плачат...
Виж целия пост
Интересно ми стана, че зарята подбужда сълзи у Вас.
# 19
1 юни 2006, 23:14 ч.
харесва ми да гледам заря , но защото имам много приятни спомени от детството , а не заради порив на родолюбие . като малка с татко ми се качвахме на тавана и гледахме зарята през едно много малко прозорче-та това ме кара да се разчувствам
Виж целия пост
# 20
1 юни 2006, 23:15 ч.
Чак да ме разплаква зарята--не, но ме кара да настръхвам.
Язък, тази година я изтървах по ТВ-то. Една година даже ходих да я гледам от мястото на събитието, демек във Враца.
Виж целия пост
Язък, тази година я изтървах по ТВ-то. Една година даже ходих да я гледам от мястото на събитието, демек във Враца.
# 21
2 юни 2006, 00:00 ч.
Абе и аз съм от откачалките 
Ако е наистинско - МНОГО ме кефи. Като бях малка баба ме водеше на площада пред Народното събрание винаги когато имаше заря... Почти можех да рецитирам имената на "загиналите за свободата на България" И като затрещят с ония ми ти пушкина д главите ни беше голям кеф!!! И сега като чуя музиката настръхвам и почвам мислено да марширувам ... Абе откачалка.. кво да ви разправям
Виж целия пост
Ако е наистинско - МНОГО ме кефи. Като бях малка баба ме водеше на площада пред Народното събрание винаги когато имаше заря... Почти можех да рецитирам имената на "загиналите за свободата на България" И като затрещят с ония ми ти пушкина д главите ни беше голям кеф!!! И сега като чуя музиката настръхвам и почвам мислено да марширувам ... Абе откачалка.. кво да ви разправям
# 22
2 юни 2006, 00:15 ч.
Заря не може до такава степен да ме развълнува, но например онзи ден в предаването на Милен Цветков, болното момченце с пареза - Росен ме разплака, днеска минавайки покрай центъра станах така за кратко зрител на детското тържество на площада пред пощата (всъщност като организация не беше нищо особено), но просто пяха и казваха стихчета деца от домове и вместо да им се радвам преди всичко...си тръгнах със свито сърце, защото тези дечица се надпреварваха кое от кое да пее повече, да казва повече, такъв хъс, такова желание...Имаше тийнеджъри от червения кръст, които явно бяха организирали това тържество, които раздавах на децата тефтерчета с химикал и направо ми се доплака като видях как децата искат и се бутат кое по напред да вземе автографи от каките и батковците, т.е. момичетата и момчетата от червения кръст да си напишат името и да се подпишат в подарените тефтерчета...просто това показва колко жадни за внимание и малък жест са тези деца....незнам не можах да си тръгна оттам с усмивка, въпреки всичко 
и точно поради тези причини нещо патриотизма ми никакъв го няма 
Виж целия пост
и точно поради тези причини нещо патриотизма ми никакъв го няма
# 23
2 юни 2006, 13:34 ч.
Изобщо не ме вълнува зарята и ако не са децата,не излизам да гледам.А сирената ми звучи направо зловещо.Май съм от дебелокожите.
Виж целия пост
# 24
2 юни 2006, 15:18 ч.
Кога е имало заря? Представяте ли си, вкъщи е толкова шумно, че не съм я чула 
Виж целия пост
# 25
2 юни 2006, 15:20 ч.
аря почти всяка вечер има при нас. Направило ми е впечатление, че зарята, които ги пускат военните /т.е. държавата на национални празници/ не са нищо особено. Друго нещо е, когато някоя фирмичка си прави партито или празнуват рожден ден на някоя особа, тогава са меко казано страхотни.
Но, на въпроса- не не настръхвам, нито пък плача.
Виж целия пост
Но, на въпроса- не не настръхвам, нито пък плача.
# 26
2 юни 2006, 16:51 ч.
Зарята ми е интересна и красива, но не и вълнуваща. Вълнува ме споменът за онова, което хората (Ботев, Левски, Раковски...) са направили. Как всеки от тях е бил "обикновен човек", каквото и да значи това - никой не се е родил с етикетче "Е те тоя е народен герой!", а също и никой не се е родил със самочувствието "Аз съм егати пича и ще ми вдигат паметници!" Всеки е бил човек, на когото не са гледали като на нещо особено. Още повече, че никой не е пророк в собствената си страна. Все едно сега някой да каже "Давайте да правим еди-какво си!" - и кво? Я па тоа... Ама паметниците стоят...
Виж целия пост
Препоръчани теми