психологическият момент при бебеправене

  • 20 151
  • 210
# 30
Имам близки, които от 5 г. ходят по клиники и имат не 10, а сигурно поне 50 различни неща изследвани. Перфектни показатели от 4 различни клиники (Надежда, Щерев, Малинов и Св.София - пиша ги, за да е ясно, че не са случайни никому неизвестни болници). Вкл. 2 пъти стимулации и 4 трансфера. Стигнаха веднъж до 3-ти месец бременност и веднъж до биохимична.  Лекарите се кълнат, че не би трябвало да имат проблем, а бебе няма. За съжаление, имат съвсем друг личен проблем, който ги държи под напрежение вече няколко години. Проблемът няма общо със здраве, зачеване, интимност или нещо подобно, но явно точно той е тяхната психологическа бариера.
Виж целия пост
# 31
Това, че не установен проблема, не означава, че няма такъв. Очевидно, за да не се получава има проблем.

И се нарича неустановен стерилитет, не се нарича "перфектно здраве".
Виж целия пост
# 32
Докторите ги определят като перфектно здрави по отношение на оплодителните възможности. Не го казват те или аз. Здравословно също са добре, защото са от типа хора, които си правят пълни изследвания и прегледи 2 пъти в годината и водят изключително здравословен и пълноценен начин на живот. Да, неустановен е стерилитетът при тях, но всички специалисти, които са посещавали, отдават причината в споменатия психологичен проблем, заради въпросния стрес, което ако се твърди, че няма психологически момент, не би трябвало да е релевантно. Това във връзка, че нямало психологични пречки. Всъщност, инвитро специалистите определят стреса като водеща причина за неуспешно забременяване, вкл. след процедура.
Виж целия пост
# 33
Много са случаите, в които двойката се примирява, след дълги години чакане, осиновяват дете и жената забременява.
Виж целия пост
# 34
Лично познавам жена (близка роднина ми е), която след 10 г. стерилитет и неуспешни опити ин витро, осиновиха дете. Няколко месеца след взимането на детето вкъщи, забременя. На следващата година отново. На по-следващата отново. Сега има 4 деца - 1 осиновено и 3 родени от нея, а след 3-тото родено (с диагноза, че никога не може да забременее) се наложи и аборт да направи, а към днешна дата е със спирала и се пазят отделно с презерватив, защото определено не иска повече деца.
Виж целия пост
# 35
Не, не смятат, че е психологически проблем, защото иначе щяха да ги диагностицират и да ги пращат на психиатър. Просто известното на наукта и на лекарите е било в норма. То не изчерпва всичко. А историите с 10те години ги знаем, но те също не доказват липса на първоначален проблем, а просто изчезването му с годините и физиологични, битови и други промени, или временна "пробойна".
Виж целия пост
# 36
Всички, при които не става, имат проблем, това с перфектните показатели са пълни глупости, просто проблемът не е открит, т. е. не са направени всички изследвания. Само да те питам, примерно, имате ли правен кариотип, тромбофолии, антиспермални антитела, ембриотоксини, НК клетъчна активност, отхвърлен ли е ЛУФС при теб? Е така на прима виста се сещан за тези, мога още 10 поне да изброя, които бас държа, не сте правили. Ако постовете ми звучат като заяждане, махам се от темата. Казвам всичко това да помогна. Аз пътя го извървях вече, слава Богу успешно, но ми отне 10 години и за огромно съжаление, имам повечко опит от теб и от жените в тази тема.

Не си права,пак го казвам.Да,човек трябва да си обръща внимание на здравето,включително репродуктивното , но психологическия момент си го има.Аз ,честно казано, вече смятам,че не е психиката винаги виновна,а просто понякога иска време и не,това не значи,че проблем има.
При положение,че са направени основите изследвания,които влияят пряко и осезаемо на зачеването,не мисля,че някой друг малък проблем оказва по-голямо влияние от ....да речем,както е при моята позната,липсата на какъвто и да е цикъл.На момичето и идва 2-3 пъти в годината,4 са истинско щастие ,а забременява вече 2 пъти от един единствен сексуален контакт.Късмет?Едва ли.
Забравих да кажа,че първия път даже беше с презерватив....
Така че определено не съм привърженик на това ровене и тормозене с години.
Съгласна съм с Fever Ray,аз също имам близки познати,които имат десетки,да не кажа стотици страници с всички възможни изследвания.Проблем открит при тях няма.
Не знам защо си губят времето с инвитро даже,при положение,че щом проблеми нямат и не става естествено,едва ли е по-вероятно да стане "изкуствено".
И нещо последно...ако си нямала нещо драстично,като да речем изчерпан яйчников резерв или зверски запушени тръби,защо си сигурна,че за тези 5 години е нямало да стане естествено?
Може да си се травматизирала още повече и за това да е отнело толкова време.Няма как да знаеш...

Виж целия пост
# 37
При психологически проблеми, конкретно стрес, психиатърът не може да помогне. Може психолог. Или изчезването на проблема, който предизвиква стрес.
Виж целия пост
# 38
Лично познавам жена (близка роднина ми е), която след 10 г. стерилитет и неуспешни опити ин витро, осиновиха дете. Няколко месеца след взимането на детето вкъщи, забременя. На следващата година отново. На по-следващата отново. Сега има 4 деца - 1 осиновено и 3 родени от нея, а след 3-тото родено (с диагноза, че никога не може да забременее) се наложи и аборт да направи, а към днешна дата е със спирала и се пазят отделно с презерватив, защото определено не иска повече деца.

Сериозно ли?Всякакви истории съм чувала,но това направо ме остави с отворена уста!
Виж целия пост
# 39
Vervam, жената ми е братовчедка, затова знам историята от първа ръка. За всички в семейството беше невероятно. И огромна радост. Децата са вече всички на ученическа възраст и са прекрасни.
Виж целия пост
# 40
Момичета, не искам да ви променям мирогледа. Щом така ви е по-добре, стойте и си чакайте. Дано след години да не съжалявате. Пожелавам ви успех и сбъднати мечти.
Виж целия пост
# 41
Момичета, не искам да ви променям мирогледа. Щом така ви е по-добре, стойте и си чакайте. Дано след години да не съжалявате. Пожелавам ви успех и сбъднати мечти.

Никой не чака.Аз си действам по изследванията.Просто да твърдиш,че всичко е само черно или само бяло(има или няма проблем) не е ....сериозно и вярно.
Факт е,че си го има психологическия момент и понякога бебетата не стават за 2 месеца,без да има проблем.
Виж целия пост
# 42
При психологически проблеми, конкретно стрес, психиатърът не може да помогне. Може психолог. Или изчезването на проблема, който предизвиква стрес.

Психолога не е лекар. Психиатъра е. Но както вече ви написаха - щом това ви е удобно оправдание, стойте и си чакайте. Дали бебето ще стане за 2 или 5 месеца е статистика, но дали за 2 месеца или години - проблем.
Виж целия пост
# 43
Аз конкретно не чакам. Имам 4 деца. Първите 2 са планирани, породени, забременяванията бяха естествени и всичко беше по книга. Третото дете беше много желано, но не се получаваше няколко години. Направихме го ин-витро и беше успешен опит след няколко неуспешни, за които имах И медицинска причина, но И висок стрес от притеснението, че не се получава. Четвъртото дете се получи съвсем случайно, когато изобщо не сме го мислили, дори се пазехме, но не съвсем старателно (заради предните проблеми и възрастта в добавка) и бяхме изключително спокойни и необременени с проблеми. Даже късно разбрах, че съм бременна.

Психиатърът лекува психични разстройства, а тук говорим за стрес и за психично напрежение.
Виж целия пост
# 44
Стрес е много общо казано, използва се за необясними демонични сили ... Стресови хормони са кортизол, пролактин и още 2-3- те се лекуват, стрес са други, чисто клинично доказуеми показатели, които също се лекуват. Това е при истинския стрес, не при този самоназначения.

Притеснението за нещо, не е никакъв стрес, то си е нормално, стрес е когато вече започне да има физическо отражение. Което, о изненада ... се лекува. Simple Smile

От лекар. Понякога и от естествени фактори - смяна на климат, работа, остаряване и промяна на метаболизма, хранене, спорт, партньор, провокиращи агенти - като осиновяване, които пак ти бутват хормоните ...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия