От известно време ви следя и реших и аз най-после да споделя за моя случай, защото смятам че само хора преминали през ада на диагнозата миома може да разберат трудният път през, който минавам в момента.
Моята история започва преди три седмици по време на контролен гинекологичен преглед. Лекарят ме диагностицира с миома над 7 см., която въобще не съм предполагала, че имам. И тъй като съм на 37г. и все още нямам деца, си представяте каква ми беше реакцията, шок и ужас.Особено, ако човек живее в провинцията, докторите започват да му описват само песимистични прогнози. От този ден нататък се започна едно ходене по мъките. Вече съм ходила при четирима различни доктора, днес ми предстои ходене при пети и всички ми казват различни неща. Миомата ми била много сложна за опериране, на трудно достъпно място, да забравя за лапароскопска операция и т.н. и т.н. Аз вече имам преживяна една отворена коремна операция още на 12 годишна възраст, при която влизам за операция за апендесит, а излизам с отстранен десен яйчник и си представете в каква ситуация съм.
Доц.Румен Димитров от Майчин дом ми казва, че коремната ми опарация е единственият ми изход и то веднага, а вчера д-р Попов от Вита ми казва , че за момента се страхува да ме оперира, а ми изписва Золадекс на този етап.
Очи вече не ми останаха от плач, просто съм в пълна безизходица, докторите вече гледат на нас като на поредния случай в практиката си, досега не чух нито една мила дума за успокоение.
Реших да си излея мъките тук, поне малко да ми олекне.
Здравей, geridim, моят случай беше сходен. Реших да споделя и аз, може да ти помогне опитът ми, а и на други жени, които четат форума. Ще пиша с конкретни имена, защото според мен това е полезно. Уточнявам, че споделям личното си преживяване и впечатления спрямо моя случай и нямам за цел да правя реклама или антиреклама на някого.
Аз съм на 32 години, също нераждала, и честно да си призная за миома не ми е минавало и през ум, че мога да имам. Някак наивно си мислех, че това може да се случи в една по-късна възраст. Имах тежък и обилен цикъл, но той винаги ми е бил такъв, единствено през последните години забелязах, че има все повече съсиреци. В началото на тази година стана прекалено тежко, бяха си направо кръвоизливи. Не се чувствах добре, откриха ми анемия, хемоглобинът беше паднал до 52. Причината - голям субмукозен миомен възел около 5 см. и други по-малки. Бях в шок общо взето. И се започна обикаляне по лекари. И при мен - един ти казва едно, друг друго. Не знаех на кого да се доверя, кое ще е по-добре. И аз ходих при Попов. Каза ми, че случаят ми е сложен, възелът бил на възможно най-гадното място за операция и от въможно най-лошия тип. Имало рискове за матката. Препоръча прием на Золадекс и при мен, за да се свие миомата, и да се опита да го махне хистероскопски, другият вариант каза, че е отворена операция, лапароскопски не можело. Матката трябвало да се разреже "като портокал" , ако не се лъжа, до самата кухина, защото възелът бил в дълбочина. Даже ми каза да се консултирам и с други лекари. Общо взето след прегледа при него се сринах емоционално, не бях на себе си. Направо се виждах без матка на 32 г. и без възможност изобщо да имам дете. Не съм омъжена, така че си мислех, че и никой няма да ме иска, ако не мога да имам деца. Как се прибрах до нас само аз си знам. Под влияние на страха ли, не знам точно, на другия ден бях отново там със Золадекса, но по-късно съжалих. Преди приема яйчниците ми бяха наред, няма и един месец след това имах вече и две кисти, едната от които до операцията стана 5 см., а възелът не намаля, но вероятно защото прекъснах инжекциите. Не знам. Имах усещането, че това не е правилният метод на лечение за мен, имах много съмнения. Прекъснах инжекциите след първата. Преди това бях на прегледи и в Щерев при двама доктори, там ми казаха, че може да се махне лапароскопски възелът, и че не е нужно да приемам хормонална терапия. Бях на преглед при д-р Бечев. Нищо лошо не мога да кажа за човека. Има страхотно отношение към пациентките - внимателен е, изслушва притесненията ти, отговаря и обяснява подробно всичко. Но ми трябваха още мнения. Не знаех лапароскопски ли, хистероскопски ли или отворена операция ще е най-добре. Някак не можех да отхърля с лека ръка това, което Попов ми каза. За Плевен часове имаше за след 3 месеца, записах се, но знаех, че не мога и не искам да чакам толкова. После чрез познат на познат попаднах на д-р Танчев от Токуда, препоръча го негов колега, който предполагаше, че операцията може да стане лапароскопски с робота Да Винчи, който е по-прецизен и така се решава един вид проблемът с гадното място на възела. Не знам дали защото вече не се финансират от касата операциите на доброкачествени образувания с робота или защото не е необходимо, но д-р Танчев ми каза, че може да се махне с обикновената лапароскопска операция или с отворена. В крайна сметка реших да му се доверя и лапароскопията беше в края на месец май. До тогава възелът вече беше близо 6 см. Ужасих се като разбрах. Но донякъде е разбираемо - аз се лутах в търсене на дотор от края на февруари до април. Мога да кажа, че човекът се е постарал и си е свършил много добре работата - запази ми матката, махнал е възлите и кистата, след операцията също не съм имала проблеми - нямах синини, не са ме боляли раменете и врата от газа, така често описвани от другите, минали лапароскопия, не усетих изобщо ваденето на дренажа и махането на конците. Все още чакам първия цикъл след операцията, но се надявам всичко да е наред. Е, докторът не говори и не обяснява много, освен ако не го питаш конкретно каквото те интересува. Иначе е много спокоен, което на мен ми помогна да не се панирам съвсем в деня на операцията. Общо взето през това минах аз. Не го пожелавам на никого. Сега малко си отдъхнах и искрено се надявам занапред да нямам подобни проблеми, но определено ще се следя по-често.
geridim, знам, че е много тежко, особено за жена, която няма детенце, имай вяра, че нещата ще се оправят. Намери лекар, който ти вдъхва доверие. Винаги има решение. Има хора с къде по-големи миоми, при които също операциите са минали успешно. Стискам палци! Кураж!